{loadposition user10}
Мнозина днес считат, че дебатът за еднополовия брак е дебат за установяване на равенство на една дискриминирана категория хора – тези със сексуални привличания, желания, идеи и практики, които излизат извън нормалните и естествени представи за пол и неговата същност и употреба.
Всъщност това е неправилна представа. Ако в миналото наистина се е предвиждало наказателно преследване за хората с хомосексуални прояви (забележете – поведение, а не вътрешно усещане), то днес в западния свят такива наказания не се предвиждат. Напротив, наказанията вече се налагат на хората, които си позволяват да заявяват публично своето несъгласие с поведението на хората с различна сексуална ориентация или нейните обществени прояви. Днес дебатът е на практика обърнат – преследвани са не хората със хомосексуална „идентичност”, а тези, които не приемат или критикуват публичната проява на сексуална ориентация.
Тази промяна е плод на постепенното развитие на западната култура в посока на абсолютизиране на личната самоопределеност. В настоящото изложение няма да се занимаваме с корена на този феномен. По-скоро ще посочим конкретните аспекти на идеологическия конфликт и реалната заплаха за свободата на съвестта и словото, които този конфликт представя пред обществото – българското и чужди общества.
Заплахите, за които говорим са следните.
- 1. Държавата поема върху себе си отговорността да предефинира това що е „брак” и дори що е „пол”.
- 2. Тъй като законът е „кодифициран морал”, тоест, предполага се, че това което е законно е също и морално, то налице е смяна на морала чрез държавна принуда – хората вече са принудени да приемат като морално едно поведение, което до скоро е било израз на морален упадък.
- 3. По-опасният аспект е не само дебатът за това дали сексуалността е морална или неморална, а задължителното налагане със сила от държавата и нейните органи за принуда на единно мнение по въпроса, тоест дебатът е застрашен от наказание от държавата за различно мнение.
- 4. Налице е изкуствено създаване на отделни групи от хора, които се противопоставят на обществото поради своята сексуална ориентация като малцинство. И ако наистина има жертви на негативно отношение към хората, които заявяват публично своята хомосексуалност или „нетипична” сексуална ориентация, то по никакъв начин създаването на цяла нова класа от жертви не е оправдана законово, с което да се толерира ограничаването на правото на изразяване и критика спрямо дадено поведение или „ценности”.
- 5. Имаме подмяна на терминологията и объркване на понятията – „брак”, „човешко право”, „равенство”, „недискриминация” и др. от тази категория.
Нека да дадем примери за изброените заплахи за свободата на словото и съвестта. Тези примери са преди всичко от западни страни, тъй като този дебат най-вече се води там. Но следва да имаме предвид, че при днешната глобализация, страните от Източна Европа не са встрани от последствията от него.
1. Предефиниране на категорията „човешко право”. Тази заявка за промяна в основните международни документи, гарантиращи права на човека, бе заявена през 2010 г. от г-жа Хилари Клинтън в реч пред ООН в Женева. Тя заяви, че е време да се пренапишат тези документи така, че да предвиждат права и за „ЛГБТ хората”, тъй като на тях е отказано равенство, и в зората на човешките права хората не са били узрели за подобни права. 1 Всъщност няма основание да се въвеждат „нови права” на тема „сексуална ориентация”. Човешкото достойнство е защитено достатъчно с наличните параметри на защита на човешки права и към момента. Тази защита обаче се счита недостатъчна от инженерите на новия морал. В тази връзка, защитата на правото на „сексуална ориентация” има за цел да направи обществено недопустимо критикуването на хора със хомосексуално поведение или такива с други сексуални отклонения. Говорим, разбира се, за „отклонения” само доколкото обществото е приело християнския и библейския морал като оправна точка за законност. Ако обществото приеме друга философия или светоглед, то тези практики не само, че няма да са отклонения, но ще бъдат считани за достойно гражданско поведение. С прокарването на „човешкото право на сексуална ориентация” на практика сексуалното поведение и дори публичната му проява бива защитено от морално осъждане, като се забранява на критиците на такова поведение да изразяват мнение под предлог, че нарушават човешки права, че са „хомофоби” и критиката им е опасна за обществото „реч на омразата”. Дори да не сте против хомосексуализма, а само да защитавате традиционното семейство, това вече е считано като атака срещу правата на хомосексуалните. 2
