Изразът „безумието на Запада“ бе невъзможен само допреди две-три десетилетия, а по време на комунистическия гнет Западът бе въжделеното място за всеки, който страдаше от потисничеството на червената партия. Дори и „сексуалната революция“ и все по-откриващата се голота на човешкото тяло (особено женското) от 60-те и 70-те години на миналия век някак си ни привличаха и ние не виждахме нищо лошо в това. Но това беше до едно време. До времето, когато разбирането за пола и секса се извъртя (т.е. изврати – същата дума) и западните политици решиха да наложат това разбиране на всички свои граждани; а като по-близка цел – и на всички народи по света.
Не се съмняваме, че разбирането за „правото“, прогласено от свободолюбците от епохата на Просвещението и социалните революции (особено Френската и Американската) отпреди няколко века, бе изключително постижение на човешката мисъл и на социалната теория, и от средата на 20 век нататък то бе практически въведено като законодателно определение във всички (или почти всички) конституции на западните демокрации. Обществата започнаха да разбират какво означава да упражниш правата си, особено когато те потискат, преследват или пращат в затвора без съд и присъда. Не можем да отречем, че идеята за „правото“ наистина допринесе за добруването на много народи.
Но защо го слагам в кавички? Ясно е защо: правото от миналите времена днес се изроди в „право“, което всъщност е криво. Защото днес една крива черта я нарекоха права, един крив път го нарекоха прав, един гнусен порок го нарекоха добродетел, едно зло да отнемеш детето от родителите му го нарекоха право на това дете, и т.н. И тъй стигам до темата на настоящото писание: какво означава „право“ по отношение на децата и защо западната държава постави себе си над най-важната обществена единица, която е изграждала човечеството още от времето на неговата поява – семейството?
Четящите блога на „Свобода за всеки“ са достатъчно осведомени и вече знаят отговора: правото е обществена функция, която се реализира само в група от хора, взаимодействащи си в хода на своя живот. С други думи, правото не може да принадлежи само на един човек, откъснат от връзките му с други хора. Правото, обаче, се превърна в „право“ (т.е. в криво), когато то бе абсолютизирано и отделено от обществената му функция, когато се заговори за „право“ на отделния човек или на отделна група от хора, без да се отчитат връзките с другите хора или с други групи от хора. Затова е повече от ясно, че „правото“ на хомосексуалистите, например, не може да бъде никакво право, тъй като то не отчита взаимовръзките на тази група с другите обществени групи, които имат друго разбиране за разврата, различно от това на развратниците, наречени хомосексуалисти.
Но така се получи и с правото на детето: неговите права бяха откъснати от правата на семейството и като бяха иззети от държавата те бяха превърнати в абсолютни права – нещо като универсалните човешки права на ООН от 1948 г., но приложени спрямо детето без да се отчита връзката му с родителите, като на него се гледа като на собственост на държавата, която се разпорежда със съдбата му според своите виждания за право и криво, за добро и зло, за полезно и вредно и т.н. Но тъй като тези ценности вече имат обратен знак, съвършено ясно е, че и разбирането за правото (в случая правото на детето) е изкривено и е приело тъкмо противоположното си значение – от право то се е превърнало в потисничество, преследване, съдебно своеволие и т.н. Познати термини, нали? Само преди две-три десетилетия те имаха особено значение в живота ни, но при други режими и други социални експерименти.
И тъй, само преди два дена, 18 април, на Фейсбук страницата на Държавната агенция за закрила на детето четем: „Скъпи приятели и съмишленици, Държавната агенция за закрила на детето желае да чуе всички креативни и конструктивни мнения, що се отнася до проекта на Стратегия за детето 2019 – 2030 г.“ и т.н. От съобщението разбираме, че засега се отлага внасянето на документа в Министерския съвет, докато агенцията се „консултира“ с различните обществени групи у нас за плюсовете и минусите на предлаганата стратегия.
Не знам кои са „приятелите“ и „съмишлениците“ на тази агенция, но ако човек си направи труда да прочете коментарите относно стратегията за детето на различните социални платформи, ще разбере, че над 90% от пишещите са гневни и желаят да видят тази стратегия отхвърлена и забравена, защото тя по подражание на подобни западни „стратегии“ (разбирайте – насилие!) цели да откъсне детето от семейството, състоящо се от един мъж и една жена, и да го разглежда като субект на държавата, която единствено може да определи какви са неговите права и която, ако прецени че те са нарушени, може безцеремонно да ти го отнеме и да го прати в друго семейство, което уж по-добре ще се грижи за него, нищо че това „семейство“ може да се състои от „родител 1“ и „родител 2“ (т.е. може да бъде от гейове и лезбийки).
