Дебатът за свободата в образованието набира скорост. В статията си „Сбърканата домашна читанка”, публикувана във в. Монитор, г-н Иван Игов, психолог, дава погрешна и невярна представа за домашното образование.
Той защитава решение на експертка от МОН, отличаващо се с тоталитарния начин на мислене в образователната система. МОН дисквалифицира 12 годишния Божидар Маринов от национални състезания, защото същият има знания на ниво, с което да побеждава на национални състезания по информатика. Проблемът бил в това, че знанията на Божидар не са придобити в държавното училище. За МОН Божидар не е ученик, той не съществува, както и неговите знания по информатика.
Данните за домашното образование по света, които г-н Игов изнася, са също спорадични и неточни. Всеки щат в САЩ има напълно легално домашно образование („хоумскулинг”), което варира от пълно неангажиране на властите с домашното училище до изискване за подаване на документ от родителите, че същите обучават децата си вкъщи. Въпреки че домашното образование в САЩ има традиция, извоювана с доказано по-високата академична ефективност и социална реализация на домашните ученици (множество американски университети имат специален прием и предпочитание към хоумскулъри, защото тяхното ниво е с около 25-30 на сто по-високо1 от това на завършилите публични училища), едва днес то се е наложило като общоприета форма на образование. Там то е и най-бързо растящата форма на образование, с растеж между 8 и 12 на сто на година. Към момента в САЩ има над 2 милиона домашни ученици те съвсем не са „само мормони”, както телевизионна водеща авторитетно заяви наскоро в подобна дискусия.
За тези, които трудно понасят да се говори за Америка и тамошните свободи, имаме и друг, също показателен, пример за силата на световното движение. В Русия домашното образование е легално от 1992 г. и към момента статистиките сочат, че там има над 1 милион домашни ученици. Г-н Игов подвеждащо твърди, че във Финландия не е разрешено домашното образование. Това просто не е вярно. Във Финландия, домашното образование е законно и затова там потърси убежище шведското семейство Химелстранд, което бе преследвано от шведските власти заради домашно обучение. Германия и Швеция са държавите с най-ограничителни мерки срещу „хоумскулърите” в Европа. Но например в Италия и Ирландия конституцията изрично прогласява правото на родителите да дават образование на децата си вкъщи. В Дания, Норвегия, Франция, Великобритания, Австрия, Словения, Словакия, Португалия, Естония домашното образование е законно, като в някои от тези страни то е напълно свободно, в други – с определено ниво на регулация.
Твърденията на Игов, че родителите обучават децата си вкъщи, за да са им на разположение за пребиване от бой, са абсурдни. Напротив, насилието се случва в държавните училища, където пиянство, побоища и морално разграждане вече са спрели да шокират обществото.
Впечатляващо от миналата година е видео в мрежата на масов побой на абитуриентски бал на Националната търговско-банкова гимназия. Плодовете на задължителната социализация могат да се видят и в интернет-видео с около милион и половина гледания „Ученици бият учителка по английски”. „Героите” са от пловдивска гимназия. Да се представя домашното образование като източник на насилие над децата от родителите им без факти, да се спекулира с някакво имагинерно насилие на „сектанти” над децата им, и да се игнорира лавината от факти за насилие в държавното училище е меко казано изопачаване на истината.
С домашно образование не се захващат хора, които искат да навредят на децата си, както се опитва да ни внуши г-н Игов. Напротив, това са хора, които внимателно са премислили жертвите и рисковете, които са включени в това начинание на родителска отговорност и любов. Защо домашните ученици са толкова по-напред в академично отношение от тези в държавното? Именно заради индивидуалния подход, заради семейната атмосфера, заради свободата, давана от избора на програма, интереси и подход.
Обществото всъщност не е създало никакви ефективни механизми, с които родителите да защитават децата си, противно на това, което твърди посоченият материал. Напротив, една важна причина, поради която родители прибягват към домашно образование е безконтролното насилие в училищата. С такива казуси лично аз съм работил в поне три случая. Социалните и техните механизми се намесват, едва когато детето трябва да бъде въдворено отново в училище, и то защото е образовано къщи. Тоест, наказват жертвата, вместо да я защитят.
Някой ще зададе въпроса – все пак българската конституция не предвижда ли задължително училищно образование? Да не забравяме, че тази конституция е писана доста набързо, от едно Велико народно събрание, което нямаше как да се е отърсило от социалистическия и комунистически идеен заряд за образованието. Затова по въпроса за образованието се съдържат много неточности и противоречия. Уж е право, пък правото е задължително в две алинеи една след друга на чл. 53. Родителите възпитават, а държавата образова – в чл. 47. Как можеш да правиш едното без другото остава загадка. И най-вече – правото на родителите да образоват децата си според своите убеждения и възгледи е основно право, гарантирано в редица международни документи, по които България е страна. Според чл. 5 от същата конституция тези международни договори се прилагат във вътрешното право, ако то или конституцията им противоречат. Международните документи в защита на правото на домашно образование са подробно изброени в Берлинската декларация, приета от Първата световна конференция за домашно образование през 2012 г. в Берлин.
Учудващо е, че противниците на родителските права толкова са се разтревожили за домашното образование, след като само 100 български семейства са прибягнали към него. Движението за домашно образование у нас никак не застрашава монопола на държавното училище. Но фактът, че в МОН очевидно се страхуват от 100 семейства, говори, че те не са притеснени за качеството на своя продукт, а са решени на всяка цена да запазят безусловното си господство. Така че най-малката образователни инициатива извън тях ги плаши.
И аргументът за социализация в полза на държавното срещу домашното училище не е издържан. „Социализацията” не е образователен, а идеологическо-марксистки аргумент. Да не забравяме желанието на държавата да въдвори децата от четири годишна възраст целодневно в училище с новия образователен законопроект. Ето какво четем за една от целите на революционерите в Манифест на комунистическата партия, писан от Маркс и Енгелс още през 1848 г.:
„Възпитаване на всички деца в държавни заведения и на държавни разноски от момента, в който могат да минат без майчини грижи.“2
Административната държавна заплаха, която тежи върху всяко семейство, което търси алтернатива на провалената държавна училищна система е най-очевидна присъда върху тоталитарния образователен модел. Така не може да продължава. Общество без свобода и плурализъм в образованието е тоталитарно. Държавното училище трябва да е само една алтернатива в множество образователни възможности. Конкуренцията ще повиши и качеството на държавното образование.
Нация и народ не се правят от държавното училище, противно на всеобщите объркани схващания. Така се правят безкритично мислещи, полуграмотни (според PISA) послушници на тоталитарен режим. Трудно се става изведнъж свободен и достоен гражданин, ако си израснал в клетката на задължителна система, която отрича всяко мнение и реалност вън от себе си.
Българските семейства и техните деца имат нужда от плурализъм в образованието, в който държавният монопол не съществува, а държавното училище е само една доброволна възможност за тези, които желаят да я ползват. Децата, учещи и растящи в семейна атмосфера на свобода на знанията, ще са не по-малко достойни граждани, отколкото може да формира сегашната образователна система.
Адв. д-р Виктор Костов е издател на сайта Свобода за всеки и председател на Християнреформистка партия. Защитава традиционното семейство и свободата на образование, като едно от изискванията за свободно гражданско общество и силен, свободен народ.
Правата запазени © 2014. Препубликации само с разрешение.
