„Когато Синът човешки дойде, дали ще намери вяра на земята?“ (Лука 18:8)
Или: може ли вярата в Бога да бъде унищожена?
Уводни думи
Често ми се случва в писанията си да поставям за заглавие някакъв въпрос, отговорът на който е съвършено очевиден (независимо дали той е положителен или отрицателен). Та така и този път, когато за заглавие използвам цитат от евангелието: вярващите в Христос веднага ще отговорят, че никой и никога не може да унищожи вярата в Бога в човешката душа на онези, в чието сърце вече живее самият Христос; с други думи, каквито и да са козните на сатаната, каквито и бедствия да се стоварят върху човечеството и каквито и усилия да полага дяволът богопротивник да пороби човешките души, винаги ще има истинно вярващи в Бога, които в последните времена – при второто славно Христово пришествие и съда, който Той ще произведе над всички земни народи – ще застанат от дясната Му страна. Защото те добре помнят Христовите думи: „А кога дойде Син Човеческий в славата Си, и всички свети Ангели с Него, тогава ще седне на престола на славата Си, и ще се съберат пред Него всички народи; и ще отдели едни от други, както пастир отлъчва овци от кози; и ще постави овците от дясната Си страна, а козите – от лявата. Тогава Царят ще каже на ония, които са от дясната Му страна: дойдете вие, благословените на Отца Ми, наследете царството, приготвено вам от създание мира“ (Мт. 25:31-34).
И аз не се съмнявам в тези думи и твърдо вярвам, че при Божия съд ще има вярващи в Христос, които ще застанат от дясната Му страна и ще наследят Божието царство. И въпреки това тук се опитвам да разсъдя за хипотетичната възможност сатаната, чрез злите замисли на човеци, да унищожи вярата в Бога, тъй че на земята да не остане нито един вярващ. Макар като Христови чеда и да сме убедени, че това не може да се случи, все пак разглеждаме усилията в днешно време на някои зли сили да унищожат вярата в човека и напълно да го поробят и подчинят на техния зъл замисъл за устройството на човешките общества като някакво трансхуманно сборище от роботизирани индивиди. Разглеждаме подобни сатанински напъни, за да държим очите и сърцата си отворени за заплахите, които днес се отправят към християните (както и въобще към цялото човечество).
Защо сега се сещам за подобен хипотетичен зъл сценарий за човечеството? Нали от известно време насам четем и разсъждаваме за все по-твърдия контрол на някои зли сили над човеците по света – било чрез всяване на страх за живота им (каквото вече ни показа т.нар. пандемия отпреди три-четири години) или пък чрез установяването на все по-зли закони в държавите, чрез които хората да бъдат поробвани и напълно подчинени на върховенството на злия закон (всъщност, на силите, които го създават и налагат на хората). Но изглежда, че в ежедневието си невинаги имаме възможност да обръщаме внимание на някои спорадични новини, които или ни убягват поради недостига на време, или пък и да ги чуем или прочетем, не разсъждаваме върху тях и не правим изводи за бъдещето, което би могло да ни „постигне“ както буря изневиделица застига кораба в морето (или както онзи вирус ни застигна и ни затвориха по домовете). Да не говорим пък за факта, че немалко новини никога не достигат до нас – те си остават скрити до момента, когато някоя медия ги оповести (най-често – по поръчка на „новите“ строители на живота) или когато по някакви причини те стават известни (както се казва, когато „изтекат“).
Какво ни говорят годините 2029 и 2045?
И така, преди две-три седмици срещам заглавие: „Според един учен човечеството ще достигне сингуларността през следващите 21 години“ (1). Тъй като преди година (юли 2023 г.) разглеждах въпроса за сингуларността (2), това заглавие привлече вниманието ми и реших да погледна какво пише този учен – това е Реймънд Курцвейл (3). Още докато четях писанието му разбирах, че онова, което той „предсказва“ за бъдещето на човечеството, е меко казано фантастика или най-малкото е игра на болния ум на човек, който от доста време насам се изживява като футурист (предсказател на бъдещето). Въпреки това написаното ме накара да се замисля дали съществува и някаква доза правдивост в думите му. Преди да разсъдим за това, нека накратко спомена кое е най-главното в „предсказанията“, които той прави от пет десетилетия насам (но особено от последните двадесетина години насам).