Като разсъждава за „правата“ на детето, според както те се разбират от западните либерални демокрации и според както българската стратегия иска да ни ги представи, човек без много труд разбира, че не само „правото“, но и редица други социални явления също са представени в превратна (извратена) светлина: възпитанието на детето пряко е свързано с разбирането на държавата (а не на родителите!) за добро и зло, особена е връзката със сексуалното образование (т.е. „контролирано“ учене на разврат), т.нар. „патронажна грижа“ за детето е всъщност мониторинг на държавата върху живота на детето от раждането му до 3-годишна възраст, като критериите за „добро“ отглеждане се определят от социалните служби и родителите нямат думата по този въпрос, самите тези служби все повече придобиват неограничени права, на родителите вече се гледа като на потенциални престъпници, които малтретират (или имат възможност да малтретират) децата си, родителите постоянно са наблюдавани, следени и „докладвани“ дори и при най-тривиални търкания между тях и децата (помните ли случая със сладоледа, който родителите не купили на детето си и то им бе отнето?), и т.н. и т.н. Още много може да се каже за превратното разбиране на държавата относно живота на детето и на неговите родители.
Ами българската конституция? Колко конституционни положения тази стратегия би нарушила? Няма проблем, казват авторите ѝ, ще променим конституцията! Ами решението на Конституционния съд за Истанбулската конвенция, в която правилно бе видян джендърния ѝ контекст? И него ще преоценим, повтарят си радетелите за „правата“, ще прокараме джендърната идеология под други форми и по различни начини, тайничко си мислят те. С други думи, ще узаконим разврата и ще ви го наложим; ще гледаме на децата така, както ние искаме, и вас родителите няма да ви питаме, даже може да ви съдим и пратим в затвора.
Не казвам, че няма проблеми в семейното възпитание и в отглеждането на децата, особено в някои обществени групи у нас. И тъкмо тези проблеми биха могли да залегнат в една стратегия, която същевременно трябва да се отърси от всичко онова, което европейските „другари“ се опитват да наложат на България. Но как да се отърси, като нашите представители от онази държавна агенция ходят по форуми и конференции в Брюксел и Страсбург и вдъхновени от „новото“ разбиране за днешните общества се канят да прокарат това разбиране и в България, нищо че народът не го приема и го осъжда. „Какво разбира народът“, казват си те, „ние най-добре виждаме какви грижи и защита са осигурени на децата в либералните демокрации“, продължават да си повтарят. На уебсайта на агенцията може да се прочете за участието на български представители в поредния форум за правата на детето (12-ти поред), проведен в началото на април 2019 г.
В тази връзка имам предложение, което отговаря на призивите на българските родители „не на потайностите“, „не на подмолните преговори“, „не на безличните решения“: нека всички онези, които ратуват за „правата“ на детето според западнолибералните идеологически институции (каквито някои у нас се опитват да наложат и на българското семейство), да излязат на светло – било по българската национална телевизия, било на обществени дискусии, било на даден политически форум – и да заявят открито и недвусмислено защо подкрепят превратната идея за закрила на детето и какво целят с онази стратегия. Щом целят да наложат на българското семейство разбирането за детето като държавна собственост, според както това се практикува в западните страни, и най-вече в порочния норвежки модел, който някои дават за пример (!), тогава г-жа Елеонора Лалова, председател на държавната агенция за закрила на детето, да заяви: „Нямам нищо против отнето от българско семейство дете да бъде осиновено от гейове“; г-жа Теодора Иванова, секретар на агенцията, да каже „И българско дете може да бъде дадено на „семейство“ лезбийки“; другите членове на агенцията – Станислав Пандин от „Връзки с обществеността“, Пламен Таков, директор на дирекция “Административно-правно и финансово-стопанско обслужване”, Камелия Николова, главен директор на Главна дирекция “Контрол по правата на детето”, Радиона Никова, директор на дирекция “Политики и програми за детето, стратегическо развитие и координация“, както и целият състав на агенцията, а това са 28 човека от различни институции, вкл. заместник-министри на различни министерства, управители на институти, директори на фондации и т.н. – също да се подпишат под заявления, в които се твърди, че детето е собственост на държавата и че само тя може да прецени как то да се възпитава и отглежда, че ценностната система на западните демокрации превъзхожда българската и българите трябва да я приемат, че анонимните обаждания (които могат просто да бъдат доноси) за „неправилно отглеждане“ на дете винаги имат приоритет пред действителното положение на нещата и правата на родителите, че джендърната идеология, намираща се в пряка връзка с т.нар. „права“ на детето, отговаря на интересите на българското семейство, че българските закони, които и така имат възможността да защитят децата, вече са негодни или пък не се изпълняват и затова има нужда от „стратегия“ за детето, и т.н.
Нека тези хора, а също така представителите на Съвета на детето (вкл. Ива Иванова, председател, Галина Вълчева, заместник-председател, и Даниела Стоева, главен секретар на Съвета) и представителите им по общини – това са 53-ма човека – да се явят пред народа и да повторят горните твърдения.
