Глас народен – глас… народен

Наистина ли гласът народен е глас Божий, както твърди популярната латинска сентенция, умело използвана от поета-социалист Гео Милев в своята известна поема „Септември“? Тази култова за българския народ строфа сякаш отново звучи актуално в контекста на нестихващото народно недоволство. Политическата криза, предизвикана от улицата, съпътствана с призиви за промяна има своята историческа логика, тъй като със сигурност съществува адекватно обяснение защо хората обедняха така драматично, и защо сметките за бита бръкнаха толкова дълбоко в и без това изпразнените им джобове.

Покрай иначе справедливите искания на множествата по площадите обаче се чуха и не малко стряскащи, добре познати лозунги, носещи духа на социалистическото разбиране за свобода, братство и равенство, от които разумната част от човечеството все още трепери от ужас. Невръстни младоци, всмукани от организма на тълпата, скандираха с пълни гърла призиви за национализация на така наречените ЕРП-та, за промяна на политическата система, за измитане на „боклуците“, визирайки действащите политици и други подобни.
Гласът на лявата социалистическа идеология по нашите земи, отдавна и твърде лесно се е припокривал с този на народа.

Това е гласът на онези, които говорят, без да кажат нищо съществено, защото популизмът е тяхно оръжие, крият се зад интереса на обикновения човек, и уж заради същия този интерес с лека ръка погазват основни човешки права и свободи. Това е Гласът на онези, които лицемерно днес изискват сваляне на монополите, а самите те са достойни рожби на двата най-големи монопола в България – този на държавата, имаща претенция да е източник на всяко човешко право и на нейния верен глашатай – системата за образование.

Ето защо, и в тези дни така звучи гласът народен. Той се е оформял в продължение на дълго време. Придобил е своята специфична, лява, атеистична бленда през многото изкарани години в „Гулаг“-а, на българското училище. Същото, което чрез зорката защита на държавата-закрилница, насилствено, без право на друга образователна алтернатива, извайва новото поколение данъкоплатци, използвайки своите многообразни новаторски методи – от мръсни танци, до задължителното изучаване на „възвишената“ поезия на класика Гео Милев от поемата „Септември“:

ДОЛУ БОГ …
Всичко писано от философи, поети –
ще се сбъдне!
– Без бог! без господар!
Септември ще бъде май.
Човешкия живот
ще бъде един безконечен възход
нагоре! нагоре!
Земята ще бъде рай –
ще бъде!

Така завършва въпросната поема класикът, и гласът народен придобива своето завършено звучене. Този глас народен обаче не е Божият глас, защото в Божиите думи няма празни обещания и човешката и социалистическа справедливост е там, където й е мястото – надолу, надолу в мазето на историята. За голямо тяхно съжаление, родолюбивите почитатели на идеологията на поета Милев ще трябва да се примирят с тъжната констатация, че септември е все още септември и май продължава да е май, земята не ще бъде социалистически рай, а гласът народен, формиран от атеистичната държава си е само… глас народен.

Сподели:

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Подобни постове