{loadposition user10}
В края на първи век апостол Йоан, който по това време е заточеник на остров Патмос, получава видение, записано в Светото Писание като книгата Откровение или Апокалипсис. В главите от единайсета до двайсета апостолът описва едно същество, наречено звяр, което притежава толкова мощна сила и власт над земните управители, че в определен исторически момент получава от тях, както и от всички жители на земята, почит и поклонение като на бог.
За всеки християнин, който е опитал от истинността на Божието Слово в индивидуалните си духовни преживявания, е ясно, че Библията има своето практично приложение във всяка област на живота – лична, семейна, обществено-политическа, идейно-философска. В тази връзка, имайки предвид, че Боговдъхновените думи от Писанието ни насърчават да търсим и изследваме истините, имащи пряко отношение към областите от битието ни, е повече от логично да се опитаме да разберем що за субект е този звяр.
Въпрос на тълкувание, или всичко е относително, най-честно твърдят по този въпрос скептиците, но хората, озарени от истината на Евангелието, разбират, че визираното създание, макар и невидимо за естествените сетива, има съвсем конкретна форма, функция и значение в човешката история. На базата на споменатите пасажи от Апокалипсиса, става ясно, че по един много реален начин обществените и политически процеси, включващи жителите на земята, са обвързани с действията на звяра:
И принуждаваше всички, малки и големи, богати и сиромаси, свободни и роби, да им се тури белег на десницата или на челата им; за да не може никой да купува или да продава, освен оня, който носи за белег името на звяра, или числото на неговото име.
( Откровение 13:16-17)
В същата глава авторът продължава с уточнението, че тези, които са разумни, ще трябва да сметнат числото на това същество. Каква е причината за призива към тази математическата дейност? За да разпознаят, назоват и предупредят хората да предприемат съответни действия, за да предпазят себе си и другите от властта на звяра. И тук стигаме до нуждата да идентифицираме естеството и природата на този значим персонаж, който очевидно играе изключителна роля в събитията, оформящи облика на човешката история.
В споменатите библейски стихове може да установим, че звярът има способността да воюва, принуждава, говори, да изисква поклонение и да мами. Той притежава огромна власт и носи корона, на която са изписани богохулни имена, поставя белег върху челата или дясната ръка (влияе на мисленето и действията) на жителите на земята, а освен това е и червен на цвят.
Когато сумираме отличителните особености на изследваното същество, можем да заключим, че тези качества не се отнасят само до една-единствена историческа личност, но до система на управление, очевидно диктуваща политическите процеси в обществото, което е определено да се изправи пред предизвикателствата, съпътстващи края на историята.
Нека сега разгледаме картината на съвременния обществено-политически живот. Днес ние се намираме в политическата атмосфера на т.нар. глобалитарен режим. Това е термин, игра на думи, в който се визира едновременно процеса на глобализъм и добре познатото ни от близкото минало, тоталитарно управление.
Глобалитаризмът, за разлика от тоталитаризма, има външните белези на демокрация, заради многопартийната политическа система, в която функционира, но в същото време се забелязва, че субектите-участници в политическия дебат, независимо дали са поддръжници на концепцията за единно световно управление, или са патриотично ориентирани, са изразители на възгледи и ценности, следващи еднотипен начин на мислене – този на тоталната държава.
Глобалитаризмът има своя идеен корен в неолиберализма, който чертае контурите на това мислене. Неолиберализмът, също като своя родител – марксизма – сякаш поставя акцент предимно на икономическата си доктрина. По-внимателно вглеждане в този мироглед обаче показва, че зад него стои невидимо идеологическо робство, което може да бъде определено като културален марксизъм (движение, възникнало през тридесетте години на миналия век в познатото като
Франкфуртското училище , в което група активисти се заемат да пренесат идеите на социализма в западните общества) и в крайна сметка ни отвежда до добре познатия ни древен вавилонизъм.
Когато направим сравнителен анализ между марксизма и „глобалитаризма“, лесно можем да забележим удивителни сходства между основните намерения на двете форми за заробване на обществото. Нека накратко обърнем внимание на четири от сходствата, които червеният звяр от миналото и този от настоящето притежават. Съответствията в идеите всъщност дефинират мисленето и действието на съвременните вдъхновители на глобалитарната форма на управление, както четем в удивително точните предсказания от книгата Откровение.
