От 2010 г. насам ООН начена проучвания и разработки, целящи определянето на т.нар. „Цели на устойчиво развитие” (на света), които трябва да доведат до просперитет и прогрес и до намаляване на рисковите фактори в света, такива като глада, болестите, неравенството и т.н. Част от този процес е изработването на т.нар. „Цели на развитието през новото хилядолетие.” Това се прави с оглед постигането към 2030 г. на намаляване наполовина на тези рискови фактори (вж. обявените 17 цели на развитието). Стотици инициативи се провеждат всеки месец и се натрупва база данни, която трябва да послужи като основа за изработването на желаните „цели на хилядолетието” (вж. повече тук).
Във всичката тази еуфория на ООН обаче почти никъде не става въпрос за основното звено на обществото – семейството, за неговото развитие и за неговата защита. Обявените 17 цели разглеждат глада, бедността, равенството между половете, икономическия растеж, разумно потребление, защита на екосистемата и т.н., но никъде в тях не се споменава семейство и факта, че всичко това се постига от хората, които живеят в семейства – майки и бащи, братя и сестри, роднини и приятели и всички други хора, също живеещи в семейства. Това обстоятелство предизвика учредяването на подписка (начената на 24 май 2014 г.) за включване на семейството като отделна цел на ООН в обсъжданите в момента „цели на хилядолетието от 2015 г. натам” (вж. тук), която ще бъде връчена на Генералния секретар на ООН и на членовете на всички 192 страни-членки на организацията.
В същото време усилията за предефиниране на семейството продължават на различно ниво и в различни държави. Натискът от страна на поддръжниците на теориите за „семейството като партньорство” и за признаването на еднополовото партньорство за „семейство” (включително правото на сключване на „брак”) е изключително голям. Европейската комисия уверено върви в тази насока, но тревожна новина идва и от Съединените щати, които по принцип са далеч по-традиционни от европейците и където в почти всички щати (с някои изключения) семейството се определя като съюз между един мъж и една жена. През идващия септември 2014 г., обаче, Бюрото по преброяванията на страната трябва да представи данни за населението и съвсем наскоро стана известно, че в базата данни то ще включи 180-те хиляди еднополови партньорства в раздела „семейство,” като същевременно ще предефинира какво е семейството. Този факт породи учредяването на 1 юни 2014 г. на нова подписка срещу това решение на американското бюро по преброяванията (вж. тук) и засега изглежда няма друга сила да се спре това развитие, освен съвестта на гражданите и на вярващите, които могат да увеличат броя на подписалите се и подписката да бъде внесена за разглеждане и за евентуална отмяна на взетото решение.
Както много неща у нас се правят „скрито-покрито,” така и редица документи и указания, които правителството и парламентът получават от различните комисии на ЕС и на ООН, се разглеждат от управляващите и парламентаристите, без гражданите да имат някаква представа за това и съответно без да могат да реагират при нужда. Затова трябва да бъдем бдителни и да се опитваме да следим какво се случва в правителството и в парламентарна зала (както и извън нея), за да не останем един ден изненадани и да чуем вече оповестено решение относно дефиницията на семейството и в нашата страна. Особено бдителни трябва да бъдат българските християни, като търсят възможности за изясняване на истината и за оказване на противодействие, когато се готвят промени, противоречащи на здравия човешки разум и на християнската нравственост, върху която все още се гради ценностната система на повечето европейски народи.
