Най-очевидният отговор трябва да бъде: никак! Човек не може да живее против своето естество („природа“ е другото название на „естество“ и „същност“) и против естеството на нещата около него или естеството на света като цяло. Да живееш против същността си и природата си е като ритане срещу ръжен – ще си навредиш сам на себе си.
Но има и други мнения по горния въпрос: според някои – може да се живее и противоестествено. Разликата в отделните мнения е дали такъв живот е много труден, труден, лесен или много лесен или пък съвсем „нормален“. Поддръжниците на традиционното разбиране за света и човека се придържат към първото мнение („не е възможен живот против естеството на човека и на света“), „неутралните“ приемат, че живот против естеството е възможен, но е много труден, а либералните умове са убедени, че такъв живот всъщност е много по-лек и дори „естествен“.
Нека поясня, че „неутралните“ най-често са хората, които в трудните условия на живот днес нямат много време и възможности да разсъждават върху „традиционното“ и „либералното“ или „свободомислещото“ и приемат живота такъв, какъвто им са дава в настоящия момент; „традиционните“ са поддръжниците на вековното разбиране за света и човека (те не са задължително религиозни – традиционно мислещи има сред всички обществени групи); „либералните“ са новопоявилите се през последните няколко десетилетия „свободомислещи“ индивиди, организации и политически групировки, които са отворени за всякакви нови виждания, идеологии, експерименти, обществени промени и т.н., които им се виждат „прогресивни“ и действително „човешки“.
За естественото и противоествественото
Въпреки трите твърде различни разбирания за естественото и противоестественото, все пак съществува някакво общо разбиране за това, кое произтича от естествения исторически ход на света и на човека и кое произтича от изкуствено създадените от човека материални и морални „блага“ в хода на неговата история и особено от последните няколко века насам. Ще дам един съвсем бегъл (и навярно недостатъчно убедителен) пример, тъй като в това кратко есе нямам възможност за по-обширно изясняване на въпроса за естественото и противоестественото: развитието на живота на Земята (води, суша, атмосфера, растения, животни, риби и птици, човек, неживата природа и т.н.) без намесата в това развитие от страна на човека е естествено развитие, а намесата на човека в живота на Земята и хората с цел промяна на този живот от страна на човека е неестествено развитие. „Естествено“ се развива животът да речем на други планети или слънчеви системи, където няма изкуствена намеса в тяхното развитие.
По отношение на живота на Земята обаче тук има един нюанс: „естествено“ е онова развитие, което не променя същността на природните обекти и същества (посочените по-горе в скобите) и не променя същността на човека като личност, притежаваща ум (интелект), чувство и воля. В хода на историята си човекът е открил колелото и огъня, открил е начина на изработка на различни предмети и съоръжения и т.н., но не е променял същността им: водата си е оставала вода, камъкът (бетонът, замазката за стени, тухлите и т.н.) си е оставал в своята същност, сушата и атмосферата са се развивали в своя си ход, растенията, животните, птиците и рибите, както я цялата друга жива и нежива природа са следвали своя естествен живот и развитие, по същия начин и човекът е продължавал да живее в „естествения“ си вид, използвайки своя ум, чувство и воля за живот в съгласие с природата и със себеподобните.
Поява на неестественото
Неестественото възниква тогава, когато в света се появяват предмети и материали (а по отношение на човека – и морални категории и явления), които природата не е дала на човека и на живите същества на Земята, като тази поява се получава чрез промяна на тяхната същност или природа: появата на колелото и огъня, на тухлите, на огромните съоръжения, като пирамидите, древните дворци и т.н. са естествени, защото тези предмети и материали си остават в своята същност, а появата на стоманата, пластмасите, ядрените реактори или оръжия, генните манипулации и т.н. са неестествени, защото с тяхната изработка се променя същността на участващите в даден материал съставки и новият материал е нов предмет или ново явление на Земята, каквото не е съществувало по-рано. За повече яснота: водата, глината, въздухът и слънцето, които участват в изработването и появата в света на „нов материал“ – тухлата – е естествено явление, защото четирите елемента участват в изработката на новия предмет чрез своята изконна същност, а манипулациите на молекулярно или клетъчно ниво и създаването на нов предмет или нов процес е неестествено явление или неестествен предмет, защото участващите в появата му елементи не „работят“ чрез изконната си същност – тази същност е предварително „обработена“ (манипулирана) от човека и по тази причина тя поражда нов и „неестествен“ (в смисъл – неприроден) предмет или нова същност или ново разбиране за предметите, явленията, света и човека. Към „неестествените“ явления ще отнесем и промяната в мисленето на човека в посока на различни въображаеми идеи или практики, целящи промяна на естествените заложби или дадености в света и в живота на хората (разбира се, хората в своята история винаги са притежавали въображение, но то не е целяло промяна на естественото в неестествено).