През 2005 г. той издава книгата The Singularity is Near (Сингуларността е близо), в която настоява, че до 2029 г. изкуственият интелект (ИИ) ще достигне нивото на човешкия интелект, а само петнадесетина години по-късно, около 2045 г., ще стане възможно сливането на човешкия мозък с ИИ. През юни тази година, 2024 г., той излезе с продължение на книгата си – заглавието ѝ е подобно на първото (The Singularity is Nearer – Сингуларността е още по-близо), но в нея той с по-голяма увереност потвърждава онова, което е предсказал още през 2005 г. В новото си писание Курцвейл с още по-големи подробности разглежда как ще се случи тази сингуларност и какви ще бъдат последиците за човечеството. За разлика от други учени, за които сингуларността може да има унищожителен ефект за хората по земята (вж. 2), Курцвейл е настроен доста оптимистично: новите технологии всъщност щели да подобрят живота на човека, и то до степен, че той ще може да живее неопределено дълго (дори до безсмъртие), без да боледува или да изпитва какъвто и да е недъг или недостатък.
И в новата си книга авторът потвърждава написаното през 2005 г., когато той твърдеше, че през следващите десетилетия мозъците ни ще се слеят с технологиите и че това сливане ще бъде осъществено с помощта на наноботи – миниатюрни роботи, направени от нишки ДНК. Тези наноботи ще позволят на мозъците ни да се свързват директно с облака, като по този начин увеличат съществуващия ни интелект. Според Курцвейл нашето мислене ще бъде предимно небиологично (т.е. машинно или електронно), като небиологичната част в крайна сметка ще бъде толкова интелигентна и ще има толкова голям капацитет, че ще може да моделира, симулира и осъзнава напълно биологичната част (вж. 3). Но сега авторът допълва, че всъщност човеците ще бъдат комбинация от нашата естествена интелигентност и нашата кибернетична интелигентност и всичко това ще бъде събрано в едно [същество]. Това ще стане възможно благодарение на мозъчно-компютърните интерфейси чрез наноботите (които всъщност са роботи с размерите на молекули) – тези „роботи“ ще влизат в човешкия мозък неинвазивно през капилярите. Курцвейл „предсказва“, че до 2045 г. човеците ще разширят интелигентността си милион пъти, което от своя страна ще доведе до неимоверно увеличаване на човешката информираност и разширяване на неговото съзнание.
При това за Курцвейл това развитие на човечеството е неизбежно, първо, защото днешните технологии и създаването на различни образци на ИИ се развиват изключително интензивно, и второ, защото самите хора ще желаят подобно развитие. Той дори се шегува, като казва, че немалко хора навремето не са искали да имат телефони, не са искали и мобифони, но след като смартфоните станаха евтини и достъпни за всеки, днес едва ли има човек, който вече да няма мобифон. Та така ще бъдат приети и развитието на новите технологии и „сливането“ им с човешкия мозък и с тялото на човека.
Разбира се, още много подробности са изложени в писанията на Курцвейл, но и това засега е достатъчно, за да се замислим дали има нещо вярно в онова, което той пише и говори (4) и дали съществува някаква заплаха за човешкото мислене и оттам – за вярата на човека в Бога (и въобще за неговата вяра в каквото и да било, тъй като човек не може да живее, без да вярва в нещо). Както вече споменах, за християните отговорът е еднозначен: нищо не може да унищожи вярата на човека в Бога. И все пак нека разсъдим; нека посочим няколко факта от последните технологични постижения в света и да се опитаме да направим някаква връзка с „предсказанията“ на Курцвейл и с въпроса за човешката вяра в едно ново технологизирано (по-скоро – роботизирано) общество.
Съвременните технологични постижения, които могат да доведат до трансформиране на човечеството
И така, какво се промени в областта на технологиите, което от своя страна довежда (или ще доведе) до промяна в живота на хората, каквато никой не е подозирал само преди няколко години.
