Речта е произнесена в замъка Артстетен, Австрия, през ноември 2024 г., като част от нарочната мирна инициатива, и е предоставена с любезното съгласие на принц Лео фон Хьохенберг специално на „Свобода за всеки“ за превод на български език.1,2
(На снимката: момент от произнасянето на речта. Правата запазени. © “Свобода за всеки”, 2024 г.)
Artstetten 2024-11-16
Позволете ми веднага да поясня, че не съм историк, политик или философ. Всъщност аз нямам конкретна квалификация да стоя тук и да ви държа реч, освен случайността на произхода ми. Аз обаче съм баща, съпруг, офицер от запаса на австрийската армия, както и християнин, и аз се чувствам длъжен да се опитам да направя каквото мога в служба на мира. Точно като всички вие тук, искам да защитя нашите вярвания, норми и свободи като основа за един пълноценен и спокоен живот за следващото поколение.
Сътресенията от последното десетилетие с масовата миграция, тоталната ерозия на традиционното ценностите на Запада и в последно време общото войнолюбие ме подтикнаха да направя това изявление днес. Убийството на моя прадядо предвеща първата катастрофа на 20ти век, предшествана от вълна на морално объркване и в крайна сметка ентусиазъм за война, не много по-различно от сегашната ни ситуация.
Преди да мога да говоря за мир, бих искал да се отдръпна и да анализирам как стигнахме до нашето текущо състояние: разделен свят, който отново се приближава опасно към световна война, и който в момента преживява война от друг вид.
Това не е война, водена с оръжия, като в Украйна или Близкия изток, а много по-дълбока война, духовна война. Това е война за общественото и политическо съзнание и се води с всичкото могъщество и финансовата мощ на големите международни институции. Целта е глобално централизирана еднородност, и само на покорно приобщилите се е позволено и да топят в гърнето с парите от данъкоплатеца.
Повечето хора или не се интересуват, или не виждат нужда да ги е грижа, а свеждат глава и се покоряват защото усещат, че са заставени, но независимо дали го искаме или не, независимо дали го игнорираме или не, ние сме в разгара на тази война.
Трябва да сме наясно, че тази война се води с много фини средства: няма бойни полета, няма отряди за екзекуции, без лагери в традиционния смисъл.
Чрез предефиниране на концепции и избор на формулировки, чрез промяна на нормите с повсеместно повтаряне на мантри в медиите, филмите и телевизията, чрез промяна на училищните програми, чрез избирателно манипулиране на данни с помощта на „изкуствен интелект“ (AI) и чрез използването на други фини техники, мненията се влияят, културните идентичности се изместват, нашата социална тъкан е унищожена, нашето поведение при гласуване се редактира, и чрез страх сме доведени от идеологиите на новия свят до състояние на унесено подчинение.
Който не се подчинява бива анулиран. Достъпът до неговите пари е замразен, разрешителните за работата и пътуването се отнемат и по този начин той се „отстранен“ с едно натискане на на бутона, както вече наблюдаваме, че това се случва в някои страни от така наречените западни „демокрации“.
Как стигнахме дотук?
Винаги се започва с призив за толерантност: първо от нас се иска да толерираме аномалиите, след това – да ги насърчаваме като демонстрация на цивилизована, безпристрастна зрялост. В следващата логична стъпка ние ги узаконяваме и дори ги празнуваме, докато в крайна сметка сме преследвани, ако все още ги назоваваме с истинското им име.
Както правилно е казал Достоевски: „Толерантността ще достигне ниво, при което на интелигентните хора ще бъде забранено да мислят, за да не обиждат малоумниците.”3
Ако сте толерантни към всичко, вие не защитавате нищо и следователно можете да бъдете манипулирани да станете каквото и да е, и ние отиваме натам. Войната е мир, а мирът е война. Усещането е, че „1984“-та, „Прекрасният нов свят“ и „Фермата на животните“ вече не са произведения на фантастиката.
В служба на мира
Повечето християни напълно погрешно разбират толерантността. Всъщност, Исус не е ял с грешници защото Той е искал да изглежда толерантен, приобщаващ и приемащ. Той яде с тях, за да ги призове да се променят в посока на плодотворен живот с Него. Неговият призив е за трансформация на живота, а не на утвърждаване на утопичната идеология. Става дума за обръщане към всичко, което е добро, истинно и красиво.
Дами и господа, нашето задължение към следващото поколение да пазим мира е да генерираме смелост за отговорността да спасим нормалността! Трябва да влияем не само на нашето непосредствено обкръжение, но и на нашата култура, застъпвайки за нормалност срещу „нормофобите“ и тяхното разрушително влияние върху нашите културни идентичности и семейството.
