1. Текстът на Конвенцията за превенцията и борба с насилието над жени (Истанбулската конвенция) на Съвета на Европа провокира бурна дискусия в България. Съзирате ли реална заплаха за подмяна на християнската антропология в текстовете на Конвенцията?
Заплахата за подмяна на библейската истина и откровението за произхода на човека, сътворен по Божия образ, като мъжки и женски пол, и фаталните последици от една такава подмяна бяха в основата на това ние от Свобода за всеки да определим конвенцията като опасен документ и опит за социално инженерство. След два месеца на разгорещен спор няма причини разпоредбите ѝ да не продължават да се разглеждат като проблематични.
Трудно е дори за въприемане, че един такъв документ може да постави пред вярващите, а и пред всеки човек, предизвикателството да отстояват своя генезис и фундамента на човешката си същност и съществуване. Факт е обаче, че по замисъл конвенцията е подчертано антихристиянска и противоречаща на здравомислието като цяло. Представянето на една друга „истина“ за човека в подписания вече международен договор действително има потенциала да доведе до сериозни поражения в обществото. Християните, които са призвани да живеят достойно и свободно с вяра в Христос, може да се окажат в мрежата на жесток дневен ред и да станат обект на безмилостно преследване.
Мъжът и жената и тяхното потомство, бракът и семейните отношения са подложени на безпрецедентна атака. Това е именно „разкъсването на връзките“, за което се говори в Псалм 2:3. Заплахата засяга както убеждението за отредената от Бога двойственост и ред при сътворението, така и неотменимите и произтичащи от природата на човека естествени права и свободи. В крайна сметка християнските свободи – на съвестта, мисълта, религията и изразяването, на неприкосновеност на семейството и ролята на родителите във възпитанието и образованието на децата – са мишената, в която се целят поддръжниците на конвенцията.
Нишката на подмяната на християнската антропология е прокарана от край до край в текста на договора, за да се превърне по-скоро в дебело въже около врата ни. Механизмът е ясен – от внедряване на джендър идеологията, чрез диктатура на жените към обезличаване на човека, отнемане на достойнството му и пълно елиминиране на основните му права.
Предпоставките за посегателство спрямо дадената от Бога идентичност, се създават преди всичко с въведеното ново, противоречиво, флуидно и неизразяващо общото мнение определение на пола като социална и променлива конструкция, независима от биологичния пол (чл. 3, б. „в). Проблемът с прокарването му още по-ясно се вижда от употребата в чл. 4, ал. 3, наред с признака „пол“ (sex), на субективните по същността си признаци „социален пол“ (gender) и „идентичност, основана на пола“ (пояснена в широки граници в Обяснителния доклад към конвенцията), което води до размиване на точното съдържание на задълженията. По този начин безбройните и всевъзможни вариации на вътрешно усещане и преживяване на пола са превърнати в защитни основания срещу дискриминация, даващи възможност за злоупотреба в претенциите за правна защита. Тези претенции за правна защита са гарантирани и с мъглявите понятия „стереотипни роли на мъжете и жените“ и „нестереотипни роли на пола“, както и с изискването за обучение в училищата относно последното.
Следват безпощадното предписание на чл. 12, ал. 1, за „мерки за насърчаване на промени в социалните и културни модели на поведение на жените и мъжете с цел изкореняване на предразсъдъци, обичаи, традиции и всякакви други практики, основани на идеята за малоценност на жените или на стереотипни роли за жените и мъжете“ (по силата на това общо задължение християнската антропология може да бъде заклеймена в учебните програми като традиция, основана на стереотипните роли на половете); унизителното стереотипно представяне на мъжете като насилници; задаването на курс към овластяване на жените; акцентирането върху тях като жертви, нуждаещи се от специална закрила, и поставянето им в привилегировано положение спрямо мъжете, което създава условие за дискриминация (независимо от изричната уговорка за противното в чл. 4, ал. 4). Целият този проект е обезпечен с вменяването на конкретни задължения на страните по конвенцията въз основа на неясните и непредвидими дефиниции, в това число и с вклиняването на държавата в образованието на децата без оглед на родителския авторитет, и с механизма за мониторинг, предполагащ твърд натиск спрямо страните по договора.
