{loadposition user10}
Една от най-големите нужди на обърканото ни общество, привикнало на толерантност към всичко, е спешно да възстанови разрушената си имунна система. В противен случай няма дълго да го бъде! Сред опасностите, които спешно се нуждаем да разпознаем и обезвредим, се оказва и истинското лице на исляма. Същото лице, което до болка е било познато на далечните ни предци още от времето на възникването и първоначалната експанзия на тази религия.
От такова разпознаване се нуждаят и повече от милиард и половина мюсюлмани по света (в това число около милион в България), за да изтрезнеят от заблудата си и да се освободят от коварната примка на лукавия.
В тази връзка актуалните събития, случващи се в Близкия Изток и Северна Африка, могат да бъдат колкото шокиращи, жестоки и зловещи, толкова и полезни и обнадеждаващи. Благодарение на тях най-после виждаме скритото лице на исляма да се разбулва и то пред очите на всички!
Към държавите, постигнати от злата участ, да пожънат и вкусят от узрелите плодове на ислямския фундаментализъм като Афганистан, Судан, Сомалия, Египет и Израел понастоящем се присъединиха Сирия, Ирак, Либия и Северна Нигерия. Съществува само една-единствена полза от появата на тези отвратителни, отровни и зли плодове и тя е, обществото, веднъж разбрало какво израства от на пръв поглед безобидното семе на тази религия, никога повече да не допуска неговото разпространение и развитие! „По плодовете им ще ги познаете“ – Матей 7:16.
Последните разтърсващи събития в онзи размирен регион на света най-после успяха да привлекат вниманието на световната общественост, че дори и на самите политици. Смразяващите новини за жестокостите, фанатизма, както и за интернационалния състав на армията на поредната новоизлюпила се ехидна – т. нар. Ислямски халифат (само от Европа – приблизително 500 британци, 900 чеченци, стотици босненци и косовари) потресоха дори невъзмутимите европейски политици.
И наистина цяло чудо си е слепец да прогледне! Десетилетия наред наивните бюрократи в богатите европейски страни оставаха слепи за огромната опасност, идваща от милионите мюсюлмани, заселващи се и практикуващи религията си в изолирани и недостъпни гета. В края на краищата дори и светските политици, нехаещи за истинската същност на исляма, видяха от близо уродливия резултат от своя несъзнателно проведен експеримент с представителите на тази религия.
Оказа се, че сместа от: Коран + фанатично следване примера на Мохамед + изолирана религиозна среда, управлявана от закона на шериата, + хора с по-лабилна психика в резултат произвежда буквално взривоопасен краен продукт – свирепи и жестоки подобия на хора, живеещи и умиращи за техния джихад . Точно такива, каквито според Корана се очаква да бъдат истинските мюсюлмани: „Сражават се по пътя на Аллах, убиват и биват убивани, за да е техен раят,…“ Сура 9:111.
Нека си припомним, че онова , което прави исляма да бъде най-жилавия, жизнеустойчив и отровен плевел в сравнение с всички други ереси и лъжеучения, е характерния за него джихад.
За разлика от други религии, които само периодично и в разрез с тяхното вероучение са се възползвали от силата на държавния апарат за своето разпространение, свещената война за налагане на исляма по целия свят представлява неотделима част от неговата същност. Воденето на джихад, според самия Коран, е свещен дълг на всеки мюсюлманин. „И се сражавайте с тях, докогато не ще има заблуда, и религията ще е на Аллах!“ Сура 8:39
Но колкото и да е жилав и устойчив този плевел, обещанието на Господ Исус Христос в пълна сила се отнася и за него – „Всяко растение, което Моят небесен Отец не е насадил, ще се изкорени“ – Матей 15: 13
Крайно време е да осъзнаем, че участието на нас, българските християни, в изкореняването на този отровен плевел е наш дълг и отговорност! Разобличаването на тази лъжлива и опасна религия, представяща друг Исус и друго благовестие (тя носи най-тежко проклятие –Гал. 1:8,9 и защитата ѝ е отнета – Числа 14:9) , е част от нашата мисия за разпространението и защитата на истинското евангелие за Исус Христос!
