http://www.dveri.bg/content/view/5177/48/
Сайтът съобщава за това, че в КЗД има православен богослов.
http://www.duma.bg/2007/0107/160107/obshtestvo/ob-1.html
Професорът по научен комунизъм и атеистична пропаганда Стойчо Йотов плаши читателите на в. Дума със “секти” в политиката.
А в този линк Българската социалистическа партия, бивши комунисти, – Бургас заявява, че “Секти зарибявали младежи. Наглостта на комунистите, които десетилетия тъпчеха християнството и всяко човешко религиозно чувсвто, и преследваха безмилостно хората с религиозна вяра, да твърдят в свой стар пропаганден стил същите лъжи, е трудна за проумяване и възприемане. Това поведение на бургаските комунисти е не само морално осъдително то е противозаконно. Цитираната статийка на практика представлява подбуждане към дискриминация на религиозна основа, в нарушение на чл. 4 и 5 от Закона за защита от дискриминация.
Но все пак делото на Християнски Център София бе спечелено пред Комисията за защита от дискриминация.
http://www.sofiadnes.com/modules.php?m=news&nid=10905
Интересна тенденция се появява в коментарите на анти-сектантите напоследък. В три отделни случая, публикувани в медиите регистрацията на дадено вероизповедание се изтъква като нищо не значещо за неговото лигитимиране като общество от хора, чиято вяра трябва да бъда зачитана. Вярата, нашата теза винаги е била такава, няма нищо общо с каквото и да било регистриране пред държавата или където и да е. Вярата е абсолютно, лично и ненакърним право, и не подлежи на лицензиране. Но явно и за тези, за които регистрацията би трябвало да значи нещо, тя не значи нищо.
Какво означава на дело това? Ако следвате нашата гледна точка: и да се регистрирате и да не се регистрирате вашата вяра не подлежи на одобрение, тя си е ваша и вие имате пълна защита на конституцията и законите и без регистрация.
Ако следвате гледната точка на идеолозите анти-”сектанти”: и да се регистрирате и да не се регистрирате вашата вяра подлежи на преследване, обругаване и дискриминация, защото за тях вашата вяра е “нетрадиционна” и неудобна.
Тези три примера са изказванията на Панайотова пред в. Телеграф, на Стойчо Йотов пред в. Дума и описанията в писмото на Бургаската община и раздел на МВР.
