IN MEMORIAM. Велислав Алтънов (1961-2022)

Д-р Велислав Алтънов (1961-2022)

Богословие и фантастика

Велислав Алтънов

Бележка от редактора: Статията е публикувана за първи път в брой 53 на „Свобода за всеки“, юли 2019.


Двете сфери – тази на фантастиката и на богословието, като наука, изглежда сякаш си противоречат и взаимно се изключват. Но това е само привидно. В действителност обаче те са тясно свързани и едната предполага другата. „Коя – коя?“, би попитал някой. Разбира се, фантастиката произлиза от богословието. Днес двете определено са поставени в състояние на противоречие и в неоповестен конфликтен антагонизъм. Но това се случва чак през ХІХ в. Взаимоотношенията, и дори основите на диалога им, са положени далеч преди това и съвсем не са чак толкова противоречиви.

„Ключовият ХІХ в.”

Защо го наричам така? По това време на света се появяват няколко фундаментални теории и идеологии, които ще предопределят обществените отношения в Западния (а по-късно и целия) свят за следващите векове, като ще се намесят бурно в множество области от живота и ще започнат да задават насоки на мислене и изграждане на ред научни дисциплини, предопредеяйки съдържанието, тематиката – идеи и ценностна система, интересите и търсенията на болшинството от хората по земята. И това са: 1. марксизмът и свързаните с него социализъм–комунизъм; 2. Дарвиновата теория за произхода на видовете; и 3. атеизмът. Макар основите на всички тях да се намират назад във вековете, окончателното им формиране, „раждане“ и заявяване пред света се случва

точно през ХІХ в. Нещо повече, аз бих ги нарекъл метафорично „Триглавото чудовище“. Защото, макар всяка от тях да се е появила по свой  отделен и индивидуален път, те се оказват дълбоко свързани – взаимно се предполагат, преплитат и допълват почти от самото си начало.

Кое точно определя взаимната им колаборация и сътрудничество? Може да прозвучи невероятно, но „общата им кауза“ – това, около което те се обединяват, е:
1. християнството като религиозно-верска система,
2. църквата като институция; и 3. личността на Всевишния. Точно през ХІХ в. споменатите марксизъм–социализъм–комунизъм, еволюционизъм и атеизъм сякаш обявяват война на триадата християнство, църква и Създател (Бог). Самата дума „а-теизъм“ показва, че теизмът е първоначален, а „а-теизмът“ се появява по-късно като негов контрапункт и опит да бъде отречен теизмът.

Средните векове и техният принос към развитието на мисленето и вярванията в света

Както стана дума, преди ХІХ в. наука, вяра и религия взаимно се допълват и представляват едно единно цяло. Днес множество учени, философи, мислители и изследователи са склонни да вярват на разпространените от „Триглавото чудовище“ идеологически внушения, че сякаш „църква“ и „вяра“ са „спирачки“ пред развитието, прогреса или свободата на човешкия дух, ум и развитие. Добре е да имаме предвид обаче, че до ХІХ в. светът съвсем не е тънел в невежество, безпросветност или регрес, каквито всъщност виждания се внушават и разпространяват измежду средите на атеисти. Човечеството се развива по определена логика – последователно и постъпателно, надграждайки различни сфери и области на живота, които изкристализират през последните два века в определени нагласи и настройки на вижданията у хората, тяхното преднамерено формирано отношение и като последица – схващанията им. Но истината е, че дотогава светът не се е намирал нито в застой, нито в упадък. Казано с други думи, науката и човешкият прогрес съвсем не се появяват, нито се зараждат през ключовия ХІХ в. Тогава се появяват по-скоро бунтът срещу тях и негативизмът, насаждан от страна на „Триглавото“, заедно с „войната“, която то им обявява. Невинаги обаче е било така и е имало време, в което те са били част от едно цяло и взаимно са се предполагали.

