Наистина, който е мъдър, той прави разлика: може да различи злото от доброто, черното от бялото, порока от греха… И това е не само библейска истина – това е проста човешка истина, която битува във всички народи и племена по света. Но както глобализацията доведе до относителност на почти всичко в живота („няма истина, няма твърди убеждения, няма непреходни ценности…, всичко в живота е относително“), така и мъдростта вече не се схваща като ценност и достойнство на изградена личност, можеща да прави ясна разлика между противоположни идеи, тези, ценности, практики и т.н. Днес като че ли все по-замъглено виждаме, а ясните граници и разлики станаха неясни и размити. Горко ни, ако това наистина е така (но все пак продължавам да казвам „като че ли“, надявайки се това да не е така).
Една от причините (наред с много други) за това замъглено разбиране на нещата от живота е поднасянето на лъжи и заблуди, обвити с красиви думи и примамливи обещания; съвременните медии и интернетът са изключителен проводник, по който текат тези „красиви лъжи“ (както те са проводник – и това не може да се отрече! – и на истини и действителни ценности). Кой от нас не би искал да остави потомство след себе си, кой от нас не би искал да не заболее, коя майка не би искала да роди здраво дете и да се радва на отглеждането му и да се надява на него в старините си, кой не би желал да предотврати появата и развитието на болест, която може да го споходи след известно време, и т.н.? Това са естествени човешки стремежи и желания и те се основават на вярата на хората (вярващи или невярващи) в бъдещето: всеки човек е убеден, че съществува бъдеще и че неговите потомци ще живеят в него.
Тези стремежи и желания като че се изпълват с по-нататъшното развитие на биотехнологиите, които вече позволяват раждането само на здрави деца (разбира се, засега все още в ограничен кръг случаи, но с тенденция броят на хората, принадлежащи към новата технологична раса да се увеличава все повече, докато обхване цялото човечество) и премахване завинаги на множество заболявания, които за момента са нелечими. Всеки нормален човек ясно ще разсъди, че няма нищо лошо в една технология, която може да позволи раждането на здрави деца. Но ето тук трябва да си спомним призива да бъдем мъдри като змии и да правим разлика: технологията сама по себе си не е зла, а хората, които могат да я приложат за свои цели, могат да бъдат зли и да я използват по такъв начин, че тя да доведе до промяна в разбирането за това какво е човекът като биологично същество и да ги кара да се поставят на мястото на Бога и да „творят“ индивиди (но не и човешки същества!) според техните разбирания.
Искате със сигурност раждането на здраво дете, въпреки че страдате от някаква болест или пък че може да заболеете от рак? Няма проблем – ние ще ви помогнем! Хората вече са добре осведомени, че не могат да се родят здрави деца от болни родители, особено болните от рак, преди всичко поради химиотерапията и радиотерапията, които водят до изменения в клетъчната структура на човека (поне така ни уверява генното инженерство) и затова те желаят да се „застраховат“ и ако е възможно още преди да заболеят да бъде съхранен техен генетичен материал и яйцеклетки, които сетне да бъдат оплодени и да бъде родено здраво дете. Така например се роди и идеята за „бебе от трима родители“ (две майки и един баща), която първоначално като че разтревожи някои хора поради това, че технологията може в бъдеще да се използва за „създаването“ на „идеални деца“ и идеални хора (сигурен съм, че българският читател е запознат с технологията, но ето за всеки случай един материал от февруари 2015 г.).
Разбира се, страховете скоро бяха забравени и технологията продължи да се развива и малко след първите опити последва и друго откритие – че е възможно съхраняването и „отглеждането“ в лабораторни условия на яйцеклетки още в най-ранните стадии на развитието им и последващо „имплантиране“ в женския организъм до постигането на бременност. Както обикновено, опитите първо са върху животни, в този случай най-напред те са извършени върху мишки, което довело до раждането на здрави мишлета (отново новина на Гардиън, този път от октомври 2016 г.). Тогава бе изказано мнението, че технологията е твърде несигурна и че за прилагането ѝ върху човек ще са необходими десетки години, докато тя бъде усъвършенствана.
Но учените не престават да мислят за доброто на жените, които евентуално няма да могат да имат деца или които биха родили деца с генетични увреждания (и в подобни разсъждения няма нищо лошо!), и съвсем скоро в някои лаборатории започват опити с човешки яйцеклетки, първоначално тайно и без одобрение на някакъв държавен орган, а след това се иска и съответното одобрение или лиценз за провеждането на опитите. И само преди няколко месеца комисията по оплождане на Великобритания дава на една лаборатория в Нюкасъл лиценз за създаване на бебе от трима родители (само година след онези опити с мишките!).
