{loadposition user10}
Не бива да се говори за религия и политика в добре възпитаните общества и кръгове. По-скоро да говорим за времето.
Защо е толкова взривоопасно да се говори на тези две теми?
На първо място, защото те са свързани. Религията е структуриран светоглед, който не само дава обяснение на света, но и води човека на поклонение към Бога. Бог е един, но пътищата към Него са много. Проблемът е, че всъщност един е Пътят, който води към Него, но мнозина с различни схващания имат същата идея за собствената си представа. По тази причина идеята за това кой точно път трябва да следваме и защо води до спорове и неразбирателства.
Тъй като общението с Бога е най-висшият идеал, за който човек може да живее, залогът е голям и спорът често стига до крайности.
Това, което наричаме „политика”, от друга страна, не е свързано непременно с отношенията човек – Бог. Но пък политиката е средство за управление и организация на обществото. По тази причина, който иска да управлява, трябва да участва в политиката, която е и публичен процес. Управникът би трябвало да управлява за общото благо. Тук отново и неизбежно имаме сблъсък на идеи за това кое е това благо и как трябва да се управлява.
А когато заговорим за това как Бог участва в управлението, особено в общества, свикнали да наричат Бог „идея”, „мит” и да не Го възприемат като Личност, резултатът е още по-настойчиви противоречия.
В българското и много други обществени устройства, макар и „плуралистични”, това напрежение е решено по сталински: „има християнство в политиката – има проблем”; няма взаимодействие – няма проблем. Но както добре ни е известно, проблем има.
Сблъсъкът на тези идеи в съвременния български и по-широк контекст е предмет на настоящия брой 43 на “Свобода за всеки”.
Съвсем наскоро издателска програма СВ публикува и представи едноименен сборник на същата тема: КНИГИ