Корени на фантастиката

Вероятно никого няма да учуди този факт, но те се намират назад във времето и се градят върху вяра, религия, Библия и църква. По-точно, върху някои проявления на религиозните виждания и търсения у хората. Ще припомня, че атеизмът невинаги е властвал на света, както днес ни се струва сякаш „повсеместно“, нито „открай време“. Винаги в историята хората са имали вяра в съществуване на „отвъден свят“, в наличие на невидими духовни сили и същества, както и в тайнствената непознаваема духовна същност на битието. За тях светът винаги е имал две страни: една – видима, материална, и втора – невидима, духовна. Макар да са съществували различни мисловни настройки, включително и тази на епикурейците, твърденията, че в историята е съществувало кога да е понятие като „атеизъм“ не почиват на никакви исторически факти или сведения. Както вече казах, като ясно и категорично разработено вярване той се появява окончателно едва през ХІХ в. Дотогава всички хора и народи навсякъде малко или повече са вярвали в наличие на отвъдсветовен мир (свят).

Християнска есхатология. Есхатологията е дисциплина, част от религиозността, и раздел от човешкия мироглед, който разглежда (изследва) идеята, белезите и признаците за Свършека или Края на света. Преди това вярване обаче съществуват схващания за миналото и великолепието, в което е обитавал някога Старият свят.

Античност: Митът за Златния век (в миналото). В древността е било разпространено вярването за митичния „Златен век“, според който в прастари времена хората живеели в съвършенство в присъствието на боговете и притежавали невъобразими магически способности – летене, дълъг живот, пренасяне на тежки предмети на разстояние само с поглед и пр. Интересно е, че тези схващания съвсем не изглеждат лишени от смисъл, нито като обикновени фантазии. Най-сериозните основания за тях обаче са… ред паметници от времето на историята и праисторията. Те няма как да бъдат нито скрити, нито пренебрегнати, защото съществуват, и за повечето от тях до днес науката няма нито отговор, нито яснота как и кога точно са се появили и кой точно ги е създал. Примерите за това са много. Част от тях са и самите египетските пирамиди. Независимо от теориите, учените до днес не знаят със сигурност как точно са били построени пирамидите. Съществуват и обелиски, като този в Баалбек, Ливан, тежащ приблизително 1650 тона, с размери 19,5, 5,5 и 6. Никаква съвременна техника не е в състояние да го повдигне, но той е бил издялан в кариера и предназначен да бъде пренесен някъде. Кога, от кого и къде, никой не знае. И най-важно – няма и бегла идея как е направен, нито как е щял да бъде повдигнат, пренесен и после поставен някъде… Още по-озадачаващ е примерът със стените, известни от културата на инките. Камъните там нямат идеално правилните размери като тези от пирамидите. Някои са огромни и невероятно тежки. Някак обаче трябва да са били пренасяни, дялани, шлайфани и прилепяни един към друг така перфектно, че нито лист хартия да може да се вкара помежду им, нито дори бръснарско ножче да се пъхне в процепите. Нещо повече, при всичката налична модерна техника – лазери, компютри, машини, изкуствен интелект, роботи – няма и бегла идея за това как днес биха могли да бъдат направени подобни на тях. Тежащи десетки тонове, някои от тях дори днес не могат да бъдат направени, нито шлайфани или прилепени така съвършено един към друг. Кой в такъв случай го е направил и то векове, вероятно и хилядолетия, преди нашата съвременна цивилизация, която уж е много по-напреднала от тяхната в миналото? Към изброените озадачаващи факти можем да прибавим и сведения за живели някога гиганти (великани), за които, освен в Библията, има редица други източници, при това достоверни. Например за тях пишат известни конквистадори, сподвижници на Кортес през ХVІ в., като Бернал Диас дел Кастильо, участвал  лично в походите за завладяване на Мексико и цивилизацията на ацтеките, като старателно описва Америка в публикувана още по онова време книга, озаглавена „Истинската история за завладяване на Нова Испания“. В нея говори за планина от човешки кости, за които местните индианци разказали, че са от хора, чиято бедрена кост била по-дълга/висока от човешки ръст…