– Новият технологичен пробив в квантовата механика
За мнозина това е най-очевидният пробив в развитието на съвременните технологии. Преди няколко години изследователите в областта на квантовата механика стигнаха до мисълта, че особеностите на квантовото взаимодействие (още наречено квантово взаимообвързване, quantum entanglement) могат да помогнат за създаване на т.нар. квантови компютри (те всъщност не са компютри като съвременните, а огромни машини, работещи с изключително ниски температури – чак до абсолютната нула от минус 273 градуса по Целзий – и извършващи трилиони операции в секунда). Чрез медиите, първите сведения стигнаха до очите на обществото през 2019 г. (с други думи, разработките на квантови компютри е започнало години преди хората да научат за тях), когато Гугъл съобщи (5), че техните машини са постигнали т.нар. квантово превъзходство, quantum supremacy (т.е. способността да осъществяват операции, каквито никоя друга машина на земята не е в състояние да осъществи). Само година по-късно, през декември 2020 г., медиите отправиха предупреждение към световните елити (6), че квантовите компютри могат да пробият всяка защита в компютрите и другите системи за сигурност в която и да е държава. На следващата година, през април 2021 г., бе съобщено (7) за създаването на квантов компютър с изключителни способности за изчисления, когато британските учени постигнали охлаждане на централния чип до нивото на абсолютната нула, минус 273 градуса.
Защо това технологично постижение е наречено „пробив“ в развитието на съвременните технологии? Ограниченият човешки ум не може да разбере какво всъщност могат да правят квантовите компютри, но изследователите и техните създатели се опитват чрез сравнение с днешните компютри да ни дадат някаква приблизителна представа за техните възможности. Още в съобщенията от 2020 г . се посочва, че само за 3 или 4 минути квантовите компютри могат да извършват операции, които най-мощните съвременни суперкомпютри биха извършвали за 10 хиляди години. Подобна бързина не е постижима за човешкия ум – никой не може да си представи как за няколко минути тези машини могат да извършват такова огромно количество работа, която и най-бързите компютри на военните биха извършвали за хиляди години, но учените (а дори и обикновения човек) разбраха, че с помощта на тази квантова технология ще настъпи „пробив“ в неимоверното увеличаване на потенциала на изкуствения интелект (нека припомним, че за учените интелектът всъщност е обработка на информация като реакция на външния свят).
– Неимоверно бързо развитие на изкуствения интелект
Технологичният пробив в квантовата механика позволи още по-изумителен пробив в създаването на все „по-умен“ ИИ. Изчислителните машини вече са в състояние да обработват огромни масиви от информация, която, вкарана в компютърната система на ИИ (на робота например), му дава възможност да извършва манипулации, да „разсъждава“ и да „мисли“, като непрекъснато прави избор, използвайки масивите данни в паметта му. В днешно време учените вече могат да докажат, че подобен робот „мисли“ и действа много по-бързо и по-правилно в сравнение с човешкото мислене и действие, защото „умът“ му винаги избира правилното действие (за разлика от човека, който често може да греши), като сравнява действието си с трилионите възможности, заложени в неговия чип.
Мисълта на Курцвейл, че само след пет години, през 2029 г., ИИ ще достигне и ще надмине човешкия интелект, изглежда напълно оправдана; някои считат, че това дори е постигнато още в началото на настоящата 2024 г., а други пък смятат, че още през следващата 2025 г. машините на ИИ ще станат „по-умни“ от човека (8); мнозина са на мнение, че засега подобни „умни“ машини на ИИ се използват само за военни и разузнавателни цели. Оттук можем да разсъдим, че ако действително през 2029 г. (или по-рано) ИИ ще има възможности, на каквито са способни най-даровитите и интелигентни човеци, то не е учудващо твърдението на Курцвейл, че петнадесетина години по-късно ИИ може да придобие „интелигентност“, надвишаваща милион пъти човешката.
– Днешните съобщения за постижения в областта на технологиите са само върхът на айсберга
Едва ли има човек, който да не знае, че онова, което в днешно време често четем за създадени технологични средства някъде си, всъщност е отглас на технологично постижение, което военните използват години преди то да бъде оповестено на обикновения човек и да бъде „дадено“ на обществото за ползване или за облекчаване на неговия живот и за поддържане на неговото здраве. Историята от последния век ясно ни посочва, че военнопромишлените комплекси са първите, които използват постиженията на учените и създадените от тях продукти (било машини, било продукти на човешкия ум и неговата психика) с цел технологично превъзходство над „врага“.
