Животът си тече в своите забързани темпове и година след година, ден след ден, час след час светът около нас се променя. Промяната, която виждаме днес обаче, все по-рядко е свързана с полезни за обществото реформи и е по-скоро резултат от практики, чиито последици ще са унищожителни за следващите поколения, ако не бъдат преустановени. Една такава промяна е натрапването на джендър идеологията, която трайно се настани в живота ни чрез досадното ѝ и постоянно пропагандиране и която е на път да се превърне в епидемия с поражения, далеч по-големи от заболяване от морбили например.
Темата за Истанбулската конвенция дойде на дневен ред и отмина, но се оказа, че джендър агресията срещу българското общество не е само вчерашна новина. Завидното упорство, с което леви активисти и управляващ елит целят ненормалното да стане нормално, има опасност да доведе до това обществото в крайна сметка да вдигне ръце и да се примири с новоизмислената полово неутрална реалност. Такъв сценарий не трябва да се сбъдва. Не трябва да отстъпваме от позицията на здравия разум. Не трябва да свикваме с абсурда, защото в момента, в който свикнем, битката за децата ни ще е изгубена.
Когато заговорим за следващо поколение и за битка, съвсем логично първата асоциация, която идва наум, е училище. Училището, което по презумпция би трябвало да бъде място за придобиване на знание, също изживява своята поредна зловеща метаморфоза и се е превърнало в затвор за идеологическо промиване на детския мозък. Би било добре тази оценка да е плод на просто нечия болна фантазия, а не да почива на конкретни факти, но уви. Принудителното въдворяване на отпадналите от училищната система, от една страна, и джендър обучението, от друга страна, доказват, че заявените добри намерения училището да образова са само претекст да се извършава масово превъзпитание на младите граждани, за да са подготвени за новия свят – светът, лишен от морални устои.
В новина, изнесена на сайта на BTV, можем да се запознаем с един от многото скандали, разтърсващи както отделните учебни заведения, така и цялата образователна система:
Брошури за сексуално ограмотяване на учениците предизвикаха скандал между институциите. Проблемът е, че на снимка, която е приложена за болестите, предавани по полов път, са двама млади мъже. Брошурите са издадени от здравното министерство и са разпространени от РЗИ – Ямбол. […] Брошурата се нарича “Любов без последствия” и е издание на Министерството на здравеопазването. Тя е богато илюстрирана и е предназначена за сексуално възпитание на учениците.
От материала става ясно, че едва ли не се е получило недоразумение и брошурите са били прибрани след писмо от Регионалния инспекторат. Но директорът на гимназията, в която са предлагани хомосексуалните порнографски материали, Йордан Милков с право е в недоумение. Ето какво заявява той по въпроса:
… в началото бе едно обаждане дали в училище има такива брошури и каква е съдбата им и да не ги разпространяваме, после дойде официално и писмото. В него пише да не се разпространяват брошурите. […] Как може да забраняваме нещо, което предварително са го одобрили! Отзад на самата брошура стои Министерството на здравеопазването, подписано. Те са минали през утвърждаване, минали са през съответния контрол на министерствата, пристигнали са по официален ред чрез институции, и когато картинката се оказва неадекватна или провокативна, започваме с писма (…), казва директорът Йордан Милков.
И наяве излиза абсурдната ситуация, че институциите са одобрили разпространението на недопустимите от морална гледна точка материали, а след това дават обяснението, че не са наясно кой е отговорен за допускането им до училищата. Дали образователното министерство и Министерството на здравеопазването не общуват помежду си не е най-важното в случая. Забележително е постоянството, с което управляващите търсят начин да „образоват“ децата така, че те да приемат хомосексуалната идеология като нещо естествено.
Въпросният скандал не е изолирано събитие в отдалечен провинциален град. Не. Той е само поредното „недоразумение“ в образователната система, а „недоразуменията“ станаха заплашително много. Неотдавна се появи анкета на Европейската комисия SELFIE (самооценка на ефективното обучение чрез насърчаване на използването на иновативни образователни технологии), в която българските ученици трябваше да отговарят на така „важния“ за учебния процес въпрос какъв е техният пол. И понеже от ЕК са „широко скроени“ по отношение на половата идентичност, в злополучната анкета са предвидени четири възможности за отговор – “момче“, “момиче“, “друго“, “предпочитам да не казвам“.
По повод възмущението, надигнало се в българското общество, образователният министър Красимир Вълчев хвърля прах в очите на родителите, заявявайки, че той е против въпросите за пола, но е станало недоглеждане. Звучи достоверно, но не е истина. Достатъчно е да си припомним позицията, която неговата партия заемаше по отношение на т.нар. Истанбулска конвенция, за да разберем, че става въпрос за целенасочено прокарване на джендър идеологията в българското училище. Разбира се, като мнозинството български политици, разчитайки на късата памет и пословичната наивност на българския гласоподавател, Вълчев невинно призна, „… че не е разглеждал въпросите в анкетата и отново подчерта, че над 900 училища вече са я попълвали и до преди два дни не е имало нито един сигнал за нещо смущаващо“, и после допълни, че „платформата е много полезна за степента на дигитална готовност на училищата и нито министерството, нито Европейската комисия искат да го компрометират“. Само че, анкетата вече е компрометирана, защото за всекиго е ясно, че образованието е параван, зад който са се скрили истинските цели на управляващите.
И стигаме до важния въпрос – ако училището е място за придобиване на знания, какви точно знания се придобиват в програмите, одобрени от българските институции. Ако училището обаче е място за насаждане на конкретна идеология, то не е ли правилно да го оприличим на затвор. Затвор, в който трябва принудително да бъдеш въдворяван като във всеки истински зандан или трудов лагер. Ако детето вече е въдворено, пред родителите му стоят два варианта: или любимата им рожба да излежи присъдата си, за да бъде докрай превъзпитана, и така да получи възможност да се впише като бъдещ достоен поданик на общество, белязано от уродливия строй, все повече придобиващ чертите на тоталитарната демокрация, или да избере другата възможност – да избяга от затвора, докато все още има време и докато все още има детство, което да бъде изживявано.
