Бракът е между един мъж и една жена
След успешното прокарване на абсурдния закон за хомосексуалните бракове в собствената си страна, премиерът на Великобритания планира да заставя и други нации да узаконяват безумието на британците. В заглавие в. Телеграф цитира британския премиер: „Дейвид Кемърън: Искам да експортирам гей-брака по целия свят”.*
Човекът има мисия, и тя по съвсем старомоден имперски модел бива заявена на бивши, и защо не бъдещи, колонии – че трябва да приемат държавно наложеното узаконяване на хомосексуалните „бракове”.
Освен острата реакция срещу хомосексуалисткия империализъм на Кемърън, има и чисто практични причина за опозиция. Нигерия, Кения и други страни с консервативен морал по въпросите на семейството отказват да приемат наложените им хомосексуалисти посланици от Америка и Великобритания. Една от причините е, че хомосексуалните посланици ще дойдат в страната със съпругите си (каквото и да значи това) и по този начин ще целят пропагандиране на неприемливата идея за брак в местната страна.
За християните тази ясно прокламирана мисия на британския премиер е сравнима и конкурентна с призива на Исус Христос за проповядване на евангелието до всички народи:
| Кемърън: „Искам да експортирам гей брака по целия свят.” – в. Телеграф
|
Христос: „Идете, прочее, научете всичките народи, и кръщавайте ги в името на Отца и Сина и Светия Дух, като ги учите да пазят всичко, що съм ви заповядал” (ев. от Матей 28 гл. ст. 19-20). |
Разликата обаче е в това, че докато на Христос му бе дадена всяка власт, както на небето, така и на земята (ст. 18), не е ясно откъде точно са овластени имперските хомосексуалистки амбиции на Кемърън.
Какво означава съпоставката на тези две глобални инициативи – Христовата и Кемъръновата? Двете идеологии не могат да съществуват заедно. Ако се наложи държавният хомосексуализъм, свободата на словото на християните ще бъде ограничавана и те ще бъдат подложени на репресии, ако проповядват срещу греха.
Разбира се, има и една важна отметка. Държавният брак и религиозният брак могат да бъдат две съвсем различни процедури. Например, при комунизма в България единствено държавният, така наречен „граждански брак” беше разрешен и произвеждаше правни последици. (Дори към момента църковният брак не е забранен, но не произвежда правни последици пред държавата – плод на безкритичното отношение към държавното идолопоклонство).
Държавното налагане на „брак”, който е неестествен и невъзможен (целта на брачния съюз не е само консумиране на форми на сексуално задоволяване и държавни социални придобивки), ще доведе до репресии и потискане свободата на словото и религията на религиозни вярващи, както и на християни, които си позволяват да защитават библейската или просто естествената позиция за брака като съюз между един мъж и една жена. Други религии също са поставени да избират между правото законно да венчават двойки или да загубят това право, ако откажат да „венчават” еднополови двойки.
Целта на новото законодателство във Великобритания в полза на хомосексуалния „брак” е изолиране на влиянието на религията и християнството в обществото (въпреки така наречената “четворна защита” в закона за еднополовите бракове, целяща религиозните общности да не бъдат заставяни да провеждат церемонии по хомосексуални “бракосъчетания”). Тази цел не е нужно да бъде постигана в България. България е посткомунистическа страна, в която религията, която не обслужва властимащите, е с незначително влияние върху обществените процеси. Но за британците, които не са имали тоталитарен комунизъм, това е нещо ново – тяхната църква да бъде заместена от държавата.
Очевидно и в кралството съпротивата срещу въвеждането на беззаконие чрез закон е недостатъчна. Това означава само предстоящи мрачни времена на потисничество и тирания срещу естествените права на хората и традиционните семейни ценности. Не само във Великобритания, но и „по целия свят”, който не се противопостави на упоритото елитарно налагане на хомофашистки империализъм.
* Бележка: Всички линкове в статитята са към британски и американски източници, на английски език.