Ето защо когато четем или слушаме за някакво технологично откритие или постижение, не трябва да забравяме, че то вече съществува от няколко години и че едва в днешно време сме удостоени да научим за него. От тази гледна точка днес никой не може да каже със сигурност какви машини на изкуствения интелект съществуват и дали в лабораториите, които са под контрола на военните, учените вече не се борят с проблема със сингуларността (т.е. с неимоверно бързото учене на създадените от тях машини на ИИ, които и днес вече са станали значително „по-умни“ от човека и могат сами да решат дали да служат на създателите си, или да въстанат срещу тях като срещу същества по-слаби и по-уязвими). И така, да помним за върха на айсберга.
– Човешкият език
Пробивът в квантовата механика и в създаването на машини на ИИ с все по-големи възможности естествено доведе до пробив в преодоляването на езиковите бариери между човеците по света. Още преди около 7-8 години можехме да гледаме телевизионни предавания на новини или филми на чужд език със субтитри, генерирани от т.нар. „езиков компютър“, който може да обработи огромната информация за даден език и да прави симултанен превод в момента на говоренето. Разбира се, тогава тези „преводи“ не бяха съвършени и понякога беше трудно на човек да схване правилно превода на машината, тъй като тя все още нямаше възможностите на квантовите компютри и на ИИ. В днешно време вече не съществува никакъв проблем в осъществяването на синхронен превод от който и да е човешки език на който и да е друг човешки език. Това бе постигнато чрез нов технологичен пробив, наречен „големи езикови модели“ (9). Съвременните машини на ИИ могат да превеждат почти с 99% точност на превода дори и при най-сложните езикови еквилибристики на говорещия или пишещия (например поезия, ораторско изкуство, използването на жаргони или диалекти или някакъв сленг).
Тук е мястото да кажем, че имайки смартфона до себе си, трябва да знаем, че всеки наш разговор – било по телефона или пък с други хора около нас – може да бъде веднага разбран от ИИ, а онези, които го ползват, могат веднага да чуят (или да видят в писмен вид) казаното от нас. С други думи, от две-три години насам вече няма частни разговори или частно общуване – всяка наша дума и разговор може да бъдат веднага преведени (разбира се, това може да стане само ако някой се заинтересува от нас и „насочи“ машината на ИИ към нашия телефон, от който да вземе езиковата информация).
С други думи, ако във времето на Вавилонската кула Бог създаде езиците и осуети горделивите планове на човеците, то в днешно време технологиите позволяват (или ще позволят в близкото бъдеще) да бъдат преодолени всякакви езикови граници и хората, говорещи различни езици, ще могат да общуват помежду си все едно говорят един и същи език (което, както някои предполагат, може да стане чрез вграждане на т.нар. „езиков чип“ в човешкия мозък).
– Какво е „облакът“?
Някак си много бързо свикнахме с този „облак“ – там някъде съхраняваме информацията си, оттам ползваме информация, която ни е необходима в работата или просто в живота; все повече и повече съвременни технологии (особено компютри, таблети, смартфони, различните устройства за „общуване“ и получаване на информация, такива като Гугъл Хоум или Амазон Ехо) използват „облака“ и понякога без него дори не е възможно някои програми да се ползват. Естествено е да се запитаме кой, как и къде съхранява цялата тази информация, която хора от цял свят изпращат или получават от „облака“? Горните разсъждения вече ни дават отговора: информацията от общуването на хора от различни краища на земята чрез използването на технологиите се съхранява в един суперкомпютър, работещ паралелно с квантов компютър, който почти мигновено обработва масива от данни и който може да „достави“ тази информация на онези, които се интересуват от вас или пък се интересуват от по-големи маси хора. Тъкмо квантовият компютър и машините на ИИ правят възможно „облакът“ да се превърне в неимоверно огромен масив от данни, които могат да се ползват от притежателите му.
