Късата памет

Или колко е важно да помним, за да не бъдем манипулирани и обществото ни да бъде здраво.

„Големи европейски градове ще бъдат потопени под вода, а Великобритания ще изпадне в Сибирски климат“. До 20 години, казват експерти.

Или по-скоро казаха. Преди почти 19 години.

Не знам за европейски градове, които да са потопени под вода през 2022 г., а Великобритания понастоящем няма климат като в Сибир, като в медиите даже циркулира, че тя е островът, претърпял най-топлите си дни това лято от незнайно кога.

Да кажем, че цитираните експерти са сгрешили в изчисленията си, би било абсурдно, не защото са познали (познаването не би трябвало да е част от научния метод дори – препоръчвам да се запознаете със статията „Наука или идеология“ от Атанас Терзийски и Николай Кочев от брой 57 на списанието Свобода за всеки) – очевидно не са, а защото твърденията им са толкова далеч от реалността, че злокобното предупреждение звучи комично.

А какво ще кажем за учения, експерт по замърсяването на околната среда, който прогнозира глобален ледников период до 2000 г.? Не е сюжет от научнофантастичен роман.

Докато апокалиптични романи на сходна тематика все пак имат поне някаква художествена стойност, то твърдения на учени като това, че до 1989 г. всички хора са щели да изчезнат „в облак от синя пара“ – цитат от биолога експерт по замърсяване на околната среда д-р Ерлих от университета в Станфорд в Щатите, звучат като извадка от второразряден B-movie (б.а. нискобюджетни, обикновено американски филмови продукции със сюжет и тропи с изцяло пошла, силно хиперболизирана и задоволяваща низките страсти насоченост, като фетишизирани насилие, унищожение, демоничност, секс и пр., без никаква артистична или етична стойност) от рода на „Клоуни убийци от дълбокия космос“). Дори не е забавно.

Солт Лейк Трибюн, 17 ноември, 1967 г.: “Вече е прекалено късно. Ужасен глад се очаква до 1975 г.”
Салон


Салон (вляво); Ню Йорк Таймс, неделя, 10 автуст, 1969 г.: “Противник на замърсяването счита, че няма време.
Проблемите на околната среда ще изпреварят реакцията на обществеността.”

60 години климатична истерия

Всичко това напомня на приказката за лъжливото овчарче. Само че, нямаме две лъжи + една истина, на която вече никой не вярва, а потенциално хиляди и десетки хиляди неизпълнени пророчества на смъртта и неминуемия апокалипсис в продължение на 60 години медийна истерия, набираща кресчендо в последно време. Грешни прогнози, на които колективно като общество явно не обръщаме внимание или които изцяло сме забравили, с трепет вярвайки на новите пророци с новите им стари пророчества за идващия край на света.

Сред новите пророци на зеления култ са личности и организации като Грета Тунберг, чийто комсомолски патос и жлъчно обвинение срещу човечеството бяха емблематични (и проява на много лош вкус), Бил Гейтс – с неговите идеи за затъмняване на слънцето, не на шега оприличавани като плод на мисълта на злодей от филм за Джеймс Бонд, ООН – с техния Дневен ред 2030, както и Насекомо ЕАД, като пример от нашата свидна родина, и всички те ни обясняват с нескончаема енергия как единственият път към спасението на човечеството минава през засиления държавен и наднационален контрол, ограничаването на човешки права и свободи и потъпкването на човешкото достойнство. Живей в кутия, къпи се веднъж на месец, яж мухи, не притежавай нищо и бъди щастлив.

Но не помним. В препълненото ни с информация ежедневие изглежда нормално да забравяме отделна фактология, но като че ли в днешно време помним по-малко от всякога. Забравата – както по темата за зелената истерия и прокрадващата се чрез нея тоталитарна угроза, така и по други наболели теми като войната, икономиката (и настъпващата криза), пандемията – отваря врата за страх, несигурност и ужасни мисли и спомага за лесното манипулиране на масите за користни политически/икономически цели. Помненето на историята и разбирането на моделите и тенденциите в развитието на човечеството и народите, от своя страна пък, създават имунитет срещу страха, несигурността и античовешката заплаха. Защото всичко, което виждаме в днешно време, се е случвало и преди под една или друга форма. Просветеният индивид би трябвало да види симптомите на настъпващите социални промени отдалеч, да има обща представя относно това какво би могло да последва, както и генерална идея за това какво трябва да направи на лично и колективно ниво, за да се предпази.

