През 2022 г. журналистът и политически коментатор Мат Уолш представи филма „Какво е жена?“ (https://www.imdb.com/title/tt20256528) на режисьора Джъстин Фолк, издаден от консервативната медия „The Daily Wire“. От скоро филмът вече се разпространява свободно в Интернет, като същият бе блокиран още на втория ден в платформата в YouTube. В него се засягат актуалните въпроси в западните общества за сексуалната идентичност както на зрели хора, така и на подрастващи и дори деца. Филмът представлява балансирано проучване чрез множество гледни точки от експерти в джендър изследванията, лекари, университетски професори, разнообразни социални кръгове до обикновени хора и дори племе в Африка, живеещо щастливо без западния прогрес. Въпросите, които се разглеждат, всъщност са актуални и за нашият обществен живот, в т.ч. и ратифицирането на Истанбулската конвенция от Европейския съюз. В този контекст бих искал да споделя някои размисли и детайли с ясното разбиране, че малко нови неща могат да се добавят по-темата. Въпреки това „напредъкът“ на прогресивните общества в насока „джендър права“ е „впечатляващ“ и може да послужи като нагледен урок за крайната цел на пътя, започващ невинно с Истанбулската конвенция.
Мотивация за войната срещу пола
Биологичният пол се определя при раждането на човек на базата на външните полови белези. Това е фундаментът, върху който е изграден нашият свят, и представлява основната идентичност на човека (и повечето животни), определяща го като мъж или жена. При джендър изследванията в нововъведения термин джендър (от англ. gender) се отчита лично възприятие и желание за сексуална идентичност, различаваща се от биологичната.
Според семейния терапевт Грет Комфри, фокусирана върху утвърждаването на пола, живеем в свят, който е натоварен с очаквания към индивида, базирани на т.нар. приписан пол (т.е. биологичен). Следствие от това са не само дрехите, които индивидът носи, но и професията, поведението му, очакванията от него, изборите в живота и т.н. Според професора по джендър и сексуални изследвания от университета в Тенеси Патрик Гжанка джендър идентичността не се ограничава единствено до мъжка и женска (независимо от биологичния пол), но включва и всички тези социални аспекти на живота. Според него искреното убеждение (или заблуда) за това как се самоопределяш трябва да има водеща роля в това как загрижените за теб те възприемат, докато незагрижените той класифицира като трансфоби.
Тази философска основа се аргументира с някои психологични възприятия и физиологични изменения, съпътстващи живота на човека, като например половата дисфория при децата най-вече по времето на пубертета – деликатен период на бурни хормонални промени, при който подрастващите започват да разбират какво означава да си мъж или жена. В този период, повлияни от среда и менторско поведение, децата често се заблуждават за своята полова идентичност и имат нужда от помощ. Проф. Джордън Питърсън споделя във филма обичайни наблюдения от своята практика за женствени мъже или жени с мъжко поведение. И така, по естествен начин, навлизайки в тази мисловна рамка, западните общества с грижа за човека апелират за разбиране, помощ и себеутвърждаване на тези, които не са в мир със собственото си тяло и душа. Без съмнение това е и богословски въпрос, който трябва да получи своя широк и категоричен отговор. За съжаление, дългото отсъствие на адекватно говорене по темата, с грижа към човека, душата и вечността отваря място за „решения“ чрез последващ джендър активизъм.
Джендър активизъм
Въпросът как да помогнем на обърканите души намира приложно място в развитието на джендър идеологията. Той накратко се изразява в два основни клона: духовен (атака срещу човешката душа) и физически (унищожаване на човешкото тяло). Нека погледнем към „напредъка“ по тези две области.
Конгресменът Марк Такано, подкрепен от ЛГБТ общността в Калифорния, е един от емблематичните политически застъпници на Закона за равенството (Equality Act). По същество този закон представлява поправка на Закона за гражданските права от 1964 г. в САЩ, като включва сексуалната ориентация и джендър идентичността. Чрез него се разширяват правата на самоопределящи се хора за достъп до обществени места като хотели, спортни зали, тоалетни и др., а не според „остарелите“ дефиниции за пол от през 1964 г., основани на биологичния такъв. Друг автокаталитичен аспект на половото объркване е насищането на училищните програми, културните мероприятия, медийното говорене и т.н. със съдържание, представящо девиантното усещане за нещо нормално и дори насърчаващо и модерно. След такава масирана философска атака не е странно, че объркването по отношение на сексуална идентичност расте, и оттук – трябва да се изследва и лекува, с което нарастват и пациентите (Параграф 22).
