Заместителите

Процесите в обществото, във взаимоотношенията, в работната среда и във всички аспекти на битието непрекъснато се ускоряват. В тази динамика не успяваме да поддържаме темпото на времето, а желанието „да не изпуснем кокала“ неусетно подтиква към компромиси в много области на живота. Заместителите са може би най-разпространената форма на компромис – те са навсякъде: от това, което слагаме на масата, ядем, пием, купуваме и обличаме, до това, което гледаме, слушаме, говорим и работим, та чак до самото ни мислене, убеждения, политики и здраве. Всичко кулминира до дълбините на сърцето, вярата, духовността и смисъла на живота. Истинските ценности винаги струват огромни усилия, а пък човешките души са уморени от борбата с последиците от греха и разрушителното действие на лъжата. Затова изобретяваме „хитри решения“ – заместители с ниска цена. В това отношение възможностите на заместителите по измамен начин изглеждат безгранични. Една очевидна изява на тези процеси са евтините стоки, които заливат целия свят. И както „китайската тенденция“, продължаваща десетилетия, променя облика на локалните и глобалните икономически процеси, така и ментетата във всяка област от живота, когато се използват като заместители на истинските неща, водят до сериозни последици, които често се осъзнават едва когато е твърде късно.

Насъщен хляб, здраве и битовизми

Насъщният хляб е двигател на ежедневието ни и това е продиктувано от естествените ни биологични нужди. Негативният ефект на заместителите се проявява в голяма степен именно в сферите с нужди, защото там има неотложност, усещане за спешност и критичност. Човешките усещания лесно се използват за манипулация и заблуда, особено днес, във времето на медийните реклами. Вероятно областта, в която чрез рекламите ни заблуждават най-силно, е тази, свързана с подмяната на истинската храна с нейни изкуствени заместители. Под предлог за решаване на проблема с изхранването на нарастващото население, благодарение на дългогодишните селекции и постиженията на генетиката, значителна част от истинската храна се заменя с продукти, базирани на ГМО или силно преработени съставки.

Белият хляб, който няма почти никакви хранителни качества, е заместил „черния“ (пълнозърнест) хляб. Захарните изделия, които са доминанти в хранителната индустрия, заменят истинската храна. Захарта, освен че е заместител на истинската храна, е и „наркотик“, който бавно убива. Човек лесно се пристрастява към сладкото, понеже се проявява още един тип заместване – организмът привиква да използва захарта като своеобразен антидепресант, вместо да развие собствените си здравословни механизми за справяне. От своя страна, антидепресантите и цялата плеяда от фармацевтични продукти заместват физическата активност в живота, която в много случаи може да спести скъпоструващи и пристрастяващи лекарства (тук не се визират здравословни проблеми, за които реално са нужни медикаменти и квалифицирана лекарска помощ). Като цяло, в консуматорските 20-ти и 21-ви век, като цивилизация успяхме да се „пуснем по пързалката“ и да заместим качеството с количество и бутафория. Това изкривено заместване се вижда ясно изявено и при най-свидното за хората – здравето, което е издигнато в култ и е поставено преди истината и смисъла на живота. По този начин широко се отварят вратите за бизнес модели, основани на „закърпване“ на животоспасяващи нужди, които обаче заместват истинското здравеопазване.

По същество терминът „здравеопазване“ не отговаря на действителността и хората реално не опазват здравето си – т.е. тук се наблюдава друго заместване. По-точен термин би бил „здравезакърпване“, който, освен че описва един живот, лишен от качество (болните хора трудно могат да имат пълноценен и качествен живот), също така представлява почва за финансово паразитиране, нечисти интереси и схеми на гърба на данъкоплатеца. Пасивността на пациентите[1] в здравеопазването изкривява системата, защото увеличава многократно ситуациите, в които има нужда от триаж (от френски triage – „селектиране, подреждане“ – процес на сортиране и приоритизиране на пациенти според спешността на тяхното състояние). Отделно, някои медици могат да развият „комплекс на триажа“ и поради множеството пасивни пациенти, триажът се превръща в модел на мислене и поведение, което често води до грубост, цинизъм и злоупотреби дори в иначе нормални ситуации. Триажът е за време на война, бедствия и форсмажорни обстоятелства и не трябва да бъде ежедневна тенденция, неправилно породена от пасивност, мързел и невежество. Хората често търсят лекарска помощ едва когато състоянието им вече е сериозно.