Дълга и къса памет

Докато горните примери предполагат малко по-широко четене и памет години назад, то оправдание за колективната забрава за пророците на зеления апокалипсис от най-близкото минало нямаме. Помним ли Ал Гор с неговия оскаров филм от 2006 г. „Неудобната истина“ (An Inconvenient Truth) и алармирането му през следващите години, че ледовете на Арктика вероятно ще бъдат разтопени до 2013-та година? Подсказвам: не се случи.

Още по-пресен пример за колективна загуба на къса памет в изключително краткия период от последните 2 години е непрестанно променящият се Ковид наратив. Минахме през дълга редица крайно различни и противоречащи си твърдения на учени експерти, диктуващи държавния (и интернационалния) дневен ред, но кой да обърне внимание. Ето няколко примера:

Експертите казватЕкспертите също казват
Грип тип Б е по-опасен от коронавируса, не се плашете (ген. Мутафчийски 2020 г.)Очаквайте трупове по улиците, всички ще умрем от коронавируса (ген. Мутафчийски, 2020 г.)
Маските не помагат (здравните власти)Глоби за неносене на маски (здравните власти)
Две седмици локдаун и всичко ще премине (здравните власти)Почти перманентен локдаун в продължение на две години (здравните власти)

За експерименталната течност – предполагаемо лекарство срещу вируса – пък да не отваряме тема: там прогресията придоби комедийни измерения сама по себе си, като започнахме от 100% ефективност и предпазване от заболяване, минахме през буквално през ден смаляван процент ефективност след нови изследвания от учени експерти, докато понастоящем вече на места се говори за нуждата от 4+ интервенции за някакъв ефимерен процент надеждност, зависима от редица други странични фактори. Или с други думи – минахме от 100% ефективност до 0% ефективност, а даже се заговори често и за отрицателна такава (т.е. вреда), като някои учени от Харвард и други американски университети дори предупреждават, че ваксината е вероятно в пъти по-опасна от самия коронавирус. От „Осанна“ до „Разпни го“.

Постоянната промяна в наратива е толкова фрапантна, че предизвика създаването на хиляди хуморески в интернет пространството, показващи хронологията на коронавирус сагата в цялата и́ колоритна абсурдност. По-задълбочен поглед върху абсурда на Ковид наратива може да откриете в материала на Явор Костов от брой 58 на списанието Свобода за всеки, озаглавен „Ковид пандемията – театър на абсурда с драматични последици за публиката“.

Но и това хич не го помним. В още по-кратък период, поглеждайки политическия фронт в България и Западния свят, виждаме, че положението с паметта става отчайващо. Партийният и политически дневен ред дори само от началото на годината редовно се върти на 180 градуса („борим се против комунистите, а се коалираме с празнуващите 9-ти септември“ е само един от безкрайните, причиняващи мигрена примери), а реториката се променя през ден, но тази тема е прекалено пошла, че да влизаме в детайл. Петър Волгин преди време артикулира честите амплитуди в политиката по чуден начин: „Довчерашните божества са захвърляни в калта, а обругаваните се превръщат в герои. Ние обаче никак не се смущаваме от тези трансформации. Приемаме ги безкритично“.

Както акцентирахме в материала за профанизацията на обществото, една от основните причини за повсеместната кратка памет е прекаленото консумиране на материали от кратка форма като социалните медии и телевизията (и избягването на дългата форма като книгите), което унищожава дългите невронни вериги в мозъка и съответно способността за помнене и съпоставяне на широк набор от данни, както и анализирането им – и респективно улеснява външното влияние в умовете на хората чрез познатите ни пропагандни инструменти.

