Очакваната синя вълна се превърна в реалност. Във вторник американските републиканци претърпяха историческо поражение, след като демократите спечелиха и двете камари на Конгреса на междинните избори.
Крайните резултати към момента на написване на статията все още не са известни, но демократите обърнаха резултата в няколко републикански бастиона, постигнаха мнозинство в Камарата на представителите, а в 100-членния Сенат ще разполагат с най-малко 54 места.
Тръмп: Ще стана министър-председател на Израел
Президентът Доналд Тръмп, предчувствайки поражението, се пошегува по време на участието си във Fox News във вторник, че ако американците престанат да го харесват, ще опита късмета си в Израел.
„Всъщност, ако хората в САЩ някога престанат да ме харесват, ще се преместя в Израел и ще стана министър-председател“, заяви Тръмп, като добави, че в тази страна подкрепата за него достига цели 99 процента.
По отношение на равнището на популярността си в еврейската държава, която в действителност достига малко над 70 процента, президентът на САЩ доста преувеличи. Истина обаче е, че Тръмп е по-популярен в Израел, отколкото у дома (32 процента) или в която и да било друга страна.
Предателство спрямо избирателите
С тази шега обаче настоящият американски президент изрази същността на проблема, довел до разгрома на републиканците в Сената и Камарата на представителите. Тръмп не се държеше като президент на САЩ, а като лидер на Израел. Ето защо там се радва на висока подкрепа, докато популярността му сред американците се срина.
Началото на управлението на Доналд Тръмп беше съпроводено от огромен ентусиазъм сред избирателите, които настояваха за спиране на масовата имиграция, реиндустриализация на страната и прекратяване на социалните идеологически експерименти от рода на участието на „трансджендър“ мъже в женски спортни състезания. В тези направления Тръмп постигна от слаби до смесени резултати, но най-силно се отрече от собствените си обещания във външната политика.
„Няма да започвам войни, ще прекратявам войни“, заяви Доналд Тръмп в деня на изборната си победа. Както обаче показаха следващите месеци, републиканският президент не само не успя да прекрати американското участие във войната в Украйна, но и сам започна няколко нови войни и военни интервенции.
Първо, през юни 2025 г. се присъедини към израелската атака срещу Иран, след това през януари 2026 г. започна интервенция във Венецуела, а накрая, на 28 февруари 2026 г., заедно с Йерусалим започна втора, този път много по-мащабна война срещу Техеран. Той направи това по време на мирните преговори с иранците, чрез безпрецедентно покушение срещу ръководството на държавата и клане на 156 цивилни, от които 120 деца, в училище в Минаб.
Предполагаме, че американците биха му простили всичко това, ако Тръмп беше постигнал бърза победа в Иран. Но той не победи. Войната се проточи, а в рамките на ответните действия Техеран нанесе удари по енергийни съоръжения на американските съюзници в Персийския залив, но най-вече затвори стратегическия Ормузки проток. Войната продължава и до днес с ниска интензивност. В понеделник САЩ атакуваха иранския остров Кешм, а в сряда иранският Корпус на гвардейците на ислямската революция съобщи, че четири танкера горят в протока, след като са се натъкнали на морски мини.
Развитието на войната през последните месеци тласка цените на петрола и газа нагоре, което обикновените американци усещат чрез поскъпване на бензина с 50 процента, а на дизеловото гориво – със 70 процента спрямо нивата преди началото на конфликта. По-високите цени на горивата повишават общата инфлация и допринасят също за увеличаването на лихвите по ипотечните кредити. Така американските граждани усещат по джоба си последиците от война, която още от самото начало е непопулярна.
„Всичко опира до икономиката, глупако“ – гласи известната фраза, която подчертава как американските избиратели гледат на политиката преди всичко през призмата на личните си финанси. Или както уместно я перифразира американският журналист Сохраб Ахмари след междинните избори: „Всичко опира до войната, глупако“.
Война заради Израел
Загубите във войната и поскъпването на живота може би все пак биха били поносими, ако американските избиратели имаха усещането, че това се случва в борба за интересите на собствената им страна. Все по-голяма част от американците обаче виждат, че става дума за цената, която САЩ плащат, защото в Близкия изток действат като булдозер в услуга на Израел.
Не можем да ги упрекваме. Очевидно именно Израел е въвлякъл Вашингтон в тази ненужна война. Израелският премиер Бенямин Нетаняху открито се похвали пред Fox News как е убеждавал американците да предприемат действия срещу Иран. Американският държавен секретар Марко Рубио пък заяви, че САЩ са атакували Иран и защото са знаели, че Израел ще го направи. Големи медии като New York Times и агенцията Reuters твърдят, че Израел е изиграл съществена роля при вземането на решението от Доналд Тръмп.