По аналогия, в заспалото неолиберално гражданско общество, хората реагират на социални и политически проблеми едва в твърде късен стадий, когато кризата е задълбочена. За съжаление, на този етап обществото вече жъне резултатите от духовни нагласи, решения и действия, заложени много по-рано. Така се изявява една друга лукава стратегия на заместване – държавната „грижа“ замества личната отговорност. В блога на „Свобода за всеки“ може да бъдат намерени много материали за „идола, наречен държава“.

Социални и медийни аспекти

Телевизията и социалните мрежи заменят истинския живот и взаимоотношения. Лесно може да усетим силното влияние на информационния век върху различните сфери на обществото, и особено върху духовното състояние на хората[2]. Информационните технологии и интернет ресурсите буквално сменят парадигми и „разпердушинват“ областта на образованието, икономиката, науката и много професии. Ако дадена дейност в живота на общество се състои само от предаване на информация без дълбока комуникация на различни нива, тази дейност подлежи на замиране, защото може да се замести от интернет ресурс. Ако държим на същността на нещата и оценяваме ценността на човешките същества и взаимоотношенията между хората, това заместване с медийни ресурси няма да се случва – или поне не с толкова бързи темпове.

По същия начин, днес автентичното християнство се замества с гледане на проповеди, послания и поучения по интернет. Ако съвременната християнска църква, действайки с манталитет на сирак, не дава нищо повече от информация, правила и поучения за различни области, хората ще намерят начини да приемат тази информация чрез интернет. Нужно е християнските общности да създават среда на приемане и принадлежност в Божия дом, семейна общност с атмосфера на бащино-синовни взаимоотношения.

Ескейпизмът (от английското escape – „бягство“: психологическа или социална склонност на човек да избягва реалността) чрез гледане на телевизия, сериали, предавания, интернет ресурси и социални мрежи е стратегия за заместване на мислещото общество със зомбирани индивиди, която се прокарва чрез електронните медии и филмовата индустрия през последните 60 – 70 години в ущърб на цялото човечество. Предоставят се фалшиви заместители за „справяне“ със самотата и тежката реалност, които лесно се превръщат в психологически и духовен наркотик. Чрез този измамен подход хората стават по-изолирани и по-самотни, което е измерение на личния „ад“ на разкъсаните взаимоотношения. Към тази стратегия може да се добавят и работохолизмът, стремежът към професионални успехи и тщеславието на живота, основани на измамите на фалшивата идентичност.

В друга крайност се намират маргинализираните общности и гетата, където хората, изпаднали в униние и безнадеждност, лесно стават жертви на друг вид наркотик – радикалните идеологии и съблазняващите послания на фалшиви месии, които обещават лесни решения и бърз просперитет. Отговорът е Исус Христос – надеждата, която е основана върху истината. Всяка друга „надежда” или празно обещание са заместители на истината и подмолно водят до идолопоклонство и робство.

Също така, в хоризонтално отношение, както човечеството като цяло, така и християните са пропуснали да изграждат и поддържат здравословни близки човешки взаимоотношения – среда, която предоставя най-много възможности за справяне със самотата и тежката реалност. При липсата на такава среда сърцата остават лишени от необходимото екзистенциално и битийно хранене. Така се сбъдва предупреждението на апостол Павел: хората стават „себелюбиви, сребролюбиви, надменни, горделиви, хулители, непокорни на родителите, неблагодарни, нечестиви, без семейна обич, непримирими, клеветници, невъздържани, свирепи, неприятели на доброто, предатели, буйни, надути, сластолюбиви“[3].