Колкото и да исках да избегна този дългичък увод, не можах – той е необходим за по-нататъшното разсъждение върху въпроса дали може да се живее в неестествена (т.е. изкуствена) среда и ако може, то как. Но пък разсъждението ми ще бъде кратко, тъй като зная, че читателите на блога на „Свобода за всеки“ са запознати с излаганите тук мисли и само от половин дума разбират за какво става въпрос. Така че и в този случай навярно е ясно, че говоря за такива нови „разбирания“ за света и за човека, като виртуалното общуване вместо личното междучовешко общуване, генно модифицираните предмети и същества (храни, растения, животни, а може би и хора) вместо естественото развитие на тези предмети и същества, „нормалното“ хомосексуално съжителство между двама мъже или две жени вместо съжителството между един мъж и една жена в рамките на брака, убийството на законна основа (в случая – евтаназията) вместо естественото настъпване на смъртта на всеки човек (разбира се, хората умират и от „неестествена смърт“ – в смисъл, не когато им „дойде времето“ – но в същността си тази смърт е естествена, защото няма насилие на държавата върху човека, напр. по време на война, при удавяне или разкъсване от зверове, при автомобилна или друга злополука, и т.н.; при изпълнение на смъртна присъда наистина има насилие на държавата върху човека, но то се упражнява само при изключителни случаи и с цел предпазване на обществото от злите деяния на даден индивид – при евтаназията държавата упражнява насилие върху умиращия и върху съзнанието на неговите роднини, които не са заплаха за никого, и поради това евтаназията е неестествено настъпване на смърт по решението на даден човек или дадена организация, а не според нормалния ход на човешкия живот).
Няма да се спирам на неестествените процеси, които протичат в света от много десетилетия насам и които породиха неестествен живот и неестествени отношения, само ще спомена накратко факта, че в немалка степен създаването на нови предмети, вещи, съоръжения и т.н. през последните два или три века стана за сметка на естествената природна среда и за сметка на човека: „науката в името на човека“ и жаждата за богатство и притежаване доведоха до изчезването от лицето на Земята на хиляди животински и растителни видове, като бе прекъсната т.нар. хранителна верига в по-голямата част от планетата, до нанасянето на огромни щети в живота на хората поради променените връзки и отношения между сушата и океаните, до отравянето на огромни площи плодородна почва, като чрез генното модифициране на храни и животни неимоверно бързо и всеобхватно се разпространиха различни и нови болести, до отравянето на атмосферата, което допълнително доведе до промяна както на живота на хора, животни, птици, растения и т.н., така и на състава на техния организъм поради промяната на клетъчно ниво, която токсините породиха. Примери в това отношение – безброй.
Неестественото в днешно време
За нас обаче е важно да проумеем защо се промени и мисленето на хората и то в посока на неестественото развитие. Разбира се, можем да допуснем, че неестественото „усвояване“ на света от човеците не може да не доведе и до промяна в мисленето и до „неестествено“ разбиране на света и на човека. Но въпросът всъщност е по-пространен, тъй като броят на хората, които схващат неестественото (да речем, хомосексуализма) като естествено все още е твърде малък: над 95% от хората по земята продължават да считат неестественото за неестествено. Днес „новото“ разбиране са налага на хората и онези, които го налагат, са убедени, че в скоро време процентът на неприемащите новото разбиране ще спада и може съвсем да изчезне – всички ще приемат онова, което им се налага. При това тук не говоря само за хомосексуализма – тук става въпрос за всички „нови“ неестествени промени, които настъпват в живота ни и които можем да осъзнаем, а може и да не осъзнаваме.
