„Едни полове ни останаха и тях ще ни вземат“ – иронизира Красен Николов в заглавието на своята статия в защита на Истанбулската конвенция.[i] След като Френската революция нанася удар по християнската идентичност, а мултикултурализмът и глобализмът атакуват националната идентичност на европейците (в името на общоевропейското, евроатлантическото), джендър-идеолозите използват днес различни социални, образователни и политически средства за дестабилизирането и на последния, но най-дълбокия пласт от човешката идентичност – половата. Отнемете от човека половата, националната и религиозната идентичност и ще го превърнете в „дърво без корен“ – управляема и несигурна, но иначе послушна марионетка в ръцете на неолибералната диктатура.
Всъщност няма нищо ново под старото слънце. Джендър идеологията[ii] е продължение на сексуалната революция от 60-те г. на XX в., чиято цел беше и остава разрушаване на семейството и намаляване на населението, за да има по-малко хора на планетата. Ако нямаме семейство, ние нямаме идентичност. А човешката идентичност се състои от следните компоненти: 1) пол; 2) нация; 3) религия; и 4) семейство. От психологическа гледна точка, ако се съборят носещите конструкции на човешката идентичност, хората ще бъдат лишени от история и памет и ще се превърнат в едни обикновени потребители.
Вече и в България от няколко години наблюдаваме процес, при който идентичността на всички тези нива се унищожава. А когато човек се затруднява да си отговори на въпроса кой съм аз, със сигурност преживява криза на идентичността. По мое мнение, има конкретни хора, които провеждат този разрушителен процес и това е революция от горе надолу. Няма масово движение, което да казва: „Ние имаме нужда от Истанбулската конвенция, искаме закони, които да ни позволяват да сменяме пола си, искаме да се женим за когото си искаме“. Всичко това се налага от горе надолу, а малцината, които излизат на улицата и протестират за повече права, свободи и защита, са платени или по друг начин облагодетелствани от определени организации и посолства на чужди страни у нас.
Пропагандата на джендър идеологията не е просто проява на мода или симптом на поредната извратеност, а е целенасочен опит за дълбинна промяна на човешката природа и етика. Истанбулската конвенция е ракетата носител на тази вредна идеология и е наднационален опит за обезобразяване на човека, като се извращава представата за човешкия образ. Основната цел на тази стратегия е разрушаване на различните идентичности чрез използване на познатите ни от един друг тоталитарен режим лозунги: „свобода, равенство и толерантност“ (използването на думата „братство“ се възприема от новите социални инженери за политически некоректна, тъй като е „сексистка“).
Има ли някаква полза от Истанбулската конвенция?
Определено! Чрез дебата около конвенцията на много българи им се отвориха очите за пътя, по който е тръгнала Европа с нейните „евроатлантически ценности“ (какво точно включват те е отделен въпрос). Втората полза идва от дебата около самата защита на лица, пострадали от насилие. В България най-накрая започнаха да се чуват гласове за насилие далеч не са само над жени и деца, но и над мъже, които Истанбулската конвенция съвсем умишлено, според мен, е пропуснала да включи в групата на защитаваните от нея лица. Типично в духа на комунизма: всички са равни, ама някои се оказаха по-равни. Според Истанбулската конвенция по-равни се оказват жените, децата и джендърите (последната дума се среща 25 пъти в английския вариант на Конвенцията и цели 126 пъти в Обяснителния доклад към нея!). Същевременно изследванията показват, че една трета (36%) от жертвите на физическо или сексуално насилие са мъже![iii] Отделен е въпросът за вербалното и психологическото насилие. Гневът при мъжете задвижва ръцете и краката, а при жените – езика. Истанбулската конвенция не отчита тази разлика между половете и в нея не става ясно на каква закрила могат да разчитат мъжете, които са изложени на системно вербално и психологическо насилие от страна на жените. Затова смятам, че българското законодателство и другите обществени практики трябва да се усъвършенстват по такъв начин, че от насилие да се пазят всички: жени, мъже и деца, включително тези, които се самоопределят с наукообразното понятие „джендър”.
