{loadposition user10}
За тези, които си спомнят поп-звездата травестит от 80-те години Бой Джордж, ще е интересно да научат, че наскоро той придаде политически и морален облик на отчаяния си стремеж към внимание. Според новинарската секция на известен сайт (със силен ляв уклон) музикантът твърди, че сегашният свят е светът, за който той се бил борил през 1984 г. (Boy George: ‘This Is the World I Was Fighting for in 1984’).
Мечтите на Бой Джордж обаче много приличат на кошмар.
Хомосексуалност и сексуална неморалност винаги е имало през годините. Но никога в историята на човечеството не е имало свидетелство някоя цивилизация да се опитва да прокара закон, който да „легализира“ някаква форма на „брак“ между практикуващите хомосексуализъм или да превърне половата обърканост в „човешко право“. Това време е днес.
В настоящия брой третираме някои аспекти на проявлението на хомосексуалността (практикуването на еднополови сношения) и хомосексуализма (идеологическото движение, промоциращо хомосексуалността като политическо право).
Две от статиите са преводни от английски език, написани съответно от американски и бразилски автор. Бразилският блогър Хулио Северо стана жертва на „жертвите“, (както често са описвани практикуващите хомосексуални актове от техни поддръжници). През 2011 г. хомосексуалистка активистка организация от САЩ (All Out) направи всичко възможно да съсипе финансово блогъра, само защото поддържа традиционното семейство и пише, разкривайки стратегиите на хомосекусалистките организации и политически лобита. По собствените му думи, този баща на четири деца бе поставен в условия да не може да издържа семейството си и да напусне родината си поради криминалното разследване, започнато срещу него за това, че е писал критични статии срещу хомосексуалистите. Статията на г-н Северо описва политическото влияние и връзки между хомосексуалните движения в Бразилия и САЩ, както и използването на държавната власт в защита на тяхната политическа програма.
Ако трябва да сме загрижени, то не е за хомосексуалността като такава, доколкото тя е старо явление, което е част от греха в падналия свят. По-скоро сме загрижени от тоталитарните и тиранични тенденции приемането, аплодирането и узаконяването на хомосексуализма да се налага с демагогия, държавна принуда и дори насила на цялото общество и на децата и подрастващите.
Няколко примера в тази посока. Френският закон, легализиращ еднополовия „брак“ през 2013 г., бе съчетан с насилие над мирното движение и демонстрации в защита на традиционното семейство. (Бе изготвен специален доклад на жертви на полицейско насилие над мирни демонстранти защитаващи традиционното семейство.)
Референдумът в Ирландия през м. май т. г., на който 62% казаха „да“ на хомосексуалния „брак“, бе финансиран отвън (американски организации) и поддръжниците му имаха 50 пъти повече пари, отколкото защитниците на семейството.
Американската про-хомосексуална организация Human Rights Campaign публикува имената на критиците на движението, което доведе до медийни атаки и дори директни заплахи за техните опоненти.
Скорошна декларация на българска правозащитна организация, подкрепена от ромски организации и Партията на зелените, на практика настоя за „интегриране на ЛГБТИ въпросите в учебните програми“. Една от организаторките на „Прайд“ парада в София (pride – англ. „гордост“) – ежегодна публична манифестация на хомосексуалисти, травестити, трансполови и подобни организации, които защитават „правото на сексуална ориентация“ и на „равенство в брака“ – до такава степен е изгубила представа за реалността, че настоява българската учебна система да въдвори обучение по хомосексуализъм и толерантност, без да е нужно съгласие на родителите, като приравнява „гей“-идеологията с Питагоровата теорема.
Увлечени в грижи и удоволствия, съвременното поколение на общуване чрез безжични мрежи напълно пропуска смяната на ценности, морал и мироглед, което се случва незабелязано между два „релийза“ на поредната операционна система за компютри и холивудски хитове.
Дискусията за морал и ценности сякаш напълно отсъства, когато се говори за хомосексуалността и хомосексуализма. Една от причините за това отсъствие е именно целенасочената и демагогска пропагандна стратегия на политическите лобита и групите, които промоцират „новия морал“.
Най-важно е да се подменят думите. Подмениш ли думите с „нюспийк“ („новоговор“ от англ.) съгласно Оруел и тезата му в „1984“, променяш и мисленето. Социалното инженерство е в пълен ход именно с подмяната на терминологията. Но не сме ли вече преживявали Оруел? Нали този кошмар уж свърши през 1990 г.?
Кои са тези термини, които ни касаят в тази нова подмяна в посока „новоговор“?
Употребата на „равенство“ за приравняване на традиционния брак с нещо, което се нарича еднополов „брак“; придаването на въвеждането на еднополовия „брак“ аурата на битка за справедливост – да въведем „брачното равенство“. Политизирането на един, до голяма степен, морален и частен въпрос, какъвто е половото сношение, придобива нов привкус, когато сексуалният разврат се нарече „сексуална ориентация“ и му се даде политическа значимост. В какво точно трябва да се ориентираме? Превръщането на една болестна самозаблуда, че полът ти е не този, с който си се родил, а противоположният, в „право“ допълнително принизява същността на категорията „човешки права“. Налице е и измамата, че хомосексуалните и травеститите, общо назовавани със странния и почти научно, но и абсурдно звучащ термин „ЛГБТИ хората“, се борят с „джендър“ проблеми, а не с полова дезориентация и морални дилеми.