Ако не го сторят, значи и без публични изявления ще ни бъде ясно, че те стоят зад прокарваните от западните идеологически машини „права“ на детето и че работят за разрушаване на традиционното българско семейство, състоящо се от един мъж, една жена и техните деца. А ако публично заявят, че българско дете няма да бъде дадено за отглеждане от хомосексуалисти, че от български родители няма да бъде отнемано детето им, ако те го отглеждат според собствените си разбирания и то расте в нормална (за тях) обстановка, че държавата може да се намеси в живота на едно семейство само при установено престъпно деяние, но не и по отношение на възпитанието и отглеждането на собствените им деца (ако няма някаква злоупотреба спрямо детето), че сексуалното образование (особено за малките деца) е порочно и неприемливо за българската действителност, че джендърната идеология е противна на традиционната ценностна система на българина, и т.н. – тогава на целия народ ще стане ясно, че тези хора не са проводници на чужди интереси и че от никаква стратегия няма нужда, стига и наличните ни закони да постигат своите цели.
И тъй, господа и госпожи властимащи (т.е. вие, които вземате решения от името на народа!), кажете на народа, че сте българи и че българското стои над всичко, или му кажете, че този народ нещо бърка и вие по-добре от него знаете кое е добро за нацията ни! Ние пък, народът, от своя страна можем да споделим вижданията си по горните въпроси и да изпратим на посочения от агенцията имейл мнението си: strategia.consult@sacp.government.bg. Същевременно се надяваме, че отложеното внасяне в Министерския съвет на онази стратегия не е подтикнато от предстоящите избори за европарламент, тъй че засега много да не се шуми и в онзи парламент да се наместят неолибералите, докато не сме се усетили.
Отново повтарям: изрично споменавам горните имена не защото предполагам, че те вече са „заразени“ от неолибералния вирус на западното разбиране за „правото“ и за „свободата“ (разбирайте – слободията), а защото ми се струва, че е време всеки, който взема решение от името на народа, да отговаря пред този народ. Тайно се надявам, че упоменатите лица всъщност ще вземат правилното решение за българското дете и за българското семейство.
Накрая ми се иска да направя един паралел на разглежданото тук с едно проучване на Националното географско дружество, което във вид на статия излезе вчера, 19 април, и в което се казва: „Всяка хапка храна, глътка вода и глътка въздух, които поемаме, е резултат от дейността на другите биологични видове на земята. Природата ни дава всичко онова, от което имаме нужда, за да оцелеем“. Това са думи на експерта Енрик Сала, който предупреждава, че ламтежът за имане, богатство и охолство, който неизбежно е съпроводен с унищожаване на природната среда и на биологичните видове, всъщност се обръща срещу нас, и че ако не вземем мерки, човечеството едва ли ще оцелее дълго на земята. А колко повече унищожаването на традиционните устои на обществата ще се отрази на човечеството? За вярващите е ясно, че грехът ще залее народите и че Антихрист ще воюва с Христовите последователи, но и за невярващите трябва да бъде ясно, че хомосексуализмът и джендерната идеология отразяват само повърхността на много по-дълбоки промени в обществата – поява на нови и непознати смъртоносни болести, промяна на човешката личност до степен на нейното обезличаване, промяна на обществения строй какъвто го познаваме днес и като последствие усилването на враждите между отделни социални групи, на войните, разрухата и унищожението на човечността и накрая на човечеството като цяло. Защото противенето срещу изконната човешка природа не може да остане безнаказано за онези, които сега не разбират какво правят. Но съм убеден, че здравият разум все още преобладава в повечето народи по света, които не само че няма да се подчинят на западнолибералните богопротивни идеологии и практики, но ще въстанат срещу тях и ще накарат и западните общества да си спомнят кой е човекът и какво е неговото предназначение на тази земя. Ако правим усилия да спасим планетата си, за да оцелеем, колко повече трябва да полагаме усилия да спасим човешкото в нас и да съхраним богоустановения характер на семейството, състоящо се от един мъж и една жена и техните деца, които са възпитавани и отглеждани от родителите си, а не от абстрактната или пък опорочената държава.
Бележка: Снимките са взети от уебсайта на Европейската комисия, където са поставени линкове към докладите от двата дена, 2 и 3 април 2019, първият е 6 часа и 22 минути, вторият – 5 часа. Мотото на форума е „Къде се намираме в момента и към какво се стремим в бъдеще“, а подтекстът е, че в момента правата на децата не се упражняват с необходимата сериозност, а в бъдеще всички деца по света трябва да имат едни и същи права и да бъдат защитавани от правителствата по всевъзможни начини с оглед постигането на целите им за построяване на „социалната държава на бъдещето“.
