Е не – такова нещо не може да има: благословение за грях!“, чувам от приятелите си отговора на това заглавие. „Благословението на църквата е за добродетели и преуспяване във вярата и в живота в Христа, такива като благословение за укрепване на брачните връзки, за потомство, за усилване на вярата в Бога, за помощ в борбата срещу сатаната, за мир и справедливост в дома, обществото и в света, и т.н.“, продължават приятелите. Аз, разбира се, отговарям, че съм наясно по въпроса за църковното благословение и въпреки това настоявам, че християнски църкви благославят грехове и греховно поведение.
Предполагам, че вече става ясно, че визирам хомосексуалното извращение, което някои християнски църкви „благославят“. За него е писано толкова много, че каквото и да каже човек, все ще се повтори с вече казаното. Но времената постоянно се менят и сатаната неотклонно сплетничи и винаги намира нови начини да измами човека (особено вярващите християни) и да го накара да приеме греха и противенето срещу Бога. Затова отново се връщам към тази тема, която е толкова стара, колкото старо е и човечеството. Връщам се, тъй като Содомският грях усилено настъпва сред християните, и това е една от най-големите „победи“ на сатаната срещу човеците в усилията му да се противопостави на Бога и да увлече след себе си цялото човечество.
Разбира се, любознателният читател вече знае, че става въпрос за християните-отстъпници преди всичко в богатия Запад, където немалко християнски общини вече са се огънали под натиска на неолибералните си правителства, които ги карат да разпространяват и в църквите си сексуалния разврат, но не трябва да мислим, че Содомският грях няма място и сред християнски църкви в други краища на земята. И все пак моралното извращение на Запад е изключителна заплаха за всички християни по света, защото те често възприемат от богатите си събратя немалко културни образци на поведение и наред с тях неусетно могат да възприемат (под добре прикрита словесна еквилибристика) и неморалните им практики. А като имаме предвид, че на страните членки на Европейския съюз се налагат и неморалните закони на западните страни, тогава опасността и ние да приемем греха (т.е. да ни го наложат) става изключително голяма.
Това е една от причините тук да се спра на едно ново развитие в приемането на Содомския грях в една от най-развитите държави на богатия Запад – Великобритания. Разбира се, вече многократно се писа за тази страна и нейната морална развала – не само сред християните, но и в народа като цяло (тук визирам не само хомосексуалния грях, но и множество други неморални и дори античовешки практики в британското общество). Но последното развитие на нещата в „щаба“ на Англиканската църква действително предизвиква не само голяма загриженост, но и голяма тревога за бъдещето на християните в тази държава, а също така и в държавите на богатия Запад, а оттам и в други държави, които чрез „новото“ законотворчество на своите правителства може да подложат християните на натиск и да ги накарат да се подчинят на новоизмислени неморални закони.
За какво става въпрос?

Досега бе дадено право на отделни англикански църкви да благославят „брака“ на хомосексуалисти, сключен в местните общински съвети или пък просто регистриран някъде като „съвместно съжителство“; на църквите бе дадено право да издават свои молитвослови и брошури с молитви за подобни „бракове“. Но през февруари 2023 година Синодът на Англиканската църква реши, че в църквите не може да съществува разделение по въпроса за „брачното партньорство“ (т.е. едни църкви да продължават да се придържат към традиционното разбиране за него, докато други църкви благославят хомосексуални „бракове“ и вярващите са разделени, като едните обвиняват другите) и че това разделение трябва да бъде преодоляно колкото се може по-скоро. И, разбира се, преодоляването е в посока на приемане на хомосексуалното извращение за „любов и загриженост за другия“, и на църковния клир се обяснява, че благославянето на „бракове“ между еднополови двойки не само е в пълен синхрон с библейското разбиране за съвместния живот на двама души, но е и необходимост в съвременното технологизирано общество.
Главният документ на предлаганите промени се нарича Prayers of Love and Faith – Молитви на любовта и вярата. В него подробно се изяснява какво е съвременното тълкуване на библейските текстове, отнасящи се до брака и съвместния живот, и какви са съвременните условия, налагащи приемането на съвместен живот на двама души от един и същи пол като нещо естествено за църквата и като напълно съвместимо с църковното учение. На няколко заседания през ноември 2023 г. англиканските епископи обсъждат начините за въвеждане на „молитвите на любовта и вярата“ в църковния живот на общините от Църквата на Англия.
А за какво всъщност става въпрос?