На второ място, самата терминология „сексуална ориентация” звучи сложно, но съдържа в себе си противоречие. На български език „сексуалната ориентация” е всъщност „полова ориентация”. С този „превод” става ясно, че иде реч за измислен и пропагандентермин. Полът бива или мъжки или женски (с някои много редки изключения на родени с двуполови признаци) и не е нужна никаква допълнителна „ориентация”, за да стане ясно, кой от кой пол е. Не е нужна „ориентация” там, където фактите са очевидни. В същото време, именно отрицанието на тази очевидност, изведена в „индивидуално право”, е предназначена не да установи фактите, а да даде „свободата” за тълкуване на пола, извън фактите. Паралелно с правното обосноваване на правото на сексуална ориентация, мнозина застъпват ново отношение към хомосексуалността и в публичното пространство, и в така наречените „професионални организации”. 3
2. Налагане на законодателство за въвеждане на „еднополов брак” със сила или с политически натиск. Едва девет от европейските страни имат законово въведен еднополов брак. 4 В същото време Великобритания и Франция, две водещи нации в ЕС, приеха през 2013 г. узаконяване на еднополовия „брак” — скоростно и с минимален публичен дебат по това законодателство, което ще промени тъканта на обществото и е едно най-сериозните промени в цивилизационно отношение в западните страни.
Въпреки че във Франция имаше сериозни протести и буквално милиони излязоха на улицата президентът-социалист защити налагането от държавата на хомосексуалния „брак”. Полицията приложи насилие срещу мирни демонстранти, защитаващи традиционното семейство – мъже, възрастни, жени и деца, със сила, каквато не прилага срещу футболни хулигани; полицията бе арестувала хора само заради носенето на тениска, защитаваща традиционното семейство от движение La Manif Pour Tous. 5 Коментари като „тоталитарна репресия срещу семейството” са част от квалификациите на действията на френската държава от опонентите на налагането на еднополовия „брак” там. 6
Г-н Дейвид Кемърън, премиер на Великобритания, след като скоростно узакони еднополовия „брак” в страната си, и подкрепи френското насилие над поддръжници на семейството, доста нечувствително и в чисто имперски стил заяви, че бил искал да „експортира еднополовия брак по целия свят”. Буквално това бе заглавието на британския в. Телеграф, който цитира премиера. 7 Можем да си представим реакцията на хората в източна Европа, с традиционни и религиозни християнски ценности, по повод на едно подобно изказване. Държавното налагане на еднополов „брак” е много сериозна заплаха за религиозната свобода, защото църквата може да попадне под ударите на закона, ако не изпълнява бракосъчетания съгласно новия държавен закон.
3. Въвеждане на закони срещу „реч на омразата”, чрез които се ограничава свободата на изразяване на негативно мнение по отношение на публичната проява на „нетипична сексуална ориентация”. 8 Подобен род закони са на практика въвеждане на цензура срещу изразяване на мнения, с които заявявате неодобрение на това поведение. Особена популярност е придобила думата „хомофобия” и „хомофоб”, тоест страх от хомосексуализъм и хомосексуалност. С тези термини се обозначават хора, които имат отрицателно отношение към хомосексуалното поведение или програма. Идеята, с която е натоварена тази терминология е, че „хомофобията” е нещо лошо, неестествен страх, който неправилно задава отрицателно отношение към хората с „различна сексуална ориентация”. Особено активни са ООН в тази насока. Председателят на тази международна организация нарича кампанията си „битка срещу хомофобията”. 9 ООН настоява в тази кампания страните членки да отменят законите си, в които се дискриминира срещу „ЛГБТ хората”.
