Новият социализъм идва

{loadposition user10}

Новият социализъм идва – със социално инженерство срещу християнски ценности, човешки същества и семейство.

В речта си за наградата Темпълтън от 10 май 1983 г. Александър Солженицин размишлява върху това как „елиминирането на Бога е първата стъпка, водеща до унищожение в съветския ГУЛАГ“. Той казва:

„Не можех да го кажа по-точно, освен да повторя:  хората са забравили Бога; Ето защо всичко това се е случило… Недостатъците на човешкото съзнание, лишено от божественото му измерение, са определящ фактор във всички основни престъпления от този век. Единственото възможно обяснение за тази война е умственото затъмнение сред лидерите и гражданите на Европа поради тяхното загубено осъзнаване за Върховната сила над тях ”.

Нека се опитаме да направим малка проверка на хипотезата на великия руски поет. Вярно ли е, че в нашата съвременна Европа Бог е бил елиминиран?

Изследването от 29 май 2018 г. на изследователския център Pew „Да си християнин в европейския Запад“  представя една сложна и тревожна ситуация. (Да си християнин в Западна Европа, http://www.pewforum.org/2018/05/29/being-christian-in-western-europe/)

 ФИГ. 1 В ПОВЕЧЕТО ЗАПАДНОЕВРОПЕЙСКИ СТРАНИ, НЕПРАКТИКУВАЩИТЕ ХРИСТИЯНИ СА НАЙ-ГОЛЯМАТА ГРУПА

В по-голямата част  от изследваните страни непрактикуващите християни са повече от религиозно необвързаното население (хора, които се идентифицират като атеисти, агностици или „нищо по-специално”, понякога наричани „неизповядващи”). Какво е значението на християнската идентичност в Западна Европа днес? Западноевропейците не гледат благосклонно на обвързването между техните правителства и религията. Действително, във всички 15 изследвани страни преобладаващото мнение е, че религията трябва да е отделена  от правителствените политики (средно 60%), за разлика от позицията, че правителствените политики трябва да подкрепят религиозните ценности и убеждения в тяхната страна (36%).

(Източна и Западна Европа се различават по важността на религията, възгледите на малцинствата и ключовите социални въпроси, http://www.pewforum.org/2018/10/29/eastern-and-western-europeans-differ-on-importance-of-religion-views-of-minorities-and-key-social-issues/)

ФИГ. 2 ВЯРАТА В БОГА Е ПО-РАЗПРОСТРАНЕНА В ЦЕНТРАЛНА И ИЗТОЧНА ЕВРОПА

В същото и съвсем скорошно изследване се сливат голямото разнообразие от мнения и начин на живот във връзка с християнската религия между страните от Източна Европа, от една страна и Източна Европа, от друга.

ФИГ. 3 ПО-МАЛКО ЗАПАДНОЕВРОПЕЙЦИ ВИЖДАТ РЕЛИГИЯТА КАТО КЛЮЧОВ ЕЛЕМЕНТ НА НАЦИОНАЛНА ИДЕНТИЧНОСТ

Ако това е синтез на европейската ситуация: драматичното разделение между Изтока и Запада и прогресивното изчезване на християнската вяра на Запад, то трябва да признаем, че комунистическата революция е оставила най-лошите последици от своите доктрини на Запад.

Нека да разгледаме някои примери на тези доктрини чрез изявленията на главните герои на съветския проект за „освобождаване от Бога“.

1. В писмото до Ленин през 1911 г. Троцки пише: „Безспорно сексуалното потисничество е основното средство за поробване на човек. Докато такова потисничество съществува, не може да става въпрос за истинска свобода. Семейството, подобно на буржоазната институция, е напълно надживяло себе си. Необходимо е да се говори повече за това на работниците […]”.

Ленин отговорил: „И не само семейството. Всички забрани, свързани със сексуалността, трябва да бъдат премахнати. (…) Имаме какво да научим от суфражетките: дори забраната за еднополовата любов трябва да бъде премахната.

(Великая октябрьская сексуальная революция).  Руска народна линия, 20 август 2017 г., http://ruskline.ru/opp/2017/avgust/21/velikaya_oktyabrskaya_seksualnaya_revolyuciya/

2. Сексуалният либертинизъм е друг инструмент, използван за елиминиране на Бога от сърцето на „новия” човек. Ето как се съобщава това във в-к “Правда” от 21 март 1925 г.:

„Всеки член от комунистическата младежка лига, дори непълнолетен,  и всеки ученик от Рабфак (училище за обучение от комунистическата партия) има право да задоволи сексуалното си желание. Тази концепция се превърна в аксиома, а въздържанието се смята за буржоазно понятие. Ако мъж пожелае едно младо момиче, независимо дали тя е студентка, работничка или дори момиче в училищна възраст, то момичето трябва да се подчинява на похотта му, иначе ще се смята за буржоазна дъщеря, недостойна да се нарече истински комунист. […]”.

