Така поставен, този въпрос е не само актуален, но и жизнено важен. Той касае цялата християнска Църква днес, която е атакувана не само по отношение на своя състав, но вече и по отношение на своето богословие. Политици, юристи, психолози, творци на изкуството и други представители на съвременното ни общество, които защитават т. нар. „хомосексуална идентичност“, създадоха пряко или косвено предпоставки за недопустима агресия срещу изконния християнски отговор на този въпрос, който се свежда до категоричното „Не!“.
Апостол Павел, който отлично е познавал падението на морала в Античността, недвусмислено се противопоставя на всеки опит християнската нравственост да бъде омърсена от хомосексуални прояви. В поученията си към своя духовен ученик Тимотей апостолът на езичниците включва практикуващите хомосексуализъм в списъка на най-тежките и скверни грехове, сред които особено изпъкват отцеубийците, убийците на майки и човекоубийците изобщо (I Тим. 1:9-10). Ако греховното практикуване на хомосексуализма и лесбийството по пътя към Църквата не бъде изповядано и преустановено, като се промени начинът на живот в нравствена чистота, то участта на непроменилите се хора според християнското учение е вечно осъждение. „Недейте се лъга – предупреждава апостолът. – Нито блудниците, нито идолопоклонниците…, нито малакийците, нито мъжеложниците… няма да наследят Божието царство“ (I Кор. 6:9-10; срв. Римл. 1:27-28). Апостолът констатира с огорчение, че „при все, че знаят Божията справедлива присъда, че тия, които вършат такива работи, заслужават смърт, не само ги вършат, но и одобряват ония, които ги върщат“ (Римл. 1:32). Именно за такива псевдохристияни, които „одобряват“ хомосексуалната практика, ще стане дума в настоящата статия. Те претендират открито, че продължават да бъдат „християни“, а някои дори че са „Божии служители“, но публичните послания, които изпращат, стоят в явно противоречие с библейското учение по тази тема.
Обратният завой на екс-гея Джон Паулк
За да отговорим адекватно на въпроса „Християнско“ ли е „богословието“ на ЛГБТ-общността?“, ще се спрем на някои съвременни казуси. Напълно се абстрахирам от медицинските, правните или политическите нюанси на отговора. Интересувам се единствено от християнската или нехристиянската характеристика на опитите на различни представители на ЛГБТ-общността да „богословстват“, т. е. да интерпретират библейско-християнското учение за хомосексуализма.
Най-напред ще се спра на един от най-интересните случаи в нашата съвременност – сексуалните и идеологически превъплъщения на „екс-екс-гея“ Джон Паулк.1 Под това определение, което самият/самата Паулк си дава, се обозначава човек, който е преминал през серпантините на практикуващ хомосексуалист, „станал“ е бивш хомосексуалист, но накрая отново се е „превъплътил“ в хомосексуалист. Ето вкратце драматичната история на Паулк.
Роден и израснал в щата Охайо, Джон завършва музикална гимназия и специализира в щатския университет вокална музика. Той се свързва през 80-те години с хомосексуалната общност в Сан Франциско и практикува дейността на „Кенди“, като употребява и наркотици.2 Впоследствие, през 90-те години, попада в християнска среда, покайва се и преминава, както твърди той, през процесите на новорождение, терапия, молитвено общение и укрепва връзката си с християнския Бог. Паулк се жени за Ан, която е бивша лесбийка, също покаяна и променена като християнка, и им се раждат три момчета. Този факт отначало свидетелства в полза на възстановената хетеросексуалност на Джон Паулк и неговата съпруга.
След тази видима промяна на цялостната му личност Паулк се включва активно в благовестителска и терапевтична дейност в клон на християнската организация „Фокус върху семейството“3, която цели възстановяването на хора от двата пола, идентифициращи се като ЛГБТ. През 1998 г. Джон Паулк публикува в съавторство с Тони Марко своята автобиографична книга „Не се страхувам от промяна. Забележителната история как един мъж превъзмогна хомосексуалността“4, която постига невероятен успех както в християнски хетеросексуални среди, така и сред някои ЛГБТ-общности в САЩ. По собственото свидетелство на Джон Паулк, мнозина читатели на тази и други негови публикации, са променили изцяло греховния си живот и са възстановили дадената им от Твореца мъжественост или женственост.