Знание и вяра
Постулат е в християнското богословие, че между знанието и вярата няма противоречие и че двете човешки дадености взаимно се допълват: Бог ни е създал, като ни е заръчал да вярваме в Неговите думи и като живеем на земята със знание и вяра. Той ни е казал: „Плодете се и множете се, пълнете земята и обладайте я и господарувайте над морските риби и над зверовете, над небесните птици и над всякакъв добитък, над цялата земя и над всякакви животни, които пълзят по земята. И рече Бог: ето, давам ви всякаква трева, що дава семе, каквато има по цялата земя, и всякакво дърво, чийто плод е дървесен и дава семе“ (Бит. 1:28-29). Тези Божии заръки изискват от нас да вярваме и да знаем; при това, колкото повече човек разширява своята дейност, толкова повече той познава света около себе си и толкова повече има нужда да натрупва знание. Знанието обаче трябва да се използва в съответствие с вярата в Бога: откъсне ли се от вярата, тогава то започва да воюва срещу нея и да я отслабва. Многобройни са случаите в човешката история, когато знанието съвсем потиска вярата и тогава човек става безбожник. Но това не означава, че между знанието само по себе си и вярата съществува противоречие: човек не може да живее без едното или без другото: и най-знаещите и учени хора винаги имат някаква вяра в себе, иначе те не биха могли да живеят; по същия начин и най-вярващият човек винаги притежава и определени познания за себе си и за света, иначе и той не би могъл да живее без едното или без другото.
От времето на Просвещението обаче знанието започва да измества вярата все по-интензивно: това е времето, когато хората са започнали да осъзнават, че те самите могат да бъдат творци на историята, а също така творци на природата около себе си. Многобройните открития, които се правят от 15-ти век насам, са дали огромни познания на човека за самия него и за света около него, което в немалка степен е отслабило вярата в Бога (днешното състояние на народите, особено на Запад, които отстъпиха от Бога, е красноречив пример). Но тя никога не изчезна, дори и при жестоките гонения на комунистите през миналия век. И все пак днес се отправят нови предизвикателства към вярата, която като че намалява все повече и повече или пък се заменя с фалшива вяра или с вяра в някакъв бог, който ние сами си създаваме (макар и да го наричаме Христос). Поради големите познания, които сме получили през последните два века, ние все по-често интерпретираме евангелието (а също и цялото Свещено Писание) според както ние сами го разбираме. А в днешно време ние го интерпретираме дори до такава крайна степен, че в посочените в него греховни мисли и дела някои християни виждат добродетел, а в справедливото посочване на греха те виждат омраза, осъждане е човеконенавистничество.
Във връзка с въпроса за съотношението между знанието и вярата трябва да посочим, че днешното време постави пред нас и предизвикателството на информационния бум, т.е. на натрупването на изобилни факти и всякаква информация в съзнанието ни. Хората днес знаят толкова много неща за света, колкото никой друг в предишните поколения, но същевременно това знание е пасивен товар за човешкия ум, който не може да намери практическо приложение (за разлика от миналото, когато знанието е имало преди всичко практическа насоченост в живота на хората); тъкмо този пасивен товар и прекаленото „знаене“ още повече изтласква вярата в Бога от човешкото сърце. Тъкмо прекалените познания позволиха на някои християнски църкви да замъглят здравото християнско учение и вяра в Бога и да ги заменят със свои мъдрувания, чак до степен на обърнат нагоре с краката знак: любовта (между хомосексуалисти) нарекоха най-висша добродетел, а назоваването на Содомския грях нарекоха омраза и порок. Това е преди всичко твърде голямото „знание“ за човешките права, за идеологиите, за същността на човешкото общество, а също така на човека, за въпроса за раждането и смъртта, за различните глобализационни процеси, за това що е добро и що е зло и т.н.
С други думи, информационният бум и прекаленото познание от една страна изтикват вярата от човешкото сърце, а от друга страна променят вярата в Бога според както ни диктуват силните на деня и техните християнски слуги (или неволни последователи), интерпретирайки Свещеното Писание според вижданията на „новите“ визионери за бъдещето на човечеството. Навярно с право някои богослови разсъждаваха, че първите човеци и първите поколения, според както са описани в старозаветните книги, са знаели само толкова, колкото е било необходимо, и Бог е бил близо до тях (дори се допуска, че Бог действително е „ходел“ по земята, разговарял е с човеците, давал им е различни неща и т.н.), а поколенията по-нататък в човешката история постепенно са прогонвали Бога от сърцата си според познанията, които са натрупвали: колкото повече знаем и мъдруваме, толкова повече прогонваме Бога от себе си и не оставяме място в сърцето си за вяра в Него. А днес интернетът, смартфоните, различните „умни“ джаджи, с които са пълни домовете ни и обществените места, насилието на информационния бум върху съзнанието ни и т.н. още повече ни правят слепи за вярата.
