Лятото на 2018 година е в разгара си, наградите „Тони“, които са театралният еквивалент на филмовите „Оксар“ и телевизионните „Еми“, са също в разгара си, когато по време на своя реч холивудската звезда Робърт де Ниро се изказва по политически въпрос. Актьорът се извинява на канадския премиер Джъстин Трюдо за „идиотското поведение” на американския президент, с което недвусмислено изразява негативното си отношение към г-н Тръмп. Успешно превъплътилият се в човек с тежко психично заболяване от филма „Пробуждане“ на Пени Маршал не спира дотук, а продължава да разкрива политическите си убеждения под формата на нелепа, нецензурна тирада. Де Ниро нарича г-н Тръмп „куче“, „свиня“ и „лъжец“ и употребява псувня, на която немалко български таксиметрови шофьори биха се възхитили.
Лятото на 2018 е на път да си отиде, в Ню Йорк се провежда финала по тенис при жените от Откритото първенство на САЩ от Големия шлем. Чернокожата Серина Уилямс губи от млада японка и излиза от кожата си заради решения на главния съдия на мача. Звездата на американския тенис нарича рефера „крадец“, „лъжец” и го заплашва, че той никога повече няма да ръководи нейна среща. По време на пресконференцията след двубоя тенисистката обвинява съдията в сексизъм и със самочувствие на героичен борец срещу неправдите в света декларира, че с деянието си по време на тенис срещата тя всъщност е защитила всички онеправдани жени.
И ето че почувствалите се защитени жени от цял свят веднага получават възможност да върнат жеста на чернокожата си вдъхновителка. Започва абсурдна кампания срещу художника от австралийския Herald Sun Марк Найт, обвиняваща го в расизъм и сексизъм заради карикатура, в която той си позволява да осмее неприемливото поведение на агресивната тенисистка – същата онази чернокожа Серина Уилямс, влязла в ролята на говорителка на феминизма.
Лятото на 2018 още не е отминало, а фронтменът на популярната ирландска банда U2, Боно, e поканен за втори път да посети Елисейския дворец. Една от целите на визитата на британския рок певец при френския президент Еманюел Макрон е обсъждане на въпроса за равенството между мъжете и жените в перспективата на предстоящото ротационно председателство на Г-7 от Франция догодина. Имайки предвид властта, която единият притежава в политическите среди, а другият – в общността на занимаващите се с шоубизнес, можем да допуснем, че идеологическият заряд, който се съдържа в темата за егалитаризма, ще бъде още по-успешно наложен в законодателството и културата на народите. По друг начин казано, с артистичен замах още веднъж изкуство и политика ще се съюзят, за да възпеят зловещото ляво, хуманистично Liberté, Égalité, Fraternité (свобода, равенство, братство).
Лятото на 2018 предстои след няколко месеца. Още е 2017, а влиятелното списание Time, обявява избора на редакционния си екип за личност на годината. Жените от #Me too, жертви на сексуално насилие, са личностите на годината. Кампанията започва след обвиненията срещу холивудския продуцент Харви Уайнстийн в сексуален тормоз. Актриси, сред които и такива, които през годините са се ползвали от славата и парите на Холивуд, изведнъж се сещат, че преди много години, в началото на бляскавата им кариера, някой се е възползвал от тяхната невинност. Сега обаче всичко се е променило, те са готови да говорят смело и без срам за миналото и резултатът е налице – в публичното пространство се появява още една пропагандно истерична кампания.
Нека сега накратко видим какъв е смисълът от споменаването на гореизложените примери, които сякаш нямат връзка помежду си. Когато се вгледаме в описаните събития и в хилядите подобни, които бомбардират умовете ни непрестанно, можем да установим една и съща тенденция – представители на шоубизнеса и спорта не спират да говорят по теми, които очевидно надхвърлят възможностите им да ги разберат, застъпват тези, противопоставят се на политики и хора с цел обслужване на една и съща идеология – тази, която се намира в левия спектър на политическата палитра. А точно там можем да забележим пропагандираните и от шоубизнеса, и от спорта феминизъм, егалитаризъм и противопоставяне на необичайната, но в много отношения здравословна дясна политика на Доналд Тръмп.
Властта всъщност е употребата на силно влияние, чрез което някой може да се разпорежда. Когато богатството и известността са единствената причина за тази власт, катастрофата е неминуема. Футболистите, музикантите, тенисистите, актьорите, коафьорите и кой ли още не придобиват възможността да контролират, да подчиняват чуждата воля на своята. А своята те отдавна са покорили на левите си работодатели.
Разбира се, в този ред на мисли е редно да отбележим, че свободата на словото е основно човешко право, което трябва да бъда защитавано. Свободата на словото е важна ценност, но ако в словото няма свобода, ценностите са под сериозна заплаха от изчезване. Те са застрашен вид, докато не се намерят хора, които да ги закрилят.
И докато изпращаме лятото на 2018, нека си припомним, че жегата на идеологическото противопоставяне тепърва предстои.