Зомбификацията на българското общество и съпротивата на християните

{loadposition user10}

В следващите редове, макар и в по-стеснен мащаб, ще потърсим отговор на въпроса: може ли да намерим аналогия между сценариите за епидемията, превръщаща хората в „живите мъртъвци“, и реалностите в българското общество, повлияно от процеса на глобализация?

Информация за произхода на съществата, познати като зомбита, може да открием в историята на Хаити – мястото, където езическата вуду-религия е най-силно разпространена. Тварите, наричани още „живите мъртви“ или „неживите“, са хора, които хаитянските магьосници, чрез билки или баене, са довеждали до състояние на цялостно физическо и психическо вцепенение.

През последните години, оказващата силно влияние на масите филмова индустрия се заигра със зомби темата, като някои от холивудските ленти привлякоха сериозен зрителски интерес, флиртувайки със сюжета за масова зараза, която е на път да погуби човешкия род. Зараза, която предизвиква поразените от ужасния вирус да нападат все още здравите хора и да се хранят от плътта и пият от кръвта им.

Въпреки че е кристално ясно, че експлоатирането на абстрактния предмет за „неживите“ е преди всичко художествена измислица, предназначена да пълни касите на филмовите компании, е редно да се запитаме дали тази тема не разкрива съвсем реална, макар и метафорично представена болест, върлуваща в съвременния свят.

Откривайки в термина „зомбификация“ смисъла за поголовно промиване на мозъка на населението, от което се променя ценностната система, а оттук и поведенческия модел на човека, то няма да сгрешим, ако приемем изключително тревожната констатация, че в световен план вирусът, произвеждащ „живи мъртъвци“, е достигнал епидемични нива. Процесът на нарастване на икономическите, социални, технически, политически и културни взаимовръзки и отношения между отделните страни, организации и хора, познат като глобализация, разбира се, подпомага развитието на въпросната „болест“.

Със своите леви, атеистични, хуманистични и антихристиянски политически действия, светоглед, послания и практики новият глобален политически управленски модел, в който достойно място заемат и българските политици, незабележимо, но постепенно и последователно, точно както „билките и баенето“ на хаитянските магьосници, завладява мисленето на хората и е на път да ги доведе до състояние на пълно „психическо и физическо вцепенение“. Държавата, а с глобализацията и новата световна система за управление на населението, със своите жреци, които изповядват хегеловото философско проникновение, че „държавата е бог, шестващ на земята“, присъстват, направляват и в повечето случаи формират мнението на хората за всяка област от техния живот.

Преди всичко е редно да отбележим, че зомби-феноменът, както в случая с Хаити, е по-податлив на разпространение в народ, чиято традиция и култура са натоварени с езически духовни практики. Такива общества се характеризират, от една страна, с неспособност да отличават добро от зло или в най-добрия случай имат мъгляви категории за тези понятия, а от друга страна, се противят на християнското послание, ценности и начин на живот, като съвсем естествено разбират колко „опасна“ за статуквото е Благата вест за Господ Исус Христос и приложението ѝ в политическия, социалния, икономическия и културния живот на общността.

В тази връзка трябва да признаем, че българите в същността си са податливи на  зомбифициране. Илюзията за принадлежността на българския народ към християнската вяра е очевидна, както е очевиден силният афинитет на народа към духовни преживявания с езически произход. Един пример – почитта и дори преклонението, както на обикновения човек, така и на обществения елит, пред врачката от град Петрич, издигната на пиедестала на свята жена – гордост за нацията, показва, че наследниците на хан Аспарух имат объркани представи за духовната реалност.

Проявите на езическата същност на българите не се ограничават единствено до дезориентираност по отношение на духовния им светоглед, но се проявяват и с произтичащите от  нея  действия в обществено-политическия живот същите тези българи. Несправедливост, корупция, липса на свобода на словото и свобода на образованието, икономическо робство, контрол над здравето са само няколко от характеристиките на едно общество, белязано от симптомите на болестта.

Вероятно терминът „икономическо робство“ и приложението му за съвременната българска реалност звучи несериозно за повечето хора, но това е само защото те не са използвали математическите си познания и не са си поставили за цел да съберат сумите от таксите, данъците и другите видове държавни събирания, които се приемат за нещо обичайно, поради успешното внушение на държавните „магьосници“, че тези вземания са несъмнено нужни и морално обосновани за поддържане на раздутия административен апарат. Крайният резултат от прилагането на математическата операция със знак плюс ще е толкова шокиращ, че трудно може да се понесе без преосмисляне на екзистенциалния въпрос: наистина ли сме свободни хора в демократична страна, или сме икономически роби на система, която отвън изглежда приемливо, но същността ѝ е съвсем различна.

Контролът на властимащите „жреци“ се простира в сфери, които няма как да принадлежат на държавата, освен ако тя не изживява себе си като „бог, шестващ по земята“. Спомнете си сектора „здравеопазване“. Народните избраници от целия политически спектър, който в България обитава единствено лявата половина на политическата карта, посветиха силите си по-лесно да контролират избирателите, вместо да се потрудят как да им послужат. Разбираемо е – по-комфортно, пестящо време, пари и усилия е да стегнеш хомота около нечий врат, отколкото да демонстрираш уважение и зачитане на човешкото достойнство към притежателя на същия този врат. Резултатът – пръстови отпечатъци в болниците, скоро и в аптеките, и всички данни на болнавия българин – в електронен регистър.