Дали не оглупяхме в днешно време?
Странен въпрос, ще каже някой: та нали всъщност поумняхме твърде много, защото разполагаме с такива познания за себе си и за света, с каквито никой преди не е разполагал. И тук е разковничето на отговора на този въпрос: колкото повече знаем, толкова по-малко разбираме, т.е. прекаленото знание не ни позволява да го „пресеем“, да го осъзнаем и анализираме и така да притежаваме действително практическо знание, което да е полезно за живота ни. А днес просто знаем без полза (макар и да си мислим, че имаме полза от знанието си), като всъщност можем да осъзнаем само една твърде малка част от бума на познанието, който ни залива. Така се появи приказката за онези извънземни, които като дошли на земята, намерили едни глупави същества, които винаги имат в себе си поне по едно умно същество, без което не могат живеят (т.е. това са човеците със смартфони или други „умни“ джаджи).
Въпросът доколко хората днес оглупяват е спорен – винаги ще има „за“ и „против“, но тук ми се иска да спомена доколко оглупяхме по време на т.нар. пандемия, когато силните на деня наистина ни направиха глупави и ни караха да вярваме в такива измишльотини, в каквито нормалното човешко съзнание по природа не е способно да вярва. При това при „пандемичното оглупяване“ бе забелязано, че колкото „по-демократични“ и „по-либерални“ са обществата, толкова по-голямо бе тяхното оглупяване (поради безразсъдното подчинение на закона), и същевременно колкото по на изток са обществата, толкова по-трудно бе за властимащите да ги накарат да оглупеят: тук мога да посоча примери от Великобритания и България, където в първата страна оглупяването беше почти масово, а във втората все пак немалък процент от народа (според някои – над 70%) не се поддаде на налаганата им психоза от страна на държавните и медицинските власти.
Когато т.нар. пандемия приключваше и затворническите мерки бяха отслабени и бяха на път да бъдат премахнати, някои англичани признаха пред себе си колко глупави са изглеждали, като са спазвали глупавите мерки на властимащите. Спомням си един разговор по този повод, по време на който разгледахме едно подобно „признание“. Една госпожа изпрати на британския медиен магнат The Telеgraph свое писание (10) за лудите мерки (както тя ги нарича), които правителството наложило на британците: в писанието си тя посочва 50 такива мерки, но всъщност те са много повече. Тук нямам възможност да цитирам всички, затова ще спомена само някои от тях (сигурен съм, че читателите ги знаят и от собствен опит – било личен, било чут и видян по медиите).
– позволяват ти да работиш в една стая с немалко твои колеги, но нарушаваш закона, ако седиш на една пейка и пиеш кафе с един от колегите ти;
– на летището чакащите за регистрация чинно стоят на две метра разстояние един от друг с маски на лицата, а само два часа по-късно биват натъпкани като сардели в самолета и пътуват заедно в продължение на часове;
– от парковете премахнаха люлките за децата, въпреки че имаше ясни свидетелства, че децата рядко заболяваха от ковид;
– поединично хората можеха да ходят на басейн, но им беше забранено при плуване да използват стила “бътерфлай” (защото при него дишали по-интензивно и можели да заразят някого);
– изхвърлиха ме от Макдоналдс, казва жената, за това, че отказах да стъпя върху жълтия кръг, за да се спазва нужната дистанция; бях единствената посетителка в заведението;
– затвориха спортните зали, поради страх от разпространение на вируса, докато заведенията за хранене никога не бяха затваряни;
– на игрището за голф се позволяваше да има само по двама човека, които да се разхождат по него; ако биваха забелязани, че носят със себе си стикове и топки за голф, това се считаше за престъпление по закона;
– всякакъв род пикник беше забранен в парковете; ако исках да взема със себе си в парка термоса с чай и чаша кафе, щях да наруша закона, тъй като това се считаше за пикник;
– няколко месеца ни забраняваха да играем тенис на открито и аз не можех да играя тенис с жена ми, тъй като трябваше да стоим на значително разстояние един от друг; а вкъщи спокойно си спяхме заедно;
– законът забраняваше да се видиш с родителите си отвън в градината на къщата им, но нямаше проблем да се видиш с тях в местната кръчма, където имаше немалко хора;