С обявяването на пандемията през март 2020 г. и затварянето на държавите в себе си немалко умове имаха надеждата, че някои неестествени процеси ще спрат и животът на хората може да приеме един по-естествен ход на развитие. Макар документите на редица международни организации да продължават да говорят за бъдещото развитие на човечеството в посока на по-всеобхватно равноправие за всички народи по Земята и по-справедливо разпределение на земните и човешки ресурси (да си спомним „Дневен ред 2030 г.“ на ООН, идеята за Великото рестартиране на Международния валутен фонд, предлаганите в момента трилиони долара за справяне с екологичните предизвикателства и т.н.), всъщност възникват подозрения за това как тези цели могат да бъдат постигнати. Подозренията са свързани преди всичко с това, че умните глави, предлагащи тези промени, са твърде наясно, че никога не можеш да накараш богаташа да се откаже от печелившото си производство или от търговията си или от финансовите си операции, никога не можеш да накараш гладния и жадния да ползва по-малко храна или по-малко вода, никога не можеш само с някакъв си „дневен ред“ да постигнеш справедливост и равноправие за 80-те процента народи, които живеят живот твърде различен от този на хората в богатия Север.
Не може да се отрече, че използването на вирусната ситуация в света за целите на новото рестартиране (както се изрази през юни 2020 г. Клаус Шваб, президентът и основател на Международния валутен фонд) може да има благородната цел за преодоляване на екологичната криза и прекратяването на унищожаването на земните ресурси, които са основата на живота на човека. Въпросът е в това как тази цел може да се постигне. Никой не иска да допусне, че пътят към ада е постлан с добри намерения и въпреки това немалко хора си задават въпроса: коя е тази сила, която може да застави богатия да стане по-беден, гладния да иска по-малко да яде, хората от едно африканско племе да имат същите придобивки и права като хората в Западна Европа? Много „сили“ са били известни на човечеството досега, но такава сила, която да принуждава хората в световен мащаб да правят, каквото им се казва, все още не е имало (повтарям – принуждаване на хората в световен мащаб! Не в рамките на една държава или даден регион от земята).
Макар и виртуално, неестественото продължава да се налага на народите
И тази сила се появи. Мнозина гадаят коя е тя, кой стои зад нея, но за нашето разсъждение тук това всъщност не е важно: важното е, че днес хората правят това, което им се казва. Важното е това, че все още никой не знае какво ще ни сe каже в бъдеще и как ще го изпълним, но има съмнения, че силата ще продължава да управлява желанията на народите. Казваме „желанията“, тъй като всъщност немалка част от хората сами искат да бъдат ограничавани; немалка част производители и търговци, макар и да страдат от загубите поради прекратяването (или минимализирането) на трудовата дейност, се съгласяват с новите мерки. Нас обаче тук ни интересува въпросът за приемане на неестественото за естествено: мнозина се надяваха, че намалената степен на общуване между хората ще допринесе за намаляване и на натиска на самозабравилите се либерали върху съзнанието на хората с традиционни и „неутрални“ разбирания. Но не – натискът продължава с небивала сила. Примери от последните две-три седмици:
В средата на януари 2021 г. БиБиСи пуска образователна програма (всъщност филм с название „Идентичността: как да разбираме сексуалната и половата идентичност“), в която деца от 9 до 12 г. разсъждават върху въпроса за мъжкия и женския пол и връзката му с „над 100 полови идентичности“, които днес съществуват в света, в която им се казва, че човек е истински щастлив, ако е трансджендър, След две седмици филмът е свален поради гневните протести на родители.
В началото на февруари 2021 г. в училище за момчета в Уинчестър, Англия, по време на урок по социално и сексуално образование децата биват учени, че никой няма да ги наказва или да ги подведе под отговорност, ако извършват помежду си секс при взаимно съгласие (в конкретния случай учителката е говорела за секс между 14 годишни деца, но в училището учат деца на възраст от 9 до 15 г. и урокът е бил предназначен за всички).