От психологическа гледна точка една конвенция за превенция и защита от насилие следва да бъде научно издържана и базираща се на солидни интердисциплинарни изследвания. Под маската на решаване на проблеми с насилието Истанбулската конвенция се оказа ракета носител на джендър идеологията; идеологически натоварен инструмент с псевдонаучна терминология, насочен към размиване и разпад на идентичността на човека като мъж или жена. Ако анализираме по-внимателно Истанбулската конвенция, ще видим, че в нея е заложен сексизъм още в самото ѝ заглавие: Конвенция на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие. Една подобна международна конвенция би трябвало да защитава всички: мъже и жени във всяка възраст.
Такива сме хората по природа (мъже и жени) и това е нормата. Всички останали случаи са патология (разстройство на половия идентитет, хермафродитизъм) или извращение (биджендър, панджендър, аджендър, джендър флуид и др.) и по чисто човешки причини те не бива да бъдат преследвани, нито пък тези състояния да се пропагандират или налагат чрез международни спогодби. Много се надявам България, страната откъдето започва Европа с река Марица (на гръцки Έβρος), да се окаже непревземаемата крепост на нормалността, здравият разум и на християнските ценности, които са оцелели след пет века турско робство, пет десетилетия комунистически тоталитаризъм и са атакувани отново от диктатурата на неолиберализма и джендър идеологията.
Истанбулската конвенция е насочена срещу мъжете
Една нация е силнa дотолкова, доколкото са силни мъжете в нея. Силните мъже защитават държавата и пазят семейството си. Във време, когато психолози говорят за криза на мъжествеността, една цяла армия от НПО и антибългарски комитети, лобиращи за Истанбулската конвенция, тръгнаха да превръщат мъжете в слаби, безсилни, да ги пречупват психически, като им вменяват чрез конвенции, паради и медийни изяви, че да си мъж означава по подразбиране насилник. С тази цел е замислена и джендър идеологията, ракетата носител, на която се оказа Истанбулската конвенция – унищожаване на мъжествеността. Силният пол е превръщан в слаб, атакуван, критикуван и обвиняван. Лесбийка, член на германския Бундестаг от партията „Зелените“, признава, че ще продължат да пропагандират хомосексуализма в германските училища, защото това води до понижаване на тестостерона при момчетата и по този начин щели да намалят нивата на насилие. Според нея това е най-доброто средство срещу възраждането на националсоциализма.[iv]
Истанбулската конвенция и НПО – новите „агенти на ДС“
Другото ми възражение срещу Истанбулската конвенция е рискът да се вкарат медии и НПО-та със съмнително външно финансиране в брачното легло – между мъжа и жената. Досега семейството и дома бяха неприкосновени крепости в обществото, а Истанбулската конвенция отворя една широка врата в тези крепости, през която всякакви „правителствени“ и „неправителствени“ организации и институции ще могат да се бъркат в личния живот на хората, да ги следят, да ги докладват и да посягат върху децата им. От деветте организации, с които на 3 януари 2018 г. са проведени „обществени“ консултации за Истанбулската конвенция, поне шест са основно ангажирани да застъпват интересите на ЛГБТ общността.[v] Отново по комунистически: децата принадлежат на държавата.
Освен новото идеологическо предефиниране на понятието за жена и мъж, за пола като променливо социално, а не биологично явление, Истанбулската конвенция прехвърля отговорността за насилието върху мъжа, брака, семейството и традицията, която съдържа вредни „стереотипи“, които трябва да бъдат разчупени.
Пол или джендър?
Gender (англ.) е понятие от граматиката и означава граматически род. Думата произлиза от старофренски gendre, съвр. фр. genre – жанр (интересно джендър идеологията какъв джендър/жанр е: комедия, трагикомедия или трагедия?). В българския език има три граматически рода: мъжки, женски и среден. Във френския и испанския са два и т.н. На английски мъжки род е: masculine gender, а женски род е feminine gender. Думата sex, от своя страна, е понятие, означаващо биологически пол: male sex (мъжки пол), female sex (женски пол). Изразът „The fair sex” означава „нежния пол“, т.е. жените като цяло. Преди няколко десетилетия в постмодерната психология започна да се използва понятието gender като обозначение на социалния пол или социалната роля, която се е освободила от биологическите дадености. Така думата за обозначаване на род в граматиката се превърна в понятие за обозначаване на социалния пол на човека, който е отделен от биологичния пол, с който се раждаме. Истанбулската конвенция е международен документ, който легитимира подобно разделение на пола, джендъра и джендър идентичността[vi] и го налага в страни, където все още хората са сигурни в своя пол и възпитават децата си в социални роли, съответстващи на техния биологичен пол. С отделянето на пола от биологичния субстрат се създават безумни прецеденти като например мъже, които преживяват идентичността си като „женска“, да бъдат настанявани в същите кризисни центрове, които са предназначени за истинските (с биологичен пол) жени и техните деца.
