Моята статия е наблюдение върху процеса на това как сексуалната неморалност се утвърждава в обществото чрез легализирането ѝ под формата на човешко право. Кой е срещу човешките права? Кой би застанал срещу правния инструмент, който гарантира достойнството на човека? От опит обаче съм наясно, че злото се продава пакетирано като добро. Половата неморалност, въпреки че не е забранена от закона, е разрушителна за обществото и младото поколение и за да бъде прокарана като норма, трябва да бъде възведена в такава. (Из “Уводни думи на редактора”)
политизирането на пола, идеологизираното и възвеличаването на сексуалната разюзданост, одържавяването на най-интимната сфера от личния и семеен живот са част от последиците и същевременно от причините за радикалната смяна в концепцията и възприятието на „човешките права“ през последните няколко години.
Човешко право ли е сексуалната ориентация?
Идеята, че „сексуалната ориентация“ и свързаните с тази категория права на „еднополов брак“, на смяна на пола и подобни е основно човешко право, е прокарвана през последните няколко десетилетия с неуморно настървение. Едно от най-безочливите и империалистически изказвания на публична личност и политик, които съм чел, беше прокламацията през 2013 г. на тогавашния британски премиер Дейвид Кемърън. След като техният парламент узакони „еднополовия брак“, господин Кемърън заяви, че искал да го експортира по целия свят. Сякаш държавната повеля мъжът да се жени за мъж е някаква добра новина за цялото човечество.
Може да се каже, че „еднополовият брак“ е производно на правото на „сексуална ориентация“. Всъщност такова човешко право няма установен произход. Няма да го откриете нито във Всеобщата декларация за правата на човека, нито в Европейската конвенция за правата на човека и основните свободи. Това са два от основополагащите и най-важни документи на международното публично право по въпросите на човешките права. Не присъства и в други основополагащи международни документи. Няма го и в Конституцията.
Как е възможно, бихте казали, сексуалната ориентация да не е човешко право? Ние слушаме за него всеки ден! Ето, има „прайдове“, тоест паради и месеци на гордостта, с които се демонстрира, че човек трябва да е горд, ако е хомосексуалист, ако не е сигурен от кой пол е или ако е от най-различни полове, които могат да достигнат и до 76 на брой, а в някои случаи и над 140! Знамената с цветовете на дъгата висят от държавни и правителствени сгради, държавата и нейни висши служители поддържат хомосексуалната гордост – значи това е нещо добро!
В „право на сексуална ориентация“ ще включим всички форми на политизиране на половата същност на човека и дейността му в тази връзка. За да дисквалифицираме правото на „сексуална ориентация“ като човешко право, е нужно да посочим защо то не отговаря на характеристиките, типични за основни човешки права и защо тези, които твърдят, че се ползват от него, са защитени от вече съществуващата правна уредба.
НЕРЕГЛАМЕНТИРАНО. Идеята за правото на „сексуална ориентация“ не присъства в основополагащите документи, дефиниращи човешките права. Първата същностна характеристика на едно човешко право, като политическа и правна категория, е, че то е закрепено в един или повече възприети правни документи на международно и национално ниво. Не е налице такова разпознаване на правото на „сексуална ориентация“, правото на „еднополов брак“, правото на „смяна на пола“ и други подобни в нито един от основополагащите документи, в които са заложени основните човешки права. Позитивно право на изброените категории няма да намерите във Всеобщата декларация за правата на човека, Европейската конвенция за правата на човека, Международния пакт за граждански и политически права (1960) и др. Едва с договора от Лисабон през 2009 г. Европейският съюз приема Хартата за правата на ЕС, в която е записано правото на „сексуална ориентация“, което е в резултат на активна лобистка дейност в тази посока на най-високо ниво от групи, чиято цел най-общо може да бъде дефинирана като борба срещу традиционното семейство и морала под предлог за деконструкция на пола.
НЕПРИСЪЩО. Не попада в категориите, които са присъщи на всички хора по рождение (не всички хора са хомосексуални или държат да бъдат възприемани като принадлежащи към другия пол или като полово неустановими). Ако се вгледаме по-внимателно, бихме установили, че правото на „сексуална ориентация“ е всъщност категоризирано в рамките на вече установени основни човешки права. Това например е правото на самоопределение, на свобода на убежденията, на свобода на изразяване на мнение. Ако едно лице реши, че е от другия пол, то това негово твърдение е защитено от свободата на изразяване, но не възниква позитивно право на обществото да възприеме твърдението на това лице като обективен факт. Обективно основни права са правото на свободата на вероизповедание (религия), на свързаното с него право на атеистични или други убеждения, свободата на словото и изразяването, както и правото на сдружаване, на събрания и подобни. Не коментираме правото на живот, на човешко достойнство, на справедлив процес и подобни, защото те по същността си са неутрални за всички. […]
Из статията на Виктор Костов „Новият Франкенщайн. Сексуалното самоопределяне и морално падение като „човешко право“ и трансхуманистична еволюция“ от брой 61 на СВ.
Тук можете да изтеглите брой 61. Феминизъм, хомосексуализъм, трансджендъризъм и трансхуманизъм. Съвременни богословски измерения и човешки права. Юли 2023 г.