Какво по-добро време за такова богоугодно дело като това:
– когато отскоро прогледналите управляващи във Великобритания най-после се обявяват за крути мерки срещу проповядване на религиозен екстремизъм, отнемане на гражданството на британски поданици, участващи в мюсюлмански терористични организации и др.;
– когато парламентите на Босна и Косово се принудиха да криминализират присъединяването на техни граждани към джихадистки организации;
– когато Пазарджишкият окръжен съд осъди 13 мюсюлмански водачи и пропагандатори за разпространение на радикален ислям, с което най-после официално беше признато, че такъв вече съществува и в България.
Какво обаче правим по този въпрос ние, Христовите работници?
Та нали ние притежаваме духовните оръжия, които пред Бога са силни да се справят с тази напаст!
Та нали на нас е дадена властта на Господ Исус и истината на благовестието!
Та нали ние сме светилата, които трябва да занесат светлината на Исус в онези толкова тъмни мюсюлмански райони! Необходимо е да осъзнаем, че само след като им занесем и помогнем да разпознаят оригинала, те биха могли доброволно да отхвърлят фалшификата!
В противен случай горчивият опит показва, че всеки натиск, упражнен върху тях, без измамата на исляма да бъде разобличена и да им бъде посочена вярната алтернатива, само допълнително ги закоравява и фанатизира.
За разлика от повечето християни по света, за нас, българските вярващи, не е необходимо нито да пропътуваме хиляди километри, нито да научим друг език, за да занесем вестта за Спасителя Христос в райони с мюсюлманска религия и култура. Достатъчно е само да погледнем към Родопите и Делиормана.
Преди Българската Църква най-мащабно да се включи в евангелизирането на народите до „краищата на света“, според стратегията на нашия Господ Исус Христос (Деяния 1:8), тя трябва да положи всички усилия за евангелизирането на нашата Самария. Там духовната тъмнина на все по-радикализиращия се ислям нараства застрашително.
Възходът на исляма в съседна Турция оказва сериозно въздействие върху религиозната активност на българските турци. Още по-опасното течение на салафизма в арабските страни намира нарастващ брой последователи сред българо-мохамеданите. Истинска проява на престъпно нехайство от наша страна би било да си затваряме очите и да не предприемем необходимите мерки срещу това, което избуява буквално под носа ни.
През последните 20 години в Родопите (докато мюсюлманите бавно се съвземаха от гоненията на атеистичния режим) бяха основани около двадесет църкви и групи. Това е успех, който досега не се беше случвал в историята на евангелизма сред тези затворени общности. Това е успешен пробив, за който благодарим на Бога, но който в никакъв случай не е достатъчен!
Стратегически погледнато, тези църкви, разположени в повечето градове на Родопите, представляват едно важно предмостие, плацдарм , завоюван за разгръщане на така необходимото истинско настъпление срещу исляма. За голямо съжаление сериозното забавяне на това настъпление доведе до състояние, в което преобладаваща част от малките новоосновани църкви и групи (от по 10-20 вярващи) изнемогват да задържат позицията. Някъде съставът им вече е толкова оредял, че местният водач често е принуден да си повтаря, че и сам войнът е войн. Някои мисионери се чувстват така изцедени и потиснати, че са стигнали до ръба на силите си и се оглеждат на кого да предадат отговорността. Намиращи се в такава изолация и враждебна среда, основателите на тези църкви с право се питат: а къде, за Бога, се бави помощта!