Свирепите измерения на човешките души и битието отварят вратата за ескейпизъм чрез медиите. Романтичните филми и тези с открито сексуално съдържание лесно заместват истинската интимност, тъй като изграждането и поддържането на истински интимни взаимоотношения между мъжа и жената изисква значително повече усилия. Битовите и медийните заместители като цяло следват принципа „хляб и зрелища“, чрез който извратените римски императори са отклонявали вниманието на хората от жестоката и гротескна реалност на Римската империя, за да манипулират тълпите и да държат робите в покорство. Концепциите и манталитетът на Римската империя никога не са изчезвали, но през времето са променяли своята форма, мимикрирайки в по-лукави и недоловими проявления, считани от някои за върха на съвременната цивилизация.

През последните години ставаме свидетели на експлозията на изкуствения интелект, който обаче става заместител на вътрешната активност и мисленето на хората, под предлог за оптимизиране на работата, спестяване на рутинни операции и придобиване на конкурентна преднина. Последните наистина са реални нужди в света на бизнеса, но като общество тепърва ще видим последствията от това заместване. Една „елитна“ технократска част от обществото се опиянява от концепцията за развитието на изкуствения интелект (ИИ) до достигане на точка на „свързване със създателя“ (тук се визират мирогледи с пантеистичен или материалистично-атеистичен оттенък) – достигане до „сингулярност“ – т.е. машините/ИИ и човекът стават едно и не са различими. Това е подмолна, тъмна и диаболична концепция, която е извратен фалшификат на библейската концепция за участието на човека в Божественото естество, което може да се осъществи единствено чрез приемане спасителното дело на Божия син Исус Христос.

Една от най-дълбоките теми и същевременно велика тайна в християнството е идеята, че Творецът иска да участваме в Неговото Божествено естество, да се свържем с Него, да станем едно с Него, не като единосъщни с Бога (в смисъл да се превърнем в „богове”, равни на Бог), но да бъдем едно със Създателя според Неговите благодат и приемане. Тази дълбока концепция се експлоатира по тънък начин в някои фантастични филми за симулации и виртуална реалност, където „симулираните“ хора се срещат със „създателите“ си, като успяват да излязат от „симулацията“ или „матрицата“. Теориите за симулацията заместват Божественото сътворение с виртуална реалност, а Творецът е заменен с „много добри космически програмисти“. Истинската наука е в хармония с християнската вяра. От ерата на просвещението тече подмолен процес на заместване на науката със сциентизъм (култ към науката),[4] който обслужва нечестивите елити и се използва за отвличане или дори заличаване на критичното мислене.

Успех и идентичност

Постигането на успехи в областите на професията, в изкуството, спорта, културата и личните начинания е полезно от гледна точка на изграждане на дисциплина и характер, натрупване на знание, развиване на дарби и потенциал. Когато успехите са според библейските принципи на сеене и жънене, има полза именно в контекста на изграждане на дисциплина, характер и добри практики. Същевременно, човешкият успех, отделен от Бога, може да бъде опасен, ако се възприема идолопоклоннически и комплексарски или играе ролята на заместител на Бога, на заместител на Божието снабдяване и заместител на истинската ни идентичност.

Дали човешките успехи са истинни според Божията гледна точка се определя от това, дали са съобразени с верността, милостта, правдата, правилната мотивация, истинската ни идентичност като сътворени от Бога, както и от плодовете, които тези успехи носят. По милост, нашите човешки успехи се използват като патерица или психологическа черупка за оцеляване, но често се злоупотребява с това, когато те се превърнат в зона на комфорт или довеждат до застой и закостеняване в определена сфера.

