Без съмнение един от ключовите въпроси, който и днес вълнува всеки един човек – най-вече за вземане на решения, е за надеждността на информацията. В копнежа си да запазим съвестта си чиста и свободна, ние търсим истинна интерпретация на наблюденията и събитията около нас, а сетне – да убедим първо себе си, а после и другите в абсолютната ѝ правота. И ако абсолютната и най-масово възприета истина идва от Бога, то индивидуалните ни интерпретации за Него и Неговите принципи, в опита ни да разберем днешните събития, не изглеждат така ясни и приложими. Видимо е, че прилагането на бинарна логика (добро–зло, истина–лъжа и т.н.) не работи за комплексни ситуации, каквито са всички до една в живота ни. За да разпознаем доброто и злото днес, нужен ли ни е нов инструмент, или имаме всичко необходимо? А с каква цел търсим да класифицираме доброто и злото – осъждане или любов към ближния. Възможно ли е да се съгласим с обща и абсолютна рамка, в чийто контекст да изобличаваме злото и да го държим далеч от нас? А може би най-лесно за нас би било, ако си направим едно утопично „Министерство на Истината“ или централна институция за проверка на фактите, или просто се облегнем на общоприетото и популярно схващане? Така, добре захранени с материални блага, да изтъргуваме духовните дарове като ненужни в днешно време? Истина или лъжа е т.нар. конспирация днес? Разумно ли е да търсим отговорите в конспиративните или общоприети теории? Тези въпроси ще разгледаме в текста по-долу.
Две конспиративни групи
В историята има множество следи за конспирации, които грубо можем да класифицираме в две групи. Първата група от конспиративни теории рисува философски светоглед по глобални въпроси, които не изискват непременно нашата активна намеса. Те дават обяснение за необясними и далечни за нас неща, но и претендират за изграждане на мироглед в нас, който настоява за проектиране на нова реалност и цели да коригира или заличи вродените ни житейски разбирания. Като примери в тази група, да речем, пасивни конспирации се включват обяснения за произхода на материята и времето (те са вечно съществуващи; сътворени са от Бог; образувани са от нищото). Произходът на живота на земята е друг въпрос с различни отговори (биохимична еволюция; животът е пренесен от космоса, Бог е сътворил живота; животът е вечно съществуващ). Появата на човека е друг въпрос с две основни вярвания – в еволюция на видовете (според Дарвин и развитието на неговата теория) и в това, че човекът е сътворен от Бога. Въпроси за детайли от космоса, за формата на земята и др. биха могли да бъдат включени в тази група. На пръв поглед този безобиден избор (отговор от описаните по-горе) формира и фундамента за живот. Спомням си един интересен случай. Мой колега развива пред мен тезата на Ричард Докинс за смисъла на човешкия живот, за величието на тщеславието, егоистичните гени (и меми) и в крайна сметка – че няма нищо повече от атоми, формирали материята, която ние обитаваме и използваме временно. Тогава го запитах, дали той би имал против атомите, които формират тялото на жена му, да бъдат с друг мъж – други атоми – и така да се появят нови атомни структури (деца) и т.н., след като няма нищо друго освен материалните частици. Той се замисли и в крайна сметка призна, че има още нещо. Очевидно е, че общата мирогледна рамка формира и нашите решения и битие като цяло. Ето защо към конспирациите от тази група следва да се отнасяме с особено внимание.
Втората конспиративна група включва обяснение на пряко засягащи ни събития около нас днес. Тези обяснения са присъствали винаги в историята на човечеството и са водени от страх за бъдещето в личен, етносен, обществен или глобален план. Обикновено в условия на криза конспиративните обяснения на битието се увеличават. Тук примерите са твърде много както в исторически контекст, така и от днес. Някои въпроси например са свързани с причините за започване на всяка една война (кой има интерес, какво цели, кой има право и др.); с промяната на климата и рисковете, свързани с това – промяна на живота вследствие на промяна на средата (поява на вредители, намаляване на водата и др.); с геоинженеринг (промяна на природата); с „кемтрейлс“ (разпръскване на вещества от самолети над населени области) – бел. ред: от англ. chemtrails; с произхода на нови и нови вируси; социално инженерство (водене на обществото към някаква утопична цел) и др. Всички тези въпроси агресивно настояват за спешен личен отговор в името на разумните решения със следния наратив: след като това е така, трябва да си глупак или слепец, за да не вземеш решения – лични (самоизолация, оцеляване и природосъобразен живот) и обществени (протести и промяна на политики). Този вид конспирация ясно заклеймява произхода на всяка земна власт единствено като сатанински, който крои план за заличаване на човечеството, като аз съм един от основните и първи застрашени от този пъклен план.
