Фактът
На 4 февруари тази година Европейският парламент (ЕП) прие съдържанието на доклад, озаглавен „За Пътната карта на Европейския съюз и срещу хомофобията и дискриминацията на основание по признака сексуална ориентация и полова принадлежност”. Това събитие бе отбелязано мимоходом в българските медии, макар че онези, които се интересуват от европейската политика старателно, следят всички прояви в европарламента и другите европейски структури.
Какво представлява докладът и защо е важно в един християнски форум той да бъде разгледан. За да отговорим на този въпрос, трябва да се запознаем със съдържанието на самия доклад. Това не е възможно да стане тук на малкото пространство, с което разполагаме, затова засега ще посочим къде може да се намери пълният му текст (вж. тук на английски, а на български език – тук) и ще разсъдим накратко за съдържанието на документа и значението му за нас като християни и за България като страна-членка на Европейския съюз (ЕС). Преди накратко да разгледаме съдържанието, нека укажем какъв е терминът, който европейските структури използват за посочените лица: ЛГБТИ, което идва от лесбийки, гейове, бисексуални, транссексуални (които са сменили пола си) и интерсексуални (чийто пол генетично е неопределим или увреден).
Документът начева с привързаността на европарламента към ценностите на Европа и пълното спазване на човешките права, независимо по такъв начин те могат да бъдат нарушени. След общите думи докладът заключава, че европейският парламент строго осъжда всякаква дискриминация на основата на сексуална ориентация и полова принадлежност, което съответно налага да се предложат мерки срещу подобна дискриминация.
Следват 12 точки, които подробно описват основните положения на Пътната карта (конкретизирана още като „стратегия” и „конкретни действия”) и предложенията на европарламента. В тях се утвърждава изискването хората, които имат хомосексуална ориентация и конкретно виждане за своята полова принадлежност, да имат всички права, които имат малцинствените групи в отделните европейски държави. Това включва правото (или по-скоро – премахване на дискриминацията по отношение ) на трудова заетост (точка 3), на образование (точка 4), на здравеопазване (точка 5), на услуги (точка 6), на гражданство, семеен живот и свобода на придвижването (точка 8), на свобода на сдружаване и свобода на изразяването (точка 9), на защита срещу думи на омраза и на престъпления, породени от омраза (точка 10) и на убежище (точка 11).
В другите четири точки се описват подкрепящи доклада съждения относно необходимостта от действия за прилагане на положенията на Пътната карта (точка 1), общите положения в областта на избягване на дискриминацията (точка 2), действията, които европейските структури трябва да предприемат конкретно към транссексуалните и интерсексуалните лица (точка 7) и необходимостта от разширяване на инициативите за защита правата на хомосексуалистите и на полово-променените в новите страни-членки на ЕС (точка 12).
Съдържанието на доклада подлежи на допълнителен анализ, който да разкрие главните постулати на поддръжниците на документа и да проследи основата, върху която те стъпват при изработването не само на това изявление, но и на цялостната европейска политика относно разбирането за това какво са човешките права и докъде се простира тяхната сила. В тази първа част на нашия материал само ще се ограничим до въпроса какво е значението на този документ за България и за нас като християни.
Гласуването и българското участие
Докладът е изготвен от Комитета по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи и е предназначен да бъде разгледан от Европейската комисия, страните-членки на ЕС и европейските агенции, които имат връзка с разглеждания в доклада въпрос. На 4 февруари той е подложен на гласуване, при което от 642 члена на европейския парламент 61% (394 човека) са гласували „за” приемането на доклада, 27% (176 човека) са гласували „против” приемането му, а 11% (72 човека) са се въздържали. По посочения тук линк можете да видите подробно кой член на европарламента от всичките 642 парламентаристи как е гласувал. Важно е да разгледаме по-подробно гласуването, защото по него можем проследим тенденцията, която в скоро време ще стане факт за 28-те страни-членки на ЕС.
За нас е важно да отбележим как са гласували българските евродепутати. Като се разгледа подробно гласуването, може да се види, че десет наши парламентаристи са гласували „за” (Слави Бинев, Мария Габриел, Филиз Хюсменова, Ивайло Калфин, Метин Казак, Евгени Кирилов, Маруся Любчева, Надежда Нейнски, Владко Панайотов и Антония Първанова), трима са се въздържали (Преслав Борисов, Светослав Малинов и Моника Панайотова), двама са отказали да гласуват (Станимир Илчев и Андрей Ковачев) и само един „против” (Димитър Стоянов). По подобен начин са гласували и нашите съседки, Гърция и Румъния. От гласуването може да се съди, че едни са гласували според спуснатите от партийните щабове указания, други са гласували в съответствие с „европейската ориентация” на страната им, а трети, смеем да се надяваме, са гласували по съвест.
