Политика (от старогръцки: πολιτικός, гръцки: πόλις [p’olis] – град, държава, свързано с жителите на града или държавата) е умението да се управлява полисът и действието, свързано с това управление. Талантът, проявен в областта на управлението на обществото, често е представян като особен вид изкуство. Тоест политиката притежава силата да рисува картина, която да разкрива посоката на развитие на бъдещия свят. Дали това художествено произведение ще е в сиви тонове, навяващи мрачно настроение, или в светли цветове, които представят едно хармонично общество, предстои да видим, при все че ние като християни не сме в неведение относно финалния щрих, който ще бъде поставен върху платното.
Когато погледнем българската политическа рисунка, виждаме, че родните държавници са толкова дезориентирани в светогледа си, че рядко различават лявото и дясното върху пейзажа, който се опитват да измайсторят. Объркването им не е ново. Повтаря се много пъти в историята. Един пример – още преди 10 ноември 1989 г. много от хората с демократично мислене, гледащи на себе си като на изповядващи десни политически ценности, възприеха едва ли не като химн на свободата песента на Джон Ленън Imagine (Представи си). Въпросът е защо е това недоразумение, при положение че текстът на въпросното произведение няма нищо общо с десния политически светоглед. Ако вникнем в посланието на автора, ще разберем, че то е пример за проповядване на лява социалистическа идея. Ето част от текста на Imagine:
Представи си, че няма рай –
лесно е, ако опиташ,
никакъв ад под нас,
над нас – само небе.
Представи си всички хора,
живеещи за днешния ден.
Представи си, че няма държави –
не е толкова трудно да го направиш,
нищо, което да убива или за което да умираме,
и никакви религии също.
Представи си всички хора,
живеещи в мир…
Ако си представим света, рисуван с думи и мелодия от автора на песента, ще видим хаос и отсъствие на християнски морал и ще разпознаем вавилонския бунт срещу Бога. Всъщност защо е необходимо да си представяме, при положение че лесно можем да установим колко много утопичната реалност от популярната музикална творба е заприличала на света, в който живеем днес. Свят, в който се налагат ценностите на Истанбулската конвенция и който е ръководен от леви политици, които често наричат себе си десни.
Пример за такъв вид политик е Мария Габриел – българският еврокомисар, който стъпи в европейския парламент като представител на ГЕРБ – партия, претендираща да защитава интересите на десния избирател. На пръв поглед госпожа Габриел прави впечатление на политик от ново поколение – интелигентен, образован, уважаван, прогресивен. Погледнем ли отвъд повърхностните начални впечатления, ще установим, че новото излъчване и поведение на дамата еврокомисар всъщност е добре прикрит, до болка познат стар политически маниер. Тя, също като множество свои колеги от сегашната, близката, и далечната историята на България, няма нищо против да продаде интересите на народа си.
Въпреки внушението, че българският еврокомисар защитава позицията за джендър равенството на принципна основа, се поражда сериозно съмнение относно тази принципност поради факта, че госпожа Мария Габриел фигурира в обширен списък с имена на евродепутати от настоящия Европарламент, с които фондацията на Сорос работи. Какво означава тази информация? Означава, че българският еврокомисар активно съдейства за разпространяване на идеите на милиардера Джордж Сорос, чието име в световен мащаб е символ на разрушителната за всеки народ и отделен човек лява идеология.
Електронното издание „Гласове“ публикува информация, че в документ на фондация „Отворено общество“, изготвен през 2014 г. и изнесен в сайта DCLeaks, се вижда как поддръжниците на Сорос оценяват „десния“ български политик: „Мария Габриел е истински прогресивна по убеждение и може да бъде убедена да върви срещу линията на своята група, особено по социалните въпроси и по въпросите за джендър равенството; настоява да говори на френски винаги, когато е възможно“.
Като проповядва активно левите идеи на Сорос, от името на издигналата я дясна партия, Мария Габриел доказва ден след ден, година след година, че правилно е била преценена от фондацията. За съжаление, противно на цитираната в изготвения от „Отворено общество“ документ оценка, на г-жа Габриел не ѝ се наложи да върви срещу линията на своята група, защото самата нейна партия се превърна в изразител на джендър идеологията.
Поглеждам картината и откривам, че макар и все още незавършена, тя навява тъжно усещане. Тъжно, защото госпожа Габриел и многото други политически художници сюрреалисти не спират да внушават на хората, че е в реда на нещата посоките да са объркани дотолкова, че да водят наникъде. И използвайки артистичния си талант, се справят завидно добре в това си начинание. Добрата новина, но не и за госпожа Габриел и многото други политически художници сюрреалисти, е, че политическото спасение не е истинското спасение. Има и друго спасение – истинско. Празникът, който предстои, ни го напомня. Ето защо, каквато и да е в момента картината, тя в крайна сметка ще бъде дорисувана. Христос възкръсна. Наистина възкръсна.