– системата „еднопосочно движение“ в местната ми кръчма ме караше да минавам край всички маси в заведението, докато отида до тоалетната му;
– законът изискваше да носиш маска, докато влизаш в кръчмата и седнеш на масата си, но след като седнеш, няма проблем да я свалиш;
– колко души видях да падат по ескалаторите на метрото и да си счупват части на тялото, защото беше забранено да се държат за гумените ленти отстрани, тъй като можело да се заразят (при все че вече бе оповестено, че вирусът не може да бъде прихванат от повърхности);
– децата можеха да занесат в училище своя книжка, но след като тя била „карантинирана“ поне за два дена, за да не представлява риск за другите деца;
– пеенето в училище беше забранено; на рождения си ден дъщеря ми така и не можа да чуе „Happy Birthday to You”;
– правилото „до шест човека“: с жена ми имаме три деца и когато искахме да посетим тъста и тъщата, можехме да се видим само с единия от тях, но не и с двамата едновременно;
– в един супермаркет полицията проверяваше пазарските кошници, за да проверят дали не сте си купили нещо излишно, от което нямате нужда;
– веднъж по телевизията гледах съветите на двама „специалисти“, които настояваха на плажа да се стои с маска и че дори с нея трябва да се влиза във водата.
Днес се усмихваме на подобни писания, но по време на пандемията наистина немалко хора повярваха на мерките и на законите, които уж трябваше да ги предпазят от заразяване с вируса; а това „повярване“ стана с цената на оглупяването, на което бяха подложени гражданите на уж свободния демократичен Запад. Въпросът в днешно време обаче действително е сериозен, когато се питаме дали смартфоните и все по-честите съобщения за човекоподобни роботи с интелигентност, превишаваща нашата, които щели да ни помагат в живота, няма да ни направят още по-глупави и още по-зависими от по-умните от нас машини? Ако това се окаже възможно, какво да кажем за нашата вяра в Бога – може ли тя да остане непокътната, щом съзнанието ни може да бъде подложено на драстични промени?
Ще намери ли вяра на земята Синът Човешки, когато дойде отново?
Убедени сме, че вярата в Бога никога няма да изчезне. И все пак… Описаното по-горе може да ни подскаже, че най-малкото можем да се замислим за това, как да организираме живота си, тъй че да не бъдем подложени на друг психически натиск, на какъвто бяхме подложени по време на т.нар. пандемия. Разбира се, никой не може да предвиди дали няма да избухне друга още по-жестока „пандемия“, при която властимащите могат да въведат още по-луди мерки, които да помрачат съзнанието ни, но имайки опита от вече отминалата, бихме могли да помислим за начина, по който да реагираме на евентуално наложения ни психологически натиск върху съзнанието ни.
Но навярно по-трудно бихме се преборили със съблазънта да имаме край себе си по-умни машини, които да вършат немалко неща от дейностите, които сега ние вършим; тези машини могат да поддържат организма ни винаги здрав и да заменят всяка заболяла част на тялото ни; те могат да ни предоставят нужната информация на мига, независимо на какъв език е оригиналният ѝ източник; те могат да задоволят всяка наша нужда и да ни направят „значими“ в очите на обществото, в което живеем. И така нататък – още много други „облаги“ от съжителството с подобни интелигентни машини могат да бъдат посочени. Докато обаче „по-умните“ машини уж облекчават живота ни и ни правят дълголетни, какво да кажем за човешкото съзнание, за ума и сърцето на човека, които могат да бъдат променени? А една промяна в съзнанието няма ли да доведе и до промяна във вярата, която естественият човешки ум и естественото човешко сърце изпитват?
Описаното от Курцвейл „неинвазивно“ вкарване на наноботи в капилярите ни, което да позволи да станем едва ли не полубогове (притежавайки познание, което многократно превишава познанието на който и да е човек на земята, като ще можем да живеем стотици години) и все по-тясното обвързване на живота ни с машини дали не би довело и до някаква промяна и в самата наша природа като човеци, създадени по Божи образ и подобие? Превръщането на човека в получовек-полуробот дали не би изкоренило вярата в ума и сърцето му (които, впрочем, могат да бъдат изкуствени, ако заменят заболелият ни мозък или сърце с машинни такива)?