Все повече разпространяващата се на Запад практика „утвърждаване на злото чрез благи думи и загриженост за другия“ (като например призивите за недискриминация, за зачитане на някакви си „права“, за избягване изразяването на омраза към другия и т.н.) налага да разсъждаваме върху даден въпрос два пъти: първия път казваме каква е общата картина, която ни се представя, а след това разясняваме какво всъщност се крие зад красиво описаната картина. Та така и в този случай – посочихме какво е главното, което напоследък се случва в църквата на Англия, а сега трябва да изясним какво всъщност стои зад споменатата по-горе църковна „пропаганда“.
Надявам се, че макар и на английски език, основният документ на „новата църковна промяна“ все пак може да бъде прочетен (Гугъл, макар и малко тромав, може да прави що-годе добри преводи), тъй като ще се опитам да посоча цитати от него.
– Вярата вече се изразява с думата любов.
Това е първото, което бие на очи, когато се разгледат изясненията в документа Молитви на любовта и вярата. Известно е, че молитвата, като най-непосредствено общуване с Бога, цели усилване на вярата и на стремежа за живот според Божия закон и евангелските повели; само така (истинска вяра и действен църковен живот) християнинът може да има увереността в принадлежността си към Божия народ и към Божието царство. Вярата ни се крепи и на евангелските напътствия да обичаме ближния като себе си, както и на постулата, че Бог е любов и че любовта може да покрие грехове.
Но извеждането на вярата като равнозначно на любовта не само дълбоко изкривява смисъла на вярването в Бога, но и обезличава множеството други евангелски истини и повели. Твърдението, че любовта между двама души има нравствена ценност пред Бога, е вярно само дотолкова, доколкото тази „любов“ не е извратена ( да си припомним, че „извратен“ означава „извъртян“, т.е. обърнат с главата надолу) – ако двама души са се събрали, за да извършват Содомския грях, то любовта между тях приема същия отрицателен знак, както любовта към злото.
– Вярата и любовта се основават на богословието на „практическото [Божие] милосърдие“
Разбира се, „новото“ разбиране на вярата налага и „ново“ разбиране на християнското богословие. В документа се излага т.нар. „богословие на практическото милосърдие“ (английският израз theology of practical grace в контекста на англиканския документ означава практическо милосърдие или практическа благодат, давана на човека от Бога в неговия живот сред другите): това богословие убеждава вярващия какво всъщност означава да обичаш ближния си и какво милосърдие се изисква от съвременния християнин, живеещ сред хората от днешното технологизирано общество; „практическото милосърдие“ към вършещите грехове налага не само да ги приемаме с обич, но и да утвърждаваме греховното им беззаконие.
– Днес вярата в Бога и любовта ни към хомосексуалистите трябва да се промени
„В предходните десетилетия ние назовавахме ЛГБТ лицата (в документа те са означени като LGBTQI+ people) с думи като „другия, чуждия“ и днес съзнаваме колко сме грешили“, се казва в изложението на английския Синод. В днешно време вече сме разбрали, че такъв човек не е „друг“ (противопоставен на „нас“) – той е „един от нас“. С други думи, вършещите Содомския грях са сред нас и ние не само трябва да признаем този факт, но и трябва да свикнем с тях и да ги разглеждаме като Божие установление в съвременното развитие на човечеството. Разбира се, не казвам, че трябва да ги мразим – просто трябва да ги разглеждаме в светлината на Божието откровение за света и за човека и да търсим възможности за изкореняване на греха.
– Нужно е покаяние за това, че досега не сме приемали ЛГБТ хората сред себе си
Точно това казва документът: „длъжни сме да плачем и да се покаем за това, че църквата не приемаше ЛГБТ лицата, за това, че те бяха обиждани и че продължават да понасят обиди от другите“. Всеки вярващ може да види обърнатия надолу с главата (извъртения, извратения) смисъл на нашия плач и покаяние, които Бог изисква от нас като същества грешни и виновни: вместо да плачем за греха на моралната разюзданост, която понякога може да обхване човека, ние трябва да се каем, че не приемаме този грях. Наистина сатаната знае как да извърти понятията и да убеди човека в противното на онова, което Откровението учи.
– Трябва да привикнем към Содомския грях
Разбира се, този израз го няма в документа. Но в него е очертан планът, по който става привикването към греха: в разстояние от три години – 2023 – 2025 – християните в църквата на Англия ще бъдат учени на „правилно“ разбиране на вярата и любовта и на ценността на еднополовото съжителство. Ученето неминуемо трябва да доведе до „съзнателно“ приемане на Содомския грях, което ще се случи поради навика, който християните ще придобият по време на участието си в богослужебните събрания в своите църкви през тези три години, където наляво и надясно ще се благославят подобни съжителства. В документа са изложени няколко десетки молитви за „съчеталите се“ еднополови двойки – който ги прочете, наистина ще разбере как една молитва към Бога всъщност се превръща в молитва към сатаната.
