Защо не се разбираме (или отново за джендър идеологията)?

Най-естественото нещо за хората от един народ е това, че те говорят един и същи език и се разбират помежду си; тук имам предвид изначалната функция на народите – тяхното обособяване в историята на човечеството според най-очевидните признаци на даден етнос: общност на езика, културата и обичаите, политическото и социалното обединение и т.н.; сред тези признаци най-важен е езикът и това е дало основание в много народи думата „език“ да означава „народ“ (включително в старобългарския, а също в английски и в други езици). С една дума, „народът“ („езикът“) е общността от хора, които се разбират помежду си, защото говорят с едни и същи думи. Разбира се, в по-широк смисъл „народ“ включва в себе си и хора в рамките на една държава, които говорят и други езици, но все пак общият за дадения народ език си остава отличителен белег на конкретния народ.

Защо начевам с тези общоизвестни истини? Защото вече девет месеца разискваме въпроса дали страната ни трябва да ратифицира оная нещастна Истанбулска конвенция, или не, и най-очевидното нещо, което става ясно в споровете ни, е фактът, че и застъпниците на документа, и противниците му непрекъснато се обвиняват, че не са го прочели добре и не са го разбрали добре (включително и най-последното обвинение на Евгений Дайнов отпреди няколко дена – 10 август, че съдиите от Конституционния съд, които с мнозинство отхвърлиха конвенцията, видите ли не са я прочели и разбрали добре). Като се почне от г-н професора Янакиев (и други като него) и се приключи с Евгений Дайнов (поне засега!) – не преставаме да се обвиняваме, че не четем добре текста и не го разбираме добре. Човек не може да не се запита защо неразбирането на един текст продължава да ни противопоставя по отношение на този зъл документ (а че е зъл – в това лично не се съмнявам, защото под прикритието на благи думи и намерения се опитва да прокара и да насади в европейските общества порочни и греховни практики).

Трудно е в едно кратко съобщение в този блог да се изясни това доста сложно явление – неразбирането между хората, които говорят на един и същи език. Но все пак ще се опитам накратко да кажа какво имам предвид, като конкретно визирам термините на злополучната конвенция. Ще начена с тривиален пример – никой не може да каже на англичанина какво е „баница“, изразено с една дума, просто защото такова чудо няма у англичаните. Разбира се, можем да обясним на човечеца какво е баницата, но това става с няколко изречения и дори с цял текст. По същия начин никой не може с една дума да ни каже какво е pie, защото това нито е баница, нито е торта, нито е нещо подобно, а е онова печиво, което в англоговорящия свят наричат pie; така е и с думата gender – за да го разберем, трябва да ни изяснят с няколко изречения какво се има предвид под този термин. Лингвистите и преводачите добре знаят, че непреводимите думи и изрази от един език на друг се наричат „реалии“ – те отразяват конкретна действителност у конкретен народ, липсваща у други народи, и тези термини най-често не могат да се преведат с една дума, а се описват, та чрез описанието да стане донякъде (но не напълно) ясно за какво става въпрос; напълно ясно може да стане на чуждоземеца едва тогава, когато той поживее в дадената страна и от опита си разбере какво означава една или друга „реалия“.

Та така и ние – спорим си какво е пол, секс и джендър, без да познаваме добре какво стои зад тези термини, според както те са употребени в английския текст на онази конвенция. За да разберем какво стои зад тях, трябва да сме живели на Запад и от опит да сме проумели как в западните общества хората разбират gender и sex, или поне да сме проследили в западната преса и в други медии какво означават и как тамошното общество ги разбира. Един от най-лесните начини да ги разберем е като поговорим с англичанин, който разбира от тематиката: той най-добре ще ни „изясни“ (с доста описания и примери) какво означават изразите gender equality, gender identity, gender-sensitive policies, gendered understanding of violence, non-stereotyped gender roles, и т.н. – всички те са взети от конвенцията, в която са употребени тъкмо в духа на джендър идеологията (с изключение донякъде на израза gendered understanding of violence, който може да се употреби в рамките на разбирането за „пол“ и на разбирането за „джендър“). А че са употребени тъкмо в този дух може да разбере само човек, който добре познава съвременната западна държава с нейните закони за равенство и недискриминация, които закони в по-малка или по-голяма степен се отличават от българските по тези въпроси, тъй като в нашето законодателство все още не присъства западното разбиране за ролята на отделните обществени групи в дадено общество, включително ролята на хомосексуалистите, феминистите, трансджендърите и т.н.

