{loadposition user10}
Независимо от своите религиозни, етнически и верски различия, ние като граждани на това общество имаме право на изразяване на позиция, лично мнение и участие в процесите на изграждане на обществото. Но колко често се възползваме от това си право? А дали дори и тогава, когато сме сторили това, не сме се сблъсквали с факта, че изразеното от нас мнение и думите ни са извадени от своя контекст? Да сте се сблъсквали и с факта да ви снимат, без да ви питат и в последствие да публикуват кадър или материал, в който дори не можете да познаете самия себе си и, меко казано, изглеждате „странно”? Снимки, монтирани кадри и думи, публикувани или показани по медиите, по повод на които получавате обаждания от родителите си, от роднини и приятели, от децата си с въпроса: Истина ли е това? Вследствие на което започва едно дълго обяснение на фактите. За някои тези въпроси звучат болезнено познато.
Самите въпроси ни помагат да разберем каква сила и какви възможности имат средствата за масово осведомяване и колко важна е обективността на отразяването и представянето на фактите и информацията. Схващаме и колко назад трябва да оставиш “себето” и собственото си мнение при отразяването, за да запазиш репутацията и достойнството на събеседника си, а не да показваш характер. Защото той е различен, защото той е Човек и защото има право на позиция, била тя и различна от моята.
Дългият път пред “четвъртата власт”
Имат ли сила медиите? Аз смятам, че те наистина са „четвъртата власт”. Чрез своето действие или бездействие, те формират и изграждат мнението на обществото по даден въпрос. Те са тези, които предават посланията на политиците, наблюдават ги и ги представят на обществото. Но медиите са и тези, които обслужват техните интереси, скриват истината, не разследват докрай и не изобличават техните грешки. И това е така, защото е добре да си със силните на деня, но излязат ли на сцената нови играчи, тогава се нахвърлят и започват да публикуват със задна дата сума ти неща. Един виден наш държавник каза по време на едно комсомолско мероприятие: „Добър журналист е този, който пише не това, което се говори, а това, което трябва.”
Наблюдението ми е, че за 17 години е настъпила нищожна промяна и това е валидно за повечето медии и днес. Това ни показва още колко дълъг път имаме да извървим, колко трудно е да кажеш истината и че компромиси се правят и днес. Много често журналистите, в преследване на лични амбиции и кариера, са готови да изкривят реалната обективност на фактите. Те изказват (а по този начин формират) общественото мнение и пишат по въпроси, по които демонстрират своето неразбиране. Често това неразбиране е поради непознаване на материята или работа под емоционално и поръчково водителство. Причината за този подход към медийната работа е, че издателят ти (или редакторът ти) иска да запази доброто благоразположение на силните на деня.
Къде е свободната журналистика? Къде са, колко са и кои са журналистите на свободна практика в България? Може би се броят на пръстите на ръцете. Разлистете вестниците, минете през различните телевизионни канали и станции и ще разберете. Именно липсата на свободно практикуващи журналисти ни показва, че сме още много далече от свободното и истинно слово по медиите. Докато хората от гилдията се борят и работят за своето парче хляб, а оценката за него се пише от собственика и редактора, то познайте чии интереси ще отразява материалът му?
Наскоро чух един анекдот: „Вървят покрай плажа фоторепортер, журналист и редактор. На пътя им се изпречва „златната жаба”. Те я хващат и искат тя да им изпълни желанията. Добре, казва жабата, но имате право общо само на три желания, т. е. на всеки по едно. Съгласили се и тримата. Фоторепортерът поискал хубава къща на морския бряг. Журналистът поискал яхта, с която да плава в морето. И двете желания били изпълнени. Дошъл редът на редактора. А какво искаш ти, попитала го жабата. Той отговорил: да ми върнеш онези двамата, че е в 18.30 затварям броя.”
Този анекдот ни показва кой действително решава нещата и кой има последната дума. Такова е състоянието на медиите ни днес. А какво става, ако не си безличен и си различен от „овчедушното” мнозинство в обществото?
Медиите и религиозно различните
Ще посоча два примера от нашата действителност за това как се отразяват религиозните различия на дейността на медиите. Пример първи: ти си различен от „доминиращото” православно християнско общество. Искаш да изразиш позиция, искаш да покажеш загриженост към случващото се в страната, искаш да говориш за вярата, за християнския морал и ценности на разбираем за хората език. Отиваш и искаш да правиш предаване по дадена електронна медия, представяш концепция, носиш средствата за заплащане на ефирното време, разглеждат я и ти казват: „ти не си от нашите (считай, от православните) и не можем да излъчваме такива клипове и предавания”.
Друг пример: Събрахме се „различни” единомишленици, които искаме да реализираме проект за 3-минутно ежедневно предаване. Предаването се нарича „Слово за всеки ден” и съдържа размишления и разсъждения върху стихове от Библията. Смятаме, че това „слово”, поднесено на слушателите по разбираем начин, ще ги накара да се замислят върху своите ежедневни действия, реакции, отношения и ще ги провокира към промяна.