Може би основната причина за това опасно забавяне е голямата разлика в разбирането за съдбовната спешност на това настъпление. Различно е отношението на онези, които вече се намират на завоюваното предмостие и ясно наблюдават прегрупиращия се и укрепващ се враг (не самите хора, а религията им) от това на мнозинството християни с призвание за благовестители и мисионери, които понастоящем си кротуват в дълбокия тил, отдадени на подготовка. Някои от тях се оправдават, също както евреите, които имаха мисията да възстановят Божия храм в Ерусалим – „Не е дошло още времето…“ Агей 1:2.
Дано Божият отговор към онова далечно поколение Негови хора постресне и забърза християните, призвани да участват в съграждането на Божието царство в Родопите – „А време ли е самите вие да живеете в своите с дъски обковани къщи, докато този дом остава пуст?“ – Агей 1:4.
На всичкото отгоре съществува мнение сред тези потенциални служители да не се делят областите за духовна работа на по-важни и по-маловажни. Навсякъде има хора за спасение. Такова становище обаче изобщо не взема под внимание коренно различното духовно състояние на местното население – дали те са хванати в капана на себичността, суеверията и материализма или освен всичко това, се намират и под засилващото се влияние на организирана и враждебна религия. При втория случай, каквото е положението в Родопите, се изисква спешно противодействие, за да не се допусне пълно радикализиране и затваряне на мюсюлманската общност, което да спре по-нататъшното разпространение на евангелието там. Разбира се, точно това е целта на врага!
Фактът, че самият Бог има стратегия, при която разпространението на благовестието в едни географски райони е с приоритет пред други, се вижда ясно от осуетените от Божия Дух опити на ап. Павел на онзи етап да проповядва евангелието в римската провинция Азия – Деяния 16:6,7.
В крайна сметка Павел стигна и до Азия, но това се случи едва след като си свърши работата в Македония.
По църквите в страната (особено в по-големите от тях) функционират толкова библейски училища, подготвят се нови работници, а странно защо буренясалата нива, която изисква най-много работа, пустее необгрижена! Искаме или не, тази нива си остава отговорност на българските християни.
Резултатът от едно сравнение напоследък много ме безпокои и натъжава по простата причина, че той никак не е в наша полза. По-лошото обаче е, че този резултат натъжава самия небесен Отец!
И това е сравнението между нашето посвещение и жертвоготовност за растежа на Царството на Христос с това на нарастващия брой мюсюлмани – джихадисти, отиващи на почти сигурна смърт заради една безумна и извратена кауза.
Нека само се замислим – каква цена сме готови да платим ние, за да извършим Божията воля и каква те?! Отговорът на следващия въпрос още повече би ни озадачил. Какво сме получили от Бога ние и какво те?!
Нима Божията любов и копнеж за спасението на погиващите не е по-силен мотивиращ фактор от неистовия стремеж на ислямистите да завладеят света!
Нима тази любов не доведе Бог Слово от славата на Небесния престол до страшната агония и смърт на позорния кръст!
Нима тя не накара апостолите да изоставят всичко друго и да последват Спасителя, за да проповядват Божието царство и да правят ученици.
Има един текст в Библията, който ние, съвременните християни, трябва по-добре да осъзнаем, за да обърнем резултата от онова сравнение в наша полза и да изявим превъзходството на Христос.
И това е текстът: „Защото Христовата любов ни принуждава, като разсъждаваме така, че един е умрял за всички , то всички са умрели; и че Той умря за всички, за да не живеят вече живите за себе си, но за Този, Който за тях е умрял и възкръснал.“ – II Кор. 5:14,15.
Настъпила е решаващата фаза в подготовката за преминаване в дългоочакваното настъпление за освобождаване на пленниците на исляма. Тя изисква провеждането на всеобща мобилизация.
За тази благородна кауза са нужни както изпратени, така и изпращащи, които вярно да стоят зад тях в ходатайствена молитва и грижа! Ще се включиш ли и ти?
Публикува се с разрешение © 2014. Оригиналът на статията можете да видите тук.
Ангел Николов работи сред мюсюлманите. По съображения за сигурност, не публикуваме негова снимка и подробна информация
