{loadposition user10}
Преди да се впуснем в изследване на тази твърде интересна тема, да разгледаме една извадка от българският печат по този въпрос:
“Радикалният ислям в България
16 Май 2007 г.
Парламентарната комисия по правата на човека и вероизповеданията ще поиска от Дирекцията по вероизповеданията пълен отчет на религиозната картина в Родопите. Престъпна група, призоваваща за Джихад и промяна на държавното устройство на България чрез ислямистки сайтове, беше заловена наскоро.
Според заместник-председателя на комисията Ахмед Юсеин от ДПС районните мюфтии и имамите в България много внимателно следят да не се допуснат в страната представители на организации, които проповядват радикален ислям. Имало обаче информация, че в Смолянския и Пазарджишкия регион, както и в част от Благоевградско, се предлага на момчета да учат в арабски страни в частни религиозни училища. В тези региони хората са много бедни и се подлъгват момчета да учат в арабски държави в частни училища, които не са контролирани от държавата.
Според Ахмед Юсеин има тенденция за противоборство между исляма, който идва от Турция, и исляма от арабските страни. Сега има и друга опасност – от навлизане на исляма от европейските страни, където има регистрирани такива организации, клонове на арабските организации. Страните от Европейския съюз трябва да работят съвместно по “разрешителния режим” на тези организации, казва Юсеин.”
Преди да започнем да говорим каквото и да било за исляма, ще се спрем макар и много накратко на неговият основател, история и свещена книга, като основа за разбиране на съвременните събития и тенденции в него като религия.
Статията е насочена към широката публика и затова са пропуснати утежняващи популярното четиво богословски термини.
Историята на ислямазапочва с една личност – Мохамед. Истината е, че без него ислямът не би съществувал. Началото започва, когато през 622 г. сл. н. е., Мохамед с шепа последователи емигрира от родният си град Мека в град Медина на 448 км на север. Причината за това е преследването срещу него и учението, което е проповядвал в Мека. Тази емиграция е наречена “Хиджра”.
В град Медина, поради свободата, която имал да разпространява учението си, Мохамед организирал последователите си и планирал тактиката си. Той призовал всеки да се покори на Аллах, като на единствен бог, да вярва в неговите пророци, ангели и в Деня на Съда. Това покорство е наречено „ислям”, а човекът, които предава живота си на Аллах според исляма, е наречен мюсюлманин.
Само през първите сто години, започващи от Хиджра (622 г сл. н. е.), ислямските войски превземат Палестина, Йордания, Сирия, Ливан, Ирак, Египет, Северна Африка (Либия, Тунис, Алжир, Мароко), Иран, част от днешният Пакистан и Испания. До времето на своята смърт, Мохамед и последователите му са водили близо 76 военни кампании срещу близки и далечни племена и градове, с цел да ги обърнат към исляма. В почти всички битки Мохамед е побеждавал, избивал враговете си и завладявал собствеността им. От самото начало ислямът като религия, нейният основател Мохамед, и както сега ще видим, самият Коран, като свещена книга на исляма започват и прокламират войнствена стратегия и идеология.
Коранът подтиква мюсюлманите към следните действия:
1. Война срещу немюсюлманите като религиозно задължение на всеки пълнолетен мюсюлманин: Сура 8:65: “О Пророко, насърчи вярващите да водят война”.
Сура 2:193: “Воювай с тях, докато не остане подстрекаване и Божията религия (ислямът) преодолее”.
