Истината, любовта и свободата винаги са вълнували човечеството и органично са свързани с духовността и битието на хората. Тези понятия се възприемат и усещат лично и неповторимо от всеки човек. Съществуват разнообразни подходи за осмислянето и тълкуването им и в този контекст се сблъскваме с концепции, клишета, романтични представи, революционни идеи, шаблонни мъдрости, цитати от известни философи, практически опит, болезнени преживявания или красиви спомени. Когато тези понятия се разглеждат сами за себе си, се изкривява оригиналното библейско значение и се изпада в антихристиянски трактовки.
Може да се направи аналогия с триизмерния (3D) материален свят, в който живеем. При опитите да се представи реалистична картина на обект или сцена от околната среда, дизайнерите на графични или видео продукти използват детайлни 3D модели. Проекциите или сенките на реалните обекти са двумерни и се характеризират с голямо редуциране на реалните атрибути на оригиналите. Аналогично, истината, любовта и свободата, когато се разглеждат отделени една от друга, се лишават от същностните си атрибути и се използват за манипулативни цели и създаване на изкривени мирогледи.
Свързаността
„Нещата работят по три“ е парадигма, която може да се онагледи с множество примери за взаимосвързани принципи или понятия, работещи заедно. В настоящата статия разглеждаме конкретна тройка – свободата, истината и любовта – и как последните не могат да функционират поотделно в пълнота без всеки от останалите компоненти. Не може да има свобода (духовна, политическа или друга) без истина и любов. Не може да има любов без истина и свобода, проявена на първо място чрез изборите на свободната воля и мисленето на човека според истината. Не може да има истина без свободната воля, чрез която осмислено да приемем тази истина, и без любов, чрез която да действаме според истината.
На запад е популярно клишето „по-добре да си мил и любящ, отколкото да си прав“ (It is better to be loving than to be right). Тази мисъл е ценна в контекста на борбата с егоизма, в изграждането на характер и на правилни взаимоотношения между хората, но и лесно може да се злоупотреби с нея. Основната манипулация е в противопоставянето на истината и любовта като взаимноизключващи се. Няма противоречие между това да си прав и да си мил – първото се отнася за същност, съдържание и контекст, а второто – за начина на „презентация“, действие и комуникация.
Друга манипулация е внушението, че да си мил и да проявяваш любов означава да се съгласиш с лъжата и да не изявяваш твърдо позицията си. Този вид злоупотреба се наблюдава в съвременната култура на изличаване, която конфронтира инакомислещите с обвинението, че имат „език на омразата“, особено по отношение на прогресистите и ЛГБТИ кръговете. Не можем да обичаме истински и да сме мили, ако не сме приели истината. Тук може да приведем пример с популярния казус: как да се каже истината на пациент, който е болен от тежка болест. Очевидно премълчаването на истината за здравословното състояние на човека не е мило и не е израз на любов, но напротив – може да навреди, ако не се предприемат животоспасяващи действия. Също така, истината трябва да се комуникира по правилния начин – с търпение и милост, без завист, без превъзнасяне, без безобразничене, без егоизъм, без раздразнение, без отмъстителност, без злорадство, както това е казано в наставляващите думи на апостол Павел.[1] В друго послание на апостол Павел отново се демонстрира неразривната връзка между истина и любов с увещанието, че можем да пораснем духовно, ако действаме истинно в любов.[2]
За истината
„Министерството на истината“ не е изобретено от Джордж Оруел в известния роман „1984“. „Министерството на истината“ винаги е съществувало в човешките души. То се е появило в момента на грехопадението, когато според повествованието на библейския текст Адам и Ева са яли от дървото за познаване на доброто и злото. Копнежът за познаване на истината е заложен от Твореца и на дълбоко фундаментално ниво може да бъде задоволен само от Бог, Който е Пътят, Истината и Животът.[3] Изборът на хората да задоволят копнежа за истината извън Бога води до появата на „министерството на истината“ в човешкото сърце и последващите негативни проявления отвън. За съжаление, Католическата църква е имала „министерство на истината“ в лицето на Инквизицията, чрез която се е „справяла“ с ересите, а „великите“ френски революционери са действали с гилотината, за да се справят с буржоазията и Католическата църква, и така са успели да наложат „свобода, равенство и братство“ (явно и те са прозрели, че нещата работят по три, но тук става дума за фалшификати). На локално ниво, в семейните взаимоотношения, при взаимоотношенията между колеги, приятели или съседи, при психологическите сблъсъци между хората се проявява „министерството на истината“. Убиването на хора с камъни в Стария завет и разпъването на Исус Христос на кръст също са примери на проявление на „министерството на истината“. Особен аспект в „министерството на истината“ е желанието нечия „истина“ да бъде наложена върху другите, което води до психологически и физически репресии, унижение, манипулация, контрол, измъчване, заличаване или унищожаване.
