В Либия след “арабската пролет” и свалянето на диктатора Кадафи свободата по никакъв начин не е напреднала в гражданското общество.
Четирима чуждестранни мисионери са били задържани през февруари за “прозелитизъм” или проповядване на християнството в Либия. Според властите това било престъпно.
Задържани са също и бежанци от Египет – коптски православни християни, обвинени също в прозелитизъм. Ето цитат от първата публикация:
Коментирайки казуса, либийският представител на властите по сигурността Хюсеин Бин Хмейд, опитвайки се да оправдае ислямската забрана на свободното слово, отбелязва: “Прозелитизмът е забранен в Либия. Ние сме 100% мюсюлманска страна и този вид дейност оказва въздействие върху нашата национална сигурност”. Наистина, мюсюлманските държави – най-вече Иран – постоянно потискат всеки разговор за християнство, твърдейки, че то заплашва “нашата национална сигурност”.
Интересното в случая е сравнението на този страх за “националната сигурност” в тоталитарните ислямски режими и подобните опасения на българските власти. В прословутото бургарско писмо на Община Бургас и МВР-Бургас през 2008 г., евангелските християни бяха заклеймени пред всички училища в града като закононарушители и заплаха за националната сигурност.
Местни евангелски лидери направиха опит за корекция на позицията на властите в Бургас чрез писмо от няколко местни евангелски пастора, първите заявиха, че изпълнявали закона, въпреки посочените множество нарушения с това писмо на Европейската конвенция за правата на човека, българската конституция, Закона за вероизповеданията и други. Тази твърда позиция в защита на незаконната намеса на светската власт в правото на свободно изповядване на религия наложи завеждането на дело по антидискриминационното законодателство с цел защита на правата и законните интереси на евангелските вярващи, публично наклеветени от властите в Бургас и обявени за “опасни” без никакво основание или доказателства. Към момента делото все още се гледа пред Комисията за защита от дискриминация, като следващото заседание е насрочено за 13 март 2013 г.
Колкото до загрижеността на ислямските режими за християнския “прозелитизъм”, авторът на горецитираната информация правилно отбелязва, че Либия и Северна Африка са били християнски територии преди набезите на мюсюлманските войски през 7 век.
В обобщение ще отбележим, че анти-прозелитистките закони и правила днес са само поредното извинение за налагане на тираничен режим и смълчаване на другомислещите. Лишаването на хората под юрисдикцията на тези режими от фундаменталното право на свобода на вяра в Бога и съпътстващите права на свобода на получаване и рапрозстранение на информация, право на събрания, свобода на словото не е поради някаква заплаха за “националната сигурност”, но поради желанието за налагането на робско подчинение и мисловен контрол на тираните над хората под тяхна власт.