Човек има нужда от душевно спокойствие, от взаимоотношения и дейности, които да му осигуряват вътрешен мир. Когато пътуваме на различни места или се срещаме с различни хора, винаги търсим нещо. Често това отразява вътрешна неудовлетвореност, но сами по себе си успехите и пътуванията не дават душевно спокойствие и не задоволяват дълбоките ни нужди. Тук достигаме до същината на битийното и екзистенциално изпълване  на живота, чрез което се постигат истинският мир, спокойствие и почивка. Гордостта, лакомията и егоизмът отключват множество духовни пречки в живота, а заместителите – например пътуване до екзотични дестинации – само притъпяват болката и симптомите, пречейки ни да се осъзнаем. Душевното спокойствие е свързано преди всичко със смирението: „научете се от Мен“ – казва  Исус Христос – „аз съм кротък и смирен по сърце…“[5]. В практично отношение, когато сме смирени в общуването с другите, ще изпитваме спокойствие и душевен мир, вместо претенции, изисквания и неудовлетвореност. Всички аспекти на живота и битието са взаимосвързани – личните, битовите, медийните и социалните заместители водят до сериозни духовни последици.

Духовни последствия от заместителите

Духовната реалност на заместителите може да се опише съвсем лаконично: лъжата замества истината, тъмнината замества светлината, смъртта, скрита зад слабост и бавно умиране, замества живота. За противника на човешките души – Сатана –  е казано, че се „преправя на светъл ангел”[6] и още, че е „баща на лъжата“[7]. Приемайки лъжите, често прикрити зад лъскави заместители, човечеството се отдалечава от истината, потъвайки в по-голяма тъмнина, а от това произтичат сериозни последствия. Заместителите водят до пропускане на основните цели на живота и в този смисъл те са едно практично визуално проявление на греха (гръцката дума за грях „амартия“ означава пропускане на целта).

В състоянието на помрачаване сме склонни да се съпротивляваме на последствията и да ги облекчаваме с други заместители, което създава омагьосан кръг. Човечеството се бунтува се срещу наказанието за греха и дисциплинирането чрез труд, затова ние си търсим заместители за това дисциплиниране. Бунтуваме се срещу Божиите времена на трудност и изпитания, както и против принципа на сеене и жънене. Християнският мироглед се замества с ню ейдж „духовност“. Покаянието (т.е. обръщането на посоката и мисленето) и приемането на прощение за греховете чрез вяра в Спасителя Исус Христос се отхвърлят и заменят с упование в силата на човешките постижения, кулминиращо в обожествяването на човека. Фалшивата идентичност за човека замества Божиите дизайн, замисъл и цел за живота.

Неблагодарността е основното оръжие на измама при изграждането на фалшиви идентичности. Хората биват подведени с чувство на неудовлетвореност от Божия план за живота, от позицията и ресурсите, с които разполагат, и закопняват да „станат нещо друго“. Това усещане се подсилва от агонията на падналото творение, от реалността на греха и от дълбоките поражения, нанесени от греха. Посланието за фалшива идентичност е лъжлив изходен път и заместваща „стратегия“ за справяне със ситуацията на грехопадението, като основната заблуда е в това да се замени Христос с нещо друго. Отрича се основният проблем на човечеството – грехът – и се замъглява сериозността на положението на падналото човечество, като по този начин се отхвърля нуждата от Спасител. Посланието за фалшива идентичност се промоцира в културата чрез кино, театър, музика, литература и всякакви форми на изкуство, както и чрез политика, законотворчество и медии.

Когато се опитваме с манипулиране и психологически натиск да „променяме“ хората или да „предизвикваме“ промяна, се получава фалшифициране на принципа за промяна „отвътре навън“. Чрез заместителите се постига модифициране на поведението, думите и психиката без дълбоко осъзнаване, без истинско желание и решение за промяна в дълбините на сърцето. Това е едно лъжливо подобие (фалшификат) на истинската промяна, която може да се породи единствено от осъзнаването на идентичността, дадена ни от Бога. Поради силния натиск, хората може да симулират външна промяна или да влязат в роли, за да изглеждат духовни или да бъдат приети, но отвътре продължават да водят тежки битки, да носят рани и да изпитват агония.