Употребените в конвенцията термини sexual exploitation, sexual violence, sexual abuse, sexual harassment и т.н. са по-разбираеми за нас, защото английското разбиране на думата sex е подобно на българското. По-трудно разбираме употребата в конвенцията на sexual orientation (макар да можем еднозначно да я преведем на български), тъй като изразът е поставен редом с израза gender identity (вж. чл. 4, т. 3 на конвенцията) и съвършено ясно насочва към „новите“ практики на Запад, където хората имат свободата полово да се ориентират както намерят за добре (или както болното им съзнание им подсказва) и да „усещат“ себе си като принадлежащи към който си искат пол (или към никакъв пол). В българската действителност подобни практики все още не съществуват (в смисъл – все още не са законодателно определени), и поради това е твърде повърхностно да си спорим за отделните употреби на термина gender (дали означава пол или социално изградени роли), вместо да си изясним цялата гама от термини, включващи съставката gender и тъй да се опитаме да разберем какво западният човек разбира под тези термини.

Един от проблемите за разбирането на горните термини е този, че в конвенцията думата gender е използвана както за обозначаване на „пол“, така и на „социално изградени роли“. Терминът е употребен 25 пъти в конвенцията, като най-често той се среща в израза gender-based violence (в една трета от всички употреби), с който се подразбира насилие, основано на пола, най-често насилие срещу женския пол, каквато е и целта на конвенцията – да се ограничи или премахне насилието срещу жените; подобно е разбирането и на термина gendered understanding of violence, където gender отново означава „пол“ – мъжки или женски (но може да означава и джендър – социално разбиране на пола). Наред обаче с тези разбираеми изрази (които съставляват две трети от всичките 25 употреби) идва употребата и на gender equality (което се разбира като равенство както между половете – мъжки и женски, така и между половете и различните типове „усещания“ на индивида като принадлежащ към противоположния на раждането си пол или към никакъв пол), gender identity, non-stereotyped gender roles и т.н. Ето тук е разковничето за разбирането на джендърната идеология – в правенето на разлика между gender, употребено като „пол“, и на gender, употребено като хомосексуална (или трансджендърна) практика в обществото. Да се правим, че в злощастната конвенция няма и намек за джендърна идеология (както направиха господа професорите и различните „учени глави“), означава открито признаване на факта, че не сме разбрали (или не сме искали да разберем) какво означават горните термини и изрази, според както те се употребяват в съвременната западна политика и законотворчество (но които все още не са станали част от западната култура – и слава Богу!) и според както те са употребени и в конвенцията.

Който все още не е убеден какво означават свързаните с джендърната идеология изрази, той трябва да прочете внимателно Изяснителния доклад към конвенцията, където нещата са доста по-ясни. Той би трябвало най-малкото да се запита защо е необходимо въобще да има Изяснителен доклад – нима конвенцията не се изразява правилно или достатъчно изчерпателно? Тук отново ще приведа примера с българската баница – както надълго трябва да се обясни на чуждоземеца какво е това българско чудо, така и конвенцията трябва да бъде допълнително изяснена на народите, та да не остане съмнение у тях за какво точно става дума. Всъщност Истанбулската конвенция е изяснявана и в други европейски документи и отново причината е същата – на всеки да стане ясно какво се крие зад думите ѝ. Да четем конвенцията и да мислим, че тя се отнася само до ограничаването и премахването на насилието срещу жените, означава не само повърхностно разбиране на текста, но и неграмотност относно процесите, протичащи в западните общества, които са дали отпечатък и върху текста на този злополучен документ.

