Законите, както ги разбираме от времето на Просвещението насам, са призвани да внасят ред в една държава и да способстват за равното отношение на гражданите ѝ един към друг и към държавата като гаранция за тяхното добруване. Една от главните цели на закона е да допринася за доброто на човека в държавата.
Но както знаем, тези определения вече не важат в съвременния свят, в който на всяка крачка се сеят лъжи, представяни за истини. Известно е, че тук говоря преди всичко за властимащите (не че обикновените хора не казват лъжи, но за разлика от тях властимащият има властта да ги наложи на подчинените си!); тук говоря преди всичко за „новите“ мислители на бъдещето на човечеството, които виждат в това бъдеще върховенството не на закона, а на „правото“ – всеки човек и всички ние имаме права и можем да ги упражняваме според разбиранията си. А правата на обхванатите от разврат и пороци дори се узаконяват, с което се узаконява и грехът.
O tempora! O mores! (О, времена, о нрави!) – възкликва Цицерон. И наистина, и по негово време злите и греховни нрави (в неговия случай пороците и корупцията в Римската империя и в римския сенат) също били разпространени, но в днешно време този израз вече се разбира, „О времена, о закони на злото“, тъй като узаконяването на едно зло вече е станало „нрав“ (правило, поведение, норма) на властниците в онези държави, които прокараха закони за т.нар. еднополов „брак“.
За всеки човек, който все още продължава да схваща разликата между доброто и злото, хубавото и грозното, добродетелта и порока и т.н., е съвършено непонятно защо е необходимо този извратен „брак“ да бъде узаконен, с което на гражданите на една държава се налага да го спазват и, ако не го спазват, да бъдат подложени на съответни санкции и наказания! Ами искаш да си се развращаваш – развращавай се, жени се и се мъжи за когото си искаш, ако ще и за добитъка си, но си се развращавай сам или пък със себеподобните си, които също са заболели от порока, наречен хомосексуализъм. Но да задължиш чрез закон и гражданите на цялата държава да виждат в твоя разврат „законно право“, срещу което те не могат да възразят или да се противопоставят – това вече е съвсем друга история, това е съвсем друг свят, към който ни тласкат да живеем „новите“ либерали (свободолюбци – пардон, слободолюбци). Защото, наистина: то бива слободия, ама чак толкова, че слободията да стане закон и съответно да бъде законно основание за насилие върху съвестта на човека – е, това не само е прекалено, такава мисъл не е имало и в най-развратения ум откакто човек съществува, та до днес.
Нито през бурните векове от Просвещението насам, нито през предходните епохи от историята на човечеството някой би могъл и да помисли, че едно общество ще приеме за нещо естествено „брака“ между двама човека от един и същи пол. Тази нова проява на злото се появи за пръв път съвсем неотдавна, от началото на новото хилядолетие (макар като идея тя да съществува от доста време преди това): през 2000 година в Холандия бяха предприети първите стъпки за узаконяване на еднополовия „брак“ и на 1 април 2001 г. това вече стана факт, след две години, през 2003 г., Белгия узакони беззаконието, последваха Канада, Норвегия, Швеция и т.н. – та до днес, когато в 30 държави и територии по света злото вече е приело формата на закон, задължителен за техните граждани [1].
Защо властниците в тези страни узакониха порока? Много отговори могат да се дадат на този въпрос, но най-честият сред тях е този за равните права и свободи на всички слоеве на едно гражданско общество; с други думи, демократичното устройство на една страна предполага всички граждани да се ползват от правата и свободите в еднаква степен, независимо от техните възгледи и поведение. Разбира се, ако възгледите ти предполагат поведение, при което крадеш, убиваш, изнасилваш, тероризираш и т.н., то законът веднага те ограничава с цел повече да не причиняваш злини на другите („ограничава“ ще рече затвор). Но ако възгледите и поведението ти не причиняват злини на околните – тогава няма проблем, наслаждавай се на правата и свободите си, които държавата може да ти даде. В нашия случай – можеш да си се жениш и мъжиш за когото си искаш, тъй като с това не навреждаш на другите.
Знаем обаче, че не само стремежът за права и свободи стои в основата на разпространяващото се зло, наречено хомосексуален „брак“. Наистина, за богатите държави от слободния Западен свят прикритието „права и свободи“ е главният лост за узаконяването на еднополовия порок, защото, както знаем, властниците само се прикриват зад тези безсмислени вече изрази, а всъщност извратеният им ум цели по-далечна стратегия за изграждане на общества от доволни и щастливи богати хора, за които думите „любов“ и „щастие“ са единственото мерило за прогрес на човечеството. („не полът е важен, а фактът, че обичам един човек и мога да сключа „брак“ с него“, повтаря си извратеният ум!) Но какво да кажем за такива държави, като Мексико, Бразилия, Уругвай, Аржентина, Колумбия, Еквадор, Тайван и т.н.? Нито са богати, нито пък разбирането им за демокрация е толкова „напреднало“, че даването на права на извратеняците в обществата им да е вече част от мисленето на властниците и на народите на тези страни.