Една година след публикацията на неговата автобиографична книга, разобличаваща собственото му хомосексуално минало, Джон Паулк е засечен в известния вашингтонски гей-бар „Мистър Пи“. Веднага е сигнализирано на негови колеги и други организации. При него пристига Уейн Безен, активист на организацията за човешки права, и на въпроса: „Вие Джон Паулк ли сте?“ запитаният отговаря отрицателно и се представя като „Джон Клинт“. Той обаче е заснет и след като снимката му обикаля медиите, Паулк прибягва до поредна лъжа, като обяснява, че „не бил знаел“, че това е гей-бар. Свидетели обаче потвърждават, че той е флиртувал с някои посетители на бара.5
Скандалът, който избухва, е особено силен. Вместо да се разкае обаче, Джон Паулк се заплита във все по-грубо скалъпени лъжи и оттук нататък следва неговото стремглаво падение по хлъзгавия път на миналото. Той е принуден да напусне всички християнски позиции, които заема и които са му носили лесни доходи. Развежда се със съпругата си и изоставя наранени трите си момчета, които са в тийнейджърска възраст. Докато Ан показва, че е преживяла истинско покаяние и новорждение и продължава да се моли за Джон, той се оплита в публикации, които не само отричат миналото му на християнин, но се опитват да убедят читателите, че … продължавал да бъде „християнин“ като „екс-екс-гей“. Ерин Рук, журналист на „ПиКю Мънтли“, публикува в априлското издание на 2013 г.6 „Извинението“7 на Джон Паулк към ЛГБТ-общността, срещу която той бил действал в продължение на 10 години. „Днес – пише той – аз не се смятам за „екс-гей“ и повече не подкрепям и не пропагандирам движението. Моля, позволете ми да се изясня: аз не вярвам, че възстановителната терапия променя сексуалната ориентация – всъщност, тя нанася голяма вреда на много хора“.
В своето „Извинение“, апологетизиращо хомосексуализма, Паулк се извинява публично на „безброй хора“ от ЛГБТ-общността, на които бил „нанесъл вреда“ с прогласяването на старозаветните и новозаветните принципи, които категорично осъждат хомосексуализма като едно от големите морални престъпления срещу святия Бог (вж. Бит. 19 гл.; Лев. 18:22; 20:13; Второз. 23:17; III Царе 14:24; Римл. 1:26 и сл. ; I Кор. 6:9; I Тим. 1:9-10). Следователно, след като Джон Паулк се оплита в сериозни лъжи, когато е разобличен заради посещението си във вашингтонския гей-бар, в апологетичното си „Извинение“ той прогласява едно антихристиянско антипокаяние.
При това подчертано противопоставяне на библейско-християнското учение против хомосексуализма следва да поставим въпроса: „Християнско“ ли е такова опорочаване на ясно изразеното християнско отрицание на хомосексуализма?“ на плоскостта на логиката и морала. Джон Паулк прилага изтъркания трик за „всеопрощаващата Божия любов“ в своето „Извинение“: „Днес аз виждам ЛГБТ-хората такива, каквито са – възлюбени, обгрижвани чада на Бога. Предлагам моето най-искрено и сърдечно извинение на мъжете, жените и особено на децата и тийнейджърите, които са се почувствали нелюбими, недостойни, засрамени или отхвърлени от Бога или Църквата“8.
Както е видно, Джон Паулк си позволява да рекламира някаква безпринципна сантименталност като „богословие“ на безогледното „приемане“ на посочените като грешници ЛГБТ хора в Библията, без учението за грях, без изискването за покаяние и промяна, без потребността от резултати на „ново естество“ в Господа Исуса Христа. Подобно извъртане и опорочаване на библейски обоснованото християнство по темата за хомосексуализма е чисто и просто антихристиянство! То е вредно и разрушително за днешната Христова Църква, но то е убийствено в духовния смисъл и за самите хора, на които по един или друг начин им е внушено, че са непроменими ЛГБТ-личности. Нещо още по-лошо – то дава картбланш за хомосексуална ориентация и практика дори на децата и подрастващите, а това е недопустимо! Нравствената чистота на християните не може да бъде подменяна с нечистотата, която апологетизират хора като Джон Паулк!
Двуличното „гей-богословие“ на пастор Браян Хюстън
Псевдохристиянската „апология“ на хомосексуализма от страна на Джон Паулк не е единичен случай. На западния книжен пазар и в интернет пространството могат да бъдат намерени много сродни писания, пълни с лъжи, увъртания и лигави обяснения за „съвместимост“ между християнството и практикуването на хомосексуализъм. По-долу обаче бих искал да се спра на двуличната линия по темата, която подкрепя старши пасторът на австралийската харизматична организация „Хилсонг Чърч“ в Сидни – Браян Хюстън и неговото обкръжение. Изборът ми на този казус е продиктуван от популярността на тази организация, която пропагандира своя авторитет посредством широка издателска дейност, ежегодни конференции и особено чрез свръхмодерните ритми на своята музика. Песните на „Хилсонг“ са популярни в България главно поради характерната неосведоменост на евангелските пастори, които са ги допуснали в хвалението на църковните си общности и поради псевдохристиянското съображение „да не изпуснем младите хора“ от обществата си.
