ВОЙНА И ГЛОБАЛИЗЪМ ПРЕЗ XXI ВЕК
Уводни думи на редактора
Прогресът на човечеството в материално и технологическо отношение не е равно и пропорционално на моралното му извисяване. Изглежда точно обратното е вярно, особено когато говорим за доминиращата Западна култура и цивилизация. Използвайки пандемията от един изпуснат коронавирус и страховете на хората, страни като Канада, Австралия, Нова Зеландия се превърнаха в корпоративно-държавни фашистки режими, в които нямаш права, ако не се подложиш на принудителното инжектиране на малко тествана субстанция в тялото. Това е война.
В традиционния смисъл войната избухна с нова сила между братските народи на Русия и Украйна. Но ако си припомним историята на Каин и Авел, то именно братските отношения са белязани с убийствена омраза. Рядко локални конфликти избухват между географски отдалечени народи.
Но разликата тук е, че глобалистките интереси, било то тези на НАТО и ръководните им сили, или тези на Русия и Китай, като че ли придават нов световен смисъл на този иначе локален конфликт. Дори световните войни имат своите сравнително ограничени географски театри на действие. Япония не води военни действия в равнините на Европа, а в Тихия океан. Немските войски нямат никакво съприкосновение с австралийските съюзнически сили.
Размисли за войната от християнска гледна точка предизвикаха публикуването на предишния ни брой, но темата не остарява. В тази връзка публикуваме статията на Гроздан Стоевски и откъс от книгата на д-р Цончо Цончев, които също разглеждат въпроса за войната и Библията. Първият, от по-обобщаващ ъгъл, с коментар върху войната и върху индивидуалната съвест на военнослужещия, докато Цончев по един разбираем и брилянтно убедителен начини ни представя гледната точка за войната и християнството на известния богослов Свети Августин. Това са двете статии, които предлагат размишления за войната и вярата.
Статиите на Алекс Нюман, млад американски журналист, и Атанас Димитров, млад български журналист и автор досягат глобалисткия начин на мислене, който е белязан от невидимата война срещу традиционните ценности и стремеж към налагане на дистопично общество, в което земята е по-важна от човека.
Нюман в репортерски стил обрисува глупавата и може би целенасочено пагубна политика на ООН и глобалистите, насочена към смяна на хранителните навици на нациите по света, докато Димитров сочи абсурдистките масови настроения, които като че ли диктува доктрината на глобализма: профанизация и цензура, във века на комуникационните технологични постижения и на все по-нарастващия обем от информационни потоци, които ни заливат. Войната се води на ниво деморализиране на критичното мислене и усещането за присъщи човешки права и достойнство на личностно и индивидуално равнище.
В това докосване до глобалисткото мислене на т. нар. „елити“ – лица с много пари, ресурси и възможности, които се изживяват като богоизбрани спасители на хората и планетата и считат, че въпреки че никой не ги е избирал или назначавал за месии, следва да се държат като такива – и паралелната профанизация на етиката, морала и ценностите на средностатистическия човек, се разкриват и нюансите на една евентуално задаваща се глобална диктатура.
Последните две статии обръщат погледа към друг аспект на духовната война и войната на ценности, която е в основата на съвременните обществени конфликти. Валентин Кожухаров обръща внимание на тоталитарния подход в западните общества, с който държавата защитава нововъзприети „ценности“ и „права“ в ущърб на основни ценности и основни човешки права – борбата за налагане на полови извращения и психически отклонения като защитени категории. Нашата статия, последна поред, бе изготвена по повод онлайн форум за „междурелигиозен диалог“. В нея се твърди, че ведно с похвалния стремеж към мир и разбирателство в света, глобалистките организации като ООН очевидно търсят да лишат личността и религиозните общности от характеристиките на индивидуалната и общностна вяра, да обезсмислят религиозните търсения, като ги подчинят на визията си за контрол на всички светогледни точки. За ООН изглежда вярата вече не е съкровено преживяване и право на всеки човек, а основание за раздори и проблеми. Диалогът за тях е подчиняване на вероизповеданието на целите за постигане на световен мир и единство; кауза надвишаваща по значение вярата в Бога и спасението на душата във вечността.
По отношение на някои стилови елементи на изданието: в текста авторите са ползвали бележки, които в някои случаи са в края, а в други – под линия в текста. Редакционното ни решение е да се ползват и двата вида посочване на допълнителни коментари и препратки към източници. Бележките, които са от редакцията, са отбелязани като такива, останалите са авторови. Заглавията и имената на цитирани автори са преведени в някои случаи, в други са оставени с оригиналния правопис и език, като този двойствен подход е възприет дори в рамките на една статия. Считаме, че този подход отразява съвременното интернационализиране на комуникациите и интегрирането на други езици в българския, като в същото време отчита и особеностите на българския език и нуждата от възприемане на чуждата литература и източници в превод.
Искрено се надяваме тези есета да предизвикат не само заслужен интерес към темите залегнали в тях и към останалото творчество на авторите, но и към редовните публикации в нашето електронно издание, откъдето са взети статиите в настоящия брой шестдесети на „Свобода за всеки“. Умствено и искрено търсещият човек е най-подготвен да посрещне предизвикателствата на времето с вяра и надежда, че истината в крайна сметка ще победи.
28.12.2022 г.
Към страницата за изтегляне на брой 60 в електронен вид (PDF <1MB)