Какво показват последните изследвания на Pew Research по тези въпроси в Европа?

Във всяка изследвана страна от Западна Европа мнозинствата подкрепят еднополовите бракове и почти всяка от посочените страни е легализирала тази практика. Обществените настроения са много различни в Централна и Източна Европа, където мнозинството в почти всички проучени страни се противопоставя на възможността гейовете и лесбийките да се женят законно. (Изследователски център Pew, 29 октомври, 2018 г.)

ФИГ. 4. ПОВЕЧЕТО ЦЕНТРАЛНО- И ИЗТОЧНОЕВРОПЕЙЦИ СЕ ПРОТИВОПОСТАВЯТ НА ЕДНОПОЛОВИЯ БРАК, ДОКАТО ПОВЕЧЕТО ЗАПАДНОЕВРОПЕЙЦИ ГО ПОДКРЕПЯТ

Във всяка западноевропейска страна, включена в проучването – включително и католическите страни Ирландия, Италия и Португалия – шест от всеки десет, или повече, възрастни казват, че абортът трябва да бъде легален във всички или в повечето случаи. Някои страни от Централна и Източна Европа, като Чехия, Естония и България, благоприятстват законния аборт. Но в някои други страни, включително Полша, Русия и Украйна, балансът на мненията клони в другата посока, като е по-вероятно запитаните да кажат, че абортът трябва да бъде в повечето случаи или изцяло незаконен.

Също така по отношение на свещеността на човека и в противовес на либерализацията на абортите, има големи различия между Изтока и Запада в Европа.

ФИГ. 5 ЗАПАДНА ЕВРОПА Е ОБЕДИНЕНА В ПОДКРЕПА НА ЗАКОННИЯ АБОРТ, ЦЕНТРАЛНА И ИЗТОЧНА ЕВРОПА Е ПО-РАВНОМЕРНО РАЗДЕЛЕНА

 И все пак някои изследвания и независими проучвания показват, че в света, и особено в Европа, сме свидетели на драматична криза на плодовитостта и раждаемостта. Много европейски държави вече са под минималния праг за репродукция (2.1 деца на една жена), като спадът в раждаемостта няма изгледи да приключи, което води до драматични последици както за настоящето, така и за бъдещето на тези европейски страни.

 В страните с отрицателна раждаемост обаче, разходите надхвърлят ползите. Европа се бори с това предизвикателство от години. Дори повече, отколкото в САЩ, европейското благосъстояние зависи до голяма степен от достатъчен брой жители в трудоспособна възраст, които могат да финансират здравеопазването, пенсиите и социалното осигуряване за всички. Колкото по-малко са те, толкова по-сложно става поддържането на система, създадена във век, в който спадът на плодовитостта беше  сред проблемите, за които хората трябваше да се притесняват най-малко.”

Същата драматична ситуация се очертава, когато анализираме докладите на Евростат за броя на браковете (производители на социално сближаване) и разводите (разрушители на социалното сближаване).

От 1965 г. насам, усредненият процент на бракове в ЕС — 28 е намалял с близо 50% в относителни стойности (от 7.8 на 1 000 души през 1965 г. до 4.3 през 2015 г.). В същото време усредненият дял на разводи се е увеличил повече от два пъти, като е нараснал от 0.8 на 1 000 души през 1965 г. до 1.9 през 2015 г.

ФИГ. 6 – УСРЕДНЕН ДЯЛ НА БРАКОВЕ И РАЗВОДИ ЕС-28

Нека се запитаме дали „сексуалният либертинизъм“, популяризиран от комунистическата култура, целящ да премахне или отклони от човешкото стремежа към Бога, е толкова положителен. Някои примери ни карат да се замислим:

1. Относно скандинавските страни, известни със своята сексуална свобода, майският доклад за сексуалните заболявания казва, че съответната страна преживява драматична епидемия от болести, предавани по полов път;
2. CDC, американския Център за болести и контрол, (по подобие на българското здравно министерство – б.ред.) публикува през август тревожен доклад за новите 2.29 милиона нови случаи на болести, предавани по полов път;
3. През септември миналата година в Германия няколко вестника публикуват новини за увеличаването на случаите на болести, предавани по полов път, чийто брой се е удвоил през последните десет години;
4. Статистическото проучване на финландското правителство, публикувано през ноември 2018 г., потвърждава загрижеността относно последиците от предбрачното съжителство върху нестабилността на последващия брак и на по-високия процент на разводите между еднополовите двойки в сравнение с брака на мъж и жена.