Икономика: Марксистката идея включва цялостен държавен контрол над благата на хората. При неолиберализма имаме привиден свободен пазар, но изключително тежко данъчно бреме и съвсем реални намерения и действия в посока на държавно преразпределение на блага. Макар лицето на звяра да е украсено в съвременен грим, то си остава същото.
Класово противопоставяне: „Пролетарии от всички страни, съединявайте се“ и „Работниците нямат отечество“ са лозунги, заложени в основния документ на червената идея Манифест на Комунистическата партия , чийто автори са Карл Маркс и Фридрих Енгелс. Новият културален марксизъм е стъпил на същия принцип на глобално противопоставяне на определени прослойки в обществото, но този път противопоставянето е между мнозинството и малцинствата, приели статут на жертви и заели ролята на някогашните пролетарии. Всичко, що е истинско или въображаемо малцинство, е издигнато на пиедестала на жертвата, чийто естествен враг е мнозинството, желаещо да живее един нормален живот, дефиниран от консервативните морални ценности.
Премахване на семейството: Тази цел също е заложена в манифеста на Маркс и Енгелс. Културалният марксизъм се е заел усилено с постигане на заветните мечти на учителите си, като подлага на безпрецедентен натиск традиционното семейство. Спомнете си колко мощна е всъщност подкрепата за хомосексуалните движения, колко целенасочено силна е пропагандата в задължителните училища по отношение на сексуалното и репродуктивно образование, колко непримирими са критиците на убийствата на неродените и ще установите, че войната срещу семейството е достигнала невиждани досега измерения.
Унищожаване на християнската религия: „Религията е опиум за народите“ е фраза, в която последователите на най-мракобесната идеология, за разлика от вдъхновителя си Маркс, влагат единствено негативен смисъл и са се наели да се справят с християнството, сякаш практикуването му е съпоставимо с употребата на наркотици. Активистите на културалния марксизъм използват всяка възможност да се подиграват, хулят и нападат християнството. Достатъчен е бегъл поглед върху съдържанието и езика, използван в съвременните холивудски ленти, за категорично потвърждаване на такова едно твърдение.
Каква трябва да е позицията на Христовата църква – единствената истинска опозиция на звяра, или на глобалитарния режим на тиранично управление?
Преди всичко връщане към идентичността, която ние, християните, имаме – идентичност, дефинирана от Светото Писание. Срамно, неправилно и обидно е един християнин да бъде възприеман като най-обикновен, средностатистически, примерен гражданин, който безропотно се примирява с всяка несправедливост в обществото. Не това е зарядът, който ние като Божий народ носим, идентифицирайки се с Нашия Господар Исус Христос. Също като Своя Водач, където и да сме, понеже сме сол и светлина, заради Неговата праведност, донасяме конфликт, промяна и изцеление в заблуденото, безпътно и болно общество.
В новозаветни времена църквата е била разпозната като третия народ. Христовата общност не е можела да се впише нито сред юдеи, които търсят знамения, нито сред езичници, които търсят земна мъдрост, защото тя е носители на друг стандарт – висш стандарт на морал и ценности.
Основният въпрос е: църквата третият народ ли е днес? Истинската христова църква винаги е била контрапункт на статуквото и точно затова във времената, в които живеем, тя трябва да осъзнае ролята си и да се подготви за безпрецедентните предизвикателства, които стоят пред нея в предстоящия исторически момент.
Божията концепция за обществото е справедливост и милост. Заради отричането от Бог, цялата история е белязана от несправедливо управление, но днес държавата-звяр се опитва да стегне обръча около вярващите повече от всякога. Ето защо църквата трябва най-сетне да се събуди и да погледне часовника на историята. Ако го стори, ще установи, че стрелките неумолимо бързо се движат и вече показват пет минути до полунощ.
Явор Костов е протестантски пастор в „Християнски мисионерски център – Видин“. Явор е писател, автор на стихосбирката „Където се пресичат времето и вечността” (1999 г.), сборниците с разкази „Някой пред вратата” (2005 г.) и „Поетът или поредната сексистка свиня” (2012 г.), и биографичния роман „Стъпки по водата или истинската история на Поли Петкова“ (2016 г.).