Най-жестоката форма на „министерството на истината“ е когато човек я прилага върху себе си с гордост, себеправедност, самозаблуда, комплекси или различни форми на малодушие и когато сам става за себе си палач, мъчител, инквизитор и гилотина, като „убива“ себе си с камъните на своята истина или сам се „разпъва на кръст“. Ние сме грешни и не можем да бъдем „министерството на истината“ сами за себе си. Нужно е Бог да ни съди, а ние да се смирим и да приемем Неговата справедливост и милост. Отричането от себе си и носенето на кръста всеки ден,[4] както е било казано от Господ Исус Христос, е нещо, различно от себеправедното прилагане на „министерството на истината“ – плод на себичната и умопомрачена природа на човека. Не може истината да се отдели от Исус, Който е „Пътят, Истината и Животът“.[3] Проблемът на човечеството е именно в това отделяне на „министерството на истината“ от Божествения източник на живота и всичко добро.
За любовта
„Бог е любов“ е основополагаща библейска истина[5] и без нейното осъзнаване и зачитане е невъзможно коректно да се разглежда концепцията за любовта. Любовта може да се възприема на различни нива: (i) като същност, Божествена същност и естество – „Бог е любов“; (ii) като мотивация, начин на мислене и вътрешно дълбоко разбиране и (iii) като действия, активности, самоотверженост или въздържание. В нива (ii) и (iii) винаги присъстват човешките вълнения, чувства и емоции, които са форма на оцветяване и език за външно изразяване на любовта, което само по себе си е чудно и красиво. Трагедията на човечеството е в подмяната на библейските концепции с плитки и измамни заместители. Манипулативната пропаганда на Холивуд е заместила парадигмата за истинската любов със субективните човешки емоции, които лесно водят към егоизъм, хедонизъм и поквара.[6, 7]
Емоционалната топлота, която по уникален начин се предава от майката при възпитанието на децата, е един от езиците и елементите на любовта. Цялостното възпитание е свързано с изграждането на духовна, душевна и телесна пълнота и зрялост, за които са нужни и бащата, и майката, и задружна общност от изградени личности.
В романа „Големите очаквания“ на Чарлз Дикенс е описана историята на мис Хавишам, която преживява голям шок от факта, че е изоставена малко преди сватбения олтар, и поради тежката психологическа травма буквално замръзнала в този момент на времето. Травмите вредят не само на човека, но и на поколенията след него, а така също се изкривява дефиницията и усещането за любовта. Ще цитираме думи на мис Хавишам относно „грижата“ за осиновената ѝ дъщеря: „Вярвай ми: най-напред, по времето, когато я взех, аз исках само да я спася от страдание като моето. Никакви други намерения нямах отначало. Но когато тя поизрасна и започна да се разхубавява, постепенно извърших злото; с похвали, накити и поуки, със собствения си образ, който беше винаги пред нея като предупреждение, подкрепящо поуките ми, аз изтръгнах сърцето ѝ и сложих на мястото му късче лед“. Това е покъртителен пример за криворазбрана и обсебваща „любов“, породена от липса на истина и свобода в човешката душа. Аналогично на историята за мис Хавишам, съвременните медии, държавни политики, институции и социални услуги искат да „осиновят“ младото поколение и да „спасят“ крехките човешки души от страдание, като цената на такова спасение е „изтръгването на сърцата и замяната им с късчета лед“. Именно такъв е ефектът на подмяната на истината и любовта с фалшификати.
Пример за такъв фалшификат е популярна фраза от филмите и музиката: „не мога да живея без теб“, която се счита като апотеоз на „истинската“ любов. Когато тази фраза е на емоционално ниво или на ниво задоволяване на битови, естетически, психологически или сексуални нужди, е израз на зависимост, съзависимост, егоизъм, нараняване, комплекси и неразбиране на същността на любовта. Твърдението „не мога да живея без теб“ е екзистенциално адекватно само когато е насочено към Бог, Който поддържа всичко и всички – буквално без Него не можем да съществуваме и да живеем. Развиването на нездравословни взаимоотношения с много зависимост и съзависимост е друга изкривена и токсична форма на „задоволяване“ на дълбоките човешки копнежи. Тези зависимости са заместители на истината и любовта и водят до загуба на свобода. Всъщност, опитите да се наложи неморалния начин на живот, мисленето и усещанията на ЛГБТИ общността са пример за създаване на силна съзависимост или зависимост на обществото от личните емоционални проблеми на дадена група хора чрез законотворчество. Смирението, покаянието и отричането на егото се считат от съвременната хедонистична холивудска култура като „голямо страдание“ и „липса на любов“ – т.е. точно обратно на тяхното автентично душеспасително предназначение, мотивирано от истинската Божия любов, която единствена може да ни донесе свобода.