Общоприети и популярни схващания
По оста лъжа–истина изглежда, че решението на конспиративната заблуда е бинарно и точно в обратната посока – т.е. опиране в общоприетото и популярното – това, което хората демократично са синтезирали в житейският си път. Естественият избор към масовото и общоприето – като най-пожелателно и добро; като управленски най-справедливо –исторически води до най-устойчиви модели, като централизираната и децентрализирана власт. Технологията на управление обаче експлоатира и въвежда в употреба установено общоприето схващане. Колкото това схващане е по-близо до изконната истина, толкова повече народът благоденства, и обратно. Мнимото практикуване на изборна и управленска технология върху гнили ценностни принципи води до плач в народа и съседите му. Да си бял хетеросексуален мъж в контекста на западния неолиберализъм е равносилно на това да си жена в Близкия изток в контекста на шериата и Корана. Общества, изградени някога близо до изконната истина, като Америка, днес страдат от масовото инфилтриране на лъжи. Технологията на тези процеси е описана в детайли тук, в „Свобода за всеки“, и трябва да бъде изучавана. В резюме – нито общоприетото, нито демократичното схващане на даден етнос, народ или държава е гаранция за истинност.
Конспирация vs. общоприето
Всяко логически обосновано твърдение, всяка теория или добре написан учебник, законодателна рамка и пр. представляват причинно-следствена верига с много взаимосвързани звена. Всяко звено се обяснява и разбира от предходното и служи за доказателство и основа за следващото, и така – от началото до края. Конспиративните теории не са така. Те представляват сбор от множество несвързани, изтъкани от страх елементи. Откриването на слабости в някое звено, или дори изобличаването на несъстоятелността му, не променя целостта на теорията. С други думи, тук говорим за набор от множество тези, всяка от които би могла да бъде вярна, но въпреки това натискаща бутона на страха и паниката у мнозина, при липса на каквато и да е логика или прагматизъм. В някаква степен общоприетите нишки също могат частично да бъдат изобличавани, но е далеч по-трудно да се докаже несъстоятелност на цялостния (mainstream) мироглед – бел. ред.: от англ. със значение „популярен“, „общоприет“.
Предизвикателството и корекцията на общоприетите схващания е бавен и дълъг процес. Писъци срещу някои очевидни грешки и слабости наблюдаваме епизодично от малки групи хора в обществото, цинично заклеймявани от масите като конспиратори. От друга страна, методичната работа на социалните инженери в областта на правото, науката, технологиите, образованието, търговията и т.н. в крайна сметка изчегъртват консервативния дух и бързо променят традиции и като цяло – общоприети схващания. Често хората, симпатизиращи на дадено обяснение, независимо дали е конспиративно или общоприето, емоционално харесват разказа му, защото той пасва на цялостния им светоглед, и не търсят слабите му страни, а от комфорта на „знаещи“ истината, те вече не я и търсят, и така остава единствено да проповядват или налагат (понякога със сила) своята визия.
Всички цялостни рамки „за“ и „против“ използването на технологии (ваксиниране, изкуствен интелект, медицина, лекарства, употреба на торове и т.н.) са съшити с бели конци от множество несъстоятелни елементи. От дистанцията на времето днес бихме могли да кажем, че ваксините за Ковид имаха все пак множество слабости и здравословни рискове за населението – теза, която тогава бе заклеймена от общоприетата пропаганда, но в същото време очите на конспиративния страх виждаха чипиране с цел проследяване или бърза смърт на ваксинираните. И ако прилагането на научния метод в някаква степен би могъл да валидира или отхвърли аргументи на спорещи страни в областта на технологиите, разгледани по-горе, то в областта на философската рамка това е почти невъзможно, например: отглеждане на деца – права на родители срещу права на държавата; глобални или национални приоритети; анализ и интерпретация на интереси, конфликти, причинно-следствени връзки и др. В крайна сметка, макар че ЗСУ не доведе до масови изтръгвания на деца от техните родители, както мнозина се страхуваха, той подкопа твърде много авторитета на семейството и постави основа за следващи по-смели стъпки на социалните инженери. Твърде наивно би било да базираме нашето информиране и вземане на решения върху биещи се на пръв поглед конспиративни или общоприети теории. За съжаление, това е един доста разпространен синдром, следствие от мършавостта на душите ни днес.