С каква цел се променят думи и понятия?
Войната с понятията е важен инструмент за промяна на общественото мнение и нагласи в дългосрочната цел на неолиберализма изобщо и на джендър идеологията в частност. Нагласата е тенденция да се реагира по определен начин на дадени въпроси, обекти или събития. Те представляват готовност на организма или субекта за извършване на определено действие или реагиране в определен аспект. Освен намерението за действие друг важен компонент на нагласите са убеждението, мислите, идеите. „Материалната“ обвивка на мисълта пък е думата. Затова чрез промяна на езика (понятията) се променят и обществените нагласи. Изковават се нови думи, които да овладеят мислите и действията на човека.
Промяната на понятието „sex” с думата “gender” е едно сигурно доказателство за опит за промяна на обществените нагласи, свързани с половата идентичност на човека. Други примери за промяна на обществените нагласи чрез промяна на понятия са „мигранти“ вместо „бежанци“, а вместо „педерастия“ и „хомосексуализъм“ – „хомосексуалност“ или „еднополово привличане“ (първите ясно прокарваха черта между норма и отклонение, извращение). На Запад думите „баща“ и „майка“ в официалните документи са заменени с „Родител 1“ и „Родител 2“ – отново с цел подмолно да се променят обществените нагласи в полза на интелектуалното, а след това и юридическото приемане на еднополовите бракове и семейства. В тази връзка Ивайло Дичев пише в своя предговор към романа „1984“ на Оруел: „Ако езикът е форма на мисълта, а мисълта – потенциално действие, то промяна във формата следва да доведе до промяна в мисленето и оттук – в поведението на индивида“.[vii]
Истанбулската Конвенция като международен инструмент в ръцете на джендър идеолозите е технология за промяна на обществените нагласи:
Другите понятия, с които се експериментира в Истанбулската конвенция, са т.нар. „стереотипните роли“, които трябва „да се изкоренят“ и заменят с „нестереотипни“.[viii]Това не е точно промиване на мозъци, а е значително по-фина технология. Ефективна е защото е последователна, системно прилагана и незабележима за обществото-жертва. Промяната на поведението и нагласите започва първо чрез подмяна на понятията.
Стереотип означава нещо прието и установено от дълго време с постоянна, честа повторяемост. Най-важната стереотипна роля на жената е да бъде дъщеря, съпруга, майка, баба, а на мъжа – да бъде баща на децата, да осигурява прехрана на семейството си, да ги защитава. На това се крепи човечеството и благодарение на тези познати и установени „стереотипи“ нашето общество е оцеляло. Всеки е бил наясно с очакваната от него роля, която да изпълнява в семейството и обществото. Благодарение на двата биологични пола и съответните за тях роли човечеството продължава да съществува. Поставяйки си за цел изкореняване на стереотипи, Истанбулската конвенция потенциално би могла да ограничи правото да казваме „татко“ и „мама“, защото е вреден стереотип, който е „нетолерантен“ спрямо “родителите”, които са от един и същи пол. И веднага на принципа на обратното тълкувание ще дам пример за хипотетична според Истанбулската конвенция нестереотипна ситуация: жена играе ролята на „баща“ в семейство от две жени. „Полът на родителите няма никакво значение за възпитанието на детето. Най-важното е двамата „родители” предварително да се разберат кой каква роля ще играе и кой какъв джендър ще си избере“. Но семейството не е театър, в който се играят роли според жанра (джендъра). В семейството детето прекарва значително време и там то получава първите уроци на живота. Който притежава децата днес, владее парламента утре и следва да сме много внимателни кого допускаме в своите спални, в детските и в класните стаи.