За да бъде постигнат ефектът на повсеместно зомбифициране, е редно методът с „билките и баенето“ да се прилага от най-ранна детска възраст. Левите „магьосници“ осъзнават, че колкото от по-рано индоктринират членовете на обществото, толкова по-верни ще им бъдат те в бъдеще. В името на сигурността на децата, като в концентрационен лагер подрастващите ще се обучават в така наречените училища от затворен тип. Тоест детето ви ще влиза в училище и вие няма да имате никаква представа какво учи и какво се случва с него. Вие, разбира се, ще видите плодовете в живота му, които ще се разкрият по-късно. Плодове, фатално заразени с подронващ християнския морал либерализъм и войнстващ атеизъм. Образователната система в България, със своята задължителност и недвусмислено атеистичен, антихристиянски характер, не е предназначена да дарява идеологическо ненатоварено знание на невръстните дечица, а по-скоро да ги подготвя за новите реалности на глобалния свят, поразен от вируса, произвеждащ „живи мъртъвци“.

Когато говорим за зомбификация, и виждайки огромната обществена подкрепа на заразеното със зомби-вируса гражданско общество, не може да подминем и още един несъмнен успех, който „шаманите“ на българската политика са постигнали – въвеждането на задължително гласуване. Все още свободният човек вижда проблем, изначален за всеки, който цени свободата и достойнството си като ценности, дадени му още с раждането. Свободният човек в едно свободно общество гласува или несъгласно своята съвест, начин на мислене и ценностна система. Когато държавата те кара да дадеш своя глас за някого, когото не разпознаваш като изразител на твоите идеи, то не може да говорим за демократично деяние, а за криминално. Това е идеологическо насилие.

Избраните от нас държавници твърдят, че уважават тези, от чиито глас зависят, но се държат снизходително, насилват и принуждават потенциалните си симпатизанти, вместо да ги убеждават. И в този фарс днес активно участва „неживото“ гражданско общество, което в своята интелектуална и духовна парализа изоставя гражданските си права, в името на по-добрия живот, намиращ се в светлото бъдеще.

Мрачната картина от центъра на епидемята се допълва от журналистическата пропаганда на зависимите от политически влияния медии, които дават своя челен принос в разпространението на заразата. Непредубеденият читател може да си направи труда и да проучи по време на кампанията за президент на САЩ колко са  неутралните  журналистически публикации по отношение на кандидата на републиканците Доналд Тръмп, който е изразител на дясната политическа визия. Без преувеличение можем да установим, че отговорът ни насочва към числото нула.

Проблемът със зомбификацията не е, че има тираничен политически елит, прикрит зад привидно демократичен модел на управление, и журналистически глашатаи на същия този елит. Проблемът е, че народът приема всичко, макар и понякога външно да негодува, и така, вцепенен, се придвижва в посоката, внушена му от „жреците“, които в крайна сметка го довеждат до състояние на „нежив“.

Къде в тази болна обстановка се намират християните и каква е тяхната реакция на случващото се? За съжаление, констатацията е, че голяма част от семейството на вярващите са заразени със зомби вируса. Пасивността, приемането на идентичност, дефинирана от държавата, възприемането на каузи с хуманистична, а не с християнска насоченост и богословското объркване по отношение на позицията на Евангелието за обществени реалности като гореописаните са част от симптомите на болестта.

Днес повечето от хората в църквата са убедени, че за християните не е нормално да участват дейно в политическия процес, интерпретирайки по пораженчески начин думите на Господ Исус „Моето царство не е от този свят“ (Ев. от Йоан 18:36). Църковните общества негласно са възприели веруюто, че съществуват единствено заради благоволението на държавната регистрация на властимащите, и затова се нареждат на опашка пред бездушния администратор, за да получат законно разрешение да съществуват, при положение че Висшият Суверенен Бог вече им е дал това право.

винаги са искали да завладеят областите, в които Бог е дал свобода на хората, за да бъдат поданиците им максимално зависими от тях. Държавата, до голяма степен излязла от призива си да е Божий слуга, иска  бездушни и лесно манипулируеми хора, които са се отказали от правото да отстояват мнението си и да се защитават от външен агресор, атакуващ съвестта им. Когато хората губят земята си (териториите, в които Бог им е дал свобода), те губят свободата си и възможността сами да направят независим от държавата избор за бъдещето си.

Удивително е колко семпъл и лесно приложим е лекът срещу повсеместната зомбификация. Той се нарича Евангелие. Когато църквата изтрезнее и започне да прилага Благата вест за Спасителя Исус Христос във всяка област на обществения живот, тя ще започне да връща земята си и ще отстоява свободата си във всяка област от обществения живот – политика, култура, образование, здравеопазване, икономика. Благата вест е лекарството срещу епидемията на глобалната зомбификация, но народът, принадлежащ на Христос, трябва да го приложи на практика час по-скоро, защото днес отново живеем във време разделно.

Явор Костов е протестантски пастор в „Християнски мисионерски център – Видин“. Явор е писател, автор на стихосбирката „Където се пресичат времето и вечността” (1999 г.), сборниците с разкази „Някой пред вратата” (2005 г.) и „Поетът или поредната сексистка свиня” (2012 г.), и биографичния роман „Стъпки по водата или истинската история на Поли Петкова“ (2016 г.).