Това заяви публично и бившият съюзник на Тръмп Джо Кент, след като подаде оставка от поста директор на Националния център за борба с тероризма. „Очевидно е, че започнахме тази война под натиска на Израел и неговото влиятелно лоби в Америка.“
Популярността на Израел в САЩ започна да спада още през предходните години заради масовите убийства в Газа. Войната с Иран обаче допълнително изостри тази тенденция. Проучване на NBC News от март показа, че 39 процента от американците имат отрицателно отношение към Израел, докато 32 процента се отнасят положително към еврейската държава. А непосредствено след нападението на „Хамас“ от 7 октомври 2023 г. съотношението беше почти обратното. Подкрепата за Израел се срина както сред демократите, така и сред републиканците.
Загуба на съюзници и укрепване на опонентите
Това развитие, от една страна, засили позициите на критично настроените към Израел демократи, представлявани например от организацията „Демократични социалисти на Америка“.
От друга страна, войната вкара Тръмп в конфликт с онези републиканци, които поставяха под съмнение необходимостта от поддържане на специални отношения с Израел. Загубата на съюзници вероятно оказа съществено влияние върху изборния резултат.
Вместо да изрази подкрепа за Тръмп преди изборите, влиятелният коментатор Тъкър Карлсън предупреди, че след изборите американското правителство може да атакува Иран с ядрено оръжие под натиска на Нетаняху. Бившата конгресменка Марджъри Тейлър Грийн, която беше сред най-големите лоялисти на Тръмп, пък заявява, че ако Републиканската партия иска да оцелее, трябва да „изрита“ Тръмп.
Ако трябва да споменем и нещо съвсем абсурдно – заслужава внимание и позицията на противоречивия инфлуенсър и десен трол Ник Фуентес, който въпреки съмнителния си образ (или именно благодарение на него) има значително влияние в социалните мрежи. До първата война с Иран през 2024 г. този инфлуенсър се представяше като отдаден привърженик на Тръмп, но преди междинните избори призова последователите си да гласуват за демократите.
Референдум за Израел
Следователно това беше референдум не само за американския президент, но и за Израел. Тръмп знаеше това и затова в изборния ден заяви, че САЩ ще прекратят ежегодната си помощ за Израел в размер на 3,8 милиарда долара. Като аргумент посочи, че Йерусалим няма нужда от тази помощ, а демократите и левите политици я използват, за да критикуват републиканците.
Това не прозвуча убедително и дойде твърде късно. Резултатът от междинните избори отрази нарастващия скептицизъм на американците към ролята на Израел във вътрешната и външната политика на САЩ. Нека споменем само три имена.
Най-ярко промяната в отношението на американците към Израел проличава от победата на демократа Абдул Ел-Сайед, който спечели сенаторско място в Мичиган. Ел-Сайед, който ще стане първият мюсюлманин в американския Сенат, определя Израел като държава парий, а войната в Газа – като геноцид, и се противопоставя на предоставянето на военна помощ на Йерусалим. Той постигна успех въпреки факта, че републиканският му опонент Майк Роджърс преди това беше подкрепен и от демократическата конгресменка Хейли Стивънс, която Ел-Сайед победи на августовските първични избори за Сената.
В Южна Каролина пък загуби републиканката Дарлин Греъм, сестра на наскоро починалия неоконсерватор Линдзи Греъм, който беше сред най-гласовитите поддръжници на Израел и на бомбардировките срещу Иран. Така Южна Каролина ще има сенатор от Демократическата партия за първи път от почти три десетилетия.
По подобен начин и Тексас ще изпрати демократ в Сената след повече от три десетилетия. Успеха в този републикански бастион постигна младият прогресивен политик Джеймс Таларико. Този 37-годишен политик подкрепя създаването на палестинска държава, определя действията на Израел в Газа като военни престъпления и е критик на влиятелната произраелска лобистка група AIPAC.
Това не означава, че междинните избори представляват тектоничен обрат или фатално поражение за влиянието на Израел и произраелското лоби в американската политика. Американските избиратели обаче ясно показаха, че нямат намерение да търпят предателство, нито безусловна подкрепа за държава, която извършва военни престъпления.
Както заяви друга бивша привърженичка на Тръмп, коментаторката Ан Култър, евангелистите и неоконсерваторите може и да обичаха Израел, но повечето хора нямаха никакво мнение за него. „Знаете ли какво? Сега вече имат“, заяви тя.
Това е добра новина. Не само защото предателството беше наказано, но и защото вътрешните процеси в Америка бавно, но сигурно водят към изграждането на по-здравословни отношения с Йерусалим. Такива, при които Израел ще бъде държан отговорен за действията си и които може би дори ще му помогнат да започне да се държи като нормална държава.
Петер Щевков е заместник-главен редактор на словашкия уебсайт Marker.sk. Пише за политика, войни и международни отношения. Работил е като журналист в телевизия TA3, вестник Denník Slovensko и Štandard. Завършил е икономическа политика, международни отношения, изследвания на сигурността и стратегически изследвания. Защитил е докторска степен в Масариковия университет в Бърно. Баща на три деца, живее в Дунайска Лужна, Словакия.
Публикувано с разрешение. Първоначално статията е публикувана на словашки език в сайта Marker.sk. Правата върху българския превод запазени, © 2026.
* Източник на заглавната снимка (Бенямин Нетаняху и Доналд Тръмп на предизборен плакат на „Ликуд“): Profimedia.sk.
Свобода за всеки