Митът за Златния век, който се… пренася в бъдещето. През ХVІ в. на Стария континент настъпват някои коренни трансформации, които разтърсват из основи битието в края на Късното средновековие. Поради това категорично можем да твърдим, че след Реформацията (1517 г.) светът определено вече не е същият. Сама по себе си тя предполага поява на следващата значима епоха – тази на Просвещението (ХVІІІ), както и на фундаменталната след нея – тази на капитализма, според вижданията на Макс Вебер и неговото произведение „Протестантска етика и духът на капитализма“. Подобно на скачени съдове, съвсем скоро те са последвани и от индустриално-техническата революция, тя пък – от новото виждане за светската конструкция на държавността и по тази причина се появява  вече съвсем ново разбиране и визия за организацията и управлението на света. С натрупване на нови виждания за развитието на света – изброените идеи за човешкия прогрес и постепенното усъвършенстване на хората, постепенно визията за „Златния век“ от незапомненото минало започва да се трансформира във виждане (вярване и очакване) за прекрасно битие, което ще се появи сред хората в бъдещето.

Миленаристите. Френският изследовател Жан Делюмо прави задълбочено изследване, в което разкрива дълбоките основи, върху които се изграждат схващанията за развитие на света според различните хрстиянски теории и виждането им за бъдещия живот. Миленаристите заемат особено място там. Това са хора, които изповядват схващането за хилядолетното Божие царство (Милениум), което започва да се очаква, че ще се установи тук, на Земята. Към техните писания можем да прибавим и тези на утописти, като Томас Мор, Томазо Кампанела и др. от Късното средновековие, които си представят как би следвало да бъде устроено и да изглежда приблизително Божието царство. Във времето на т.нар. Велики географски открития сред тях се появява ново вярване. И то е, че Новият свят (Америка, Африка, Австралия) е именно Обетованата земя или очакваното Божие царство. Основанието за това виждане е фактът, че жителите там обитават сред преизобилие, богатства, плодове, чудновати животни. И всичко там, сякаш недокоснато от човешка ръка, изключително много им прилича на представата за Рая. Те започват да смятат, че този „Рай“ трябва да бъде оформен по християнски и благоустроен от откривателите му. Някои от писанията на утопистите имат вид на романи около времето на Френското и Немското просвещение. Точно тогава се появяват и първите белетристични произведения, които са причислени към жанра на литературната фантастика. Интересното е, че тези първи романи все още се пишат от християни и там Бог присъства директно. Там Той все още е иманентен на нашия свят.

Но, както многократно стана дума, този тип литература, която по-късно започва да се нарича „научно-фантастична“, се ражда и в света през ХІХ в. заедно с неписания „закон“, че атеизмът е този, който трябва да „властва“ над нея и да я определя.

И създаде човекът по свой образ и подобие своя… друг. Тук каламбурът с мита за Сътворението, при което Бог създаде човека е, разбира се, директен, но в опит да измести изцяло библейския си разказ оригинал. Интересно обаче е, че в случая човекът действително сякаш имитира едно към едно идеята за Сътворението, такова каквото християните, според религиозните си традиционни вярвания, приемат, че Всевишният е осъществил. Това ясно може да се види именно в произведенията на научната фнтастика, за която особено много допринася Седмото изкуство – киното, особено през ХХ в. Към осъществените „реализации“ на тази идея можем да изброим първата хорър литература с романа „Франкенщайн“ на Мери Шели. Нейното виждане е именно опитът човек да „създаде“ друг човек, съшивайки части от различни трупове, и да го оживотвори почти по същия начин, както пише в книката Битие на Библията: „И образува Бог човека от пръст из земята и вдъхна в ноздрите му жизнено дишане“ (кн. Битие).  Малко се знае у нас, но в началото на ХХ в. киноиндустрията на САЩ прави многократни екранизации на различни версии на книгата с евентуално развитие на образа – продължение а ла „сериали“,  последваща поява на женски вариант на чудовището, после пък комедийни изпълнения с актьора Марти Фелдмън (Младият Франкенщайн), режисирани от Мел Брукс, и пр. Друг прочит на същата тази идея, макар много по-развита и разработена, е „Аз, роботът“ с Уил Смит по едноименния роман на Айзък Азимов.

