{loadposition user10}
Темата, която ми беше дадена днес, е въпрос или по-скоро три въпроса. Първо, дали хомосексуалните групировки имат план-програма? На второ място, дали те са част от конспирация? И на трето място, дали прилагат своята програма на практика, или то е все още само идея – просто теория?
За да не се налага да чакате до края на лекцията, за да получите отговорите на тези три въпроса, ще ви ги дам сега, в началото. Да, те имат програма, която не е теория, прилагат я на практика и това не е конспирация. Ще обясня.
На български език може да е различно, но на английски думата “конспирация” означава преди всичко таен план на група да извърши нещо незаконно или вредно. През последните тридесет години хомосексуалистите са много открити относно това какво възнамеряват да постигнат. Що се отнася до тяхното мнение, това, което те искат да постигнат, не е нито незаконно, нито вредоносно. Всъщност от тяхна гледна точка е точно обратното, но това, което се постига, често е вредно за нас като християни и за обществото като цяло.
Позволете ми да се върна към 60-те години на миналия век – десетилетие, в което следвоенното поколение се опита да отхвърли юдео-християнските[i] ограничения и скрупули на предишните поколения. Неограниченият хетеросексуален секс е на мода, подпомаган и подтикнат от свободното наличие на контрацепция и все по-широкото обществено приемане на аборта, но това не се отнася до хомосексуалното поведение, т.е. содомията.
През 60-те, 70-те и 80-те години хомосексуалистите откриват, че не са приети като част от новата сексуална революция и започват да се чувстват все по-неудовлетворени. Разбира се, поведението им не е нов феномен. Хомосексуалните взаимоотношения са съществували в човешката история, както ясно се посочва в книгата Битие, където по името на град Содом се наименува содомията. Хомосексуалистите продължават да бъдат обект на подигравка, както и на изнудване, тъй като поведението им е престъпно деяние в повечето юрисдикции, а също и са подложени на това, което днес се счита за реч на омраза и дискриминация като цяло.
Трябва да се признае и подчертае, че хомосексуалното поведение често е резултат от насилие в детството. През цялата история децата са били обект на злоупотреба от страна на възрастните, които от своя страна може би са били малтретирани като деца, с други думи – говорим за един порочен кръг между поколенията. Но това не само е злоупотреба в обществото в общ план. Войната е травматизирала милиони оцелели. За 6000 години човешка история, най-вече тук, в Европа, 20-ти век е видял най-голямото кръвопролитие. През Първата световна война, която приключва през този месец (ноември – б. ред.) преди 100 години, е имало 40 милиона жертви, а през Втората световна война – 60 милиона; общо 100 милиона жертви. При ужаса от сраженията в окопите, в морето и във въздуха, когато очакваш смъртта да те споходи до седмици или може би дори до дни, адските преживелици често биват наричани „кървав ад“. Военнослужещите оставят уюта на дома, а женените – сексуалната утеха в брака, за да се сблъскат със сексуалната фрустрация и ужаса в ада на земята.
Развитите в резулат на това хомосексуални наклонности на някои от тези герои, борещи се за свобода, се разглеждат в медицината и психиатрията по онова време като здравословни проблеми, които трябва да бъдат третирани така, че хората да възобновят нормалните си взаимоотношения в семействата и в обществото като цяло.
През 80-те хомосексуалистите осъзнават, че обществото няма да стане по-либерално в нагласите си към хомосексуалните хора, затова решават да вземат нещата в свои ръце и да създадат програма за постигане на целите си – да бъдат приети и да получат равно третиране без дискриминация.
През февруари 1988 г. в Уорентън, Вирджиния, група от 175 души провежда среща, наречена “Военна конференция”, на която е очертана тяхната гей програма. Организатори на срещата са Маршал Кърк, възпитаник на Харвард и изследовател в областта на невропсихиатрията, и Хънтър Мадсън, притежаващ докторска степен по политически науки от Харвард и експерт по тактика на убеждаването и социалния маркетинг. Те разработват стратегически план за битка, за да направят гей наклонностите по-приемливи в съзнанието на американците. Те пишат:
“СПИН ни дава възможност, макар и за кратко, да се утвърдим като потърпевше малцинство, което законно заслужава специалната защита и грижа на Америка. То генерира масова истерия от вида на тази, довела до публични убийства и колонии от прокажени през Тъмните векове и преди това… Как можем да засилим съчувствието и да сведем до минимум страха? Как да го изиграем най-добре, като се има предвид ужасяващата ръка на СПИН, която тегне над нас?”