2. Убиване на нежелаещите да приемат исляма: Сура 9:5: “Когато свещените месеци преминат, избивай неверниците, където и да ги намериш, залавяй ги и ги обсаждай, причаквай ги в засада”. В Сура 9:29-35 евреите и християните са посочени изрично като такива цели. Това войнствено, завоевателско настроение се вижда ясно и в самото наричане с определени термини на ислямските страни и немюсюлманските такива – тъй като ислямските страни са наречени “Умма” (народ ът на пророка – Мохамед), а всички немюсюлмански държави са наречени “Дом на война”, то е ясно, че с тях трябва да се води война, свързана с разпространението на исляма. Ето, това е, което Мохамед като пророк, ислямът като религия и Корана като свещената им книга подтикват мюсюлманите да правят. Някой би възразил, че Корана учи в Сура 2:256 и 16:125, че “не трябва да има никакво използване на сила в религията”, но нека да си припомним факта, че Коранът се дели на два периода. Единият се нарича период Мека, където Мохамед е бил с шепа последователи, преследван и отхвърлен от родния си град. През този период той е учел на толерантност и добро отношение особено към християните и евреите.
Другият период е период Медина, където Мохамед вече е силен и богат военен и религиозен водач – там тази част на Корана учи обратното – избиване на неверниците, налагане с острото на ножа да се обръщат към исляма, особено насочено срещу евреи и християни. Ислямските богослови не обичат да се говори по въпроса за противоречията в Корана, в частност тези два периода, за които говорихме, за историческите му грешки, взаимстването от други религии, както и неговата архаичност относно съвременния живот и липса на отговори за съвременния човек.
Някои смятат, че ислямът се дели на радикален и умерен ислям. Това е учудващо, защото няма такова нещо като умерен ислям. По-скоро той се дели на ислям, който си е истинският (така нареченият радикален), богословски погледнато, и на фолклорен ислям. Едно по-дълбоко изследване на вярванията на мюсюлманите разкрива, че има един друг свят на исляма зад фасадата на Корана, Хадита (предания за думите и делата на Мохамед) и Сунната (примера на Мохамед и проповедите на имамите в джамията). Самуел М. Цвемер пише: “изучаващият исляма никога няма да разбере обикновените хора, докато не опознае техните любопитни вярвания и полу-езически практики”. Навсякъде по ислямския свят има безброй фолклорни практики и вярвания, отнасящи се до невидими същества. Те включват магии, злото око, ревност, както и практики, маркиращи преминаването на човек през определени неща в живота. Тези церемонии се практикуват по време на раждане, женитба, празници, болест, смърт и загуба на близък. Към това можем да прибавим и търсенето на Барака – т. е. благословение. Това е една сила като средство за оздравяване, защита и благословение. Има една важна подробност – колкото и да са разделени мюсюлманите на Сунити (90% от ислямския свят – това са последователите на Сунната, традицията за Мохамед, неговият живот и практика) и Шиити (10%, последователите на Али, зет на Мохамед) и на малки секти извън тези две групи, всички те се обединяват срещу един общ враг – християнството. Те си спомнят че в крайна сметка са братя, Умма, народът на пророка, и че целта им е световно господство, завладяване на целия свят за исляма и налагането му като единствена световна религия.
Ислямът като религия не може да се раздели теологически и политически. Той обхваща целия живот и налага закона си – Шариа – над всичко. Шариа съдържа божествените заповеди, които регулират целия живот. Ето защо в Исляма няма демокрация. Както вече казахме, ислямът е нетолерантен към другите религии. Коранът посочва немюсюлманите като врагове на Аллах и на Мохамед, и насърчава мюсюлманите да водят война срещу такива хора (Сура 5:33). Болшинството мюсюлмани приемат буквално тези думи. Например, ето един цитат, илюстриращ отношението на много от мюсюлманите към хриситяните: “Да толерираме християните, да използваме тяхната помощ, и още повече да им позволяваме да се покланят според тяхната религия…означава нарушаване на ислямския закон и е противоречащо на религията ни…” (Тоуяти, 1967, стр. 401). Там, където ислямската общност е в съседство с немюсюлмани, тяхната враждебност ясно се вижда. Общо взето, където една ислямска общност е управлявана политически, икономически или културно от немюсюлманска власт или правителство, те стават част от “Дома на война”. Ето защо, мюсюлманите не би трябвало да се покоряват на такава власт или правителство. Докъде води това? До джихад!