От библейската история можем да научим за една друга замяна, която е била предпочетена: евреите са заменили истинската духовна храна – „манната“ – с  плътската храна – „месо и пъдпъдъци“. Резултатът бил „мършавост на душите, които се изнурявали от суета и ужас“[8]. В друг един пасаж от Писанието е зададен конфронтиращ въпрос към хората: „Защо харчите пари за онова, което не е хляб, и труда си за това, което не насища?“[9]. Субстанцията на истинската духовна храна е вяра, надежда и любов, но те може да бъдат подменени с неверие, гордост и егоизъм. Вярата се подменя със суеверие, грешен фокус, окултни или източни практики, манипулация или натиск – всичко това представлява фалшификат и по същността си е неверие или изкривена вяра. Съвременните неолиберални идеологии съблазняват с фалшиви надежди и подтикват към хедонистичен живот, който замества истинската любов.

По същество, духовната борба е активност в посока, противоположна на заблудата и заместителите на истинските неща. Например срещу омразата и насилието ние действаме с любов и помирение (тук не става дума за компромис с насилниците и престъпниците, но за мироглед, отношение и база за действие). Ако основното оръжие на противника е лъжата, ние функционираме в духа на истината; срещу страха и малодушието се действа чрез вяра, смелост и дързост; срещу гордостта и егоизма се действа чрез смирение и себеотрицание; срещу лакомията и хедонизма се действа чрез въздържание и себеконтрол. Срещу икономическите атаки на врага (като кризи или недостиг) се действа чрез благотворително даване и инвестиране в правилните каузи, както и чрез утвърждаване на истината, че избираме да участваме в Божия спасителен план, въпреки изпитанията и кризите.

Основното проявление на духовния враг е като „антихрист“ – т.е. някой, който е срещу Христос и същевременно на мястото на Христос – фалшифициране и заместване на Христос. Противоположният дух на антихрист е Самият Христос – Неговите същност, характер и истина, изявени чрез силата на добродетелта. Ние можем да действаме с противоположния дух (т.е. срещу „антихрист“) не чрез собствените ни сила и позиция, но единствено чрез силата и помощта от Бога, като черпим от дарената ни позиция на оправдание и примирение със Създателя. За Исус Христос е заявено, че е „Принцът на мира“[10] и от тази Негова съвършена позиция  единствено „Той може праведно да съди и воюва“[11]. Духовната борба може да бъде опорочена и изкривена чрез заместители на автентичното войнстване. Токсичността и реактивността заместват истинската активност, като човек може да изпада в крайности и гняв или да воюва от позиция на страх, малодушие, неверие, зомбиране и изкривено възприятие. Друга заблуда е изолационизмът и манталитетът на „самотния вълк“.

Заместване на Божието правосъдие с човешко правосъдие

Правосъдието, доброто, злото и възмездието са основни теми в размислите на всички етноси и народи без изключение. През цялата човешка история това вътрешно измерение е служело като една от движещите сили при формирането на народопсихологията и светогледите. Този интерес на човешките сърца към правосъдието често е бил използван за подмамване на хората. Като основен прийом се прилага изключването на Бог – Истинския Съдия на вселената – чрез заместването Му с хора, които да съдят според техните си идеологии и се изпада чак до уличното правосъдие на тълпите. Хората имат капацитет да съдят частично, но това съдене може да е оправдано само когато се основава на упование в Бога, на Когото чрез вяра е дадена власт да действа чрез човека съдия.