Документът всъщност по твърде йезуитски начин се опитва да прикрие истинската цел на „новите църковни промени“: в него се посочва, че доктрината на англиканската църква относно брака си остава непроменена (т.е. бракът е благословено съчетание между един мъж и една жена) и че църковното учение на църквата с нищо не е променено. Но усилията на църковното ръководство на английската църква (т.е. синодът на църквата) да въведе до 2025 г. в обща употреба на молитви и благославяне на еднополови двойки (сключили „брак“ в общинските съвети или в други признати от държавата институции) на практика не само обезсмисля традиционното учение на тази църква, но му придава обратен знак: бракът, видите ли, си е свещен и богоугоден, но чрез молитвите на свещенослужителите „бракът“ на хомосексуалистите се благославя, като върху тях се „излива“ и Божието благословение. Повече от ясно е, чие „благословение“ всъщност се „излива“ върху извратените – сатаната добре знае как да обърне една добродетел в порок.
– Съжителството между еднополови двойки има ценност в Божиите очи
Отново цитат от документа: „Трябва да разберем, че съжителството между еднополови двойки е ценно само по себе си: то изразява вярност, носи стабилност, поражда добри плодове, основава се на любов, вяра и милосърдие. Ние трябва да видим къде Бог работи сред нас и как с вяра да отговорим на Божия призив за святост в нашето ежедневие“. Мисля, че няма нужда от коментар – за вярващия е съвършено ясно каква „ценност“ стои зад подобни „съжителства“ (в документа се използва изразът same-sex relationship).
– Всичко гореказано се основава на един факт: днес живеем в други времена
Накрая документът ясно посочва защо вярващите християни трябва да променят вярата си и практиката си: „Новото разбиране и новата практика на църквата се въвеждат в църковния живот, тъй като настъпиха сериозни социалнополитически промени в нашето прогресивно технологизирано общество, в което многовековното разбиране за семейното огнище и за ролите на половете (gender roles) се промениха, благодарение на медицината се появиха нови възможности за човека, а напредъкът в науката ни позволи по-добре да опознаем себе си, нашите тела и нашия ум“. Ето всъщност за какво ратува „новото християнство“ на църквата на Англия: с промяната на живота ние трябва да променим и вярата и църковната си практика.
Документът недвусмислено посочва: „църквата е длъжна да живее в днешната реалност, а не в свят, който въобще не се е променил“. Което е съвършено вярно. Но невярното в „новото“ богословие на англиканската църква е разбирането за греха, което не подлежи на промяна от столетията и времената: то е винаги такова, каквото Бог ни е дал в Своето Слово – в библията и в Откровението.
Какво правим ние и какво още трябва да направим
Струва ми се, че е добре да посочим защо усилията на вярващите християни по света трябва да бъдат насочени към борба с греха и обръщане на народите към добродетелен живот в Христос: живот според Неговите наредби в Свещеното Писание, библията, и според Божиите определения за света и човека – както днес, така и във вечни времена.
– Нека добре да помним, че най-омразният грях за Бога е хомосексуалният грях.
Първо, трябва да си припомним, че от всичко, което хората вършат против Божията воля, най-омразно и противно за Бога е сексуалният разврат. В даден момент от човешката история Бог искрено пожела да унищожи онова, което е създал – човека, а заедно с него и всичко, което живее на тази земя, и така Бог изпрати потопа, който действително унищожи всичко, с изключение на праведния Ной и неговото семейство (заедно с избрани птици и животни). Достатъчно е да се върнем към първите стихове на шеста глава от книга Битие, за да видим защо Бог унищожи людете – заради сексуалния разврат. Така Той унищожи и Содом и Гомора. Така Той ще унищожи невярващите и противящите се на Неговия закон при своето славно Второ пришествие.
– Грехът трябва да бъде изобличаван; мълчанието и бездействието ни носят осъждане.
Второ, щом действено изповядваме истините на нашата вяра, ние сме длъжни да изобличаваме греха, иначе с нашето мълчание си навличане Божието осъждане, защото съзнателно позволяваме грехът да се усилва сред нас. Изобличаването изисква практически действия и тъкмо в тях е борбата ни срещу „новите“ законотворци, които чрез фалшиви закони се опитват да обърнат разбирането на хората за това що е човекът и каква е целта на човешкото съществуване (включително на семейството и децата). Изобличаването ни изисква от нас добре да разберем каква е целта на днешните управници с насаждането на порочните практики на еднополовото съжителство. Съвършено ясно е, че те разбират, че то е противоестествено и античовешко (не трябва да си мислим, че те не разбират това!), но ние трябва да разкрием истинската причина за разпространяването на хомосексуалния грях сред народите, за да можем ефективно да се противопоставим на тази нечовешка практика.
