Европарламентът се готви да гласува на 24 април, 2024 г. европейска директива, с която под предлог защитата на жените от насилие за пореден път да прокара идеологическите си и тоталитарни възгледи. Документът се нарича „Предложение за директива на Европейския парламент и на Съвета относно борбата с насилието над жени и домашното насилие“ („Директивата“) [1]. Директивата, ако бъде приета, ще се прилага в нарушение на основните права на свобода на мисълта, на изразяването и евентуално на вероизповеданието. Специално за България тя съдържа елементи, които ще влязат в директно противоречие с българската Конституция, със Семейния кодекс, с основополагащи решения на Конституционния съд и Върховния касационен съд, с установената правна теория и практика в страната и въобще с обществения морал и културната и религиозно-християнска хилядолетна традиция в страната.
Действието на директивите на ЕС
Съгласно член 288 от Договора за функциониране на Европейския съюз (ДФЕС) институциите на Съюза „приемат регламенти, директиви, решения, препоръки и становища“. Докато препоръките и становищата нямат задължителен характер, то директивите оказват директно въздействие върху законодателството на страната членка.
Въпросният проект за директива цели прокарване на концепции и текстове от злополучната Истанбулска конвенция (ИК) в страните членки. Как ще се случи това, ако гласуването в институциите на ЕС се окаже с нужното мнозинство за приемането на подобна директива?
Да посочим още веднъж какво е действието на директивите върху националното законодателство: Директивата е акт, който обвързва по отношение на постигането на даден резултат от държавите-членки, до която е адресиран, като оставя на националните власти свобода при избора на формата и средствата за постигане на този резултат.[2]
„След като се приемат на равнище ЕС, директивите се транспонират от държавите членки на ЕС така, че да станат част от законодателството им.“ Така директивата няма директно действие във вътрешното законодателство на страната членка, а въз основа на нея страната членка трябва да приеме съответното вътрешно законодателство, което да изпълнява заложеното в директивата. Обикновено страните членки имат срок до две години да извършат това „транспониране“ на европейската директива във вътрешното право. Ако това не се случи, следва процедура пред Съвета на ЕС, който решава да наложи глоба на страната членка. Директивата се различава от регламента или решението, тъй като трябва да се транспонира, докато регламентът има директно действие върху вътрешното законодателство на страните членки на Евросъюза, а решението, от друга страна, се отнася за конкретни субекти, тоест, няма общо приложение, както директивата и регламента.
Налагане на зловещата Истанбулска конвенция. Конфликт с националното право
Европейските джендър лобита изглежда са решени на всяка цена да отровят публичното пространство с безумните си идеи за половата класова борба. Най-яркото изражение на същата е налагането на пола като неопределена и непрекъснато променяща се категория. Не можем да не наречем ИК зловеща, въпреки че беше отхвърлена от българския народ и българския съд, а и от българската юриспруденция, защото постоянното съживяване на това правно чучело не предвещава нищо добро. Идеята, залегнала в ИК, че евробюрократите могат да създадат правилно мислене у хората чрез отричане на здравия разум, традицията, фактите и хилядолетната истина за двоичността на пола, е акт на законодателен нихилизъм и идеологическо безумие.
Връзката на Директивата с Истанбулската конвенция е безпардонно заявена в проекта:
Важна отправна точка за предложението е Конвенцията на Съвета на Европа от 2014 г. за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие („Истанбулската конвенция“). Истанбулската конвенция е най-пространната международна рамка, занимаваща се по всеобхватен начин с насилието над жени и домашното насилие.[3]
Желанието им е да действат възможно „най-всеобхватно“ – подход, типичен за тоталитарни чиновници без никакво чувство за индивидуална свобода и човешки права. Тяхна задача е колкото може повече контрол. На друго място в документа също четем: „Настоящото предложение има за цел да противодейства ефективно на насилието над жени и домашното насилие по всеобхватен начин“. Още в първите изречения на предложението за директива се сблъскваме с познатия от ИК конструкт на „социален пол“ (gender – англ.), оттук и терминологията за „социалнополово насилие срещу жени“ (gender-based violence). На практика, отхвърленият абсурден конструкт за „полова идентичност“ и съпътстващите го идеологеми от ИК бива въведен отново, но на ниво Европейски съюз, а не ратифициране на международна конвенция.