Значи трябва да има и други причини, поради които злото, наречено еднополов „брак“, се възприема и се узаконява във все по-голям брой страни в света – бедни и богати, демократични и недотам демократични, бели или цветнокожи, религиозни или нерелигиозни. През 2009 г. управляващата в Мексико Партия на демократичната революция внесе за разглеждане в парламента и сетне узакони новото беззаконие, въпреки огромните протести на опозицията и на римокатолическата църква (първоначално беззаконието бе установено в столицата, но към днешно време то вече е въведено във всички 31 щати в страната). През следващата година и Аржентина прие закон, особено под въздействието на отделни личности, такива като Силвия Аугсбургер от социалистическата партия, министъра на правосъдието Анибал Фернандез и президентката, Кристина Фернандез де Кирхнер; опозицията на отделни малки партии и на римокатолическата църква бе твърде бързо преодоляна. Колумбия узакони този тип хомосексуализъм през 2016 г. след продължителни дебати, наченати още от 2007 г., въпреки протестите на огромното мнозинство от населението и на християните, както римокатолици, така и протестанти.
Без да продължавам историята на узаконяването на беззаконието във всичките 30 държави (вж. статистиката на Pew Research Center), ще спомена само факта, че в повечето страни извън Западната сфера порокът е узаконен преди всичко поради нагласите на отделни личности или чрез решения на съда – било върховен, било конституционен. Във всички тези страни ЛГБТ-групите предприеха огромни кампании за признаване на техните „права и свободи“ и властимащите, които по време на избори се борят за вота на гласоподавателите, веднага се съгласиха да пренебрегнат мнението на народа си и да въведат новите закони въпреки волята на обществото. И въпреки волята на вярващите, както християни, така и мюсюлмани, юдеи и т.н. Разбира се, и в страните извън Западната сфера аргументите за недискриминация и права се използват с пълна сила за прикритие на порочното мислене на онези, които коват законите.
Ами Тайван? Той узакони беззаконието само преди месец и нещо – на 24 май 2019 г.! И в тази страна игрите между отделни политически партии, а също така влиянието на отделни представители на съдебната власт върху общественото мнение, доведоха до приемането на закона за еднополовия „брак“ (особено след като на 24 май 2017 г. парламентът премахна дефиницията за брак само между един мъж и една жена и така отвори вратата за други интерпретации на думата „брак“ и „брачен съюз“ – за повече подробности вж. новината в Ню Йорк Таймс).
Но тук може да се съзре и друга причина, освен вече посочените. Само няколко дена след решението на Тайван, на 29 май 2019 г. сп. Икономист излезе със заглавието: „Узаконяването на еднополовия брак неизбежно ще се разпространи из целия Азиатско-Тихоокеански регион, според половината интервюирани в ново изследване на центъра за проучвания на Икономист“. Това ще се случи, твърди икономическото списание, тъй като компаниите и фирмите все повече приемат задължението да третират ЛГБТ лицата равнопоставено с всички останали, за което са се изказали 45% от интервюираните по този въпрос; бизнесът поема обещанието да разпространява и утвърждава на работните места идеите и практиките, отнасящи се до сексуалната ориентация и половата идентичност на всеки служител в дадена компания или фирма. Само за последните три години отношението към ЛГБТ лицата и необходимостта от закони за тяхна защита драстично са се променили – към днешно време почти 40% от хората са склонни към промени в законодателството, твърди списанието. С други думи, новата бизнес култура изглежда неминуемо предполага и „ново“ отношение към хомосексуалистите, които вече не трябва да се схващат като извратеняци, а като хора, упражняващи съответни права и свободи.
Същевременно нас ни смущава и фактът, че немалко църковни общини също признават този вид „брак“ и извършват „бракосъчетание“ над хомосексуалистите. Това са преди всичко църкви, които са считани за държавна църква, напр. в Швеция, Англия, Дания, Норвегия, Исландия и т.н. Щом един министър-председател (в случая шведският, Стефан Льофвен) може да каже, „Свещенослужител няма право да откаже да извърши бракосъчетание на еднополова двойка“, значи църковните служители нямат друг избор, освен да се подчинят на онзи, които поръчва музиката и плаща за нея. Проучване от същата 2017 г. пък сочи, че повече от 90 хиляди шведи са напускали църквата през тази година, което е почти двойно повече от предходната 2016 г. Ми то не може и да бъде другояче – отхвърлянето на вярата и приемането на секуларното и светското мислене и поведение не може да се изроди в друго, освен в грях и порок и напускане на събранието на вярващите в Христос, т.е. Църквата!