Вторият аспект на джендър активизма е насочен срещу физическата промяна на тялото. Основното послание тук е: не „Бог създаде човека по Своя образ; по Божия образ го създаде; мъж и жена ги създаде“ (Битие 1:27), а човекът стана бог и прецизира Божието творение по своя визия. Всъщност това послание също е и дълбоко духовно, но нека продължим с физическата промяна на пола. Тя се изразява както в медикаментозна, така и във физическа интервенция. Когато момиченцето се паникьоса от растежа на гърдите си в пубертета или пък момченцето – от уголемяването на пениса си, „решението“ според водещите експерти в областта е да стопираме хормоналните процеси с вещества, блокиращи пубертета, или с инжектиране на хормони от другия пол. След пубертета терапията се прекратява и младежът продължава живота си, пропускайки тийнейджърската буря. Често в този процес се използва медикамента Лупрон, употребяван за т.нар. химическа кастрация при сексуални престъпници. За тези намеси не се изисква съгласие на родител, след като вече сме дефинирали инженерството на пола като основно човешко право (вж. по-горе Закона за равенството). След подобна намеса към края на пубертета объркването в децата може да бъде толкова голямо, че те убедено да намират себе си заложници в чуждо тяло. Естествено, тогава услужливо идва и следващата стъпка за физическа интервенция и промяна на пола. Световно известният гинеколог и хирург д-р Марси Боуер разказва за своя опит в помощ на нейни пациенти мъже с женска самоидентичност чрез вагинопластика. Това е физическа промяна на тялото за създаване на женски вагина и вулва чрез материал от ненужния вече стар пенис на пациента посредством прецизна медицинска интервенция.
И ако всичко описано дотук за мнозина изглежда нормално, приемливо, възможно и донякъде разбираемо и очаквано, нека погледнем как продължава животът на хора, приели присърце философските идеи на джендър идеологията и дръзнали да променят тялото си в една или друга степен. Погледът към опита на смелчаците е поучителен, защото не по думите, намеренията или делата оценяваме идеите, а по плодовете им.
Плодовете на джендър идеологията
Надпреварата на мъже, представящи себе си за жени, срещу жени в силови спортове като плуване, лека или тежка атлетика и др. създава редица проблеми, като се започне от съблекалните и се стигне до обирането на медалите. Лиа Томас споделя през ABC News, че се участва щастлив с новата си идентичност на жена и от спечелените с труд медали по плуване. От друга страна, Райли Гейнс, завършила преди година университета в Кентъки и с впечатляваща кариера в плуването, бива не само изместена от Лиа Томас, но той/тя печели категорично (с няколко секунди преднина) пред олимпийски шампионки. Неговият „успех“ се поддържа и от политически и медийни решения. Чашата прелива, когато младата жена Райли и мъжът Лиа се засичат голи в женската съблекалня. Съотборничките на Райли ескалират проблема и треньорът на отбора организира среща с висшестоящи от атлетичния отбор, ЛГБТ хора, психолози и т.н. В резултат на младите жени се напомня, че са трансфоби, но ще им бъде назначена психологична помощ за справяне със ситуацията, като категорично се заявява, че плуването на Лиа не подлежи на обсъждане. Във филма е екранизирана друга подобна ситуация, при която мъж, представящ се за жена в СПА център, влиза в женската съблекалня, където има момичета и деца под 8 г. По-късно полицията идентифицира мъжа – това е 52-годишният Дерек Мърегер, регистриран сексуален престъпник от 2006 г. На същия са повдигнати обвинения за неприлично излагане на тялото.
В своето свидетелство Кели Нюгент, която е от женски пол и се е видоизменила до подобие на мъж на име Скор Нюгент, споделя за поредица процедури със синтетични хормони и операции, на които се е подложила. Преминала през 7 операции и един инфаркт, оцеляла на ръба на смъртта, причинена от емболия, приела 17 серии антибиотици след инфекции на всеки 3-4 месеца, тя счита, че не ѝ остава много живот и убедено твърди, че процедурите на т.нар. медицински преход са експериментални. Според редица проучвания хората, подложили се на тази процедура, получават умствено удовлетворение от промяната, но за кратко. В период от 7 до 10 години след интервенцията рискът от самоубийства е изключително висок. През 2022 г. САЩ е разполагала с 5 болници за трансформация на пола на деца, реализиран с огромна парична подкрепа от малки кръгове в страната. През 2018 г. в Канада баща е бил информиран, че детето му ще бъде третирано с хормони. По това време там вече действа закон, според който лекарите могат да предписват медикаменти на деца без съгласие на родителите. След като той се възпротивил и се обърнал към 13-годишната си дъщеря с „тя“ вместо с „той“, бащата бил арестуван и глобен с 30000 долара. Детайли по тази история са разказани във филма още докато таткото изтърпява наказанието си.