Това е началото на план за връзки с обществеността, продължаващ повече от двадесет години.
Предишната година – 1987 г., в есе, озаглавено “Преобразуване на нормалната Америка”,[ii] те излизат с план за кампания, съдържащ шест стъпки, който за пръв път е публикувана в списание Guide. Те твърдят, че хомосексуалистите трябва да се представят по позитивен начин пред нормална Америка[iii] и че основната цел да се направи хомосексуалността приемлива може да бъде постигната, като американците бъдат накарани да “свиват рамене и да си мислят, че това е просто още нещо нормално” и тогава „битката за правни и социални права на практика е спечелена”.
След конференцията те написват книга, представляваща стратегия за връзки с обществеността, която гей движението да следва, за да се постигне успех. Книгата, написана през 1989 г., се нарича “След бала: Как Америка ще надвие страха си и омразата към гейовете през 90-те години”. В нея се твърди, че след фазата на освобождение на гейовете през 70-те и 80-те години на миналия век, групите, отстоявящи гей правата, трябва да приемат по-професионален подход за връзки с обществеността, за да предадат своето послание.
След публикуването ѝ Кърк се появява на страниците на Newsweek, Time and The Washington Post. В Wikipedia четем следното: “Книгата често е описвана от консервативните християни като важна за успеха на ЛГБТ движението през 90-те години и като част от твърдяната “хомосексуална програма”. Забележете позоваването на “твърдяната” хомосексуална програма. Много хомосексуални групи смятат за клевета твърдението, че имат някаква целенасочена програма.
Въпреки това, на корицата на книгата се казва буквално следното:
“Двадесет и пет милиона гейове – един на всеки десет гражданина – съставляват най-голямото и последно малцинство в Америка, което бива все още отхвърлено. Какво ще ни коства, за да превърнем нашето яростно анти-гей общество в общество, в което хомосексуалистите биха могли да живеят свободно, открито, щастливо – сега и през следващото десетиление на преследваната от СПИН Америка?“
“Това ще изисква агресивен нов боен план за правата на гейовете – поразителният систематичен и противоречив план, представен в “След бала”. Маршал Кърк и Хънтър Мадсън пишат с остроумие и гняв на 20-годишнината от бунтовете в Стоунуол, където започва гей революцията.[iv] Авторите, социални учени, възпитаници на Харвард, разкриват защо досега революцията не е успяла да победи хомофобията и “хомоненавистта” в Америка. Силният език на тяхното експозе хвърля вината за текущата бъркотия както върху нормалните,[v] така и на гей активистите и показва колко много са изстрадали гейовете.
Отхвърляйки остарелите механизми в полза на внимателно изчислената публична пропаганда, “След бала“ разкрива ключовите психологически принципи и национални стратегии, които гейовете трябва да следват, за да победят фанатизма през 90-те години на миналия век. В същото време Кърк и Мадсън предлагат ясна програма за реформа на самата гей култура, като елиминират обичайното лошо поведение, което вреди на други гейове и безпричинно заемат неприятности от нормалните.[vi] С прагматизъм и убеждение авторите полагат основите за следващия етап на гей революцията и за крайната си победа над фанатизма. “След бала“ дава на гражданите чувство за разум и добронамереност – независимо от тяхната сексуалност – надежда за бъдещето на американските хомосексуалисти”.
Ще забележите, че преди малко споменах: “Много хомосексуални групи смятат за клевета твърдението, че имат програма”, но на корицата на тяхната “библия” ясно се посочва: “Кърк и Мадсън предлагат ясна програма за реформиране на гей културата”.
Заключение. Демонстрирах, че хомосексуалните групи сами са заявили ясно и недвусмислено, че имат програма. Това не е теория. Прилагат го на практика изключително успешно. И не става дума за конспирация. Те са напълно открити относно това (плановете си – б. ред.).
ПРИЛОЖЕНИЕ
Окончателна декларация от Военната конференция
Еърли Хаус, Уорънтън, Вирджиния
28 февруари 1988 г.