Налагането на ИК, произхождаща от Съвета на Европа (45 страни членки), бе осуетено заради тежката процедура по ратифициране на международните конвенции. В тази процедура националните парламенти и националният суверенитет играят важна роля. Този суверенитет на практика бива преодолян чрез механизмите на правото на ЕС. Налагането на ИК чрез европейска директива (Европейски съюз с 26 страни членки) е правно много по-ефективен метод за легализирането на лунатичните псевдоправни институти, като „полова идентичност“ и „социален пол“, на същата тази конвенция. При директивите на ЕС не се налага ратифициране от парламента на съответната страна членка на ЕС. Страната членка има задължението да транспонира залегналото в директивата в своето законодателство в срок от две години. Така националният суверенитет е вече преодолян в полза на ИК.
Резултатът обаче няма да е еднозначен. Следва да очакваме нов правен конфликт между европейското и българското право. Ако се приложи принципът на приоритет, „върховенство“ или „превъзходство“ на европейското право над българското, може да се окаже, че цялата правна система и юриспруденция на България е подчинена на паневропейския мандат на Съюза.[4] В същото време този принцип е ограничен, когато в дадена област страната членка не е преотстъпила суверенитета си на Съюза: „предимството на правото на ЕС се прилага само когато държавите членки са преотстъпили суверенитета си на ЕС“.[5] По въпросите на семейството и гражданското състояние, вкл. и пола, страните членки запазват своя суверенитет: „в своите решения Съдът на ЕС оставя правното уреждане на гражданското състояние и на брака в автономията на държавите членки на Съюза“.[6]
Българската Конституция (КРБ) не признава фанатазмите на европейското лобистко директивно мислене. Бракът е доброволен съюз между мъж и жена, според чл. 46, ал. 1 от КРБ, като нито за „мъж“, нито за „жена“ има определение, защото за всеизвестни аксиоматични понятия и категории, ясни на всички – определения не се налагат. Конституционният съд е решил недвусмислено въпроса за пола в КРБ в следното знаково решение №13 от 27.07.2018 г., в което се посочва:
Конституцията и цялото българско законодателство е изградено върху разбирането за бинарното съществуване на човешкия вид. […] Биологичният пол е детерминиран по рождение и е в основата на гражданския пол. Значението на гражданския пол при правното регулиране на социалните отношения (съпружество, родителство) изисква осигуряване на яснота, безспорност, стабилност и сигурност.[7]
В друго решение на КС, предизвикано от искане на Върховния касационен съд за тълкуване на значението на „пол“ в Конституцията, КС заявява, позовавайки се на решението си от 2018 г.:
Накратко, понятието „пол“ се използва от конституционния законодател като единство от биологично детерминираното и социално конструираното. Социалното измерение в Конституцията не създава социален пол, независим от биологичния“. Съдът е посочил също така, че „традиционно човешкото общество се изгражда върху половата бинарност, т.е. съществуването на два противоположни пола, всеки от които е натоварен със специфични биологични и социални функции и отговорности. Биологичният пол е детерминиран по рождение и е в основата на гражданския пол. Значението на гражданския пол при правното регулиране на социалните отношения (съпружество, родителство) изисква осигуряване на яснота, безспорност, стабилност и сигурност“. Формиран е основополагащ за решението извод, че „конституционната уредба на брака е изградена върху разбирането за съществуването на два биологично определени пола – мъжки и женски. Определяйки брака като доброволен съюз между мъж и жена, Конституцията издига различния биологичен пол в императив към встъпващите в брак. Разбирането за брака като връзка между мъж и жена е вкоренено дълбоко в българското правосъзнание и в този смисъл е в основата на конституционната уредба“. Във връзка с изложеното Съдът отбелязва, че в Европейския съюз българската Конституция далеч не е единствената, която урежда брака като съюз между мъж и жена – както е посочил СЕС в Решение от 5 юни 2018 г., Коман и Хамилтън, C-673/16, „разбирането за този институт като съюз между мъж и жена … в някои държави членки е защитено с норми от конституционен ранг“. По-конкретно такава дефиниция за брака се съдържа в конституциите на седем държави членки – България, Словакия, Хърватия, Унгария, Латвия, Полша и Литва.[8]
Тълкувателното решение на Общото събрание на гражданската колегия на ВКС от февруари 2023 г. относно възможността за правна смяна на пола и гражданското състояние в тази връзка, основано на цитираното тук решение на КС, недвусмислено заявява, че българското право не позволява подобна смяна.[9] Така, със закрепеното и в това решение на ОСГК на ВКС положение, макар и косвено, българската юриспруденция не позволява заиграване с правно, житейски и библейски установена истина, че човекът е мъж и жена.