Кой е „крайъгълният камък“, върху който е основана австралийската харизматична организация „Хилсонг Чърч“ – Христос или нещо друго? Или пък нейният фундамент представлява един несполучлив модернистичен опит чистият Христос да бъде нагоден към нечистота на модерната псевдохристиянска безпринципност? Към „Хилсонг“ са отправяни през годините много основателни критики, свързани със злоупотреба на власт, финанси, прозрачност и т. н. Тук обаче ще се фокусирам върху реалната ситуация по проблемите на хомосексуализма.
В официалната информация за зараждането на австралийската организация „Хилсонг Чърч“ е посочена 1983 г. и като нейни водачи са отбелязани Браян и Боби Хюстън.9 Но това не е съвсем така. Бащата на пастор Браян Хюстън – Франк Хюстън (1922-2004) – е основател на „Център за християнски живот във Ватерлоо, Сидни“10, която след неговото осъждане за педофилия се слива с „Центъра за християнски живот на хълмовете в Баулкхам Хилс, Сидни“11. В педофилското и хомосексуално минало на Франк Хюстън има редица болезнени въпроси.
Първо, той е бил основател на ядрото на днешната организация „Хилсонг“, заемал е отговорната длъжност на суперинтендент на Асамблеите на Бога в Нова Зеландия за периода 1965-1971 г.12 Предполага се, че като ръководител от такъв висок ранг той в никакъв случай не би трябвало да допуска греховната плът да надделява над духовното му призвание да бъде „на вярващите пример в слово, в поведение, в любов, (в дух), във вяра, в чистота“ (I Тим. 4:12). Но Франк и Браян Хюстън дълго време крият хомосексуалните наклонности и прояви на първия. Едва през 2000 г. Франк Хюстън признава, че е имал хомосексуален акт с новозеландско момче през 70-те години, когато още е бил суперинтендент. След смъртта на Франк става ясно, че той е имал хомосексуални отношения с един младеж, който бил на пасторски стаж при него през 80-те години. Едва през октомври 2014 г. неговият син и настоящ старши пастор на „Хилсонг Чърч“ Браян признава, че баща му е бил осъден за педофилия в съда на Сидни и то за няколко случая.13 Защо се крият тези факти? В името на какъв вид християнство грехът на хомосексуализма в „Хилсонг“ се потулва? Какво е, прочее, действителното служение в шумния и лъскав австралийски „Хилсонг“?
Има редица смущаващи факти, които вероятно в България не са известни на мнозина, щом като български харизматични и нехаризматични евангелистки общности са оторизирали напълно дилетантски и безкритично въвеждането на песните на „Хилсонг“. Обективният музикален специалист, пък и музикалният дилетант ще обърне внимание на ритъма и сценичността им, които по нищо не се отличават от който и да било „светски“ рок-концерт (да не говорим за други музикални стилове). Особено скандална бе неотдавнашната модернистична интерпретация на свещената евангелска песен „Тиха нощ, свята нощ“, която бе изпълнена на сцената на „Хилсонг“ от полуголи тела, кълчещи се и гънещи се, сякаш са слънчасали на австралийския плаж или са взели дрога… Такива ритми може да съответстват на австралийските традиции на езическите аборигени, но те едва ли могат да се сравнят с Давидовите псалми, изпълнявани с десетострунни псалтири.
Но тези ритми не се одобряват дори от бивши членове на „Хилсонг“ като Таня Левин, която в силно изобличителната си книга „Хора в стъклени къщи: историята на един човек отвътре в и извън Хилсонг“ определя цялостното учение и служение на австралийския „Хилсонг” като неблагоприятно за духовната чистота и израстване и го нарича в едно интервю „токсично християнство“14. Хилсонгската музика е представена като „музика на плътта“, а не на духа. В отмъщение за критиката Левин тя бива арестувана не без участието на бившите си ръководители за това, че е дала интервю пред медиите на 1 юли 2015 г. по време на ежегодната конференция на организацията на Олимпийския парк в Сидни.15 Не е случайно, че ръководството на „Хилсонг Чърч“ си спечелва името на управително тяло, което обича да „прикрива“, а не да „изобличава“ греха в своето учение и служение16, за което има не само личните мотиви на главния пастор Браян Хюстън, но и светски политически такива17.
