Колкото и абсурдно да звучи заглавието, при положение, че има поне обявена свобода на убежеднията и вярата в България, явно подобни мисли минават през умовете на някои политици и религиозни активисти. За пореден път народният представител г-н Ахмед Юсеин от ДПС изказва мнението, че религиозната вяра трябва да бъде поставена под числен контрол. Г-н Юсеин счита, че “96 регистрирани вероизповедания за 7-милионна България са твърде много” (http://www.monitor.bg/bulgaria/article?sid=&aid=170947&cid=20&eid=1481). Следва да запитаме г-н Юсеин каква цифра на вярвания би удовлетворила държавните регистратори на религиозните чувства на хората? Може би 60, 40, 30? Но ако 96 вероизповедания са им много сега, каква е гаранцията, че след няколко месеца няма да са много и 3 вероизповедания? Чудно ми е защо, ако държавата и държавниците не вярват в свободата на съвестта и религията, се насилват да приемат законодателство в защита на тези права?
Може би е най-добре да бъде въведена единна вяра за всички български и чужди граждани, за да стане ясно, че не се разрешава да има различия в умовете и сърцата на хората на българска територия. Това ще помогне много на управлението на страната – всички ще мислят единомислено, както държавният политически елит е пожелал. Това предложение не е само ирония, а практично решение на съществуващият сега проблем на противоречие на конституцията и практиката по прилагането й по отношение на религиозната свобода.
Г-н Юсеин цитира опита на стрaни като Испания, Румъния и Словакия, за да предложи въвеждане на ограничения за броя на хората, които могат да регистрират своя религиозна асоциация. Той обаче не споменава, че тези страни не са водещи в правата на човека демокрации, нито пояснява, че в много случаи долният праг за регистриране на вероизповедание има значение преди всичко за размера на държавните субсидии за вероизповеданията. Но като ще търсим примери за ограничения на свободата на вярата има и по-драматични решения.
Ще припомним, че Иран въведе с огромно мнозинство на парламента си на 9-ти септември 2008 г. закон под влияние на радикалните ислямски клирици смъртно наказание за “апостасия”. Тоест всеки напуснал ислямската вяра, или проповядващ напускане на исляма, религията обявена за официална от държавната власт, подлежи на преследване и екзекуция. Отказалите се от исляма ще бъдат наказвани като “мохареб” (врагове на Бога) и “развращаващи света” като наказанието не може да бъде “намалявано, отлагано или променяно”.
В този контекст, споменаването от г-н Юсеин в статията, че “ние сме страна толерантна и никой никому не пречи да изповядва свободно своите религиозни убеждения” паралелно с искането му за допълнително ограничаване на и без друго лимитираната свобода на сдружаване на религиозен принцип, звучи парадоксално. Г-н Юсеин счита че само фактът на приемането на Европейската конвенция прави държавата достатъчно “толерантна”, за да може същата с подзаконови актове да си позволи да мачка свободата на хората да проповядват, да вярват и да се сдружават на религиозна основа.
Спекулирането с промяната на Закона за вероизповеданията за пореден път доказва нуждата от пълното му отменяне – http://www.argumenti.net/?p=82. За да не бъде използван този закон като маша срещу хората с вяра в Бога, които уж защитава.
