http://www.dveri.bg/content/view/2422/139/
Вносът на този тип фундаменталистка “православна” пропаганда е директно от Русия, която едва ли може да бъде пример за толерантност и свобода на вероизповеданията и зачитане на свободата и достойнството на личността. Свещеникът, автор на статията обвинява последователите на петдесетното християнство в това, че са “тоталитарна секта” защото увещавали наркоманите да се покаят и да повярват в Христос. Има ли по-библейски подход към проповядването и разпространението на християнството?
Изводът на Новопашин, авторът на пропагандния материал на практика е: по-добре наркозависими отколкото “сектозависими”. Или другояче казано: по-добре да умреш в агонията на наркотичната зависимост, отколкото да приемеш вяра, която Новопашин не харесва. Презрителното отношение на автора към вярата и богослуженията на християните, които изповядват петдесятното библейско учение е първата стъпка на насаждане на омраза на религиозна основа.
Може би хората в руското общество, привикнали към “идеологическа борба с партийния враг? обявяван обикновено за народен такъв, са склонни да толерират подобни обругавания на вярващи християни само заради вярата им (в статията няма никакви обвинения към петдесятните освен това, че вярват по различен начин). Учудващо е, че сравнително сериозен сайт като Двери си позволява да стане пропагандатор на националистичeско-религиозния фундаментализъм, който мотивира подобни насъсквания срещу това, което в умовете на много хора са “иноверците” за сметка на правото на всеки, без преследване от държавата и обществото да реши сам собствените си убеждения и ученията, които да определят светогледа му.
Но може би това нетолерантно отношение не е толкова учудващо, на фона на подновената в България истерична кампания “анти-секти” от последните месеци в медиите и сред някои държавни органи. Истинските цветове на толерантността и вярата на мнозина биват изпитвани в такива условия на идеологическо противопоставяне, в което всеки търси да изтъкне себе си и своята организация, като единственият път към спасението. Какво е мнението на Христос обаче тези “спасители от секти” едва ли се интересуват. Нито се притесняват от факта, че свободата на съвестта, религията и словото, определят доколко едно общество е узряло за това да бъде общество на демократичен и правов ред, в който се зачита достойнството на човешката личност.