Нашата общност е изправена пред безпрецедентни заплахи. Не само, че всеки ден се изправяме пред хомофобията, която струва на лесбийките и гей мъжете работата, жилището, любовта на техните семейства, децата, усещането за достойнство и самоуважение и – твърде често – техния живот, но ние сега видяхме, че нашата общност е унищожена от бича на СПИН.
Видяхме политически фанатици на крайно десните атаки, докато много политици, които изповядват, че ни подкрепят, мълчат или дори се съгласяват.
Ние пострадахме в ръцете на национална администрация, враждебна на каузата на лесбийските и гей-права и жестоко безразлична към катастрофата на СПИН.
Изправени пред тези заплахи за нашата почтеност, нашата човечност и нашия живот, ние се срещнахме този уикенд с няколко цели:
Първо, да разберем естеството и сложността на заплахите, пред които сме изправени.
На второ място, да оценим силните и слабите страни на нашето движение, за да помогнем за изграждането на силната национална сила, трябва да се изправим, за да осигурим нашето законно място в това общество.
И накрая, ние се опитахме да обмислим широк спектър от стратегии, за да изградим нашето движение и да победим враговете си. Някои от стратегиите, които разгледахме, са свързани с укрепването на съществуващите организации, някои биха призовавали за създаване на нови организации и някои биха били независими от всяка организация.
Ние признаваме многото ограничения на тази конференция.
Ние не считаме себе си за напълно представител на нашата разнообразна общност, нито претендираме да говорим за това.
Докато една трета от нас са жени, трябва да сме доволни, само когато нашите конференции отразяват истинската си сила в нашата общност.
В нашата група за съжаление има недостатъчно представителство от цветнокожи, и ние сме ощетени поради това.
За да осигурим пълноценно участие на всички членове на нашата разнообразна общност, трябва да се ангажираме с равенство между половете и да включим поне двадесет и пет процента цветнокожи във всички аспекти на организационната и политическата работа. Бъдещите конференции от този вид трябва също така да отразяват това ниво на представителство.
Трябва да сме особено чувствителни към физическите нуждите на човека и да гарантираме, че всички наши програми и съоръжения са напълно достъпни, за да могат те да участват във всички ни дейности.
Освен това ние не сме географски представителни, каквито трябва да сме, а всяка бъдеща конференция трябва да достигне до онези градове и държави в цялата страна, които не са представени тук.
Но ние обхващаме континента, а ние сме от Портланд, Мейн, до Маями, от Лос Анджелис до Сиатъл, от Чикаго, Тенеси, Аризона, Мисури и много други места.
Тъй като разгледахме нашето движение, видяхме много силни страни – може би най-вече разнообразието. Наистина сме навсякъде.
Виждахме движение на грижа един за друг, движение на състрадание, талант, интелигентност, страст и ангажираност.
И ние видяхме забележителна сила в нашите обществени организации, национални и местни. Тази година ще съберем повече пари, за да подкрепим повече организации, на повече места от всякога в нашата история.
Но ние не сме без големи вътрешни проблеми в нашето движение.
Ние набираме повече средства отколкото преди, за да подкрепяме нашите институции, но не е достатъчно, не е достатъчно. Всеки от нас трябва да приеме отговорността да умножи финансирането на всички наши организации. Без адекватна подкрепа никога не можем да очакваме от нашите институции да изпълнят огромните отговорности, които поставяме върху тях.
Ние признаваме, че лесбийките и гей активистите – тези от нас на Конференцията и много повече, които не са – са само малка част от нашата общност. Трябва да свършим по-добра работа, за да привлечем лидери в нашето движение, за да ги обучим и да ги подкрепим. Не можем да оставим претоварването да възпрепятства нашето движение или нашия собствен живот.
Ние сме удовлетворени, че има повече обществени организации понастоящем, отколкото по всяко време в нашата история, но ние сме загрижени, че в много градове все още липсва организирано гей и лесбийско присъствие и че много от нашите съществуващи местни организации са изолирани и имат големи организационни проблеми. Ние признаваме, че това движение трябва да бъде наистина национално и да предприеме стъпки, за да гарантира това. Трябва да помогнем за организирането на нови институции в тези градове, които не са организирани сега, и да помогнем за изграждането на нашите институции, които се борят. Тези от нас в процъфтяващите организации трябва да поемат нашата отговорност да помогнем на тези, които се нуждаят от тях. Нашето движение е наистина толкова силно, колкото е най-слабата ни връзка.
