{loadposition user11}
Отговор
на предаването „Отечествен фронт” на Мартин Карбовски
излъчено по НТВ на 27 март 2010 г., включен в Право на оттовор на засегнатите евангелски и християнски общности, излъчено по НТВ на 26 юни 2010 г.
от адв. д-р Виктор Костов
(Тук поместваме текста на 13 минутната реч на адв. д-р Виктор Костов от първата част на отговора, излъчена по НТВ на 26-06.2010 г. в рамките на същото предаване)
Уважаеми зрители,
В следващите минути ще ви занимаем с гледна точка, различна от тази, представена в предаването „Отечествен фронт”, на 27 март тази година, излъчено по Нова телевизия. Съгласно изискванията на Закона за радиото и телевизията и въз основа на споразумение с продуцентите на предаването, това е правото на отговор на над 36 християнски църкви, деноминации и организации, засегнати от въпросното предаване.
Ние сме несъгласни с отделни моменти в посоченото предаване, както и с цялостното внушение на продукцията. Във въпросното предаване неправилно и подвеждащо са представени християнските ценности, вярата в Бога, евангелската църква, както и същността и практическите измерения на основното човешко право на свобода на съвестта и вероизповеданието.
Дори разказът на интервюираната Снежана Стойчева, да съдържа някаква доза истина, сам по себе си, той не може да бъде основа да се твърди пред милионна аудитория, че християнството и педофилията вървят ръка за ръка, че дарението за дейността на църквата е „сива евангелска икономика” и че режимът на контрол на религиозните организации бил много либерален. Тези твърдения не са просто скандални и подвеждащи. Те са неверни. Те насаждат в зрителите и обществото неправилна представа за същността на християнската вяра, църква и служение и за фундаменталното право на свобода на съвестта и религията. Отнасяйки ги за всички вярващи и евангелските църкви авторите не постигнаха желаният ефект – да бъдат разкрити корумпирани личности, които злоупотребяват с доверието на хората, в името на религията. Напротив, обвинявайки всички, предаването на практика оневини виновните, доколкото въобще има такива, в този случай.
Ние оставаме убедени, че г-н Карбовски не е целял точно този резултат. Като цяло неговата журналистическа дейност е насочена към разкриване на истината за състоянието на българското общество в неговата често гротескна неадекватност към човешката съдба и личност. В същото време не можем да не отчетем, че предаването, срещу което протестираме, не успява да изпълни именно тази мисия.
Ето отговорът по няколко основни тeзи от предаването.
Относно благотворителността.
В предаването се създава впечатлението, че християнската благотворителност има само користна цел – да се печелят последователи. Това е несправедливо отношение, което, за съжаление не можем да вменим само на г-н Карбовски. Християнската благотворителност е същностна характеристика на евангелската и новозаветната църква. Идеята за помощ на социално слаби, бедни, чужденци, сираци вдовици и други уязвими групи в обществото не е възникнала в Министерството на труда и социалните грижи. Благотворителната дейност е същностна проява на вярата в Бога от началото на съществуването на християнството и църквата.
Относно събирането на парични средства за дейността на църквата и обвиненията в „сива евангелска икономика”.
Митология е, отново насаждана от времето на анти-религиозната пропаганда по комунистическо време, че църквата не трябва да събира дарения. Г-н Карбовски, в предаването от 27 март премина границата на добрия тон, като нарече спомоществованието и доброволната финансовата подкрепа за църквите „сива евангелска икономика”, която никой не облагал с данъци. По смисъла на съвременните правни категории, Църквата е на практика сдружение с идеална цел. Нейната дейност е поклонение към Бога, изучаването на Божието слово, проповядване на вестта за спасение чрез Исус Христос, и мисионерска и благотворителна дейност. Тази дейност, съвсем естествено, следва да се финансира. Библейски и законен начин това да стане е именно чрез доброволни дарения на членове и симпатизанти на съответните църкви и християнски организации.