През 2013 г във Великобритания, доскоро пример за демократичност и свобода, включително на словото, бяха арестувани трима улични проповедници с обвинението, че са проповядвали „хомофобия”. Всъщност тези улични проповедници само са заявили библейската и християнска постановка за сексуален морал. Един от тях, гост-проповедник от Америка, Тони Миано, бе напсуван публично от редица минувачи. Но полицията арестува него, заради съдържанието на проповедта му, която се видяла обидна на хомосексуална двойка лесбийки. 10 Когато държавата и полицията започнат да арестуват хората за съдържанието на тяхната реч и мнение, вече говорим за напредък на един нов тоталитаризъм. Смразяващият ефект ще бъде автоцензура за по-колебливите хора, а за тези, които устояват позицията си, като г-н Миано – държавно преследване.
Ранно „сексуализиране” (морално развращаване) на деца в училищни програми. В държавните училища се въвеждат програми, които промоцират и представят неутрално (в най-добрия случай) от морална гледна точка хомосексуалността и „нетрадиционната” сексуалност (като бисексуалност, трансполовост, педофилия и др., така наречени ЛГБТ – лесбийки, гей, бисексуални и трансполови). Особено ярък и шокиращ пример в това отношение е програмата на Фонда за население на ООН в българските училища за „Сексуално и репродуктивно здраве”, която е насочена към 10 годишни деца. Помагалото за учителя „Азбука за теб и за мен”, издадено по този проект, и внедрено в множество български средни училища, съдържа редица описания на „нетрадиционен секс” или полови връзки, които въобще не могат да бъдат предмет на разглеждане в училище или в най-лошия случай не без изрично родителско съгласие. Неутралното представяне на „половата идентичност” и дори промоцията на „безполовост”, под предлог за научност, заличава у децата така важния морален подход към половите връзки и семейството, освен, че е тема несъобразена (или точно обратното!) с възрастта. 11
Едно от упражненията, в които помагалото изисква децата да участват, е ролева игра с цел повишаване на емпатията и толерантността към сексуалните „различия”. Децата трябва да се вживеят и да опишат чувствата си в съчинения от една страница, съответно като „младеж гей, малолетна проститутка, хомосексуален, бисексуален семеен мъж, несемеен мъж травестит, трансексуален мъж, който планира хирургическа промяна на гениталиите си” 12 …. Освен това, тази програма не крие антихристиянската си насоченост, нещо недопустимо за привидно идеологически неутралното задължително държавно училище –в цитираното помагало четем, че християнството осъжда хомосексуалността като грях, но доколкото това състояние било вродено, то нравствената оценка на хомосексуалността бил неправилен подход. 13 Целта на подобен род програми, наречени от родители „детско порно” в задължителното държавно училище е именно да се притъпи морално-нравствения подход при преценяване на сексуално поведение от най-ранна възраст у децата. Ако този подход успее, то въвеждането на „новия полов морал”, изграждането на ново утопично общество без задръжки, семейство и полови норми, няма да срещне никакви пречки в следващите 10-20 години. Дотогава у израсналите ученици, вече зрели възрастни, ще е изградена представата, че половото поведение е въпрос на вроденост, генетика и е „основно човешко право”, а не морален избор; Традиционното семейство ще бъде третирано като стара „патриархална” отживелица.
Българският контекст и неговата сложност
В България няма арестувани улични проповедници. 14 Може би една от причините е, че няма много проповедници, които да проповядват на публични места. Публичната проява на вяра остава неприемлива в страната; законът, в абсурден стар комунистически стил, дори драконовски, забранява на вярващите хора да имат политическо мнение. 15 Но в България, която заедно с посткомунистическата депресия вече е и част от ЕС и Западния свят, влиянията, описани по-горе, вече се усещат и ще придобиват нова сила.