Ние сме загрижени, че няма действаща ефективна система, която да свързва нашите организации, за да осигури ефективна реакция при криза. Трябва да развием по-добри средства за комуникация помежду си.
Ние сме наясно с невидимостта на нашата общност. Докато преобладаващата част от нашата общност остане затворена, ще продължим да бъдем освободени. Трябва по-добре да насърчаваме хората да започнат процеса на разкриване (coming out – б.ред.) и да ги подкрепят, когато го правят. Всички познаваме вълнуващото освобождаване на процеса. Трябва да предадем това на другите. Килерът[vii] означава невидимост, импотентност, осакатяване и дори смърт.
Ние признаваме нашите неуспехи за адекватна работа с медиите. Трябва да се борим за точното и утвърждаващо третиране на лесбийките и гей-мъжете в пресата, по телевизията, по радиото и във филмите, без да се задоволяваме с нищо по-малко.
Ние признаваме нашите неуспехи за адекватно установяване и изграждане на коалиции с други социални движения в нашето общество. Ние, като отделни гей мъже и лесбийки, имаме задължението да се включим в борбите на другите, за да можем да очакваме от другите да се включат в нашите.
Трябва да признаем, че нашето движение трябва да бъде овластяващо; ние не можем да очакваме да изградим националната сила, от която толкова много се нуждаем да станем, освен ако не направим участието на всички истински и пълноценно участие.
Усъвършенстващият опит се изгражда, той се ангажира, зарежда и вдъхновява.
Трябва да признаем извънредните успехи на усилията ни за борба със СПИН в общността, като същевременно признаваме колко крайно са недостатъчни за двойната заплаха, пред която сме изправени: самата болест и неразумната и престъпна реакция на нашето правителство към нея. Трябва незабавно да подготвим план за действие, за да потърсим нашата нова национална администрация и да подкрепим и разширим настоящите си усилия.
Трябва да признаем отчаяната нужда от изграждане на политическо съзнание и ефективност на нашата общност. Трябва по-добре да възнаграждаваме приятелите си и да наказваме враговете си. И трябва да работим, за да привличаме по-открито гей и лесбийки кандидати и да ги подкрепяме напълно. И преди всичко, трябва да регистрираме нашата общност да гласува и трябва да сме сигурни, че ще гласува.
Ние признаваме и осъждаме нарастващото ниво на насилие, насочено към членовете на нашата общност. Тормозът на лесбийки и хомосексуалисти е на най-високо ниво в тази страна и произтичащите от това наранявания и смъртни случаи са грозно петно в нашето общество. Трябва да окажем натиск върху правоохранителните органи и съдебната власт да предоставят по-добра защита на нашата общност и да преследват и наказват извършителите в пълна степен на закона.
Трябва да признаем нашето специално задължение към гей- и лесбийската младеж. Юношеството е време на изпитания за всеки, но е много по-трудно за лесбийките и гейовете. И проблемите им са още по-големи в ерата на СПИН. Трябва да подкрепяме нашите младежки програми и да работим, за да измислим по-добри начини за достигане до този изолиран сегмент на нашата общност.
За да превърнем нашето движение в това, което трябва да бъде, и да развием нашата кауза в това общество, ние препоръчваме следните четири стъпки като най-важни въпроси:
Първо, препоръчваме национална медийна кампания за популяризиране на позитивен имидж на гейовете и лесбийките. Всяка организация – национална, държавна и местна – трябва да поеме отговорността. Трябва да разгледаме медиите във всеки проект, който предприемаме. Освен това трябва да се възползваме от всички възможни предимства, за да включим съобщения за обществени услуги и платени реклами, както и да отглеждаме репортери и редактори на вестници, радио и телевизия. За да улесним това, имаме нужда от национални медийни семинари, за да обучим нашите лидери. И ние трябва да насърчаваме гей и лесбийската преса да увеличат обхвата на националния политически процес. Нашите медийни усилия са от основно значение за пълното приемане на нас в американския живот. Но те също са начин да увеличим финансирането на нашето движение. Медийната кампания струва пари, но в крайна сметка може да е едно от най-успешните ни средства за набиране на средства.
