Тясната обвързаност на България с Европейския Съюз и въобще с Европа най-често обръща погледа ни към проблемите на Стария континент и ни кара да търсим пътища за тяхното преодоляване (ако това е възможно). Затова и повечето разсъждения върху различните предизвикателства на съвремието визират преди всичко Европа. Особено се вълнуваме от редица порочни практики и стремежите на европейските парламентаристи да ги узаконят и да ги направят част и от националните законодателства. Вълнуваме се, защото като християни добре разбираме, че отстъплението от християнството, върху чиито ценности Европа се градеше толкова векове, не може да доведе до нищо добро: отстъпление от християнски ценности същевременно означава настъпление на антихристиянски „ценности”. То не може и да бъде другояче: обществата не познават „празно място” в живота си: всяка временно създала се празнота в обществения живот веднага се запълва с нещо друго, което става част от живота на конкретното общество.
В същото време ако излезем от рамките само на европейското мислене, ще забележим, че антихристиянските тенденции в действителност не се раждат само в Европа и не са характерни само за този континент. В действителност тъкмо светската и секуларната ориентация на повечето страни в света е причината християнските ценности да се загърбват в световен мащаб и на тяхно място да се установяват антихристиянски идеи и практики. В действителност някои порочни практики са не само антихристиянски, но те са античовешки, те са насочени срещу отделния човек и срещу цялото човечество, защото последиците от тях са общочовешки, а не само индивидуални.
Наскоро (8 юни 2015) научихме за готвената Генерална асамблея на организацията на американските държави, която започва своята работа днес, 15 юни, в Хаити. Това е организация, която обединява всички страни на Северна и Южна Америка, чието население е с почти 50% по-голямо от това на Европа. Наред със злободневните за този континент въпроси, на дневен ред са поставени и някои теми, които от почти две десетилетия вълнуват умовете на „прогресивните сили” от тези страни, но които досега не са получили ясна определеност като единна политическа и социална ориентация на американските държави. Става въпрос за аборта, хомосексуалния брак и евтаназията. Преобладаващият римокатолически състав на населението на голяма част от страните на двете Америки досега не позволяваше и дума да се отваря за тях, но светската ориентация на повечето държави неминуемо изведе на преден план и тези въпроси и те ще бъдат обсъждани на начеващата днес Асамблея. Трябва да забележим, че става въпрос за изработване на политическа и социална линия на поведение, която да бъде норма и критерий за всички страни от региона, а не само за отделни държави (и към днешно време редица страни от тази част на света имат собствено национално законодателство по тези въпроси, като едни приемат трите порочни практики, а други ги отхвърлят).
Редица християнски и други граждански организации наченаха кампания тези въпроси да бъдат извадени от дневния ред на Асамблеята (например организацията „Граждани за действие”), но напразно: светският дух и измамливата и съблазнителна идея за осигуряване на „права на всеки и на всички и за всичко” не можа да бъде преодоляна и трите въпроса остават за разглеждане. Като разбират, че дебатът по тях ще бъде разгорещен, застъпниците на пороците се опитват да ги представят в колкото се може по-благовидна светлина: абортът не е убийство, а главна цел на развитото общество, което се грижи за „репродуктивното здраве” на жената; хомосексуалният „брак” не е извратеност, а е „премахване на ненужна дискриминация към някои групи хора”; а евтаназията не е убийство на неизлечимо болния, а е „осигуряване на независимост и автономност” на болния да избере (между живота и смъртта). Повече подробности за разискваните документи по тези въпроси могат да се намерят на сайта на организацията на американските държави, по-конкретно тук.