Всеки път, когато казваме за някого: „той е крив, неадекватен, провален, лош…“ с отношение на осъждане, гняв, недоволство, раздразнение и хулене, в една или друга степен нанасяме укор на Създателя. Прозорливо трябва да разграничим лошото от доброто, да осъдим греха и лошите дела, но не екзистенциално и онтологично да отхвърлим човека. Бог е създал човека с цел и го е допуснал да съществува точно в това време и на това място в света, за да комуникира с нас. Нашата задача не е да „променяме“ или „предефинираме“ хората според собствения си удобен критерий, а да приемем Божията воля, дизайн и изкупително намерение за всеки човек и да действаме съобразно този дизайн. Често подобно съдене или изразяване на възмущение към другите е проявление на гордост, егоизъм, охладняла любов, душевна рана, заблуда или вътрешна тъмнина. Има една интересна история от живота на Исус, в която един човек му казва: „Учителю, кажи на брат ми да раздели с мене наследството“, а Исус му отговаря: „Човече, кой Ме е поставил съдия или делач над вас?“, след което добавя: „Внимавайте и пазете се от всяко користолюбие; защото животът на човека не се състои в изобилието на имота му“.[12]

Правосъдието винаги вълнува обществото, но често се изкривява от егоизма и сребролюбието, поради което хората сами по себе си не са способни да прилагат принципите на справедливото съдене. Затова Исус насочил темата от съденето към изчистването и опазването на сърцето. Ако не сме преминали успешно през етапи и сезони на изчистване на сърцето, темата за съденето не е релевантна за нас. Божиите принципи, парадигми, закони и откровения са дадени, за да ни благославят, дисциплинират, предпазват, изграждат, умъдряват, укрепват и хранят духовно, като ни приближават до Бога. Когато даден принцип, парадигма, закон или откровение стане фалшив заместител – източник на нашата правда и идентичност, това показва повърхностно уповаване на човешка правда, което ни отчуждава от Божието благословение. За съжаление, в най-новата история на България през последните 30 години имаме множество примери как чрез обещания за съдебна реформа обществото многократно е било подвеждано и манипулирано от стъпващи именно върху копнежа за справедливост нечестиви политици. Този копнеж обаче не е достатъчен, ако Бог е изключен от картината.

Добро и най-добро

Голото теоретизиране може да парализира съвестта, а трупането на знание да се превърне в греховен заместител на действието. Изучаването на Светото писание и развиването на умения и умствен капацитет не могат да заместят действието. Ние се насърчаваме към действие, но не трябва да го правим с вменяване на чувство на вина. Ако сме сгрешили, има изобличение по чист и свят начин, което води към промяна въз основа на вяра, надежда и любов.

Божиите ресурси, таланти и способности не са дадени, за да станат заместители на Бога в каквото и да е отношение – екзистенциално, емоционално, душевно, интимно, за защита и т.н. Често използваме харизмите като основа на живота или като защитна стена, но това ни поставя в коловоз и затруднява развитието според по-висшето призвание от Бога. Негативният принцип „доброто е враг на най-доброто“ важи при неправилно отношение към добрите неща, дарени от Бога, и „доброто“ се превръща във възпиращ фактор на „най-доброто“. Когато имаме идолопоклонническо отношение към „доброто“, когато го разглеждаме като крайната цел на живота или го използваме като защитен механизъм, тогава „доброто“ наистина може да се превърне във враг на по-добрите неща. Всъщност врагът не е самото „добро нещо“, но по-скоро лъжите относно доброто и помрачаването в душите ни стават врагове на „най-доброто“.

Ние не постигаме съвършенство за една нощ. „Доброто“ (например способности, ресурси, успехи, ситуации, взаимоотношения, преживявания, материални притежания), което е дар от Бог, е предназначено да ни води към „най-доброто“ –  характер, добродетели, духовна зрялост, мъдрост и дълбочина. „Доброто“ е точка, през която трябва да минем по-пътя към „най-доброто“. В този смисъл се предполага „доброто да е приятел на най-доброто“ – пътеводител и ускорител, а не заместител или спирачка. Ако заживеем с това разбиране за „доброто“, то това  „добро“ се превръща във враг, идол и заместител на „най-доброто“. Освен това, материалистичното мислене изкривява дефиницията за „добро“ единствено в контекста на просперитета и пречи да се разпознаят много други измерения на „доброто“, които са под формата на изпитания, лишения и трудности.