Необходими бяха още няколко месеца, докато тази лаборатория намери и жени, които желаят технологията да бъде приложена спрямо тях, и преди няколко дена, 1 февруари 2018 г., това бе обявено и в британската преса под заглавието „Лекари от Великобритания избраха първите жени, които ще имат бебе от трима родители“. Също само преди броени дни (9 февруари 2018 г.) се появи и новината „Пробив в техниката на оплождане: за пръв път яйцеклетка е „отгледана“ в лаборатория“, където се съобщава, че лабораторията в Нюкасъл е успяла да „отгледа“ яйцеклетка още от най-ранен стадий на развитие до зряла яйцеклетка, годна за оплождане и съответно пригодна за раждане на здраво дете; в новината се казва също така, че процесът на „отглеждане“ на яйцеклетки в лабораторни условия ще даде на учените ново познание за растежа им и за същността на самата яйцеклетка в изолираните от човешкия организъм условия на развитие. И при този случай учените настояват, че ще минат още доста години преди технологията да може да бъде използвана в медицинските клиники.
Защо разказвам неща, които в по-голяма или по-малка степен вече са известни на читателя? Първо, защото винаги ни е необходимо припомняне! Нима като сме прочели библията веднъж, преставаме вече да я четем? Нима като сме се поучили от нещо, преставаме да мислим за поуката? Защо (в православието) изповядваме даден грях и сетне отново го повтаряме и отново го изповядване? А християнството тъкмо това ни казва: човек винаги трябва да помни Божиите заповеди и да ги изпълнява, да помни Христовите повели и да следва Спасителя, но тъй като човек не може винаги да помни, той има нужда от припомняне, от многократно връщане към истините и ценностите на вярата, та тя да бъде непрекъснато подхранвана и да поддържа жива връзката ни с Бога. Затова непрекъснато четем Писанието и непрекъснато се поучаваме, когато сгрешим.
И второ, защото трябва да сме мъдри и да можем да правим разлика между нещата. По-конкретно от описаното по-горе трябва да можем да различим доброто, което новите технологии носят на човека, и злото, които те могат да му причинят; да ни подскажат докъде можем да си позволим да навлизаме в тайните на творението и къде трябва да спрем и да оставим Божията воля да действа там, където човек не може (и не трябва) да действа. Ако сме достатъчно разумни ще схванем, че развитието на технологиите е толкова бързо, че утре можем да се окажем изненадани от промените, които могат да настъпят в обществата, и че човек по природа е егоист, алчен, завистлив и греховно-настроен и ще използва технологиите според своите прищевки и приумици. С една дума – да сме мъдри и да разсъждаваме кое да приемем и кое да отхвърлим; с кое да се съгласим и да му съдействаме и с кое да не се съгласим, като същевременно осведомяваме и другите за бедите, които могат да произтекат от едно действие или бездействие; къде под благовидната теза за някакво „добро“ всъщност прозира едно зло, което може да ни споходи, и т.н.
Неминуемо тези разсъждения ме съблазняват да направя паралел с разгорещения дебат от последните месеци относно т.нар. Истанбулска конференция. Кой от нас се съмнява, че тя иска да направи насилието над жени и домашното насилие все по-рядко явление в живота на хората? Никой! Кой от нас не желае християнските принципи на зачитане достойнството на човека да станат принципи на човешко поведение за всяко общество? Всички искаме това и всички бихме се противопоставили на приемането в Европа на нехристиянски практики на други общества, в които жената е обект на незачитане, насилие, робия и какво ли не още! Но Бог ни е дал разум и ние можахме да видим и подмолните камъни в конвенцията, които всъщност ни карат да я отхвърлим и да настояваме законотворците ни да не я ратифицират. Защото разбрахме, че с една ръка се дава, а с друга се взема: колкото и добри цели да преследва конвенцията, тя все пак не можа да укрие от хората факта, че покрай призивите за „равенство“ и ненасилие тя желае европейските народи да се съгласят с приемането на нетипичната сексуална ориентация като нещо естествено и заложено в човека по природа: днес сексуално се „ориентираш“ като жена, утре може да се „ориентираш“ като мъж; до днес в училище имаше отделни тоалетни за момичета и момчета, от утре всички могат да ползват една тоалетна, и т.н. И конвенцията настоява да няма дискриминация срещу тези хора.