– Да се поучим от другите християнски църкви и обществени организации, защитаващи преследваните християни.
Трето, колкото и парадоксална да е ситуацията в западните общества, все още от тях можем да се поучим как християнски защитнически организации успяват да се преборят със закони и правителства и да защитят страдащите в името Христово, които са подлагани на репресии, затвор и гонение. И у нас е възможно да се въведат безбожни закони (особено при днешното продажно правителство, което дори не се свени да заявява, че е слуга на западните си господари) и тогава – а най-добре преди това! – сме длъжни да се борим за всяка човешка душа, която може невинно да пострада; трябва да не допускаме приемането на антибългарски и нетрадиционни за нашия народ закони и наредби, докато все още имаме време за това.
– Добре да разбираме днешната глобална ситуация и да търсим правилните отговори.
Макар немалко глобализационни процеси да остават скрити за ума и сърцето ни, все пак трябва да се страраем да разбираме днешната глобална ситуация, която да ни подскаже в какво глобалистите успяха и в какво се провалиха, тъй че от поуките на подобно разсъждение да намираме най-ефективния начин за противодействие на вътрешни и външни сили, които се стремят да обезличат нашия народ и неговите вековни ценностни устои и да ни направят частица от един безроден и роботоподобен свят, управляван от някакъв „мозъчен тръст“, който не се интересува от човека, а от господство, равно на това на сатаната. Разпалените в последно време военни конфликти до известна степен разстроиха плановете на глобалистите, но въпреки това те ще продължават да преследват целта си за поробване на човешките души и тъкмо поради това бдителността ни трябва да бъде максимално изострена.
– Да свалим от очите си идеологическите очила.
Една от пречките пред бдителността и правилното разбиране на съвременните тенденции е продължаващото ни робуване на идеологии: едни се считат за демократи или либерали и безрезервно приемат техните постулати и мразят социалистите или комунистите, други пък продължават социалистическата или комунистическата са привързаност и ненавиждат либералите и демократите; привържениците на републиканците са заслепени от идеологията на господарите си и виждат събитията само през очилата на републиканската партия – същото се отнася до привържениците на демократите; привържениците на торите пък са заслепени от тяхната идеология, като са надянали нейните очила; същото важи и за привържениците на лейбъристите. И така нататък. Докато не разберем, че днешното зло вече няма идеологическа основа (злото идва и от либерали и от комунисти, и от републиканци и от демократи, и от лейбъристи и от торите и т.н. – защото целта на новите строители на обществата е една и съща!), дотогава ще продължаваме да робуваме на идеологически представи от вече отминали времена. Трябва да сме наясно, че днес е времето на не-идеологическото зло, въплътено в конкретни лица и групи от хора, които нямат, род, ценности, минало и идеология – те единствено имат властта и технологиите, с които желаят да „изградят“ свят според разбиранията си, независимо от желанията и стремежите на хората; а идеологиите са за простолюдието, което трябва все пак да вярва в нещо и да си мисли, че е част от гражданското общество.
– Да не се съмняваме в приближаващия се Божи съд над отделни хора и над народите.
Не се съмняваме, че Бог е верен на думите Си и всички Негови верни последователи ще устоят на козните на злото в лицето на сатаната и на неговите земни слуги – отделни хора, правителства и задкулисни играчи. Содомският грях веднъж бе причината за Божия гняв и за унищожаването на човечеството, а продължаващото му насаждане сред народите в днешно време е предизвестие за приближаващия се Божи съд – ето какво трябва да знаят хората в днешно време: не проповядваното фалшиво „милосърдие“ и фалшива любов, а Божия справедливост за онези, които обръщат (извъртяват, извращават) Неговите слова с главата надолу и се опитват да ги наложат на човечеството. Бог наистина е любов и който не е разбрал тази истина, той свежда Божията любов до неговото собствено разбиране за любовта между човеците или пък за любовта между хора от един и същи пол, които решили да живеят на семейни начала и същевременно наричат себе си християни и вярващи в Бога. Няма по-голяма заблуда от онази, която се поражда от греховното сърце на самовлюбения в себе си човек, който се прави на бог и иска да промени света според греховните си разбирания. Но Божията справедливост е справедливост на Творец, а не на разрушител и човекомразец – разрушителите и човекомразците неминуемо ще се „насладят“ на справедливия съд на Бога. А нашата задача е да устоим на последните изкушения и да се опитваме да обърнем към Бога колкото се може повече човешки души, борейки се по такъв начин срещу козните на сатаната, който се стреми да увлече цялото човечество след себе си.
Д-р Валентин Кожухаров е мисиолог и преподавател по богословие, дописник и редактор в “Свобода за всеки”.