За Явор Костов феминизмът, хомосексуализмът, трансджендъризмът и трансхуманизмът намират основание в едно религиозно поклонение на човека към човека, в обожествяването на Аз-а, в идолопоклонническо отхвърляне на истинския Бог и в човешкото себеиздигане. Авторът заявява: „Самообожествяването намира плодородна почва за развитие в множество съвременни движения, които черпят своето вдъхновение от същия бунт, чрез който арогантната същност на Аз-а се изправя срещу вечната и неотменима Божия истина. Именно в самообожествяването трябва да търсим произхода и взаимовръзката между феминизма, хомосексуализма, трансджендъризма и трансхуманизма“. Статията се фокусира върху „феминизма“ и проявленията му в далечни исторически времена, според записа, който намираме в Библията. Библейската история, коментирана от Я. Костов, ни сочи колко далеч е отишло човечеството днес в бягството си от хармонията в обществото и в стремежа си да въведе едно невъзможно „равенство“ на половете. (Из “Уводни думи на редактора”)
Повечето форми на съвременно идолопоклонство имат нещо общо – обектът на тяхното поклонение е Аз-ът. За разлика от своите прадеди, днешните хора не боготворят изваяни от някакъв материал идоли и образи, но, съзнателно или не, се прекланят пред олтара на бога на Аз-а. Тази форма на идолопоклонство се нарича самообожествяване или себетеизъм.
Самообожествяването е идолопоклонство с древна история, което се стреми да върви в крак с модата, за да завладява територия в сегашния свят. То се вписва много добре и дори е водещ фактор в повечето от идеологиите, които властват в днешните култура, обществени отношения, държавни политики, човешки взаимоотношения и т.н.
От богословска гледна точка появата на самообожествяването можем да открием още в драматичните за цялото човечество събития в Едемската градина. Мъжът и жената престъпват дадената от Бога заповед да не посягат към плода за познаването на доброто и злото, което на практика означава, че в онзи момент отхвърлят върховенството на Създателя и започват да носят бремето да живеят по своите собствени правила. Човекът избира да замени Бога със себе си и по този начин поставя основите на религията себетеизъм.
Самообожествяването намира плодородна почва за развитие в множество съвременни движения, които черпят своето вдъхновение от същия бунт, чрез който арогантната същност на Аз-а се изправя срещу вечната и неотменима Божия истина. Именно в самообожествяването трябва да търсим произхода и взаимовръзката между феминизма, хомосексуализма, трансджендъризма и трансхуманизма.
Феминизмът се заема със задачата да уеднакви във функционално отношение нещо, което по естеството си не е еднакво. Мъжете и жените са равни по достойнство и ценност, но са различни по отношение на функциите, които изпълняват. Именно в това различие се съдържа хармонията в Божия дизайн. Разрушаването на тази хармония води до хаос. В хомосексуализма себетeизмът се проявява в извращаване на предназначението и употребата на пола; самообожествяването в трансджендъризма виждаме в претенцията човек сам да определя половата си идентичност, независимо от обективната реалност; в трансхуманизма бунтът срещу Твореца кулминира в идеята за създаване на нов тип човешкото същество, сякаш Създателят е оставил недовършен процеса на сътворяването на света.
Тук е моментът да отбележим, че от перспективата на християнската вяра всяка фалшива идеология, в това число и произлизащите от себетеизма феминизъм, хомосексуализъм, трансджендъризъм и трансхуманизъм, е обречена на провал. Исторически е неизбежно стремежът към разрушаване на Божията хармония да не доведе до трагичен край за поддръжниците на въпросните движения. Писанието заема недвусмислена позиция по отношение на фалшивите божества и именно тази позиция е непресъхващ извор на надежда, че независимо от сегашната ценностна неразбория в света, в крайна сметка здравият разум ще възтържествува.
А когато говорим за тържество на здравия разум, най-логично е да разтворим страниците на Вечната книга, за да почерпим информация от Източника на мъдростта. Ако прочетем първа глава от книгата Естир, ще се пренесем в една забележителна епоха и ще научим за едно събитие, което, независимо че се случва в друга култура и в друго време, може да хвърли светлина върху темата за женското лице на самообожествяването. Става въпрос за една от първите спечелени битки срещу заплахата от пробив на феминизма в обществените отношения. […]
Из статията „Женското лице на самообожествяването“ от брой 61 на СВ.
Тук можете да изтеглите брой 61. Феминизъм, хомосексуализъм, трансджендъризъм и трансхуманизъм. Съвременни богословски измерения и човешки права. Юли 2023 г.