Личните възприятия на духовната реалност, преживяванията, приемането на прошка и просветлението в дадена област не трябва да се преувеличават или да им се дава по-голямо значение от необходимото. Поради нашето его и нашата нараненост често превръщаме личните преживявания в опора и средство за душевно оцеляване (което в определени сезони се допуска от Бога), а понякога още по-лошо –  в идоли, с които избиваме комплекси, търсим „избавление“ от страхове и отхвърляне създаваме фалшива идентичност и заместители на истинското Божие благословение и идентичност и се доказваме пред другите. Тези добри неща са средства, канали, знаци и знамения по пътя, но не самата същност на благословението и даровете от Бога.

Заключение

Единственият изход от капана на фалшивите заместители е да решим да обичаме истината, както и апостол Павел увещава с думите: „Най-после, всичко, що е истинно, що е честно, що е праведно, що е любезно, що е благодатно – ако има нещо добродетелно, и ако има нещо похвално – това зачитайте“[13]. Нужно е да изпитваме себе си дали истината е в нас, ако претендираме, че сме християни. Имаме ли постоянно нарастващо преживяване на библейската истина и принципите от Светото писание, проявени в живота ни? Какъв заряд носим за новите сезони от живота? Изпитваме ли себе си относно духовните плодове, които даваме?

Ние не тестваме другите (още по-малко Бог), а с нарастването на нашата опитност тестваме себе си дали сме в истината, вярата и любовта. Изпитанията разкриват какво носим отвътре и служат като индикации, дори явни доказателства, за вътрешното състояние. Важно е да не сме „фалшификати“ – само да изглеждаме и да звучим като оригинала, но да не сме истински. Хората се стремят към решения, които работят. Когато открият нещо ефективно, то оказва влияние върху тях и те разпространяват новината. Вярата винаги работи чрез любов и се проявява истински, когато осъзнаем колко дълбоко сме обичани от Бога. Проявление на тази Божия любов е най-великото и истинно заместване – изкупителното дело на Исус Христос, който на кръста на своето разпятие е понесъл нашите грехове и наказанието за тях. Вместо негативната и ужасяваща реалност на греха, на човеците е подарено опрощение на греховете, оправдание и приемане от Бога. Това е истинската надежда и ако я приемем, тя ще замести всяка фалшива надежда и очакване.

---

Бележки

[1] Николай Кочев, „Бъди активен“, 22 ноември 2021, блог „Свобода за всеки“ (https://svobodazavseki.com/).

[2] Николай Кочев, „Оцеляване посред медийния потоп“, 14 март 2023, блог „Свобода за всеки“ (https://svobodazavseki.com/).

[3] Библия, Второ послание на апостол Павел към Тимотей, глава 3, стихове 2-4 (2 Тим. 3:2-4).

[4] Атанас Терзийски, Николай Кочев, „Наука или идеология“, „Свобода за всеки“, юли 2021, брой 57, (https://svobodazavseki.com/).

[5] Библия, Евангелие на Матей, глава 11, стих 29 (Матей 11:29).

[6] Библия, Второ послание на апостол Павел към Коринтяните, глава 11, стих 14 (2 Коринтяни 11:14).

[7] Библия, Евангелие на Йоан, глава 8, стих 44 (Йоан 8:44).

[8] Библия, Псалми, глава 78, стихове 32-33 (по славянски глава 77, стихове 32-33).

[9] Библия, Книгата на пророк Исая, глава 55, стих 2 (Исая 55:2).

[10] Библия, Книгата на пророк Исая, глава 9, стих 6 (Исая 9:6).

[11] Библия, Откровение на апостол Йоан, глава 19, стих 11 (Откровение 19:11).

[12] Библия, Евангелие на Лука, глава 12, стихове 13-15 (Лука 12:13-15).

[13] Библия, Послание на апостол Павел към Филипяните, глава 4, стих 8 (Филип. 4:8).

---