Но като че ли в днешно време паметта ни е прекалено кратка. Освен профанизацията и нечетенето има и друг екзекутор на паметта (и разпространител на лъжата и заблудата): къде целенасочено, къде по случайност, медиите в днешно време вредят повече отколкото помагат.

Медиите: стимулант на забравата

Още в първия пример за предполагаем зелен апокалипсис, който дадох в началото, деветият абзац в статията споменава, че голям брой уважавани учени обвиняват американската администрация, че при изготвянето на цитирания доклад внимателно е подбрала „правилна“ наука, докато потиска изследвания, които не харесва, така, че докладът да е удобен за собствените и́ политически цели.

Ти да видиш – кой би предположил!

Проблемът с медиите е дълбок обаче. Множество проучвания говорят, че от 60% до 99% от читателите (процентът варира и зависи от медията и от проведеното изследване) четат само заглавието, докато 60-99% от останалите читатели зачитат само заглавието и първия абзац. Рядко се стига до втория абзац на който и да е материал, а почти никога текстът не се дочита докрай (б.а.: ако сте стигнали дотук – благодаря!).

Та, в горния пример е възможно и по-малко от 1 на 1000 читатели да са прочели за критиката от учените върху апокалиптичната прогноза, а 999+ от 1000 читатели да са се сблъскали само с неминуемия край на света, описан в заглавието/първите абзаци. Умножете това число по хилядите новини, филми и други материали, които разглеждат темата от една единствена гледна точка (всички ще умрем, ако не отменим неотменими права и свободи) от последните 50+ години и респективно зациментират посланието, и получаваме масово променяне на начина на мислене на поколения хора, инсталиране на идеи, които са, меко казано, силно противоречиви в научните среди.

„Има ли примитивна религия, която може да бъде сравнена с движението за опазване на околната среда,[1] в приписването на природните бедствия на прегрешенията на човека?“ – Чарлз Краутхамър.

Друг е и въпросът защо акцентът в новината е „Пентагонът казва на Буш: климатичните промени ще ни унищожат“, а не „Учени обвиняват американската администрация за всяване на страх“ – кое е по-важната (и реалната) новина, която трябва да бъде споделена? Но следвайки друго златно правило на журналистиката – „лошите новини са добри новини“, защото те продават. Дали в този пример мотивът на автора и редакцията на медията е бил злонамерен, или не, не знаем, но няма и много значение – ефектът е един и същ. И така, къде целенасочено, къде по случайност, медиите стават активен разпространител на заблуда, неистина и страх, и съответно – съучастник на мракобесните човеконенавистни сили, за пореден път опитващи се да прокарат тоталитарната си мечта.

В днешно време пък свободата на словото дотолкова се е стопила, че подобни пропуквания на алтернативни гледни точки като споменатия девети абзац рядко са възможни дори по редица злободневни теми: пандемията и лекарството, климатичните промени, Украйна. Колко често чуваме по националния ефир да се говори за гледна точка за войната, различна от „Путин е лош“, или пък да се споменават негативни здравословни ефекти от лекарството? Дисидентите и инакомислещите в най-добрия случай се осмиват или заклеймяват за различни „-исти“ и „-фоби“, а по-често простo не се допускат до медийното пространство.

Ако помнехме малко от малко безбройните медийни истерии през годините, историческите тенденции с постепенното отменяне на неотменими човешки права и свободи под благороден претекст, перверзията на непрестанно променящата се реторика от силните на деня и т.н., вероятно бихме имали далеч по-здрави стени, които да ни предпазят от античовешките набези в политическия (и духовния) свят. Своего рода естествен имунитет, наречен „памет“, имунизиращ ни срещу лъжата и заблудата.

И докато дългата, че и късата ни памет, колективно са почти унищожени, какво да кажем пък за още по-дълбоката, от първостепенна важност за всекиго от нас, фундаментална – дори в най-първичен смисъл – памет?

За нея – следващия път.

Следва продължение.


[1] Игра на думи: авторът използва терминът „environ-mentalism”, грубо преведено в смисъл като „движение на психично болните природозащитници“.


Атанас Димитров е завършил журналистика във Великобритания, живее и работи в България и е сътрудник на Свобода за всеки.

Сподели:

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

Подобни постове