За всеки е повече от ясно каква е целта на словесните еквилибристики – да замъглят ума на човека и той да приеме сложните (и понякога неразбираеми) изрази като проява на интелигентност и съпричастност с онези, които ги измислят. И изглежда измислянето на всякакви „дълбокоумни” изрази едва ли ще има край: всяка нова обществена действителност си поражда и съответно словесно оформление, което в редица случаи е ново и все още се усвоява от членовете на обществото. Сред сравнително по-кратките документи на Асамблеята, този, отнасящ се до възрастните хора на американските държави, е най-пространен от всички други. Като съзнават факта на „остаряване” на населението и от този регион на света, политиците са загрижени как да се осигури по-добър живот на онези, които с десетилетия са отдавали талант, сили, здраве, средства и т.н. за благото на дадена държава и съответно имат заслужено право на спокойна пенсионна възраст. И разбира се няма човек, който да не се съгласи с подобна загриженост – всички наши майки и бащи или баби и дядовци действително заслужават достойни старини.
Но наред с благовидните цели в документа се промъква и идеята, че старите хора имат право и на „независимост и автономност” когато решат как и дали да продължава животът им, преди всичко когато се случи да заболеят от неизлечима болест. Тази грижа за възрастните е наречена „интегрирани социални и здравни грижи” (вж. на същата уебстраница, посочена по-горе, документа, озаглавен „Резолюция: американска Конвенция относно защитата на човешките права на възрастните хора”, текстът е на английски: “Draft Resolution: Inter-American Convention on Protecting the Human Rights of Older Persons”). В подзаглавието се конкретизира, че става въпрос за: „Помощи и държавна подкрепа, насочени към осигуряване на здравни и социални грижи на възрастни хора с оглед гарантирането на тяхното достойнство и благополучие и с оглед осигуряването на тяхната независимост и автономност.” (вж. в самия документ).
На пръв поглед – нищо лошо: че кой не би желал осигуряването на необходими здравни и социални нужди на старите хора, кой не би искал животът им в този техен период да не бъде живот достоен и спокоен? Но не, смисълът на „независимия и автономен” живот се разяснява в цялата си голота, когато се разбере, че болният от неизлечима болест стар човек трябва „независимо и автономно” да реши дали да живее повече или да даде право на лекаря да го убие. Трябва да кажем, че тъкмо по въпроса на евтаназията има най-голямо несъгласие между отделните американски законодатели и съществува вероятността параграфите за нея да не бъдат одобрени и да бъдат премахнати, защото срещу нея са такива държави, като САЩ, Канада, Ямайка, Никарагуа, Перу, Боливия, Парагвай и т.н. Но самият факт, че чрез словесна еквилибристика някои правят опит да заблудят гражданите на своите държави, е показателен за насоката на мислене, а също така на развитие на социално-здравната политика на тези страни. Ако погледнем заглавната страница на уебсайта на организацията на американските държави (вж. тук), там ще видим пет големи плакатни изрази: демокрация, човешки права, сигурност, интегрирано развитие и повече права на отделните хора. Това не е словесна еквилибристика: това са жалони, главни направления на развитие, които тези държави (както и повечето държави в света) си поставят. Еквилибристиката започва, когато всеки от тези термини започва да се разяснява на хората какво означава.
Христос ни напомня: думата ни да бъде „да, да” и „не, не”, а каквото е повече от това, то е от дявола (срв. Мат. 5:37). Думите на християнина са думи на истина и на здрав разум (срв. Деян. 26:25), а не на болен разсъдък и умопомрачено мислене, християнската проповед не е в убедителни думи на човешка мъдрост, а в проява на дух и сила (срв. 1Кор. 2:4), та вярата и надеждата на човечеството да се утвърждава не на човешката мъдрост, а на силата Божия (срв. 1Кор. 2:5). Какъв е смисълът от многословия и словесни еквилибристики, чиято цел е да заблудят човека, нима Божието Слово не ни е дало всички необходими думи и наставления как да се ползваме от тях? Нека да не заблуждаваме другите, както и да не заблуждаваме самите себе си, а с евангелска простота и същевременно с евангелски устрем да утвърждаваме народите в Истината и да изобличаваме сложните изрази на онези, които с благи намерения искат да постелят пътя на човечеството към геената.
Бележка:
Снимките са взети от сайта на „Граждани за действие” и на организацията на американските държави.