Всичко това звучи като зла фантастика, взета от някоя книга или филм, но все си мисля, че трябва непрекъснато да сме нащрек за онова, което се случва около нас и в света, за да разпознаем времената, когато могат да ни накарат да променим природата си, да се отречем от вярата си и да забравим за Бога, с Когото днес имаме възможност всекидневно да общуваме в молитвите си и в църковните си събрания. Вярващото сърце знае, че в последните времена сатаната ще опитва да покори на своята воля всеки човек, затова трябва да опитваме да разпознаем неговите козни, когато той използва зли човеци, за да изпълни плана си за покоряване на човечеството. Колкото повече живеем индивидуалистичен живот и търсим изгоди от новите технологии, толкова по-лесно ще бъде на злите сили да ни поробят, и същевременно колкото по-често общуваме помежду си като братя и сестри в Христа, толкова по-сигурно ще можем да се противостоим на злото в света – независимо дали то се проявява в лицето на сатаната или на човеци или на машини.
Вярващите винаги са знаели колко велика е милостта на Бога към онези, които Го търсят, познават Го и Го следват в живота си; така и днес продължаваме твърдо да вярваме, че Божията милост никога няма да отстъпи от човеците и че само от нас зависи да укрепваме вярата си в Бога, та в последните времена при страшния Христов съд да застанем от дясната Му страна.
Бележки
(1) Срв. https://www.popularmechanics.com/science/a61777484/2045-singularity-ray-kurzweil/.
(2) Срв. статията „Да изпаднеш в транс (или за нашето бъдеще)“ в брой 61 на „Свобода за всеки“: https://svobodazavseki.com/download/sv-br61/.
(3) Накратко за него на български език тук.
(4) Кратко 13-минутно ток шоу с него (за съжаление само на английски език) може да се види тук на сайта на една организация, наречена TED, съкращение на Technology, Entertainment and Design: https://www.youtube.com/watch?v=uEztHu4NHrs.
(5) Срв. Frank Tavares, Google and NASA Achieve Quantum Supremacy, 23 October, 2019, at https://www.nasa.gov/technology/computing/google-and-nasa-achieve-quantum-supremacy/#:~:text=Google%2C%20in%20partnership%20with%20NASA,milestone%20known%20as%20quantum%20supremacy.
(6) Срв. Becky Bracken, Chinese Breakthrough in Quantum Computing a Warning for Security Teams, 7 December, 2020, at https://threatpost.com/chinese-quantum-computing-warning-security/161935/#:~:text=The%20security%20concern%20is%20that,new%20post%2Dquantum%20cryptography%20solutions.
(7) Срв. Morgan Meaker and James Cook, Quantum computing breakthrough to speed up roll out by decades, 1 April 2021, The Telegraph, at https://www.telegraph.co.uk/technology/2021/04/01/quantum-computing-breakthrough-speed-roll-decades/.
(8) Срв. Reuters, Tesla’s Musk predicts AI will be smarter than the smartest human next year, 8 April 2024, at https://www.reuters.com/technology/teslas-musk-predicts-ai-will-be-smarter-than-smartest-human-next-year-2024-04-08/.
(9) Срв. Мария Карашанова, Какво трябва да знаем за големите езикови модели, 13 февруари 2024 г., на https://digitalk.bg/izkustven_intelekt/2024/02/13/4587715_kakvo_triabva_da_znaem_za_golemite_ezikovi_modeli/.
(10) Срв. Allison Pearson, I was pilloried for being a lockdown sceptic – now it’s clear I was right about quite a few things, The Telegraph, 18 January 2022, at https://www.telegraph.co.uk/columnists/2022/01/18/pilloried-lockdown-sceptic-now-clear-right-quite-things/?WT.mc_id=e_DM1540765&WT.tsrc=email&etype=Edi_Edi_New_Reg&utmsource=email&utm_medium=Edi_Edi_New_Reg20220120&utm_campaign=DM1540765.
Д-р Валентин Кожухаров е мисиолог и преподавател по богословие, дописник и редактор в “Свобода за всеки”.