Директивата е тотална заплаха за свободата на мисълта и изразяването
Проектът за директива се позовава на ИК и една от целите, които си поставя, под предлог за борба с „кибернасилието срещу жени“, е да се ограничи свободното изразяване. Това става с категории, с които се нарушава границата, гарантираща свободата на съвестта и словото. Например, говори се за социален пол (джендър) като критерий за защита срещу „подбуждане към омраза“, което може да бъде тълкувано при всяка критика на джендър идеологията, така силно застъпвана в медиите през последните години.
Увеличеното използване на интернет и социалните медии доведе до рязко увеличаване на публичното подбуждане към насилие и омраза, включително въз основа на пола или социалния пол, през последните години. […] Необходимо е това да бъде засечено на ранен етап. В езика, използван в този тип подбуждане, полът или социалният пол на визираното лице или лица невинаги се посочва директно, но от цялостното съдържание или контекста на подбуждането може да се изведе предубеждението, което го мотивира.[10]
Сами можете да прецените колко разтегливо е понятието, което инициаторите на Директивата искат да криминализират, в последното изречение от горния цитат. За да се произведе държавно-принудителният наказателен ефект при тази „защита“ на жени или такива със социален пол “жена” (най-вече трансджендърни лица), ще се търси „цялостното съдържание“ или „контекста на подбуждането“ дори когато не се посочва директно полът или „социалния пол“ в така нареченото „подбуждане“. Предубеждението (спрямо жената или „социалнополвата жена“), довело до подбуждането, можело да се извлече от този контекст или цялостното съдържание. На практика, авторите на Директивата не се срамуват да заложат тотален хомот над свободата на мисълта и изразяването, като наказващите и правоохранителните органи ще се ровят в публикации и изразени мнения с критична насоченост срещу лица от женски пол или от така наречения „социален пол“ – тоест мъже, които се представят за жени, и обратното. По този начин се налага забрана за изказване и на мнение, което е основано не само на лични възгледи, но и на такива, стъпващи на морални и религиозни норми. Трансджендъризмът, чиито адепти следва да бъдат специално защитени според европейската директива, е третиран, и не без основание, като психическо заболяване, въпрос от морално естество и морално извращение, а също и като форма на духовна заблуда и опресия в дадени религиозни деноминации. Да се наложи забрана за критика, и дори за смислен дебат, по въпросите на пола и неговото морално, културно и религиозно значение е типичният тоталитарен подход на европейските структури, що се отнася за въпроси на сексуалния морал и семейството и семейните ценности.
Член 10
Киберподбуждане към насилие или омразаДържавите членки гарантират, че умишленото подбуждане към насилие или омраза, насочено срещу група лица или срещу член на такава група, определена въз основа на пола или социалния пол, посредством разпространяване сред обществеността на материали, съдържащи такова подбуждане, чрез информационни и комуникационни технологии се наказва като престъпление.
Налице е нов тоталитарен режим, който ще следи за вашите мисли, морални съображения и тяхното изразяване, за да ви превърне в престъпник, ако не одобрявате безумната политика на налагането на измислен пол на цялото общество.
Директивата навлиза грубо в личното пространство и интимния живот на хората. Нарушение на правото на неприкосновеност на личния и семеен живот
Бракът и семейството са институции, предхождащи от много време сегашния Европейски съюз и сексуално развинтените идеи, които диктуват голяма част от инициативите на тези институции. В директивата се залага стандарт, който следва да се приложи във връзка с престъплението „изнасилване“ във всички стари членки. Този нов стандарт изключва възможността това престъпление да бъде квалифицирано като такова само при извършване на сексуалния акт в съчетание с физическа принуда или заплашване. Авторите искат само липсата на съгласие от страна на жената, участваща в сексуалния акт, да бъде достатъчно основание за квалифицирането на този полов акт като престъпление за изнасилване.[11] Съгласието може да бъде оттеглено също така, по време на акта. Не става ясно дали съгласието може да бъде мълчаливо, изразено с поглед, жестове и чрез тълкуване на „цялостния контекст“ на интимната връзка. Въпреки че лично считам, че половият живот следва да бъде ограничен до брака между мъжа и жената, което е най-здравословно и за поколението, което мъжът и жената създават, наясно сме, че съвременният полов морал е много далеч от този всеобщо приет стандарт, действал допреди няколко десетилетия. Тук обаче виждаме стремежът държавните бюрократи да влизат и в най-интимните отношения между мъже и жени, и да създават условия за практикуване на подобна интимност единствено и само под бюрократичния надзор, като това се отнася не само за случайни или безразборни полови връзки, но очевидно и до половите контакти, практикувани в рамките на брака. Ще цитираме чл. 5 за илюстрация въпреки натуралистичното описание:
Член 5
Изнасилване1. Държавите членки гарантират, че следното умишлено деяние се наказва като престъпление:
а) извършването с жена без нейното съгласие на акт на вагинално, анално или орално проникване от сексуално естество с телесна част или предмет;
б) принуждаването на жена без нейното съгласие да извърши с друго лице акт на вагинално, анално или орално проникване от сексуално естество с телесна част или предмет.