Наистина, дискриминирането на когото и да било в днешно време е неприемлива практика (аз също съм противник на каквото и да е дискриминиране), но мъдрият читател на този документ, предложен ни за ратифициране, схваща, че всъщност не става въпрос само за борба срещу дискриминацията, а за налагане на европейските народи на светоглед и разбиране за човека, които противоречат на тяхната култура и традиция. Жалко е, че водещи учени у нас (тук визирам уважавания от мен проф. Калин Янакиев) се опитаха да ни „обяснят“ колко неправилно сме изтълкували термина джендър (и действително в някои писания терминът неправилно е тълкуван!), как насилието срещу жени може да бъде изкоренено от българското общество, ако приемем конвенцията и я приложим в живота си, как тя нямала нищо общо с джендър-идеологията на Бътлър и неистовството на ЛГБТИ движенията в отделните страни, как терминът сексуална ориентация неправилно бил представен от противниците на конвенцията и т.н.
Жалко е, защото господин професорът (а също и други защитници на документа) отново подвежда обществото, а навярно и законотворците ни: зад истините, които той изказва (за неправилно тълкувания термин джендър и за разбирането му като „жанрова роля“, за липсата на връзка между различни порочни виждания на някои хора и текста на самия документ, и т.н.), се крият и неистини, които могат да излязат наяве (и които Янакиев бе длъжен да спомене, напр. за приемането от държавите на идеологията за „нетипичната сексуална ориентация“), ако се съгласим да приемем конвенцията и се опитаме да я приложим в живота си. Повтарям: да се опитаме! А дали тя наистина ще изпълни функциите си в българското общество според както е заложено в нейните 81 члена – това е твърде съмнително и онези, които разбират за какво всъщност става въпрос, вече виждат, че това дори е невъзможно. Изкорениха ли насилието срещу жени и домашното насилие онези 17 европейски страни, които са я ратифицирали? Не! Страните, които все още не я ратифицират, да не би да са по-неосведомени от нас за подмолните камъни в нея? Не, не са! Защо такива държави като Великобритания, Германия, Франция, Турция, САЩ и т.н. не признават приоритета на международната норма над вътрешното право, а ние с готовност (и по задължение) приемаме международните правови документи, дори те и да противоречат на законодателството ни? А за разумния човек е ясно в какви противоречия ще влезе нашето законодателство, ако ратифицираме конвенцията и се опитаме да я прилагаме в живота на българското общество.
Но пък този дебат в края на краищата до някаква степен разясни на хората у нас някои европейски разбирания и тенденции – както положителни, така и отрицателни – и от тази гледна точка наистина се оказа добре, че хората дебатират, и макар не винаги в спора да се ражда истината, все пак един разговор по парливи теми винаги е полезен. А както съобщи посланичката на Великобритания Ема Хопкинс по време на дискусията за конвенцията, която се състоя на 23 януари в Софийския университет, в момента Англия прави промени в законодателството си, което ще приключи с ратификацията на конвенцията, а дали тя да се ратифицира или не – за това изобщо няма никакво обсъждане и дебат в английското общество. Че защо и да има? „Управляващият мисли вместо нас, ние няма какво да се натоварваме умствено“ – предполагам мнозина от нас помнят този израз от неотдавнашното комунистическо минало и „партията-ръководителка“, която мислеше вместо нас. Казаха на британците, че излизането от Евросъюза ще спре имиграцията и ще направи страната независима и просперираща, и те взеха, че повярваха (а Путин потриваше ръце), сега им казват, че все пак островът си е в Европа и че каквото и да се опитват да правят, те ще бъдат в Европа, със или без Съюза, и че нито имиграцията ще секне, нито страната ще преодолее икономическата криза, в която ще изпадне и то в продължение на много години, ако продължава да си мисли, че е нещо отделно от Европа. Сега хората не знаят дали да вярват на това или не и са изключително объркани. Защото не направиха разлика между нещата, когато трябваше да направят избора си, защото за пореден път се оставиха друг да мисли вместо тях.
И тъй, още веднъж ми се иска да повторя: да бъдем мъдри като змии и да правим разлика между нещата: което е полезно и добро за човека да приемем, а което е вредно и греховно да отхвърлим без колебание; да приемем напредъка на технологиите, ако това ще помогне на хората да живеят достоен живот, и да не ги приемем, ако някои хора чрез тях могат да се опитат да „творят“ създания, приличащи на хора, но не и на Божии създания; да се поучим от посоченото в Истанбулската конвенция и дори ако е необходимо да направим съответни промени в законодателството си, но да не я приемаме във вида, в който ни се представя, защото тя ще роди горчиви плодове, които сетне ще берем – искаме това или не.