Финансирането с дарения се налага защото църквата не е държавна организация и не би следвало да се издържа от данъкоплатците. Освен това, църквата не е и търговско дружество, за да се издържа от търговия, услуги и производство. По отношение на облагането с данъци следва да стане ясно, че в развитите и свободни общества благотворителността, особено частната благотворителност и религиозна дейност, са освободени от данъчни тежести или имат минимални такива. На второ място, църквите, които са регистрирани по Закона за вероизповеданията водят своята отчетност, в която се отбелязват съответните постъпления и разходи. Математиката на г-н Карбовски за това кой колко давал и как се събирали безотчетни милиони не издържа по-внимателно вглеждане в реалността и цифрите.
Относно обвиненията в педофилия и сексуална неморалност.
Връзката християнство и педофилия е абсурдна и гротескна. Скандалите в католическата църква нашумели в световните медии не могат да бъдат прехвърляни за всички църкви и всички вярващи. Всеки случай трябва да се изследва индивидуално, защото обстоятелствата при всеки казус са от значение. Едва след като фактите са безпристрастно изследвани и установи следва да се правят изводи и обобщения. Христовото учение и вярата побеждават греха и извратеността – това е истината; много хора въвлечени в неморален и разрушителен начин на живот след обръщането си към вяра в Христос свидетелстват за променено отношение и поведение. Недопустимо е да вземем разказа на г-жа Стойчева и да го превърнем в платформа за обобщения, че всеки пастор, всеки служител всъщност е служител на греха и извратеността. За съжаление точно такъв извод налага начина, по който г-н Карбовски провежда разговора с интервюираната, в съчетание с надписите, които се виждат на екрана по време на разговора.
Относно сектите и тяхната тайнственост.
В част от предаването, докато върви потискащия разказ на г-жа Стойчева за твърдените от нея злоупотреби с доверчивостта й, виждаме надпис на екрана „Снежана в тайния свят на сектите”. На първо място, терминът “секта” е тиражиран в посткомунистическата действителност усилено от 1992 г. насам. С него се обозначават всички „нетрадиционни за страната” вярвания и верски общности. В употребата на този термин в медиите през последните 20 години винаги присъства негативно, укоряващо отношение към хората, които принадлежат към „секта”. Особено често терминът се ползва за обозначение на евангелски и протестантски вярващи християни и техните църкви.
Идеологическа обработка на населението по времето на комунизма, не допускаше отклонения в мисленето, съвестта и идеите, наложени от държавата.
Всъщност, анти-сектантството е анти-другомислие.
В обременената от тоталитарната държавност българска култура и общество идеологическите, политическите и светогледни различия са равнозначни на заплаха за националната сигурност, за целостта на нацията или за душите на младежта. Това наследство, виждаме тежи, дори 20 години след падане на режима който позволяваше само един и само един светоглед. В плуралистичното общество, което би трябвало да дава свобода както на общността, така и на индивида анти-сектантството в медиите служи за лесно унифициране на мисловната и поведенческа дейност. То изгражда сензационния образ на „врага сред нас”.
Всъщност, в дейността на евангелските християнски църкви няма нищо потайно, нищо застрашаващо единството на нацията или душите на младежите, а напротив. Повечето християнски общности имат публични богослужения, интернет сайтове и други публикации. Ако медиите биха потърсили обратна връзка от хората обвинявани в сектантска потайност, биха видели истинската картина на християнската вяра и евангелската църква.
Относно либералността на религиозния закон в България – свобода на съвестта и вярата.
Г-н Карбовски също коментира и факта, че било много лесно да си регистрираш църква, нужни били само четири души. За сведение ще спомена, че това състояние на нещата е плод на неуморната работа на правозащитници и организации, които се противопоставят на тенденциите за ограничаване на религиозната свобода. Само в последните 3 години бяха направени поне пет или шест опита за законодателна ревизия на религиозния закон, в посока ограничаването на възможностите за регистрация на вероизповедания.
Освен това самото наличие на специален законов режим за религиите и тяхната регистрация вече сочи стремежа на властите да ограничат и държат вярващите под зорко око. За сравнение, ако вие искате да регистрирате дружество за пропаганда на войнстващия атеизъм, регистрацията е по общия ред, пред съда. Не ви се налага да следвате някакъв особен закон за атеистичните дружества. Ако сте християнска или друга религиозна организация, режимът за сдружаване става по-сложен. В този контекст възклицанието на г-н Карбовски „Аман от такава религиозна свобода” бихме могли да възприемем като призив към ограничаване на правото на религиозно сдружаване. А то е вече достатъчно ограничено, според нас.