2. Държавите членки гарантират, че акт без съгласие се разбира като акт, извършен без съгласието на жената, дадено доброволно, или когато жената не е в състояние да формира свободно волеизявление поради своето физическо или психическо състояние, като по този начин се използва нейната неспособност да формира свободно волеизявление, например в състояние на безсъзнание, интоксикация, сън, заболяване, телесна повреда или увреждане.
3. Съгласието може да бъде оттеглено по всяко време на акта. Липсата на съгласие не може да бъде опровергана единствено от мълчанието на жената, нейната словесна или физическа несъпротива или минало сексуално поведение.
При тълкуването на разпоредбата става ясно, че съгласието трябва да е дадено доброволно и да е под формата на „волеизявление“. Алинея трета изключва мълчаливото съгласие с категоричното му отрицание: „Липсата на съгласие не може да бъде опровергана единствено от мълчанието на жената, нейната словесна или физическа несъпротива или минало сексуално поведение“. Няма спор – съгласието за полов акт трябва да бъде получено изрично, и евентуално доказвано, за да не бъдете обвинен в изнасилване! Оттук възникват и редица правно-детайлни въпроси – като това дали ще се налага преди полов акт да се подписва съответният формуляр за съгласие, за да се гарантира мъжът, в повечето случаи, че няма да бъде обвинен в престъпление за изнасилване, ако жената счете след консумирането на половия акт, че не е била съгласна. На свидетели в случая не може да се разчита, защото рядко се получава така, че да са налице свидетели, които да регистрират заявената воля за правенето на секс между двете страни.
Колкото и комично и неправдоподобно да звучи този сценарий, той може да се разиграе и между съпрузи. Целта, както и на една немалка част стратегии и политики, идващи от неототалитарния Съюз, е да се постигне „всеобхватност“ в защитата на измислените от тях малцинства, като в дадения случай няма изключения за отношенията между съпрузи. Вашата съпруга може оттегли съгласието си по време на акта и да ви предаде на прокурора.
За пореден път е налице един истински кошмарно налудничав и абсолютно тоталитарен поход в опита на европейските лобисти да ни въведат под предлог за правата на жената и правата на джендър-лицата в мрачния свят на своя стремеж за контрол над мислите и живота на обикновения човек.
Ограничаване на правото на справедлив процес
Един пример от Директивата за нарушаване на справедливия процес, който е основно човешко право, е разпоредбата, която забранява събирането на доказателства, от които може да се изведе, че поведението на жертвата, или по-скоро на твърдяната жертва, е такова, което предполага предразположеност към многобройни и безразборни сексуални контакти. Така това ограничение защитава жертвата, която може би не е жертва, а лице (жена) свикнало на множество сексуални контакти с различни лица, включително и занимаващо се с проституция. Изключването на доказателства в тази посока ограничава, в нарушение на българската конституция и на Европейската конвенция, правото на защита на обвинения.
Член 22
Защита на личния живот на жертватаБез да се засягат правата на защита, държавите членки гарантират, че в наказателните разследвания и съдебните производства не се разрешават въпроси, запитвания и доказателства относно минало сексуално поведение на жертвата или други свързани с него аспекти на личния живот на жертвата.
Разбира се, от прочита на този член е видно, че отново имаме вътрешно противоречие в самата Директива. В нея се заявява, на практика, че следва да се ограничат правата на защита, но „без да се засягат правата на защита“. Правото на защита включва всестранно изясняване на истината в рамките на наказателното производство, било то в досъдебното такова или в рамките на следствието в съдебната фаза. Цитираният член 22 от Директивата прави точно това – ограничава възможностите за защита на обвинения, стеснявайки възможностите за събиране на доказателства от критично важно значение при изясняването на престъпления, особено такива, формулирани според Директивата.
