{loadposition user10}
По повод участието ми в работата на Първата международна конференция за християнски служители, пастори и юристи – “Бог и Цезар: Свобода на вярата, съвестта и словото в мисията на църквата”, проведена в гр. София, 28-30 октомври 2010 г., съвместно с проф. Енчо Герганов, преподавател в департамент “психология” към НБУ, проведохме статистическо измерване, което да установи степента на приемане на намеса на държавата от страна на църквата, както и степента на стремежа за независимост от страна на църквата по отношение намесата на държавата в църковните дела.
Целите на настоящото изследване бяха: придобиване на реална представа за съществуащите наглади сред протестанските и евангелските лидери в България, по отношение на намесата на държавата, чрез нейните институции, в живота и дейността на църквите; дефиниране на факторите, определящи нагласите на църковните водачи, за или против намесата на държавата в църковните дела, както и степента на това съгласие или несъгласие; очертаване рамките на конткста, в който се провежда Първата международна конференция за християнски служители, пастори и юристи – “Бог или Цезар: Свобода на вярата, съвестта и словото в мисията на църквата”. Познаването на контекста е важна предпоставка за ефективното провеждане и постигането на предварително поставените цели на тази така навременна и важна за българските църкви конференция.
Първоначалното намерение бе настоящото статистическо измерване да бъде представително такова за съществуващите на територията на Република България протестантски и евангелски църкви. Стремежът ни беше измерването да обхване повечето съществуващи протестантски и евангелски деноминации, като заложените променливи: пол, етнос, ниво на гражданско образование, наличие или липса на богословско образование, служителска кариера, започнала преди или след 1989 г., местоположението на църковната общност – малко или по-голямо населено място, да спомогнат за по-пълно и обективно измерване на изследваната проблематика.
За събиране на необходимата статистическа информация, с цел провеждане на въпросното измерване, беше съставен специален въпросник от двадесет и пет въпроса, съставени по специална методиката, способстваща улавянето и дефинирането на тенденциите при интервюираните служители по отношение на изследваната материя.
За мое голямо съжаление, времето за провеждане на измерването беше твърде кратко. Също така, голяма част от интервюираните служители не подходиха към настоящото изследване с подобаваща сериозност и ентусиазъм, поради което постигнатите резултати не отговарят на критериите за представителност. Голяма част от предварително заложените променливи, на базата на които трябваше да се извърши измерването, впоследствие отпаднаха, и в крайна сметка настоящото изследване се базира само на три променливи, а именно: ниво на гражданско образование, наличие или липса на богословско образование, служителска кариера, започнала преди или след 1989 г.
След обработка на събраните данни с помощта на програма за статистическо измерване, бяха установени следните резултати:
Фигура 1. Влияние на гражданското образование върху степента, с която пасторите приемат намесата на държавата във вероизповеданията
Средно, стойностите на групата пастори със средно образование по скалата за степен на приемане на държавната намеса във вероизповеданията са малко по-високи (в посока на приемането на държавната намеса), отколкото средните стойности на пасторите с висше образование. Поради липсата на достатъчен брой интерюирани служители, разликата в средните балове между двете групи е статистически несъществена, т.е. намира се в интервала на случайното вариране. Така или иначе измерването определено очертава съществуваща тенденция, която може да бъде потвърдена или отхвърлена при провеждането на настоящото изследване в статистически представителен вид.
Фигура 2. Влияние на богословското образование върху степента, с която пасторите приемат намесата на държавата във вероизповеданията
Пасторите БЕЗ богословско образование са по-склонни да приемат намесата на държавата във вероизповеданията. Средно стойностите на групата пастори без богословско образование по скалата за степен на приемане на държавната намеса във вероизповеданията са по-високи (в посока на приемането на държавната намеса), отколкото средните стойности на пасторите с богословско образование. Разликата в средните балове между двете групи е близка до статистическа същественост. Това измерване определено показава, че богословското образование играе съществена роля при формирането на мироглед по отношение взаимоотношението държава – църква.
Фигура 3. Влияние на периода, когато е станал пастор – преди 10 ноември 1989 и след 10 ноември 1989 г. върху степента, с която пасторите приемат намесата на държавата във вероизповеданията
Въпреки, че диапазонът на мнения за или против намесата на държавата в работата на вероизповеданията сред посторите от преди 10 ноември 1989 година е доста широк (от -10 до + 5 пункта по скалата на приемането), средните стойности на групата пастори от преди 10 ноември 1989 г., по скалата за степен на приемане на държавната намеса във вероизповеданията, е по-ниска (в посока на неприемането на държавната намеса), отколкото средните стойности на тези, които са станали пастори след 10 ноември 1989 г. Разликата в средните балове между двете групи обаче е статистически несъществена, т. е. намира се в интервала на случайното вариране.
Въпреки статистическата несъщественост, лично за мен, очертаващата се теденция на доверие към държавата и склонност към допускане на намеса от нейна страна в живота и дейността на църквата при „новите“ църковни водачи от след 1989 г. е изненадваща!
Тази тенденция е показателна поне за едно от две неща: или държавата е станала по-либерална по отношение на своята намеса в работата на вероизповеданията, или младите църковни водачи считат, че е добре за българските протестантска и евангелска църкви да функционират при по-активна намеса и регулация от страна на държавата.
Въпреки че настоящото изследване е в незавършен вид, то допринася за разкриване на очертаващите се в края на първото десетилетие на ХХI в. тендеции по отношение връзката държава-църква и дава една сравнително обективна рамка на контекста, в който се провежда Първата международна конференция за християнски служители, пастори и юристи – “Бог и Цезар: Свобода на вярата, съвестта и словото в мисията на църквата”.
Свобода за всеки © 2010. Всички права запазени.
Статията или по-дълги пасажи от нея могат да бъдат
препубликувани само с разрешение.
Анатолий Еленков е главен асистент в Богословски факултет на Национален алианс „Обединени Божии църкви” при Висшия евангелски богословски институт. Той има магистърска степен по богословие от Cornerstone Christian University, USA. Пастор е на Обединена Божия Църква “Бъдеще и Надежда”, София. Ректор на Висш Евангелски Богословски Институт. Женен с 4 деца.