Джендър идеологията е агресивна и става все по-тоталитарна. Изправяме се пред ново тоталитарно движение. Като син и внук на репресирани от комунистическия режим познавам комунистическата идеология откъм зловещата ѝ страна. Сега имаме същата динамика. Новият джендър тоталитаризъм е много подмолен, идва в мантия на свободата, равенството и толерантността (както вече споменахме, думата „братство“ е „сексистка“) – на този етап без открити репресии, преследвания и убийства на инакомислещите – и от всички нас зависи какви „ще ги върши“ диктатурата на малцинствата в бъдеще. За да се защитим от тази идеологична колонизация, се иска кураж и сила, а човек е силен само когато има стабилна идентичност и е сигурен в отговора на въпроса кой съм аз – мъж или жена. А може би някой от останалите 112 джендъра?[ix] И защо „само“ 112, а не 250 например? Библията казва, че „в началото на създанието Бог ги е направил мъж и жена“.[x] Идентичността на християните се основава на този библейски възглед за произхода на човека. Християнинът не се чувства вселенски сирак, еволюирало космато животно, обичащо банани и катерещо се по дърветата. Той е мъж или жена, създаден от Твореца Бог по Божий образ и подобие с определена цел (Библия, Битие 1 и 2 гл.). Бог е източникът на неговата идентичност, Който дава отговор не само на въпроса кой съм, но и на въпроса чий съм, на кого принадлежа? Отговорът ни дава Св. Ап. Павел: „А вие сте Христови, а Христос – Божий“.[xi]
Протест срещу джендър идеологията пред парламента – 17.03.2018 г.
В заключение бих искал да споделя своята загриженост и съчувствие към всеки, който изпитва дисфория (потиснат и разстроен) по отношение към своя биологичен пол. Апелът ми към читателите е да не капитулираме пред джендърната идеология. Същевременно сме призовани да обичаме всички хора като наши ближни, независимо от тяхната националност, пол, религиозна или политическа принадлежност. Да ги обичаме не означава да се съгласим с техните убеждения, които са в разрез с науката, здравия разум и собствената ни вяра. Истинската любов не съществува без истината. Без нея любовта се превръща в страст и гниещо блато.[xii] Истината пък без любов е безмилостна и жестока.
Всички права запазени © 2018. Препечатвания и препубликации само с разрешение: editor@center-religiousfreedom.com
Петър Вълков е пе доктор по клинична психология (СУ „Св. Климент Охридски“) и магистър по клинична и консултативна психология (СУ „Св. Климент Охридски“). Д-р Петър Вълков работи като главен асистент по психология в Тракийския университет, гр. Стара Загора. Член е на Дружеството на психолозите в България и е практикуващ клиничен психолог-консултант в Медицински център „Св. Пантелеймон“, гр. Стара Загора.
[i] Статията е достъпна на: http://www.mediapool.bg/edni-polove-ni-ostanaha-i-tyah-shte-ni-vzemat-news274718.html, последно посетена на 23 април 2018 г.
[ii] Обобщено джендър идеологията е система от променящи се вярвания, основното от които е, че полът (gender) не се определя от биологичния пол (sex), но е отделен конструкт, който се определя/избира на базата на субективни усещания и желания на самия човек.
[iii] http://www.parity-uk.org/Reports/LondonBoroughsDVservicesFinalReport%20rev6.pdf. The British Crime Survey for England and Wales for 2016/17(4), of persons between 16 and 60, estimated that about 985 thousand women and 491 thousand men had experienced partner abuse during that year, a proportion of male victims of 36%, or about one in three.
[iv] Максим Шевченко о пропаганде гомосексуализма (видео) 2:46-3:09. Публикувано на 04.02.2012, последно посетен на: 18.04.2018.
[v] Доц. д-р Марин Генчев: Защо предимно ЛГБТ организации обсъждаха Истанбулската конвенция?, достъпно на: http://glasove.com/categories/vytreshni-glasove/news/doc-d-r-marin-genchev-dmn, последно посетен на 23 април 2018.
[vi] Джендър идентичност е преживяването на човек за неговия собствен пол, което може да отговоря или да не отговоря на пола, който му е приписан при раждането.
[vii] Ивайло Дичев, в предговор към Оруел, Дж. „1984“, изд. Профиздат, 1989, с. 11.
[viii] Стр. 8 и 9 от българския превод на документа, достъпен на: https://rm.coe.int/168046246f.
[ix] Според Tumbrl съществуват 112 разновидности на пола и ако някой не открива своя предпочитан пол, може да добави друг към този списък: http://genderfluidsupport.tumblr.com/gender/.
[x] Евангелието от Марк 10:6.
[xi] Библия, 1 посл. към Коринтяните 3:23.
[xii] Архимандрит Рафаил (Карелин), „О профанации любви“, статия, достъпна на: http://karelin-r.ru/pravoslavie/114/1.html, посетен на: 23 април 2018 г.