Друг показател, който може да ни подскаже, че понякога не можем правилно да преведем или да разберем дадено явление и съответните думи, с които то се изразява или описва, е че най-често въвеждаме в българския език новите термини в тяхното английско (или френско или немско) звучене: нямаме една дума за превод на gender и затова въведохме думата джендър. Но тъй като на Запад (и особено в английския език поради огромния натиск на американската и английската действителност върху езика) непрекъснато се появяват нови термини, които все още се усвояват от западните общества, за нас става още по-трудно да преведем или пък да проумеем каква тъкмо действителност тези нови думи отразяват. Например, преди няколко дена чета в CitizenGo за една петиция срещу филмовия гигант Netflix, който от юли насам не само започна предавания с названието „Поздравления за аборта“ (където като богохулство може да се чуят думите на водещата Мишел Улф: „Бог да благослови Америка, и Бог да благослови абортите“), но и излъчвания на филми с хомосексуално съдържание и дори на филм, съдържащ детска порнография; наскоро Netflix обяви началото на нов сериал с названието Super Drags, в който по подобие на Батман, борещ се със злото в големия град, трима герои, преоблечени в дрехи на противоположния пол, също се борят с недъзите на западното общество, като искат да спасят света. Твърде трудно е за българския читател и зрител да разбере какво означават „реалиите“ drag queen и faux queen или пък drag king и faux king. Какво е queen и king – всеки знае, но като навлезе в същността на явлението drag queen или drag king той разбира, че queen не означава кралица или пък king – крал, а тъкмо обратното: queen са мъже, облечени в женски дрехи и гримирани като жени, за да играят женски роли, а пък king са жени, облечени и действащи като мъже (подобно е и с faux queen и faux king – и тук думите са употребени в своята противоположност).

Новото разбиране на „половете“ се насажда все по-усилено в обществата, особено чрез западните медии. Така наскоро във Великобритания се появи предаване, призвано да допълни (или пък да измести?) прочутото Big Brother, имащо аналози в много страни по света, но в него всички участници имат различни „полове“ – мъжки, женски, неопределен или пък и двата едновременно, като всеки от тях има и съответна сексуална ориентация: бисексуална, хетеросексуална, хомосексуална и т.н. Продуцентите нарекоха предаването Genderquake, с което искат да посочат, че разбирането за „пола“ е разтърсено (или трябва да се разтърси из основи) в съзнанието на обикновения човек – той трябва да го разбира в много по-свободен контекст, не само като мъжки или женски, а въобще като социално явление, което няма нищо общо с физическия пол. На един сайт на българската Wikipedia е направен опит за изясняване на цяла дузина термини, които са свързани с половата идентичност и джендърната идеология, и макар там да има доста неточности, все пак той може да послужи като някакво изяснение на смисъла, който се влага в тях.

Че и други филмови компании включиха в „репертоара“ си хомосексуалната тематика (например Дисни в сериала си Анди Мак включва историята на 13 годишно момче, което „разбрало“, че е гей), че доскоро привърженици на християнските ценности „обърнаха листа“ и станаха застъпници на абортите и промениха отношението си към живота и неговата святост (например обичаната от мнозина Сандра Бълок се кани да играе във филма „Оставете я да се изкаже“, който пропагандира аборта), или както се казва, „никога не е късно човек да се окепази“, споменато особено за Том Джонс, с чиято музика и песни израснаха три поколения, но който вече на възраст реши да загърби добродетелите и се отдаде на греховен живот със „съпруга“ си – това както и да е. Но всъщност новите „реалии“ целят чрез противоположното по смисъл използване на думи, термини и изрази да се внедри в съзнанието на днешното поколение, че старите и традиционни понятия и „реалии“ вече са отживелица и че напредничавият ум трябва да има ново разбиране за човека и за неговата същност (включително за неговия пол и сексуална ориентация).

Българският език тепърва ще се опитва да „усвоява“ тези нови термини и „реалиите“, стоящи зад тях, но силно се надявам, че това „усвояване“ ще си остане само на плоскостта на езика и на преводите, а не на практиката и опита. Поне засега опитът за прокарване на джендър идеологията чрез благите думи и цели на Истанбулската конвенция бе преустановен от Конституционния съд и имам надеждата, че и други подобни опити ще бъдат добре разбрани от властимащите и от съда и ще бъдат навреме прекратявани. Е, ще има хора, които ще дискутират бъдещето, което ни очаква (например новата дискусия „Диалози за бъдещето“ на Move.bg, където на първото шоу, озаглавено „100 години по-късно или в какъв свят ще живеят внуците ни?“, един от „експертните“ участници каза: „Както ние се грижим за животните и ги ваксинираме, така и ние ще сме нахранени, ще има хубави шоута по Netflix, ще бъдем поддържани живи дълго, доколкото осигуряваме хранителната среда. Няма да сме толкова много на брой, което не е задължително утопично или дистопично” – този човек май още отсега е загубил връзката с настоящето и близкото ни минало, пък знам ли: може би Netflix ще му помогне още по-бързо да достигне желаното от него бъдеще за внуците му), но вярвам, че ще има много повече хора, които ще продължават да помнят кой е човекът и какво е неговото призвание тук на земята през краткия му живот, който Бог му е отредил.

Бел. Снимките са взети от цитираните тук сайтове.