Тази арабска дума означава борба, воюване, и се използва за войната, която мюсюлманите водят срещу немюсюлманите. Джихад е религиозно задължение за всеки пълнолетен мюсюлманин. Точно както на мюсюлманите е заповядано да постят, така им е и заповядано да воюват. Стиховете в Корана относно Джихад се разделят на две групи. Едната окуражава мюсюлманите да водят война, а другата оправдава воденето на такава война. Както вече посочихме, целта на Джихад е да се обърнат насилствено немюсюлманите към исляма. Днес болщинството мюсюлмани оправдават и насърчават разпространяването на исляма с острото на меча. В своя труд относно исляма Х. А. Р. Гиб пише: “Представата на исляма като завоевателна религия е всеобща от нейните последователи; богословите (ислямските) намират оправдание за това в Корана, а съдиите я правят основа за тълкуването на ислямския закон, а масата хора го приемат като очевиден факт. Експанзията му чрез това средство се възприема като божествено наредена, и че е върховно доказателство за божествения му произход. На мюсюлманите, които са убити по време на Джихад, не се гледа като на мъртви, а като на живи в присъствието на техният бог, където за тях се полага грижа и те се радват в неговото щедрост (Сура 3:169-170). Техните грехове са простени (Сура 3:195), и тяхната награда е голяма (Сура 4:74)”. В исляма никой не знае дали ще бъде спасен и опростен до Деня на Съда. Единственият начин мюсюлманинът да отиде на небето остава да умре като мъченик в джихад. Обикновено се обучават момчета от най-малка възраст в Корана. Те стават толкова индоктринирани, като че са с промит мозък. Когато пораснат, те са готови да убиват, те са готови да умрат за исляма. Светът е пълен с безброй примери за това от началото на исляма до този ден. И това ще продължава докато ислямът има такива последователи, които буквално го възприемат и прилагат. Знаем, че целта на исляма е световно господство. Знаем, че планът им е до 2020 г. Лондон и Вашингтон да бъдат тотално населени с мюсюлмани и ислямизирани. Снимките на публични демонстрации на мюсюлмани в Лондон със плакати, окачени под прозорците на сградите с надписи “Лондон за исляма”, са факт. Постоянната имиграция на мюсюлмани и раждането на колкото може повече деца в Европейския Съюз и САЩ е национална политика на ислямските държави. В началото на статията започнахме с цитат от статия на българска масмедия за това какво става в България, и ясно се виждат опитите на мюсюлманите в България да прикриват протурската си политика и скрита ислямизация на страната ни. Докато ДПС е на власт и нашите политици по един или друг начин им позволяват да продължават с всичко това, ние като народ ще продължаваме да вървим към ислямизация. Не е тайна, че ДПС и мюсюлманите в България провеждат политиката на Република Турция. Ето защо имаме над стотоици джамии, построени през близките години в Родопите, и ислямски мисионери, които шетат из Родопите. Това са новите еничари – млади момчета, българомохамедани, обучени в среднообразователни ислямски училища като това в гр. Момчилград, Кърджалийско, изцяло на чужда издръжка. И българомохамеданите отиват и учат, защото са бедни, а там някои плаща за издръжката им и за учители от Република Турция. След като завършат, някои биват изпратени да продължат образованието си в Близкоизточни ислямски училища.