Не е нужна експертиза, за да се направи изводът, че евентуалната трансформация на Истанбулската конвенция във вътрешното ни право би превърнала перверзната концепция за самоопределяне на половата идентичност в основа за имплицитно въвеждане на извратени, в действителност несъществуващи „човешки права“, скрепени със силата на държавната принуда, които влизат в пряк конфликт с основните абсолютни, лични и ненакърними човешки права.
2. Смятате ли, че в центъра стои насилието над жените или употребата на понятието „джендър“ (gendre) коренно изменя съдържанието и духа на този международен документ? Българското общество оказа ли се „изгубено в превода“ на термини като „социален пол“ или „социални роли на пола“?
Ефектът на съчетаването в конвенцията на заявената цел за по-солидна защита на жените от насилие и на идеологията, основана на понятието „джендър“, много наподобява начина, по който се съотнасят привидната към прикритата сделка в облигационното право.
Въплътената в документа терминология на извратената социално-инженерна мисъл сочи към двупластовост в намеренията. Разгръщането на идеята за изкореняване на „традицията, основана на стереотипните роли на половете“ в крайна сметка разкрива подменената вътрешна воля, насочена към преформулиране на естествените категории пол, мъж, жена и към разпад на традиционното семейство. Ако не беше така, понятието „джендър“ и свързаните с него други понятия, определения и задължения, нямаше да присъстват в документа. Подкрепата и защитата на жените очевидно е симулацията, без която горчивото хапче трудно би се преглътнало.
В примера със сделките се прилагат правилата относно прикритото, а привидното се обявява за нищожно. Така следва да гледаме съответно и на опасността от понятийните нововъведения в разпоредбите на този международен договор, и на измамата, която демагогски ни се поднася.
Точно затова изобщо не може да се говори за „изгубване в превода“ на термини като „социален пол“ или „социални роли на пола“ от страна на обществото. Обвиненията в неразбиране на терминологията, представени от поддръжниците на конвенцията като изгубване в превода, са част от манипулативния начин на действие и обслужват въвеждането на хората в заблуда.
3. Има ли аспекти на Конвенцията, разминаващи се с християнската визия за семейството – например за ролята на семейството при конфликти между мъжа и жената? Задава ли Конвенцията обща рамка за решаване на проблема с насилието, приемлива за християни, мюсюлмани, юдеи и атеисти?
Изчерпателният подход, широката рамка, в която се дефинира и извежда насилието спрямо жените, и натоварването на широк кръг държавни органи, агенции, институции и организации, в качеството им на „релевантни участници“, с мерките и контрола във връзка с превенцията и борбата срещу насилието над жени, наред с изискването за разпростиране върху всички форми на насилие, обхванати от конвенцията, и с възможността за съобщаване на компетентните органи в случаи на съмнения за бъдещо извършване на актове на насилие, влиза в пряко противоречие с християнската визия за семейството при решаването на конфликти между мъжа и жената. Семейството е божествена институция, създадена далеч преди държавата. Там е мястото за решаването на тези стълкновения, а не с държавна намеса – освен ако не става въпрос за престъпление, разбира се. Това правило произтича от християнския възглед и ясно очертания ред на сътворението и ред на грехопадението.
Очевидно е, че този ред не е удобен за феминистките активистки. Затова и конвенцията носи светогледен заряд, който придава на жените и на момичетата статут на жертва и впряга мъжете да обслужват зададения от тях дневен ред.
Този по-скоро идеологически, отколкото юридически характер на международния договор го прави негоден да служи като правна рамка, и модел на поведение въобще, още по-малко като обща такава за разрешаване на въпросите с насилието. Конвенцията преди всичко създава проблеми, а не ги решава. Тя не отразява основополагащи правни принципи и давайки възможност на човек да определя пола си, създава изключително опасна основа за черпене на права от една категория хора за сметка на друга.