Нашествие на извънземни? Подобно на един от първите фантастични романи – „Война на световете“ на Хърбърт Уелс, в който марсианци атакуват Земята, изпращайки тук своя враждабна експедиция, земните хора започват да пращат своите завоевателни космически кораби далеч във Вселената. Такава е идеята на филма „Аватар“. При него има особено смесване на посланията. Там приемат, че съществува всевишно същество – Ейва, богът на племето Навви, която е разумна и човеколюбива.

Филмът „Матрицата“ и илюзорният свят. Подобно твърди и теологията с максимата „Материята е форма на съществувание на духа“.

Светът и реалността в него – чиста илюзия? Идеите за Бог, Създател, Спасител, Дух Свети, намират своите реализации в света на компютърно генерираната виртуална реалност в „Матрицата“. Интересно е, че една научна теория твърди, че това е точно така – според нея светът, който обитаваме, е изцяло изкуствено генериран и фактически напълно илюзорен. За това се говори в документалния филм „Хипотезата Симулация“.[1]

А и в крайна сметка, последната дума има… човекът. Филмът „Контакт“ с Джоди Фостър и Матю Макконъхи, под режисурата на Робърт Земекис, отправя интересно послание, което цели да предизвика към дълбок размисъл зрителите – вярващи и невярващи. Конструкцията на сагата прави опит да подаде ръка и на вярващите –преподобния проповедник (героя на М. Макконъхи), и на невярващите – атеиста астроном (героинята на Дж. Фостър), без да отдава първенство на когото и да било от двамата. Посланието му се заключава в последното изречение на героите във филма: „Виж – казва майката, посочвайки звездното небе на дъщеря си. – Това са милиони и милиарди звезди. А около тях обикалят няколко пъти по толкова планети. И вероятно на много от тях има живот. А ако ли пък не, то тогава това си е чиста загуба на пространство“.

///

Д-р Велислав Алтънов е учен-изследовател в секция „Антролопогия на словесните традиции“ в Институт за етнология и фолклористика с етнографски музей (ИЕФЕМ) към БАН. Направленията, в които работи, са български евангелизъм, политическа и културна етногенеза, сценична и игрова антропология. Преподава по християнска етика, междуцърковни отношения, история на източното православие и др. във Висшия евангелски богословски институт (ВЕБИ). Някои негови публикации са: Протестантските ъндърграунд общества на тинчевистите. Religious Revitalization among Bulgarians during and after the Communist time, Фундаментализъм и толерантност в България след края на Студената война, Европейски печатни Библии, разпространени през ХVІІІ и ХІХ в. по българските земи. Деконструиране и реконструиране на местата за поклонение при българските протестанти в София.


[1] Филмът може да се намери в интернет пространството. Английското оригинално заглавие е Simulation Hypothesis. Б. ред.


In memoriam. Д-р Велислав Алтънов (1961-2022 г.)

31 20190622 physics theology IMG 5499
Д-р Велислав Алтънов, вляво, по време на дискусия в Пловдивския университет

С тъга споделяме съобщението за това, че д-р Велислав Алтънов, нашият приятел и съратник Вили, премина от този свят на 24.02.2022 г. Вили беше труженик за свободата и правдата на Господната нива. С него се познавахме от 90-те години на миналия век, а беше автор и сътрудник в Свобода за всеки и нашите други издания от самото начало. Той имаше оригинална мисъл, завладяващ изказ и вълнуваше хората с темите, които му бяха поверени от Бога. Вили Алтънов беше дългогодишен автор и в нашата издателска дейност. Неговите чувство за справедливост, хумор, артистичност и топло братско отношение към ближния няма да бъдат забравени. Ще ни липсва, както и на близките и семейството, които той обичаше искрено. И все пак ние се радваме с него, защото, макар и отделен от този свят и скърбите му, Вили се уповаваше на надеждата в делото и възкресението на своя Спасител, Който победи смъртта. (От Редакцията)

Сподели:

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Подобни постове