Както е известно, докладът ще бъде предложен на местните парламенти на страните-членки за обсъждане и приемане. Не е трудно да се досетим, че гласуването в националните парламенти може да мине по същия начин, по който то вече мина в европарламента. Това би означавало, че и нашият парламент навярно ще каже „да” на готвещата се резолюция на европейския парламент и на Еврокомисията. Ще каже „да” не защото повечето ни парламентаристи действително и по съвест се застъпват за правата на хомосексуалистите, а защото политиката на съответния партиен щаб или европейската ориентация на съзнанието на някои депутати изисква от тях да кажат „да” на общото благо за всички членове на обществото, включително и на малцинствената група (както европарламента ги счита) на хомосексуалистите. Не трябва да се учудваме, че и върховният съд също има свое мнение за сексуалната ориентация, което е „европейско,” вж. статията в блог Свобода за всеки от 16 декември, озаглавена „Върховен административен съд: сексуалната ориентация не е порок, а правно значим човешки белег”.
Ако приемането на готвещата се резолюция на европарламента може да се случи в близкото бъдеще (може би още тази есен, според нашето виждане), то въпросът е каква е нашата отговорност като християни и като граждани на свободна държава, която претендира все още да пази нравствените устои на съвместно жителство, според както те са наследени от християнската ни култура и въобще от културата на отделните религии, изповядвани по тези земи.
Нашата отговорност
Общо казано, отговорността за подобни документи и налагането им върху народите лежи върху плещите на онези, които ги изработват. Ние като християни нямаме участие в това дело и сме почти убедени, че едва ли има християнин, който в по-голяма или по-малка степен живее правилен църковен живот, който да не въстане против подобно начинание. Същевременно като че ли носим някаква отговорност, преди всичко поради това, че и ние участвахме в изборите на нашите депутати, някои от които сега ни представляват и в европарламента и които гласуват „за” приемането на този документ. Поради това изглежда отговорността ни следва да продължи и да направим онова, което можем, за да спрем не само приемането му от нашия парламент, а можи би и самото му обсъждане в парламентарна зала.
Сред православните вярващи вече се е формирала инициативна група, която призовава Синода на БПЦ да излезе с декларация относно този доклад на европарламента. Нямаме сведение какво точно представлява този призив (за него има кратко упоменаване в Двери.бг), но е ясно, че той настоява Синодът рязко да се противопостави на съдържанието на доклада. Това обаче не е достатъчно. Струва ни се, че едва ли подлежи на съмнение факта, че всички християни в България са против приемането на подобни резолюции, и същевременно не се съмняваме, че това е мнението и на мюсюлманите, юдеите и другите вярващи в страната. Затова изработването на протестни декларации или друг вид документи на отделните деноминации и религии е само първата (но необходима) стъпка в общуването на вярващите с българския парламент и правителството.
Преди всичко е наложително да се действа още сега без всякакво забавяне, защото наченатите от европарламента процеси продължават и в даден момент могат да ни изненадат, ако се окаже, че някои от тях са станали свършен факт. На второ място, добре е декларациите на отделните деноминации и религии по някакъв начин да бъдат съгласувани и чрез общи междурелигиозни декларативни изявления да се отправи протест, който да бъде внесен в съответните институции за разглеждане. При подобно обединяване на усилията един немалък процент от българските граждани ще изразят волята си и гласът им може да бъде чут. При това чут не само в пределите на нашата парламентарна практика, но и в Европа. Ако това направим, оттам нататък трябва да молим Бога за Неговата помощ и съдействие и да се уповаваме на Неговата воля.
Д-р Валентин Кожухаров е преподавател-богослов и мисионер. Спомага за диалога между православни и неправославни. Преподавал е в православния богословски факултет на Великотърновския университет и в руски православен институт в Москва. Работил в Отдела за религиозно образование и катехизация на Московската Патриаршия. От 2009 г. е лектор на свободна практика и преподавател по християнско образование и мисиология в Института по мисиология за централна и източна Европа в Хайлигенкройц, Австрия и в богословски колежи във Великобритания. Ръководител е на докторанти и член на изпитна комисия по мисиология.