Длъжни сме обаче да споменем и подмолната „помощ“ на богатите западни държави за разпространението на хомосексуалния порок в по-бедните държави. Известно е, че и у нас чрез различни неправителствени организации, които получават щедри средства от чужбина, този порок се разпространява все по-бързо и се търсят пътища за промяна в закони и в нормативни актове и законопроекти (като Стратегията за детето, например, или Закона за закрила на детето). Само преди два дена разбирам, че Канада отделила 25 милиона долара за осъществяване на реформи в Украйна по въпроса за пола и половата идентичност; това се прави в рамките на цялостна „помощ“ от 45 милиона долара уж за подкрепа на демокрацията в страната, но по-голямата част от тази сума отива за разясняване на украинския народ как трябва да разбира половата идентичност и какви законови мерки биха могли да се приемат относно ЛБГТ лицата. Надявам се, че няма здравомислещ човек у нас, който все още да вярва, че западните държави помагат на бедните си събратя от благородни пориви: „помощта“ е само претекст за постигане на геополитически цели и продължаване на манията за „врага“ (в случая – Русия), та военнопромишлените комплекси да продължават да смучат пари от данъкоплатците за военните си авантюри. Да не би някой да го беше грижа за Ирак и народа му, та разрушиха тази древна държава след лъжите, които англичани и американци пуснаха по света за някакви си химически оръжия? Да не би някой да го е грижа за Украйна и украинския народ? Хайде бе… кукувица все още не ни е изпила ума чак толкова…!
Като извод можем да заключим, че България би могла да остане встрани от тази заплашителна тенденция към разпространяването на злото, наречено еднополов „брак“, ако по всякакви начини разкриваме и посочваме на политици, управляващи, съдии и отделни организации пагубният характер на разврата с името „хомосексуализъм“. Трябва да посочим аргументите си защо това не е брак и не отговаря на българското традиционно разбиране за семейство и отглеждане на деца [2] и същевременно да предприемаме действия и мерки за противопоставяне на насилието, което Европейският съюз и други международни органи оказват върху страната ни уж с цел по-устойчиво утвърждаване на демокрацията у нас. Аман от тяхната „демокрация“! Не че нямаме нужда от подобряване на условията на действие на гражданското общество у нас – имаме, и то не малка нужда! – но пък да се правим, че не разбираме какво е педерастия, содомия и други подобни гадости, това не е по силите ни и по съвестта ни: Бог ни е дал глава на раменете и разум, а не компютърна схема, която порочните умове в някои страни управляват както си искат, подчинявайки волята на народа си на своето извратено мислене.
Имаме надеждата, че нашата страна няма да стане проводник на злото и че дори може да подскаже на все още незасегнатите от порока, наречен еднополов „брак“, как да се борят срещу него и как да възстановят християнските нравствени норми в своите страни и в Европа (а защо не и в света като цяло).
[1] Това са следните държави с годините на приемане на закона за еднополов „брак“
2001 г. – Холандия
2003 г. – Белгия
2005 г. – Испания и Канада
2006 г. – Южноафриканска република
2008 г. – Норвегия
2009 г. – Швеция и Мексико (само в Мексико сити)
2010 г. – Исландия, Португалия и Аржентина
2012 г. – Дания
2013 г. – Англия и Уейлс, Франция, Бразилия, Уругвай и Нова Зеландия
2014 г. – Люксембург и Шотландия
2015 г. – Финландия, Ирландия, Гренландия и САЩ
2016 г. – Колумбия
2017 г. – Германия, Малта и Австралия
2019 г. – Австрия, Еквадор и Тайван
Може да се забележи, че от последните пет-шест години (от 2013 г. насам), броят на държавите, узаконяващи беззаконието, се увеличава с по няколко на година, а не с по една или две, както е между 2001 и 2013 г.; до края на 2019 г. се очаква още поне две страни да приемат закони за еднополовия „брак“. Данните са на Pew Research Center.
[2] Ето само няколко аргумента против злото, наречено еднополов „брак“ (за повече подробности вж. сайта на организацията за защита на традицията, семейството и собствеността):
1. Това не е брак.
2. Той [т.е. еднополовият „брак“] противоречи на естествените и природните закони.
3. Той отнема на детето единия родител – или майката или бащата.
4. Той узаконява и рекламира хомосексуалния начин на живот.
5. Той превръща едно морално зло в гражданско право.
6. Той не създава семейство, а стерилен съюз по подразбиране.
7. Той премахва загрижеността на държавата за семействата и облагите при сключване на естествения брак.
8. Той налага разбирането си за „брак“ на цялото общество, а не само на отделна група от хора.
9. Той всъщност е краен израз на сексуалната революция от миналите десетилетия.
10. Той ни кара да престъпваме Божията воля.
Бележка: първата снимка е взета от шведската медия The Local, цитирана тук по въпроса за шведската държавна църква и еднополовия „брак“, а втората – от католическата младежка организация за защита на традицията, семейството и собствеността, също цитирана тук.