Срещнах се с различни изпълнителни директори на радиостанции, които слушаха запис на тази 3-минутка. Не намират нищо лошо в това, което се говори, но се страхуват как ще бъде прието от другите различни от нас „различни”. С цел да се отърват от този страх, а и за да не ни изтърват като следващи техни рекламодатели, и за да бъдат коректни към нас, ни казват една фантастична сума за излъчване на това предаване, от която ум да ти се замае. Веднага си казах: „Аз може да съм „различен”, но не съм глупав”. Може би, ако рекламираш даден продукт, ще ти струва по-евтино, отколкото да искаш да отправиш смислени думи към слушателите. Ако с това, което правиш, се стремиш не към придобиване на повече материални блага и изтъкването на твоето „Аз”, а към истина, вяра, морал, изграждане на ценностна система и патриотизъм, то ти нямаш право на глас. Ако го имаш, то е на непосилна цена, вместо да е безплатно.
От горните два примера е видно, че с нищо не нарушавам съществуващото законодателство, но поради религиозната разлика съм натикан в ъгъла и ми е отнето правото на предаване. В същото време ефирът е пълен с всякакви пасквили от гадатели, риалити предавания и филми, които те заливат с вулгарност, бруталност, порнография и показват към каква деградация се движи обществото ни.
Ако преди 15 години имаше някакви норми, то сега насилието, кървавите сцени, сексът и хомосексуалността са на почит в медиите. Те ни съпътстват ежедневно, без значение в коя част на денонощието – натиснеш ли копчето на телевизора, то е срещу тебе. Голотиите са на първите страници на списанията и вестниците по будките, на кръстовищата, на билбордовете. Чудим се накъде да кажем на децата си да гледат, за да не виждат всичко това. Не се замисляме и не реагираме сега, но ако един ден там се появи снимката на нашето дете, тогава кой ще виним и кой ще е виновен за нашето бездействие и за премълчаната ни гражданска позиция? Как ще се почувстваме като родители? Може би не е далеч времето, когато по медиите ще се показват и сношения между животни и хора, трябва ли да чакаме да настъпи това, за да реагираме?
Дори националното радио и телевизия не правят изключение от това. Колко качествени предавания можете да изброите? Колко предавания за деца, ученици и младежи можете да посочите, които децата ни да гледат с интерес и които да им помагат да се изграждат правилно като бъдещото поколение на страната ни? Не бива да забравяме, че за националните медии плащаме от бюджета ние, като данъкоплатци на тази страна, и е редно за изразим мнение по програмата и продукцията, която ни предлагат. Кога го направихте за последен път? Следващият месец отново ще ви удържат данъци именно за тези държавни оператори и тогава си помислете харесва ли ви това, което те ви предлагат.
Нуждата от гражданска позиция
Ако не ви се нрави, това което ви дават медиите, накажете ги. Първо, като изразите мнение, след това, като изключите телевизора или смените на друг „различен” канал, по същия начин процедирайте и с радиото, не купувайте вестниците, които са ви атакували безпричинно или са неморални и пошли. Постъпете така и със списанията и т. н. Инвестирайте парите си за реклама в медии, които са обективни, работят за формиране на правилните основи на обществото и са толерантни към „различните”.
Повярвайте ми, че след като усетят удара по джобовете си, собствениците на медиите ще се позамислят и ще реагират. Докато ние ги подкрепяме финансово, т. е. ги купуваме и гледаме, то те ще са в това си състояние. Средствата са мощен лост в ръцете ви – използвайте ги мъдро и правилно.
И на последно място аз мисля, че в доминираното от медиите общество, те трябва да носят отговорност за своето влияние. Но засега това липсва. Дори когато са те атакували неправилно, излъгали са или са изкривили истината със своя публикация, единствено подписаният етичен кодекс на медиите може да ги накара да се съобразят и да публикуват опровержение или извинение. Но това не е достатъчно.
Време е тези злоупотреби да престанат. Време е да потърсим правата си, ако са ни ги нарушили, без да се страхуваме. Законът ни дава това право, но дали ще се възползваме от това зависи от нас самите. Мълчанието, безразличието и търпението ни ни доведоха до подобни публикации, уронващи авторитета и достойнството на „различните”. Кой път да изберем? Как да реагираме зависи от нас – „Различните”. Според мен тук добре звучи една мисъл на Майкъл Дж. Бърк, експерт в полето на “връзки с обществеността”: „Да правим правилните неща и да ги правим по правилния начин – това е много по-важно от всичко, което проповядваме.”
Правата запазени © 2006 Валентин Маринов и “Свобода за всеки”. Bсяко цитиране на този материал, в електронен или печатен вид, трябва да съдържа означение на авторството и уеб сайта на изданието: www.Center-ReligiousFreedom.com.
Валентин Маринов е инженер по образование. От 2000 година работи в областта на PR и медиите. От септември 2003 година е продуцент на християнското предаване “Отвътре” по радиата – “НЕТ” и “Експрес”, а също и по кабелния телевизионен канал “Ден”. Управител е на “Агенция Тринити М” за PR и комуникации. Женен, с две деца.