В българското село Аврен например, построиха джамия. За да покажат, че все пак има някакви мюсюлмаи, т. е. да оправдаят стоежа си, те доведоха с автобуси мюсюлмани от други места за откриването и. Е, какво да кажем за това?! И ако някои се опъне, започва съответният натиск, липса на възможности, на работа и т. н. В едно българомохамеданско село една жена станала християнка и се покръстила. Нарочно не споменавам името на селото. Роднините й са я били и са я влачили за косите. Всички се отвърнали от нея. Натискът бил ужасен. Според Хадит 9:57 всеки мюсюлманин, които стане християнин, трябва да бъде убит! Ето и примери от нашата съседка Турция. Уж е светска държава, а обществото оправдава, предизвиква и подкрепя ето тези факти (те са многобройни, привеждаме само някои от тях):
На 18 април тази година, в Малатия – Югоизточна Турция, Тилман Геске – немски мисионер, баща на три деца – и двама турци – пастор Неджати Айдън, баща на две деца – и Угур Юксел. Те са нападнати от десет младежи, всичките под 20 годишна възраст. Един от младежите е синът на кмета на Провинция Малатия! Те са се подготвили с пистолети, ножове, въжета и кърпи за предстоящото кръвопролитие. Те са знаели, че много кръв ще се пролее… Водени от ревността си за Аллах и от омразата си към тези трима християни, те са измъчвали почти три часа тримата мъже, заснимайки всичко с мобилните си телефони. Изрязвайки части от телата им, наръгайки ги стотици пъти, накрая те им прерязват гърлата (1). Полицията нахлува, когато поледният е в предсмъртна агония. Ужасени от кървавата сцена, те арестуват младежите и залавят опиталите се да избягат. През следващите дни по улиците на Малатия мюсюлманите показвали на малцината християни какво ги очаква, като прокарвали пръст през гърлото си. През 2001 г. Националният Съвет за Сигурност в Турция започва да гледа на християните (в случая Протестанти), като на заплаха за националната сигурност, приравнявайки ги с Ал Кайда и ПКК терористите (2). Политически лидери, издатели и коментатори правят публични изказвания с цел да влеят омраза към християните и мисионерите в Турция. След това решение през 2001, започват атаки и заплахи срещу църкви, свещенослужители и християни. Бомбени атентати, физически саморазправи, злостни статии са само някои от начините за малтретиране на християните. Най-много е използвана пропагандата по масмедиите. От декември 2005, след дълго разискване относно християнската “заплаха”, съпругата на бившия Министър-Председател Еджевит, историкът Илбер Ортали, професор Хасан Унсал, политикът Ахмед Тан и писателят Айтънч Алтиндал започват публична кампания за привличане на общественото внимание към християнската заплаха. В официалния си телевизионен отговор вътрешният Министър на Турция се усмихваше самодоволно, докато говореше за убийството на тримата християни.
В публичното пространство масмедиите и официалните коментари носеха едно и също послание: “Надяваме се, че си научихте урока. Ние не искаме християни тук!”. Очевидно е, че това убийство е била организирана атака от скрит от погледа лидер. Както бе и убийството на Хрант Динк през януари тази година, и това на католическия свещенник Андреа Санторо през февруари миналата година. А какво да кажем за избити християни по света всяка година? Предишните години мюсюлмани избиваха цели села в Индонезия и отвеждаха децата като техни роби, само защото са хриситяни. Това се случи и се случва в Судан и на много други места по света, където ислямът е на власт. Сега и тук това не се случва все още, защото има да набира доста сили. Но всичко е въпрос на време… Целта ми с тази статия е да покажа на хората в България, че ислямът не е безобидна религия. Няма “умерен” ислям – има само един ислям – радикален, унищожаващ, ограничаващ и потискащ. Прикриването от страна на ислямските богослови и медии, че само някои фракции или отцепници са като Бин Ладен, е смехотворно и само хвърля прах в очите на нищо неподозиращия Европейски Съюз и Западен свят. Проблемите и тероризмът оттук нататък само ще нарастват. Поради тези факти, ислямът е заплаха за свободата на съвестта и религията не само в България, но и в целия Европейски Съюз.
Всички права запазени – Свобода за всеки © 2007
Авторът на статията е българин, който от съображения за сигурност отказва да посочи имената си, както и да публикува своя снимка. Той смята, че това също ще попречи и на неговата дейност сред мюсюлманите в България и в определени страни.
Бележки
(1) Детайлите по мъченията над тримата християни в медиите са противоречиви и са въпрос на спор (Бел. ред).
(2) Кюрдска организация, която цели отцепването на част от Турция (Бел. ред.).