Какво е реалност?
Д-р Мириам Гросман, със солиден опит като психиатър на юноши и възрастни, дефинира трансджендър състоянията като полова дисфория, изразяваща се в силно отвращение от биологичния ни пол и дискомфорт. Тя прави важното уточнение, че от този синдром страда само един човек измежду 30 000 до 110 000 души. Днес понятието трансджендър включва всякакви хора, които никога не са страдали от дискомфорт, причинен от биологичния им пол, а са запленени от лъскаво представяната медийна идея за промяна на своята идентичност – нещо като да си смениш телефона с друг.
Ключовият въпрос е за това как разбираме реалността по отношение на нашата сексуална реалност. Тук има два основни подхода или възприятия или тълкуване на това какво всъщност е реалността. Единият е естественият, биологичният, обективният – според д-р Гросман хромозомите на всяка една клетка в нашето тяло я маркират като мъжка или женска и този факт не може да се промени нито медикаментозно, нито оперативно. В същото време джендър дефинираната идентичност е субективното лично възприятие, усещане, преживяване, фантазия. Другият основен подход към реалността, основан на прогресивните джендър идеи, е твърде неясен и флуиден за дефиниция. Сред опитите за дефиниция чуваме: „За чия истина говорим?“, „Защо търсиш дефиниция?“, „Всеки сам си решава“ и т.н.
Във филма ясно проличава емоционалният гняв вследствие на изобличена несъстоятелност на събеседниците по отношение на реалността. Такова поведение напомня на гнева на всеки човек, чийто бог е изобличен и хвърлен в кошчето за боклук. Тази фрустрация може да се наблюдава в края на всяко едно интервю със застъпниците на джендър идеологията. Мат Уолш е на мнение, че всеки може да определя собствената си идентичност, както намери за добре, но не може да очаква някой друг да я приемa и да живее според нея. Ако събеседникът ви е жена, но се чувства домат, то за вас тя продължава да бъде жена, макар и объркана, но все пак жена, а не домат.
Какво е жена?
Въпросът изглежда банален и скучен с неговата очевидност, като бърз и кратък отговор без никакво затруднение дават хора, живеещи в Найроби, Кения. Не толкова лесен се оказа този въпрос за жителите в Америка. За някои от тях е трудно да отговорят, други отговарят с уточняващ въпрос или с контравъпрос, трети мъдруват несмислено, а четвърти се разгневяват на въпроса…
Заключение
Промяната на биологичния пол преминава през редица „невинни“ стъпки. Пътят започва с медийни послания до такава степен, че след като си приел тези идеи за нормални, да се усъмниш дали това не касае и твоята идентичност. Следва разговор с педиатър, психолог, джендър утвърждаващ пола специалист, медикаментозно „лечение“ и накрая оперативна намеса. Нито един кадър от този път, нито един специалист по веригата не се чувства отговорен, още по-малко виновен… докато един ден идваш на себе си и осъзнаваш какво сам си направил със себе си и каква кохорта от експерти са съдействали за реализацията на твоята лудост срещу теб самия.
В заключение бих си позволил да цитирам един текст от Библията, написан от ап. Павел в послание до Римляните, глава 1. Може би този текст напълно описва наблюденията, описани по-горе и онагледени във филма „Какво е жена“.
Бог ги предаде на срамни страсти. Жените замениха естествените сексуални връзки с противоестествени. Също и мъжете изоставиха естествените сексуални връзки с жени и разпалени от страст един към друг, вършеха срамни неща с други мъже. За своята извратеност те получават в телата си заслуженото. И понеже не счетоха, че си струва да имат истинското познание за Бога, той ги предаде на поквареното им мислене, за да вършат непристойни дела. Тези хора са изпълнени с всякакви грехове – зло, алчност, ненавист, завист, убийство и разпра, измама и злост. Те сплетничат, клеветят и мразят Бога. Те са грубияни, горделивци, самохвалковци, измислят нови начини да вършат зло, непокорни са към родителите си, глупци, не държат на думата си и нямат обич и милост в сърцата си. Въпреки че знаят праведната Божия заповед, която казва, че такива дела заслужават смърт, те не само ги вършат, а и одобряват, когато други ги вършат.
Д-р Атанас Терзийски е преподавател в Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“ и председател на Християнреформистка партия.