В търсене на истината
Когато всъщност говорим за мироглед, ние разбираме цялостна рамка за тълкуване, разбиране, вземане на решения и прогнозиране на бъдещи събития. В този смисъл публичните гласове не биха могли да претендират за изграждане на мироглед – те по-скоро подкопават или разстройват изградени вече традиционни наши схващания. Най-пълноценната светогледна система е религиозната, първо защото тя е дълбоко вкоренена в нас, но и защото дава основа за разбиране на най-пълен спектър от житейски въпроси. Християнското учение прави толкова голяма разлика между нещата, родени от света, и тези, родени от Духа, че поставя знак на вражда и несъвместимост между тях: „Ако бяхте от света, светът щеше да обича своето; а понеже не сте от света, но Аз ви избрах от света, затова светът ви мрази“ (Йоан 15:19). Заблудителните гласове, пренасяни чрез конспиративни или общоприети теории, трябва и могат да бъдат изобличавани непрекъснато чрез опиране на основополагащи принципи (червени лампички), които постоянно биват нарушавани. Разбира се, че личното здраве и фикцията „обществено здраве“ са важни за едно общество, но това не може да бъде за сметка на индивидуалните права, личната свобода и съвестта. Провалът на статуквото и конспиративните измишльотини става очевиден, когато изобличаваме всеки вплетен в тях гнил принцип. От друга страна, говоренето на едро е антипродуктивно: напр. „няма вирус“, „ще ни вземат децата“, „мобилизират ни във война“ и пр. Целта на едни такива слогани е всяване на страх, както стана ясно по-горе. Една съществена част от популярните заблуди би могла да бъде изобличена чрез прилагане на научния метод, чрез анализ на данни и обработка на съществуващата информация. Добра практика е използването и прилагането на всички съществуващи инструменти, с които хората разполагат – като наука, технология, логика, медицина, история и т.н.
Съвестта на човека често и силно свидетелства за съмнителни и нередни постановки в дадена идеология. След състоянието на страх и стрес идва желанието за някакви контрадействия, и това е добре. В общество като нашето, и за слава на Бога, разполагаме с достатъчно ефективни механизми за промяна и с инструменти на различни нива – гражданско, неправителствено, медийно, законодателно. Сблъсъкът на идеи е видим в области като образование, религия, семейство, търговия, правителство и власти, развлекателна индустрия, медии и др. Битката е продължителен процес на добро представяне на множество аргументи за всяка област от добре подготвени хора в продължение на годините, и тук само съвестта не е достатъчна.
Заключение
Наличието на множество твърдения, обяснения и прогнози днес заема колосални размери в своето разнообразие. Без съмнение този процес е подсилен и повлиян от съвременните методи за разпространение на информация, вкл. на всяко едно лично мнение. Бихме могли да заключим, че образувалият се и разрастващ се многослоен океан от конспиративни, общоприети или индивидуални теории се гради на вяра – лична и дълбока. Върху нея стъпва цялостният принцип за разбиране и изграждане на мироглед (Евреи 11:3). Разбира се, ние разполагаме с множество инструменти в подкрепа на личната ни вяра, като наука, история, философия, съветване, лична съвест и Светия Дух. Твърде много тъга носи разбирането защо човек въпреки този достатъчен арсенал все пак изпада в заблуди.
И накрая бих искал да завърша с най-великата конспирация на всички времена, описана в Библията. Историята започва в началото на времето като битка между Бога и противника Му (Исая 12:14), но кулминацията с щастливият ѝ край са далеч след това, преди 20 века. Възкресението на Исус Христос оставя празен гроба и това не само създава проблем на юдеите, но унищожава доктрината и цялостния им мироглед, прави на пух и прах общоприетото. Тогава създават следната конспиративна теория, жива и до днес и описана в евангелието от Матей, 28:13-15:
И те, като се събраха със старейшините и се съвещаваха, дадоха на войниците доволно пари, и рекоха: “Кажете, че учениците Му дойдоха през нощта и Го откраднаха, когато ние спяхме. И ако слух за това стигне до управителя, ние ще го убедим, а вас ще направим да нямате грижа”. Те, прочее, взеха парите, и постъпиха както бяха научени. И това що те казаха се разнесе между юдеите, <и продължава даже и до> днес.
Христос възкръсна!
Д-р Атанас Терзийски е преподавател в Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“ и председател на Християнреформистка партия.