Това прозира особено в замъглената позиция на Браян Хюстън спрямо степента на толерантност към хомосексуализма в „Хилсонг“. В опита си да прикрие педофилските и хомосексуални грехове на своя баща Франк – Браян често изразява публично съчувствие към „хомосексуалността“, обличайки го в псевдохристиянска реторика18. Упрекнат за това, особено след като избухва скандалът с проявите на баща му, Браян публикува „Отговори“ по темата, участва в интервюта и дава видимо нееднозначни мнения, които оставят впечатлението за мъглявост на възгледа му. От публикациите е видно, че той бързо мени становищата си, както променя темите на неделните си проповеди.
От една страна, Браян твърди, че признава „библейската истина“ и познава „Павловото учение“, но създава впечатлението, че избягва да го формулира ясно и точно. В своя „Отговор“ пред журналист на „Ню Йорк Таймс“ през 2014 той твърди, че не би „свел проблема до отговора „Да или Не“19. А на друго място декларира, че категорично отрицателният отговор по темата за хомосексуализма бил проява на „тесногръдие“. Според Браян ние живеем в „свят, който се променя около нас и за нас“, затова той предпочита „възприемането на реалността“ такава, каквато е. Според него „осъждението“ над хомосексуализма би „издигнало стена между църквата и света“, следователно за Браян хомосексуализмът не е грях, от който невярващите и повярвалите би трябвало да се покаят и откажат. Затова той обявява „Хилсонг Чърч“ за „gay-welcoming church“ (букв. „приветстваща хомосексуалистите“). И въпреки че Браян твърди, че в „Хилсонг“ не се допускат на ръководни длъжности представители на ЛГБТ-общността, от една публикация на „Крисчън Пост“ от 31 август т. г. става ясно, че двамата хомосексуални партньори Джош Кенфийлд и Рийд Кели досега са били активни участници и ръководители на хора и хвалението на „Хилсонг“ и за тяхната връзка Браян е знаел, но е мълчал.20 По всяка вероятност случаят с Кенфийлд и Кели не е единичен в псевдохристиянската практика на безпринципност на пасторската фамилия Хюстън, която е създала цяло лоби на ЛГБТ в „Хилсонг Чърч“.
В заключение можем да отбележим следните изводи. Първо, опитите за нов тип „християнско богословие“ на ЛГБТ-общността в Христовата Църква, което да замени изконното, са безуспешни. Всяко недоглеждане на проблема обаче би било разрушително за Църквата, независимо към коя конфесия се числи. Второ, такива псевдохристиянски „богослови и служители“ си служат винаги с методите на прикриване, изкривяване на фактите и дори откровени лъжи. Американският „екс-екс-гей“ Джон Паулк и пасторите Франк и Браян Хюстън на австралийската „Хилсонг“ са достатъчно красноречиви казуси. Трето, истински верните на Христа съвременни служители – богослови и свещенослужители – трябва да бъдат внимателни и критични към западните псевдодуховни влияния под формата на различни учения и особено към музиката. Не всичко, което лъщи, е от чисто злато. Апостол Яков задава реторичния си въпрос и на съвременната Църква в различните ѝ конфесионални поделения: „Изворът пуща ли от същото отверстие сладка и горчива вода? Възможно ли е, братя мои, смоковницата да роди маслини или лозата смокини? Така също не може солена вода да дава сладка“ (Як. 3:11).
Всички права запазени © 2015. Препечатвания и препубликации само с разрешение:
editor@center-religiousfreedom.com
Д-р Вениамин Пеев е роден в гр. Русе (1950). Завършва Богословския факултет на СУ “Св. Кл. Охридски” (1978 г.). Защитава докторска дисертация по философия в НБУ (2009 г.). Главен редактор е на Годишника на ВЕБИ от 2009 г. Последните му публикации са монографиите: Съвременни богословски системи (от Просвещението до наши дни). С., „Бъдеще и надежда“, 2009; Жан Калвин: философско-теологични аспекти на Реформацията. В. Търново, „Абагар“, 2011; Християнство и философия: проблемът за сътрудничеството. В. Търново, „Абагар“, 2012; Павел, Августин и Лутер: екзистенциалност на оправданието. В. Търново, „Абагар“, 2014. Отговорен редактор в екипа на „Свобода за всеки“.