В крайна сметка, основния порок в подхода при изготвяне на предаването е следният: въз основа на разказа на една очевидно разочарована и огорчена жена, без представяне на други гледни точки, водещият прави изводи, които са прекалено общи и подвеждащи твърдения за християнската вяра, за евангелските и други църкви, за духовното значение на същността на Бог.
Нужни са няколко думи за баланса между свободата на словото и свободата на вероизповедание.
Ние уважаваме свободата на словото, по редица причини:
На първо място, новозаветното християнство е в основата на свободата на съвестта и словото. Апостолите поучават ранната църква в респект и уважение към властите, както и към всички други личности и групи в обществото. Но когато властите се опитат да поставят ограничения на вярата и проповядването в името на Исус Христос, който е Месия и Спасител, тогава подчинение се дължи на Бога, а не на привременните властимащи. Апостолите отказаха да се подчинят на религиозните и обществени управници, когато последните им заповядаха да не проповядват Исус Христос като възкръснал спасител на човечеството и индивидуалната личност. Свидетелство за това имаме в Новия Завет, в Деяния на апостолите, гл. 4 и 5.
На второ място, считаме, че спазването на основните човешки права и свободи е в съгласие с християнското виждане, че човек, въпреки своя грях и нуждата от помирение с Бога, се ражда по Божи образ и подобие, и затова има право да бъде третиран с достойнство, независимо от обществените, расовите и културните различия.
На трето място, свободата на словото и свободната журналистика са гарант срещу налагането на тиранично държавно управление или налагането на тоталитарна идеология или религия на цялото общество, чрез манипулации, пропаганда и държавна принуда.
В същото време следва да отбележим, че свободата на словото не е безгранична. Публичното говорене и писане е и голяма отговорност. То не може да служи за оклеветяване и насаждане на нетърпимост към цяла група хора само заради техните различни верски убеждения. С това не искам да кажа, че сме против свободата да се критикуват убежденията на другите. Напротив, религиозният дебат и убеждаването на човека с други убеждения да ги смени, е неразделна част от свободата на съвестта и религията. В намирането на този баланс, как да убедим ответната страна, че нашата гледна точка е правилна, без да унижим достойнството на личността в тази размяна, е голямата тайна на свободните общества, а и на успеха на истинското новозаветно християнство. В гарантирането на този важен баланс между свободата на словото и свободата на съвестта Истината е съществена част. За съжаление, считаме, че предаването ОФ от 27 март се провали в това отношение.
Г-н Карбовски е сред най-гледаните и популярни журналисти в страната. Ние уважаваме труда му и факта, че той предлага гледни точки и разсъждения, които се противопоставят на инерционното мислене, на масовата култура и на пошлостта в човешките взаимоотношения. В същото време не можем да не отбележим изключителния гаф, който следвайки своята журналистическа страст, г-н Карбовски направи с предаването от 27 март.
В противовес на обобщенията на г-н Карбовски следва да обобщим:
• Вярата не е нещо маловажно, напротив, отношението към Бога е най-важният избор в живота на човека;
• Бог е реален и с него може да се общува, макар и действително, не по мобилния телефон;
• християните не са сексуално неморални и педофили, а напротив държат на моралните стандарти във всяка област на живота, и моралното въздържание и чистота са плод от реалността на прошката на греховете у сериозните последователи на Библията;
• благотворителността и даването на финансови дарения за дейността на църквите не е сива икономика, а истинска щедрост и израз на съпричастност в благородна кауза;
• свободата на религията и съвестта не е прекалена, а напротив, все още неразбрана и недостатъчно уважавана категория в българското общество.
В заключение, ще кажем: Медийното влияние в съвременните условия дава значителна власт. Ето защо ако тази власт е упражнена с внимателно отношение към фактите и истината, тя ще служи не на сензацията, скандала и комерсиализма, а на истината и доброто. Надяваме се, че г-н Карбовски, а и медиите като цяло, ще вземат предвид тази своя отговорност в изследването на проблемите на вярата, църквата и евангелското християнство.
Всички права запазени © 2010 г. Свобода за всеки.