Преди десетина дена (9 май) върховният съд на щата Масачузет прие решение, което не се понрави на някои, считащи, че съществуват американски обичаи и практики (особено в училищата), които са „обидни” за тях. Става въпрос за националния ритуал, наречен „Обет за вярност,” който се изпълнява при редица официални случаи и събития в САЩ и който гласи: „Обещавам да бъда верен на знамето на САЩ и на републиката, която то олицетворява: една нация, която е с Бога, която дава свобода и справедливост на всички.” Обетът за вярност се казва всяка сутрин в американските училища преди началото на часовете. И тъкмо тази училищна практика в щата Масачузет подтикнала някои нехристияни не само да изразят недоволството си от тази практика, но и в края на миналата година да подадат жалба в съда, че тя е противоконституционна.
Съдът постановил, че „Обетът” не нарушава ничии права и че той е изключително важно историческо наследство на американския народ. Недоволната група обжалвала това решение и миналата седмица върховният съд на щата отново излиза с окончателно решение, в което се казва: „Рецитирането на Обета за вярност, което е доброволно, не нарушава нито конституцията, нито уставите за образованието” (според които се забранява всякаква дискриминация в американските държавни училища). Т.е. убеждението, че американската нация „върви с Бога,” не може да се счита за накърняване на ничии чувства или да се смята за „обидно,” защото то е част от наследството на нацията (което е християнско) и защото казването на „Обета” е доброволно. На практика обаче той се казва във всички американски училища във всички щати и никой не роптае против подобна практика. Защото американските деца са горди да се нарекат американци.
Интересно е, че като подтик изразът „която е с Бога” да бъде добавен през 1954 г. към текста на „Обета”, е разпространяващата се комунистическа идеология (както в Европа, така и в САЩ), която целяла да унищожи християнството и вярата на народите в Бога.
Описваме този случай от американския върховен съд и решението му от миналата седмица по повод на думите „с Бога” и мнението на някои, че тези думи ги „обиждали” и накърнявали чувствата им (особено на децата в училищата), за да покажем, че дори в САЩ, където същевременно се прокарват редица секуларистки тенденции и практики, една съдебна държавна институция застава зад „патриотичното чувство на основателите на американската нация” и не се поддава на нападките на всякакви атеисти, секуларисти, привърженици на други религии, агностици и т.н., а защитава изконни за тази страна положения – нейните християнски основи и убеждението, че тази нация върви с Бога (каквато и била една от целите на първите заселници на този континент: основаването на Новия Йерусалим, на Божията земя). Повече подробности за случая можете да прочетете тук, откъдето е взет материалът за настоящата публикация, а за историята на установяване на „Обета за вярност” – тук (на английски език).
Колко християни в България биха желали и в българските училища всяка сутрин преди часовете децата да казват обет за вярност към родината, в който да подчертават, че и ние вървим с Бога и че страната ни може успешно да върви към бъдещето си само с Бога. Ако преди 60 години американците добавили думите „с Бога” като противодействие на комунистическата антихристиянска идеология, нима не можем и ние сега да добавим конкретен християнски израз, подобен на американския „Обет за вярност” към родината, в някои наши официални речитативи като защита срещу всякаква секуларизация и стремежи за установяването на все по-атеистично общество у нас? Като откъсваме децата в нашите училища от познаването на Бога и на библията, и като дори вече не ги учим и на патриотизъм, какво бъдеще можем да очакваме, след като в тях не се формират нравствените критерии на евангелието, които са съставлявали моралните устои на християнските народи векове наред, а им се предлага „сексуално образование” и им се посочват „прогресивните” примери на европейските законотворци, които искат да наложат разбирането за хомосексуализма едва ли не като нормалната практика на общуване между двама човека, решили да станат „партньори” (и дори да „се оженят”), защото, виждате ли, те се обичали. Ако на някои политици съзнанието им отдавна вече се е поддало на „противника на човечеството”, на сатаната, защо продължаваме да позволяваме подобно съзнание да се формира и у българските деца, макар и по индиректен начин? Въпроси, на които християните знаят отговора и които трябва да бъдат разяснявани и да стават достояние на всички граждани на страната ни.