Наскоро чух немския израз „Mut zur Verantwortung”, което грубо преведено означава: „да имаш смелостта да поемеш отговорност“. Това засегна дълбока струна в мен и ме накара да се замисля. Считам за традиционалист някой, който има голямо уважение към Бога, човечеството и неговите предци.
Традиционалистът не копнее за миналото в ущърб на настоящето или бъдещето. Традиционалистът не се върти в миналото и не замазва исторически грешки. Чрез научените уроци от миналото той поема своята отговорност за бъдещето!
Традиционалистът изпитва такова уважение към цената на уроците, научени от неговите предци, че той предпазва от амнезия с всичките си способности. Нека повторя: традиционалистът има такова уважение към цената на уроците, научени от неговите предци, че той предпазва от амнезия с всичките си способности!
Най-очевидният и основен такъв урок е цената на войната: тя безспорно е неефективен начин да се справим с конфликти, към който прибягваме отново, и отново, и отново, заричайки се, че всеки път ще бъде последният. Друг подобен урок е, че всички опити за въвеждане на насилнически форми на държавно управление водят до нещастия и разруха. Нито е проява на смелост, нито на отговорност, налагането на идеология маскирана като лидерство.
Вземете сегашната тенденция глобалните организации да наричат своята неконтролирана власт „управление“, например. Тези организации са силно повлияни от глобалните конгломерати и техните финансови спонсори, недемократично налагащи своите интереси и глобалистки утопии чрез въвеждане на закони, които не са гласувани от техния суверен, народа.
В исторически план наднационалното, прекомерно авторитарно управление се е провалило поради склонността си да пренебрегва идентичността на нациите, които се стреми да управлява. Ако като нация не сте наясно какво ви прави уникални и зад какво заставате някой друг ще го направи.
Моделът на националната държава е естествената форма на човешка организация, не само поради сътрудничеството между нациите, но и с точното запазване на дефиницията и идентичността на всяка индивидуална нация. Нека не бъркаме централизацията на властта с международното сътрудничество.
Следователно, едно наистина смело и ефективно наднационално правителство трябва да има за своя единствена цел опазването на културата, историята и икономическите и политическите свободи на всяка отделна държава членка.
Едно наистина смело и ефективно наднационално правителство следователно би ограничило себе си единствено до наднационални въпроси, с като се гарантира мандатът на народа над налагането на изкуствени програми. С други думи, отдолу нагоре, а не отгоре надолу. Едно наистина демократично сътрудничество между държавите трябва да зачита родовата приемственост и наследството на всяка отделна държава.
За съжаление, европейските и глобалните институции зачитат само на думи на наднационалните принципи. През късогледата призма на законодателните периоди, нормативната и регулаторна дейност са се превърнали в единствена цел. Наскоро ратифицираните „извънредни закони“, гласувани от Световната здравна организация са пример за този вид диктаторско законодателство. Властта се нуждае от контрол!
Преживяваме целенасочено разпадане на националната идентичност и личните свободи, и в момента ни насърчават да отхвърлим всяка вяра, обичай и норма и да ги заменим с някаква „нова истина“.
Явно не сме се поучили от историята. Сещам се за няколко пъти в новата ни история когато упоритото налагане на идеология срещу всяка истина доведе до неописуемо страдание и обида към Бога.
И така, как уважението към нашите предци може да ни помогне да защитим нашата цивилизация от хватката на утопистките организации и да ни гарантира светло и мирно бъдеще?
Вярвам, че отговорът е в човека в огледалото. Бог ни е дал способността да обърнем мислите си в дела. От делата идват навиците, а навиците оформят живота ни. Накъде колективно ще изберем да насочим мислите си, е това, което ще оформи нашето общество. Бог е дал на всеки от нас способност и свобода да мислим, да тренираме ума си да се фокусира върху всичко, което е праведно, истинско и дадено от Бога.
Никой, независимо дали е вярващ или атеист, не може да оспори валидността на Десетте Божи заповеди или както бихме могли да ги наречем 10-те съвета за живота. Божествената свобода на мисълта е предназначена да ни предпази от тираничното налагане на идеологии. Нашето християнско наследство е предназначено да ни предпази от заблуди. Ние сме Божествено програмирани да знаем, че има абсолютни истини и че „личните истини“ са мнения, а не факти, и те са просто изкривяване на истината.
Най-яркият пример за изкривяването, на което сме подложени, е езикът. Езикът е инструментът, който не само изразява нашите мисли, но определя начина, по който мислим и действаме. През последните 15 години сме свидетели на бърза промяна в начина, по който нещата се наричат и новият речник използва евфемизми, за да изопачи истината. Което звучи по-добре: „кастрация и осакатяване“ или „здравеопазване, утвърждаващо пола“? „Детеубийство“ или „репродуктивно здраве?“ „Цензура“ или „предпазване от дезинформация?“ Различният избор на формулировка ще промени възприятието ви за дадена концепция, ще промени вашите мисли и действия. Трябва да се борим срещу тези умствени манипулации. Не подценявайте даденото ви от Бога чувство за Истината. Ако нещо мирише на риба, вероятно е риба!