Повтаряме, проблемът не е винаги и само у хората, които са под въздействието на тези състояния. Те някак трябва да се справят с проблемите си, които не са малки. Но техните лични сексуални проблеми не могат и не е нужно да бъдат обект на обществено внимание и държавна политика.
Големият проблем е ненормалното превръщане на фактите и истината в заложници на това как хората се „чувстват“. Показателен е този случай, в който травестит, репортер в популярно американско предаване, заплашва с физическо насилие редактор на консервативно издание по време на ТВ дебат (англ.); заплахата е отправена защото последният нарича травестита „господине“ и твърди, че въпреки женските си дрехи, той е мъж. Всички други в дискусионното студио не обръщат внимание на заплахите на травестита, а критикуват консервативния редактор за това, че нарочно е „наранил чувствата“ на трансполовата „жена“.
Д-р Вълков, в своята статия пише именно за проблематиката от психична гледна точка.
За крайния характер на хомосексуалната и „трансполова“ (трансджендър) заблуда говори това, че напускането на реалността бива закрепено с политически и законодателни инициативи. Намесата, или препоръчваната от активисти намеса, на държавната власт от нов тип, с цел да „превъзпита“ несъгласните с новите политики, е притеснително и изцяло в духа на тоталитаризма, фашизма и комунизма. Тактиката да се нарича „хомофоб“ всеки несъгласен с пълното одобрение на половата дезориентация, да бъде прилаган етикет „религиозни фанатици“ на християни, които проповядват библейски ценности, да бъдат заплашвани и съдени за дискриминация всички несъгласни да бъдат „превъзпитани“ и подчинени на про-хомосексуалния морал, говори много за същността на тази „борба за равенство“.
В тази посока е статията на Дж. Марк Бруър, адвокат, която има заглавие „Отказвам да се поклоня на олтара на хомосексуализма”.
Правото на „сексуална ориентация“ не съществува в основните документи за човешки права. То е нововъведение, което се прокарва на политическо и законово ниво с цел след утвърждаването му в съзнанието на обществото да бъде издигнато като човешко право. Присъства от 2004 г. в българския Закон за защита от дискриминация, а от януари т. г. българският парламент въведе и правото на „смяна на пола“. Анализатори на казусите и законодателните инициативи в тази посока в САЩ твърдят, че всъщност въвеждането на „Закона за равенството“, който се очаква да бъде приет скоро, не гарантира равенство, а привилегии за хомосекусалистите и травеститите (трансполовите – тези, които считат, че полът им е сгрешен и държат да живеят като противоположния пол).
Но това социално-инженерно законодателство не съществува в културен вакуум. Пастор Явор Костов описва в статията си значителния „артистичен“ замах на въвеждането на хомосексуалната тематика в популярни музикални и кино произведения от последните години.
И накрая ще споменем отстъплението на редица християнски протестантски организации от библейската позиция за брака (американската презвитерианска църква, епископалната църква, англиканската във Великобритания и др. подкрепят и приемат еднополовия брак). Също и крайно обърканото, дори глуповато в много случаи, тълкувание на тематиката от редица християнски пастори и водачи. Един пример преподавателя по Нов завет в баптистка семинария във Великобритания, когото срещнах в Румъния през 2013 г. и който защити държавната политика на легализиране на еднополовите „бракове“ като възможност за запазване на „брачната вярност“ на хомо-партньорите, които без подобен „брак“ биха били по-склонни да имат многобройни връзки. След подобна логика разговорът на библейска тематика се обезсмисли. Интересно коя Библия чете този преподавател по Нов завет?
Отстъплението на някои обаче, не означава, че всички християни са предали вярата си в ръцете на държавата и настроенията на светските законодателни и съдебни „борци за равенство“. По повод решението на Върховния съд на САЩ от юни 2015 г., с което се въведе държавно признаване и лицензиране на хомосексуалния „брак“, някои ясно заявяват, че няма да се подчиняват на това решение. В част от това заявление на важни църковни водачи, общественици и политици се казва: „Макар че има много неща, които можем да понесем, предефинирането на брака е с толкова фундаментално значение за естествения ред и общото благо, че това е чертата, която слагаме и която не можем и няма да преминем“.
Още преди въпросното решение по делото Обергефел срещу Ходжис ръководителят на Южната баптистка конвенция, най-голямата протестантска организация в САЩ заяви следното: „Докато някои евангелски християни могат да се покланят на измамата на приобщаване на еднополовите бракове, ние нито ще се поклоним, нито ще мълчим. Не ни е нужно да дефинираме наново, това, което Бог вече е дефинирал“.
Въпросът, който стои пред християните в Америка и Европа е директно от Новия завет, изречен с думите на Исус Христос и апостолите: „На кого ще покорите? На Бога или на светския управник?“
Д-р Кожухаров обрисува в своята статия много подробно социалния, семейния и богословски аспект на явлението от християнска и библейска гледна точка.
Настоящият ни брой повдига въпроси, отправя предизвикателства в разглеждането на тази проблематика с острота, която поддръжниците на въвеждането на новия световен обществен строй на безумното и измислено „равенство“ не желаят. Но ние сме длъжни, в името на свободата на мисълта, словото и истината.