Преди два дена (15 февруари 2021 г.) обичаната от всички английска фирма за шоколади и шоколадови изделия Cadbury’s, която вече над 170 години радва деца и възрастни с шоколадовите си Великденски яйца, пусна реклама за великденското крем-яйце, на която се виждат двама мъже в сексуална целувка, които с езиците си си разменят яйцето в устата си.
Известно е също така, че Европейската комисия продължава да оказва натиск върху страните-членки на Европейския съюз да приемат и да ратифицират зловредната Истанбулска конвенция и тъй като тя осъзнава, че това навярно няма да стане, преди три седмици Комисията ясно оповести, че ще бъде приет нов обвързващ със закон държавите-членки документ, който ще почива върху същите основи, като конвенцията (в края на миналата година Комисията прие документът „Стратегия за равенство 2020-2025″, който тя смята да наложи на всички страни-членки). Надявам се, че читателите ни са запознати с големия вой, който ЕС надигна срещу Унгария и Полша, уж във връзка с новия бюджет на ЕС, а всъщност поради неприемането на западно-либералната джендър идеология и на „новите“ разбирания за това що е престъпление от омраза. Всъщност, експертите посочват, че Комисията вече започва културна война срещу държавите-членки на Съюза; с други думи, не може една национална култура да не приема онова, което е културна особеност на другите страни-членки – ако хомосексуалният порок или извратеното разбиране за половете е културна особеност на една или няколко страни, то такова трябва да е разбирането и в другите членове на Съюза.
От няколко години медийната компания Netflix, която е гледана от стотици милиони деца поради филмите, които им предлага, се подиграва с християнството и с Христос, като пуска филми с антихристиянско съдържание или представя образи и събития от християнството в изключително изопачен вид. Друга мощна медийна компания с огромен филмов ресурс в интернет е Hallmark – тя дълго време удържа на новите джендърни веяния, но и тя се предаде: от 2019 г., когато за пръв път показаха целувка между гейове (което породи огромни гневни протести и те веднага свалиха клипа), сега през февруари 2021 г. заявиха: ще показваме все повече ЛГБТИ герои във филмите си, защото ние вече така разбираме нещата.
Естествено е, че децата и в България гледат филмчета от тези компании, преди три дена се разбра, че Nickelodeon върти анимационно филмче за 4-годишни за кученцето Блу, което запознава децата със символиката на ЛГБТИ обществото, уж под формата на изучаване на английската азбука. И децата, естествено, питат какво означават тези символи, да речем цветовете на дъгата. В действителност всяка буква показва различен елемент от „новите“ видове хора: лесбийки, бисексуални, трансджендъри, интер-полови, пан-полови, не-полови и джендърфлуиди.
Разбира се, сексуалното умопомрачение продължава и в България, макар и не с такива размери, както на Запад. Предполагам читателите вече са чели за делото срещу община Панагюрище, на което бе отказано на жена, която искаше да бъде призната за баща на детето ѝ (тя била „омъжена“ за американка, която е действителна майка на детето, а българката била „мъжът“ в къщата им).
Който редовно общува по социалните медии или просто в Интернет (особено сега по време на затворничеството) вече е забелязал, че мощните медийни компании, такива като Гугъл, Амазон, Фейсбук, Туитър, Ютюб, Апъл, Пининтрест и др., премахват от виртуалното пространство всичко, което те считат за „невярно“ и „фалшиво“ според техните разбирания за двете категории. И естествено, те махат и онова, което е свързано с определяното от нас като неестествено, например считането на аборта като „право“ на всяка жена и като нещо естествено в живота на всяка майка (вж. подписката на CitzenGo) или премахването на всички видеа на уебсайта Life Site News от Ютюб каналите, защото той също призовава за премахване на абортите като убийство на човешки същества. Да не говорим за премахването на хиляди лични съобщения във Фейсбук, Туитър и др., които се схващат от „Голямата технология“ (Big Tech) като „погрешни мнения“.
