По инициатива на Президента на републиката религиозни общности ще отслужат молебен за здраве и благоденствие на българския народ.
Библията казва, че има голяма сила в усърдната молитва на праведния (Посланието на ап. Яков 5:16). Но праведен е само този, който вярва и изповядва Исус Христос като единствен Господ и Спасител, посредник между човека и Бога (1 Тим. 2).
В случая е похвална инициативата на Президента на България да обърне внимание на религиозните общности и да призове за тяхната молитва. Когато ситуацията на хората е отчайваща, тогава хората търсят Бога. Такова е положението с българския народ в момента.
В същото време тази инициатива, колкото и да е значима в политическо отношение, остава недоносена в чисто духовно и молитвено отношение. Защото не всяка вяра и религия има молитви, които достигат до Бога, а такива са само тези, които са принесени в името на Единородния Му Син – Исус Христос. И християнските лидери, които участват в този молебен, би следвало да си задават въпроса: доколко чисто политическата и държавническа загриженост на г-н Президента е информирана от вяра и търсене на Бога и доколко – от политически прагматизъм и управленска безизходица?
Ако християните в тази група биха си задали този въпрос, може би нямаше да подкрепят безрезервно една инициатива, в която Божието име е схващано (в най-добрия случай) по много различен от билейския начин. Ако този въпрос въобще стоеше на дневен ред пред удостоените с честта да се молят с държавния глава християни, те биха били готови да дадат правилна насока на молитвите на държавните мъже към истинския Бог, чрез Спасителя.
Разбира се, ако биха ги чули, и ако техният съвет не би бил счетен за смущение на религиозното “единство”, така лелеяно от светската власт.
Но кое е по-важно? Честта от поканата на г-н Президента или рискът на пророческото заявяване на библейската истина?
Тя не е толкова сложна: преди да се служи молебен за здраве и берекет за народа, е редно да бъде отслужен молебен за покаянието от безбожието и греховете на народа и управниците срещу Бога на Библията (Йона 3).
Все пак, тази първа инициатива би могла да бъде едно начало към постепенното съзряване за реалността, че държавата не е Бог, а негов служител за ползата на обществото.