За свободата
Разбирането за свобода е изкривено поради греховното човешко естество и помрачаването на умовете. Най-големите противници на Господ Исус Христос – политическите и религиозни юдейски водачи от първи век – са имали идеен сблъсък с Него именно по въпросите за истинската свобода. Юдеите са били силно разочаровани от Исус, защото са разглеждали свободата само като геополитическо понятие, а Исус от своя страна ги изобличил, че са роби на греха и де факто е конфронтирал техните претенции, че като Аврамови деца те са свободни и не са роби на никого.[8] Именно към тези, които се мислели за свободни, но не били, Исус Христос е изрекъл известните думи: „И ще познаете истината и истината ще ви направи свободни“[9] – фраза, която и днес се цитира масово в света, но често извън контекста на Истината – Исус Христос. Заради Своята любов към падналото в грях човечество, Бог е промислил спасение чрез смъртта и възкресението на Исус Христос и дори нещо повече – осиновяване от Бога. Непознаването на истинската любов ни прави сираци и затова губим свободата си. Сираците, дори и да живеят в политически и икономически свободна среда, в сърцето си носят робство. За да оцелеят, сираците намират всякакви форми на битието, които водят към антисоциално поведение и лесно стават „крадци“, „просяци“, „наркомани“, „лъжци“, „предатели“, „клеветници“ или „корумпирани“ – преносно или буквално, както и лесно си намират оправдание чрез манталитета на жертвата.
За лукавия противник на човечеството е писано: „крадецът влиза само да открадне, да заколи и да погуби …“.[10] Кражбата може да бъде във всякакви области: време, сили, възможности, емоции, творчество, извършване на полезни неща, развиване на взаимоотношения и т.н. В крайна сметка се ограбват и свободата и истината. За да познаем истината, се изисква искреност и усърдие от наша страна. Всъщност, в повечето случаи принципът „истината ще те освободи“ се цитира без условията, нужни за действието на този принцип, ясно посочени от Исус: вяра, следване на думите на Исус и посветено ученичество.[9] Исус Христос е Истината и в Него е истинската свобода. Свободата не може да се отдели от Истината – Христос – и да се сведе само до революционна борба, морална и етична активност, усилия, някакви мистични преживявания или трансцендентни разсъждения. Така също и законът за „сеене и жънене“ е в сила: ако посеем истина от наша страна чрез вяра, отношение и действие, ние жънем истината – Исус Христос и свободата. Истината без любовта може да се превърне в сух списък с правила и закони и вместо да води към свобода, да поробва под властта на едно фанатично следване на закон, отварящо път към тоталитаризъм и фашизъм.
Заключение
Едно възклицание на Свети Августин прекрасно онагледява взаимосвързаността на истината и любовта в контекста на вечността: „О, вечна истина и истинна любов и любима вечност“ (Августин, Изповеди, глава 7, X).
Именно контекстът на вечността и Бога осмислят трите понятия, за които разсъждаваме. Ако човек е честен със себе си, обича истината и се стреми към нея, би трябвало да си задава въпроси относно своите успехи и велики дела: защо се постига дадено нещо, какво иска да даде на хората, какво иска да получи от хората, има ли гордост, себичност, комплекси или сребролюбие в мотивационната система и т.н. Отговорът за човешките проблеми е в Бога, а не във „великата“ вавилонска кула на човешките постижения, които играят ролята на „убежище“, което обаче държи човеците далеч от истината, любовта и свободата.
Имаме лична отговорност да се учим, да търсим истината, да култивираме истината в нас и да се насърчаваме към истината. Истината не е самоцел – за да сме по-умни от другите, но за да може любовта да е просветена и да сме свободни. Това ще ни помогне да не сме плитки, плоски и двумерни, но да сме „триизмерни“, да сме в хармонията на взаимосвързаните истина, любов и свобода, в чието познаване можем прогресивно да растем в дните на земния ни живот. Ако сме се заблудили и отклонили, има ново начало. Бог не се е изчерпал от възможности и при Него няма оскъдица. Така и ние сме призвани да вършим делата си с пълнота в сърцата си. Действията с чувство на празнота крият опасности, но който желае, може да търси пълнотата на Божията истина, любов и свобода.
Бележки
[1] Библия, Първо послание на апостол Павел към Коринтяните, глава 13, стихове 4 – 7 (1 Кор. 13:4-7)
[2] Библия, Послание на апостол Павел към Ефесяните, глава 4, стих 15 (Ефес. 4:15)
[3] Библия, Евангелие на Йоан, глава 14, стих 6 (Йоан 14:6)
[4] Библия, Евангелие на Лука, глава 9, стих 23 (Лука 9:23)
[5] Библия, Първо послание на апостол Йоан, глава 4, стих 16 (1 Йоан 4:16)
[6] Атанас Димитров, „Холивудската безвкусица. Опростяване, демагогия и контрол върху мисълта“, 23 март, 2023, блог „Свобода за всеки“ (https://svobodazavseki.com/)
[7] Атанас Димитров, „Упадъкът на Холивуд. Поощрявана дехристиянизация и другият Холивуд“, 10 април, 2023, блог „Свобода за всеки“ (https://svobodazavseki.com/)
[8] Библия, Евангелие на Йоан, глава 8, стих 33 (Йоан 8:33)
[9] Библия, Евангелие на Йоан, глава 8, стихове 31 – 32 (Йоан 8:31-32)
[10] Библия, Евангелие на Йоан, глава 10, стих 10 (Йоан 10:10)
Доцент Николай Кочев е преподавател в Пловдивски университет „Паисий Хилендарски“, магистър по математика и доктор по информатика.