И така, за нормалния човек е ясно, че е естествено в един брак, състоящ се от един мъж и една жена, да се родят деца, които сетне да имат свои деца и така човешката история да върви в своя естествен ход, но е неестествено да има „брак“ между двама мъже или две жени и от него да се родят деца и поколенията да продължат: използването на постиженията на технологиите – напр. „деца в епруветка“ – е една от най-големите заблуди в днешно време. Естествено е човек да обича и да мрази, да се радва и да се гневи, да бъде покорен и да се бунтува, да дисциплинира децата си и да има кавги в семейството, но е неестествено да ти отнемат детето, защото си му изтеглил ухото, да се намесят в семейните ти дела, защото мъжът „тормозел“ жената или обратното, тя „тормозела“ мъжа си, да те пратят в затвора, защото си казал нещо срещу порока, наречен хомосексуализъм, и т.н. Естествено е да общуваш с другите хора, да се движиш и разхождаш за отмора и „зареждане“ със сили, да се виждаш с деца, внуци и роднини и да споделяш заедно с тях радост и тъга, но е неестествено да те затворят и да не ти позволят да се виждаш с никого и дори да погребеш жена си или мъжа си, ако се случи да починат. Толкова неестествени неща напоследък ни се налагат, че човек вече се чуди кое човешко остана в нас, което ни прави човеци, а не послушни роботи. „Но“, виждате ли, „всичко това го правим за доброто на хората“. Хайде де! Пак ли ще наричаме злото добро?
Информацията на „големите“ е тук, само трябва да я видим и разберем
Интересното в разсъжденията ни е това, че в условията на социални ограничения и интернет общуване натискът за приемане на неестественото за естествено продължава с още по-големи усилия. При това „официалните“ институции, правителствата и организациите, въвлечени в процеса на „втълпяване“ на народите тъкмо на техните „истини“, не крият намеренията си или информацията, която искат да достигне до хората. По-горе само посочихме, че такива организации като ООН, Международният валутен фонд, Световната здравна организация и т.н. публично обявяват информацията си на своите уебсайтове, човек само трябва да я разглежда и да се опитва да я разбере (тъй като в нея често трябва да се чете между редовете). Информация за вирусната пандемия и за ваксините също може да бъде намерена на уебсайтовете на съответните организации и тя е публично достъпна (напр. вижте информацията за една от двете широко обсъждани ваксини, тази на Пфайзер и на Модерна, преди всичко поради технологията, използвана за тяхното създаване: на сайта на Модерна съвсем ясно се говори за използваната за тяхната ваксина – а и тази на Пфайзер – технология иРНК като за операционна система, лекарствените препарати на нейна основа са наречени „софтуер на живота“, и са посочени все още нерешените технологични предизвикателства, които иРНК платформата трябва да разреши, за да станат техните препарати действително ефективни – на сайта са посочени само три предизвикателства, но и по тях може да се съди колко непредсказуемо засега е действието на новата технология).
Тази публично достъпна информация трябва да я има, казват ръководителите на тези организации, та всеки, който желае да я прочете и да я разбере. С други думи, „ние сме ви казали, пък вие мислете по-нататък.“ Ако целите на силните на деня са наистина да се преодолеят разрушителните въздействия на човека срещу обитаваната от него среда, за да могат следващите поколения разумно и умело да ги използват и дори да ги увеличават, за да стигнат за много поколения напред, тогава навярно трябва да се съгласим с тях. Но хората искат да знаят също така как ще бъдат постигнати тези цели. И тъй като това не е казано ясно в документите и решенията на тези организации, хората се питат и търсят отговори, като се надяват, че ще бъдат чути, но тъй като засега никой не предоставя по-ясни указания за бъдещите действия, хората все пак живеят с надеждата, че постланият с добри намерения път няма да отведе към ада; че живот в неестественото е невъзможен за идните поколения; че походът на съвременните „либерални“ умове срещу естественото в природата и в човека ще се забави и те ще се осъзнаят, преди да стане късно и процесите на изчезване на живота на земята да станат необратими.
Бележка: снимката е взета от сайта на Christian Institute, цитиран тук.
Д-р Валентин Кожухаров е мисиолог и преподавател по богословие, дописник и редактор в “Свобода за всеки”.