Проблемът обаче е в политическата същност на българския обществен и политически живот, който не е скъсал с тоталитарното минало и с манталитета на българския комунизъм. Когато говорим за „нов тоталитаризъм” по отношение на свободата на вярата и свободата на словото, които идва с цитираното ново тълкувание на пола и семейството от Запад, което е изцяло и нарочно антихристиянско, то българският народ още не се отърсил от „стария тоталитаризъм”. Старият тоталитаризъм има проявленията си днес чрез олигарсите, корумпираната и продажна власт, просъветски настроените парии и огромната и злонамерена държавна бюрокрация, която по чисто комунистически модел се бори за своята самоиздръжка чрез налагането на „демократично” робство над народа с тежки данъци, мощен полицейско-милиционерски апарат, послушна журналистика, безпринципно и хаотично законодателство и гротескна машина за телевизионни забавления – все признаци на една привидна демокрация.
Не случайно към момента на написване на този материал вече над 160 дни в страната вървят протести срещу управлението. Много често подкрепящите отърваването от стария тоталитарен режим и монопол, подкрепяйки западния модел на индивидуална свобода и законност, по даденост, подкрепят включително и описаните по-горе тоталитарни тенденции, идващи от Запад, и подхранвани от западни ултра-индивидуалистични утопични визии за права, справедливост и общество, които всъщност са краен хуманистичен атеизъм. Тези идеологии целят въвеждане на цензура на свободната мисъл и слово, особено срещу религиозните такива. Например Българският хелзинкски комитет, който в началото на демокрацията защитаваше правата на гонените от държавата евангелски християни (които продължават да бъдат гонени между другото), сега вече напада християните, които имат публично отношение към заплахата от държавно налагане на хомосексуализъм и ограничаване на свободата на съвестта и словото по този повод. 16
Но въпросът, който стои пред църквата и хората, които са последователи на учението на Исус Христос, е каква позиция трябва да изработят, за да посрещнат предизвикателството на новото време. Публичното свидетелство за това какво казва вярата и християнският морал по въпроси от обществено значение като семейство, морал и нрави, справедливост, управление и спасение, беше забранено от комунизма и тоталитарната държава. 17 Подобно отричане на правото на свободно религиозно изразяване отново предстои, и дори вече е факт, с новата вълна на неолиберален тоталитаризъм. За християните, които искат да имат реална вяра, тоест вяра, която те споделят не само в семейството си, но и в публичното пространство, предстои изборът на богословие. Този избор ще реши за или против прилагането в покорство на Христовата заповед „дайте кесаревото на кесаря (държавата) и Божието на Бога”. Със сигурност семейството и полът не са въпроси, които държавата може да дефинира. Но има ли кой да информира държавата за тази нейна невъзможност? Освен християните, или хората съгласни с християнските цивилизационни ценности, няма друг, който ясно да заяви тази очевидна истина, отричана от „кръстоносците” на новия „морал”, по отношение на такива фундаментални факти и категории като семейство и пол.
Отношението към проблема на хомосексуалността и публичният хомосексуализъм, две доста различни, но свързани категории, не са еднозначни в българското общество. Налице са обаче и принципни положения, по които църквата трябва да има позиция.
Защитата на свобода на съвестта и словото е основа за опозицията срещу всяка тирания и служи не само на Христовото учение, но и на добруването и свободата на цялото общество. Църквата просто трябва да разпознае в богословието си тази своя задача и призвание, произтичащо от Библията и служението на първоапостолите. 18 Въпросът, който все още стои без отговор, според нас, е, готова ли е църквата, обучена в мълчание от миналия тоталитаризъм по въпроси от важно обществено значение, днес да отговори на предизвикателството да не мълчи пред лицето на злото, независимо откъде идва то.
Всички права запазени © 2013. Препечатвания и препубликации само с разрешение:
editor@center-religiousfreedom.com
Адв. д-р Виктор Костов е адвокат, правозащитник и доктор на философските науки. Издател и главен редактор на Свобода за всеки – сайт за дискусия на отношенията църква-държава и защита на правото на свобода на съвестта, вярата, словото и семейните ценности.