Ако, предвид тези факти и данни от тези страни, а можем да споменем и други десетки, няма да има преосмисляне, връщане към християнското образование и уважение към човека, каквото решение би могло да бъде измислено по „романа“ „Комунисти на мисълта“?

Тогава и полигамията е модел, към който да се стремим. Последните проучвания в САЩ и Обединеното кралство показват, че сред американците 16%, смятат, че полигамията е „приемлива“, докато сред младите хора в Обединеното кралство дори 32% казват, че полигамията може да бъде положителна. Но не беше ли идеята за флуидно общество без семейни връзки, които искаха съветските комунисти?

Не само бихте искали едно размито общество, но бихте искали да формирате деца, които са размити и без собствена идентичност, започвайки от сексуалността (и пола). Мъжът и жената, даденостите за човешката биологична реалност вече не са на мода и след като борбата е срещу християнската вяра, естественото семейство, целта е да се реформират нови граждани от самото начало, започвайки от училищното образование.

Най-ясният пример за това е Шотландия – страната, която одобри първата „Програма за образование и приобщаване на LGBTQ +“, училищна програма, основана на идеологията на пола, която е задължителна за всички деца и на която нито един родител няма право да се противопостави. Както шотландският министър Джон Суини пише в скорошна публикация – програма „Образование за освобождение“. Не сме ли вече чували и видели ефекта от тези лозунги през миналия век?

И срещу Бога ли?

Отбелязваме дяволско съвпадение. На 25 октомври 2018 г. Европейският съд за правата на човека реши да накаже „богохулството“ срещу Мохамед, като не биха могли да се направят обидни коментари по повод евентуални сексуални щения на пророка. Подобно нещо никога не е било решавано в полза на християнския Бог, на Исус Христос или на Дева Мария, които вместо това са били обект на обида и осмиване поради свободата на мнение. Точно 24 часа след решението на Страсбургския съд, в Ирландия хората гласуваха референдум за премахване на престъплението богохулство срещу Бога чрез конституцията на тяхната страна. Европейската директива изглежда ясна: имате свободата да обиждате Исус, но ще попаднете в затвора, ако обидите Мохамед.

Оставям един последен пример за това за развитието на нещата, които налагат спешна реакция в реалния живот, в защита на истината от всеки християнин в обществения и личния живот.

Състоянието на щата Колорадо в Съединените щати е класически пример за това как искаме да изградим нова социална съвест в света:

Но има много положителни примери през последната година, към които трябва да гледаме с надежда и ангажираност.

В изследване на два американски университета миналия октомври се оказва, че по-голямата част от младите американци гледат с уважение и желание към брака и това доведе до по-малко разводи в САЩ; същото се случва в Обединеното кралство, където разводите намаляват поради по-голямото внимание и информираност на младите родители. България категорично отхвърли въвеждането на идеологията на пола в собствената си страна чрез Истанбулската конвенция; норвежкият Върховен съд признава пълното право на отказ по съвест за медицински сестри и лекари в случаи на аборт и евтаназия, в същата страна, която правителствената коалиция иска да реформира закона за абортите и избягване на геноцида на деца със синдром на Даун. Наскоро във Великобритания Върховният съд признава правото на свобода на съвестта и на упражняване на търговия, на съпрузите Ашър, които бяха отказали да правят сладкиши за гей парти.

На хоризонта има много тъмни облаци както в близкото минало на комунизма. Проектът за „създаване на нов и щастлив човек“ под ботуша на държавата и властта не е окончателно победен. Не бива да се обезсърчаваме понеже сме малцинство. Винаги е имало „истинско“ и „фалшиво“ и ако се борим сами за истината срещу целия свят, не тъжете, ние сме на правата страна на историята. Страданията и преживяванията на Вацлав Хавел, Александър Солженицин, Солидарност и на мнозина от вас, които смело и сега се борите за истината и свободата от злото на века, винаги са били нападани от изкушенията на змията от (библейската книга) Битие.

Всички права запазени © 2018. Препечатвания и препубликации
само с разрешение: editor@center-religiousfreedom.com

Лука Волонте е италиански политик, участвал като представител на Народната партия в Европейския парламент, част от управата на фондация Нова тера, защитаваща правото на свобода на религията, образованието и неприкосновеността на човешкия живот.

Обратно към съдържанието на броя