Уводни думи на редактора
Настоящият брой е основан на тематиката на последната конференция „Бог и Цезар: свидетелство или компромис”, състояла се в Бургас през октомври 2012 г. Статиите могат логически да се разделят на две части – българска тематика и международен поглед върху тематика, която определено касае и българската действителност.
Статиите от български автори са за намесата на държавата в църквата чрез тайните агенти на първата, чиято задача е клеветничество, лъжи и разлагане отвътре на църковните общности.
Международните адвокати Роджър Кишка и Пол Коулман представят две статии за предизвикателствата на новото европейско идеологическо мислене и законодателство, чиято цел е да ограничи правото на вяра и споделянето й, дори под предлог за добри намерения на законодателя.
Българските автори представят сериозни аргументи за безкомпромисно, но внимателно изследване на същността на дейността на доносниците като агенти на държавата в църквата.
Съдия Василев предлага своята гледна точка за правния, етичния и библейски характер на проблема и подхода към изследването и решаването му. Пастор Радослав Киряков недвусмислено прави връзка между стария комунистически модел и модифицираното му прилагане буквално днес, в дните на предполагаемата свобода и демокрация.
Вениамин Пеев, в своята статия публикувана по повод Рождество, отлично характеризира трите вида подход, оформили се в хода на дебата за т. нар. „пастори-агенти”. Първата група са „щраусите”, които казват „проблем няма”; втората са щурмоваците, които с популистки лозунги и често откровено манипулиране на фактите използват ситуацията, за да изтъкнат себе си като носители на истината.
Д-р Пеев сочи и третата група, чието мнение е търсене на отправна точка за християнина не в относителната категория на конюнктурната правда, а правдата на вечната Истина, на Абсолютния стандарт, на Божието Слово.
Редакторска позиция: Какъв е християнският подход
В света на релативистките ценности предателят за едни е герой за други. Често повтарям този труизъм (очевидна истина), именно защото истинността в него се оказа не-очевидна при публичния дебат на протестантските християни по въпроса за ролята на държавните агенти в църквите.
В дискусията за агентите на атеистичната (не светска!) държава в Божията църква ние не сме нито леви, нито десни, нито центристи. Ние сме християни. За нас победата на всяка цена, дори на цената на непростителността, не е победа, а загуба. Целта може да оправдава средствата за комунистите, националсоциалистите, радикал-ислямистите, хуманистите и други радетели за тотално налагане на единен (своя) светоглед над всички, но не и за християните.
Предатели и лъжци са тези, които са предали Божия стандарт, Божията истина и Божия Син, а не една или друга политическа кауза. За нас прошката не е замазване на истината, както иска да представи нещата първата група от статията на д-р Пеев, за които истината няма място в публичното пространството. За нас истината, от друга страна, не е „доубиване” и пълно морално унищожение на всички по еднакъв калъп, без даване на възможност за преосмисляне на миналото и търсене на прошка от служилите на държавния идол, които са били и доносници, както иска втората група.
Истината на Христос освобождава пленниците, а не ги довършва, именно защото в истината се съдържа разпознаване на нашата човешка слабост пред изкушението и греха. Но и в честното признаване на тази слабост се съдържа приемане на Божията благодат и сила за преодоляването й с искрено покаяние, а не с лицемерни извинения. Христос умря на кръста, за да може всеки, който повярва в него, да получи прошка, която без Христос е невъзможна. И който откаже тази прошка, ще се изложи на съд – съд от братята и в Деня на Съда, съд от справедливия Бог.
Това е истинската перспектива за агентите. Тя до голяма степен тривиализира беснеенето на щурмоваците и гробовното и деморализиращо мълчание на живеещите в отрицание на действителността. Политически и светогледни строеве, водачи и манипулатори идват и си отиват. Божието слово, обаче, е вечно.
Защото “Всяка твар е като трева, И всичката й слава като цвят от трева; Тревата изсъхва, и цветът й окапва, Но Словото Божие трае до века”; и това е словото, което ви е благовестено. (1 Петрово 1:24-35)
Неоспорим все пак остава фактът, че грехът на лъжесвидетелството против ближния, тоест доносничеството, за да се угоди на властимащия и да се извлече лична изгода, не може да бъде гледано от християните само през хлъзгавата конюнктурна политическа гледна точка. Нужна е преценка доколко има грях, който е в нарушение на Божия закон, и оттук – на моралните и етични норми.
Агентите на тайните служби на държавата нямат работа в църквата, и бившите доносници трябва да се покаят или да бъдат посочени. Същото изискване обаче важи и за съвременните доносници и поклонници на държавата, които по повод на бившите пастори-агенти съживяват старата практика в нови псевдодемократични и не по-малко уродливи форми.
Грехът не познава политически ограничения и принадлежности. Същото важи и за прошката.
Настоящият брой на Свобода за всеки определено дава отговори и посока, но ще се радваме ако успее да накара читателите да зададат важните въпроси по важната тема за вярата, доносничеството и последващата отговорност. Въпроси, още по-трудни, защото трябва да бъдат решавани в контекста на една нова възможна вълна на потискане на свободното слово и религиозното изразяване. Приятно четене и ползотворна Нова година.