Когато са потъпкани всякакви морални устои и общочовешки ценности и се пренебрегват изискванията на европейското право за дефиниране на законодателството по начин, който го прави ясно, предвидимо, точно и достъпно, е невъзможно да се защити насиления от насилника. База за такова именно „законодателство“ е конвенцията. Не това обаче представлява правото – според известната древногръцка максима, цитирана от римските юристи, то е „изкуство на доброто и справедливото“.
4. Как оценявате качеството и зрелостта на дебата по Истанбулската конвенция? Основателни ли бяха изказаните в обществото страхове? Доколко дълбок според вас е проблемът с насилието над жените и как той може да бъде решен – по пътя на международни конвенции или на промени във вътрешното законодателство?
Както често става при противопоставянето на идеологическа основа, така и в този случай привържениците на конвенцията хвърлиха в действие целия си арсенал от пропагандни прийоми. Той, разбира се, се изчерпва най-вече с обвиненията в заиграване със страховете на хората и с няколко цифри и безпаметното им манипулативно повтаряне на аудиторията. Аргументи по същество нямаше. Премиерът даже май не беше съвсем наясно за какво става въпрос, защото в общи линии друго като причина да ратифицираме документа освен това, че всички страни членки на Съвета на Европа са го подписали, и естествено рискът за жените, не чухме. Министър Цачева от своя страна наблегна на въпроса за допускането на резерви при ратифицирането, но пропусна да обясни, че по правило (чл. 78) те изобщо не могат да засягат което и да е от така важните за идеолозите, стоящи зад този злополучен нормативен продукт, понятия, цели, дефиниции, мерки, политики и задължения. Прах в очите беше и предложената от нея тълкувателна декларация, тъй като дори и да даде някакво пояснение на отделни текстове, тя няма силата да промени обвързващия характер на договора.
Напротив, възпротивяващите се на ратифицирането проявиха в дебата прозорливост, здрав разум и загриженост, подкрепена с ясна и релевантна обосновка. Хората показаха, че не са аморфна, пихтиеста маса и че са наясно с драматичните примери на посегателство спрямо семейството в страните, в които джендър идеологията е приемлива. Страховете им са повече от основателни – заради всичко изложено дотук, а не плод на склонност да се поддават на внушения, на религиозен фанатизъм, на липса на интелигентност или артикулираност.
Що се отнася до статистическите данни за един милион насилвани жени в България и за честотата на упражняваното спрямо тях домашно насилие, които бяха представени в подкрепа на становището за нуждата от такава конвенция, досега имахме всички основания да се съмняваме в достоверността им, заради избраната демагогска тактика. Вече със сигурност знаем, че противоречат на официалните данни. По отношение на най-драстичните случаи на насилие те сочат, че проблемът в страната е значително по-малък, отколкото в страните от Западна Европа.
Насилието над жените би следвало да се разглежда като част от проблема за насилието изобщо. Поддържането на позицията, че конвенцията няма да донесе промяна в обявената посока и че нормативната база по тези въпроси е достатъчна, не омаловажава проблема и е свързано с правилния начин за решаването му – чрез укрепване и ефективно прилагане на действащите вътрешни правни механизми.
Проведеният до този момент дебат по повод намеренията на управляващите да ратифицират Истанбулската конвенция показа, че здравият разум все още владее сърцето и ума на консервативния българин, дори и да не е християнин. Той по съвест възразява срещу противната на същността му идея, че полът е въпрос на избор или желание, и е готов да отстоява своя род и ценности. Още по-силно това важи за християните и църквата. Те не могат да си позволят компромиса да напускат публичния дебат и да се откажат да изявяват истината. Борбата срещу конвенцията, написана с нечестиви мотиви и извращаваща правото, трябва да остане за тях водеща кауза, кауза с приоритет, кауза докрай.
Материалът е публикуван за първи път в бр. 129 на сп. „Християнство и култура“.
Всички права запазени © 2018. Препечатвания и препубликации само с разрешение: editor@center-religiousfreedom.com
Невена Стефанова е завършила право в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Практикува като адвокат на свободна практика от 1995 г. Тогава започва и участието ѝ в казуси, свързани с проблемите на свободата на религията. От 2004 г. е координатор проекти и съдебни дела към „Свобода за всеки“ – онлайн списание и адвокатска и правозащитна група.