За да бъдем средство за промяна и мир, има ежедневни навици, които можем да упражняваме като граждани:
- Бъдете внимателни към думите, към това, което избирате да слушате и какво четете. Бъдете нащрек за това как изразявате мислите си, бъдете избирателни и съвестни към речника си.
- Отговорният човек проявява здравословен скептицизъм към всички форми на медиите и има смелост да формира независими възгледи относно текущите събития, като следва своя даден от Бога компас.
- Изпитвайте тенденциите. Не се страхувайте да бъдете черната овца. Запомнете, че ако следвате стадото, в крайна сметка ще стъпите в това, което то оставя след себе си!
- Ограничете времето прекарано пред екрана или с аудио устройството, преоткрийте класиците, древните философи, активно търсете знанията на нашите предци, говорете със по-възрастните, учете вашите деца!
- Дори най-неконфликните личности измежду нас трябва активно да търсят възможности да говорят на другите за всички неща и да се ръководят от чувството си за това, кое е правилно и справедливо. Дали в добронамерена среда, като тази тук днес, или във враждебна такава, вашата достоверност и почтеност, вашата вътрешна морална твърдост осигуряват най-искрените и емоционални аргументи. „Това просто не ми изглежда правилно“ или „Би ли ми обяснил това?” са опорни точки, които всеки би уважил. Не се бойте да изразите мнението си, дори ако това е само в най-близката ви среда. Ще се изненадате колко хора ще се съгласят с вас.
- За да не се чувствате изолирани и безсилни, активно търсете разговори със съмишленици, за да укрепите вашата решителност и духовно благополучие.
- Когато сте сред непознати, отместете поглед от телефона си и се опитайте да започнете непринудено разговори, с касиера, таксиметровия шофьор, със спътника във влака или самолета, например! Всяка среща, колкото и тривиална да е , е божествена възможност: никога не знаеш какъв ефект могат да имат думите ти върху друг човек.
- Молете се, колкото и незначително да ви се струва това, Светият Дух да може да работи чрез вас. Бъдете искрени в любовта си към ближния, Бог ще направи останалото.
- Търсете Божията мъдрост и напътствие по всякакъв начин, по който можете, да имате смелостта да се изправите и да говорите!
И накрая, не позволявайте тези времена на изпитания да ви накарат да се почувствате като безсилна жертва. Не се отдавайте на чувството на несигурност или откровен страх. Борете се активно с изкушението да се затворите в удобна пасивност и в подчинение пряко вашата съвест.
Позволете на ума си да мисли извън официалната пропаганда. Дисциплинирайте с уважение да поставяте под въпрос авторитета и мненията на така наречените експерти.
Може да изглежда невъзможно като индивиди да се борим срещу покварата на колективния ум. Можем обаче да си върнем властта, иззета от безличните институции. Промяната настъпва, когато откажете да бъдете обусловени от статуквото. Промяната настъпва, когато откажете безропотно да приемате вездесъщия наратив.
Както Света Тереза от Авила ни учи:
Сега Христос няма тяло освен вашето тяло .
Няма ръце, нито крака на земята, освен вашите.
Твоите са очите, през които той гледа със състрадание на този свят.
Твои са краката, с които той ходи, за да прави добро.
Твои са ръцете, чрез които той благославя целия свят.
Твои са ръцете,
Твои са краката,
Твои са очите,
Ти си неговото тяло.
Христос няма тяло сега на земята освен твоето.
Бележки:
- Принц Лео фон Хьохенберг е правнук на ерцхерцог Франц Фердинанд, чието покушение, заедно със съпругата му Софи, в Сараево през 1914 г., е решаващото събитие за началото на Първата световна война. Б. ред. ↩︎
- Онлайн изданието “Лайфсайтнюз” публикува статия относно инициативата скоро след събитието. Вж. тук, на английски: https://www.lifesitenews.com/news/exclusive-great-grandson-of-archduke-franz-ferdinand-warns-about-total-erosion-of-traditional-values/. Б. ред. ↩︎
- Докато някои автори твърдят, че у Достоевски не изглежда да се намира директна препратка за толерантността в смисъла на цитираната сентенция, неговото творчество безспорно изследва значението на индивидуалната автономия, творческото изразяване и опасностите от обществения конформизъм, които са свързани с по-широката тема за толерантността. Б. ред. ↩︎