Разумните предложения в Директивата не могат да бъдат изкупени от
неподправения тоталитаризъм, лъхащ от нея
Някои от целите и разпоредбите имат своето основание, като например тези за „киберпрестъпленията“ или за наказването на „кибертормоза“ (вж. чл. 8 и чл. 9), или чл. 45, който гарантира стандарт от минимално наказание за сексуално насилие над деца. Приемлив е стремежът да се ограничат престъпления като „сексуалното насилие, включително изнасилването, гениталното осакатяване на жени, насилствените бракове, насилствените аборти или стерилизация, трафика на хора с цел сексуална експлоатация, преследването, сексуалния тормоз, киберпреследването и кибертормоза”. Освен вече коментираното по-горе крайно разширително определение за „изнасилване“ притеснение предизвикват изброените категории, от които лъха идеологически предразсъдък и класово деление, като „убийството на жени“ (сякаш убийството на мъже е по-леко престъпление), речта на омразата (евфемизъм за цензура и преследване заради мнение) и престъпленията въз основа на пола (наясно значение). Не по-малко правно нестабилно изглежда въвеждането на екзотични категории престъпления, като „различните форми на онлайн насилие („кибернасилие“), включително споделянето или манипулирането на интимни материали без съгласие“.
За съжаление, документът има редица вътрешни противоречия, както и такива с международното законодателство по правата на човека. Ако същият бъде приет и влезе в действие, то това ще означава груба намеса във вътрешното право, и то в противоречие със сега действащото законодателство, вкл. Конституцията, с ключови решения на върховните съдилища в страната по въпросите на пола и с установената култура, морал и ценности, характерни за българския народ. Нужно е категорично политическо, обществено и юридическо противопоставяне на включването на подобен вид нихилистично отношение към правото и свободите на хората в българското законодателство.
*****
Допълнение към първоначалния текст: Статията бе написана преди гласуването на 24 април 2024г. Настоящото кратко допълнение отбелязва, че текстът на директивата е приет от Европейския парламент на посочената дата. Текстът, както и резултатите от гласуването могат да бъдат достъпени на следния линк: Приети текстове – Борба с насилието над жени и домашното насилие – Сряда, 24 април 2024 г. (europa.eu). Резолюцията за приемане на директивата, в т. (4) от Преамбюла си сочи, че се опира, освен на всички други международни конвенции, и на Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие, известна под съкратеното название “Истанбулска конвенция”. Разликата в приетия текст, с указаното в статията по-горе, е че срокът за транспонирането ѝ в националното законодателство не е две, както обикновено, а три години. Има и редица други изменения, като част от описаното в настоящата статия отсътсва от текста, гласуван от Европарламента.
Бележки
[1] Предложение за ДИРЕКТИВА НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА относно борбата с насилието над жени и домашното насилие. Страсбург, 8.3.2022 г. COM (2022) 105 final. 2022/0066 (COD).
[2] Consolidated version of the Treaty on the Functioning of the European Union. PART SIX – INSTITUTIONAL AND FINANCIAL PROVISIONS. TITLE I – INSTITUTIONAL PROVISIONS. CHAPTER 2 – LEGAL ACTS OF THE UNION, ADOPTION. PROCEDURES AND OTHER PROVISIONS. SECTION 1 – THE LEGAL ACTS OF THE UNION. Article 288 (ex Article 249 TEC). http://data.europa.eu/eli/treaty/tfeu_2016/art_288/oj. Консолидиран текст на Договора за функционирането на Европейския съюз – Част шеста – Институционални и финансови разпоредби – Дял I – Институционални разпоредби – Глава 2 – Правни актове на Съюза, процедури за приемане и други разпоредби – Раздел 1 – Правни актове на Съюза – Член 288 (предишен член 249 от ДЕО) (ОВ C 202, 7.6.2016 г., стр. 171 – 172).
[3] Пак там, раздел „Цели на предложението“ стр. 3.
[4] Предимство на правото на ЕС (превъзходство, върховенство), вж. https://eur-lex.europa.eu/legal-content/BG/TXT/HTML/?uri=LEGISSUM:primacy_of_eu_law.
[5] Пак там.
[6] Решение на Съда на Европейския съюз (Голям състав) от 5 юни 2018 г., Коман и Хамилтън, С-673/16. Цитирано в ТР на ОСГК на ВКС по т. д. 2/2020 г. от 20.02.2023 г., стр. 3.
[7] Вж. решението тук: https://www.constcourt.bg/bg/act-6340.
[8] Конституционен съд. Решение № 15 от 26 октомври 2021 г. по к. д. № 6/2021 г.
[9] Тълкувателно решение 2/2020 от 20.02.2023 г. на ОСГК на ВКС. Вж. тук: https://www.vks.bg/talkuvatelni-dela-osgk/vks-osgk-tdelo-2020-2-reshenie.pdf.
[10] Вж. парагарф (22) от преамбюла от Проекта за Директива: https://eur-lex.europa.eu/legal-content/BG/TXT/HTML/?uri=CELEX:52022PC0105.
[11] Чл. 5 от Директивата.
Адв. д-р Виктор Костов е правозащитник, мисиолог, богослов и главен редактор на “Свобода за всеки”.