Второ, трябва да създадем национална мрежа за спешна реакция, която ще свързва всички организации – местни, държавни и национални – за осигуряване на средствата за бързо генериране на обаждания, телеграми, писма и друга поща, от които се нуждаем, за да окажем натиск върху избраните длъжностни лица. Трябва да използваме съществуващите ни организации и групи от общности, с техническата помощ на групи като ACTUP, за да помогнем за изграждането на системата, от която се нуждаем. В допълнение към предоставянето на спешен отговор по време на криза системата може да се използва за общуване по рутинни въпроси.
Трето, трябва да имаме годишна конференция на гей и лесбийки активисти, отворени за всички. Ще се проведе такава конференция, която ще помогне да се определи и промени националната ни програма, да се даде възможност на групите да се срещнат и обменят информация и да се подкрепят. Трябва да установим проект за гей и лесбийски чадър за организиране и провеждане на конференцията и да разберем, че сближаването и сътрудничеството ще бъдат жизненоважни.
И накрая, трябва да имаме национален ден или седмица на разкриването,[viii] който да се проведе през есента. Ние признаваме, че разкриването е процес, не едно събитие. При настъпващото събитие можем да насърчим всички в нашата общност да направят следващата стъпка – може да се появи на приятел, на сестра или на брат, на родители, на колеги или дори на медиите. Или може би е да се присъедините към гей-организация, да станете активист или да се ангажирате с гражданско неподчинение. Трябва да преминем към следващия етап, независимо къде се намираме по спектъра.
Това не са единствените инициативи, от които се нуждаем. Бяха обсъдени много други полезни и полезни проекти и повечето от тях са очевидно необходими. Особено искаме да признаем продължаващата работа на хомосексуалистите и лесбийските активисти, които лично поставят физическата си безопасност на риск чрез действия на гражданско неподчинение.
Те са наистина в предната линия на нашето движение.
Но ние трябва да определим нашите приоритети и тези четири проекта се нареждат на върха на нашата програма.
Това са нашите препоръки. Ние не ги предлагаме като окончателна програма за нашата общност, защото напълно признаваме нашата неспособност да говорим за нашето огромно и разнообразно движение. Но те са консенсусната преценка на близо 200 от нас, които дойдоха и се опитаха, с добра воля и добро желание и с чувство за състрадание и любов, да помогнат на това движение, за което всички сме посветени.
Всички права запазени © 2018. Препечатвания и препубликации само с разрешение: editor@center-religiousfreedom.com
Джон Лонгли е член-основател, Адвокати International, 1991 – 2011 (председател, 1997 – 2002, 2009 – 2011). Основател, Председател, Адвокати Европа, 2001 – 2004. Председател на Комисията за религиозна свобода на WEA, 1992 г. Женен за Patricia (Pat). Те живеят в Гернси, Нормандски острови. Двама синове – Марк (42) и Павел (41). Джон идва от много дълга линия от активни християни, които се връщат в дните на Реформацията (един от неговите предци е обучен във Витенберг през 1570-те). Джон е член на третото поколение на Елимската петдесетна църква. Той има много високо уважение към всички исторически протестантски традиции, но няма време за либералите, които отхвърлят писанията, или „евангелистите“, които го игнорират. Стартира като самостоятелно практикуващ адвокат на 7 декември 1971 г. Политическата му кариера включва: Председател на клона на Нормандските острови, Chartered Institute of Arbitrators, 2003 – 2005. Директор на Credit Suisse (1986 – 2016 г.), ДВ. Заместник/сенатор), щата Гернси, 1980 – 2004. Председател (министър) на правителствените отдели, 1982 – 2004.
БЕЛЕЖКИ
[i] Редица християни на Запад поддържат тезата, че Западната култура се основава на морално-ценностна концепция, която представлява симбиоза между съвременен юдаизъм и християнство. Всъщност можем да твърдим, че юдаизмът и християнството нямат нищо общо освен някои общи препратки към Стария Завет. В случая авторът най-вероятно се позовава на тези съвпадения. (Бел. ред.)
[ii] Терминът тук на английски, преведен „нормална Америка“, е “straight America”. За повече обяснения вж. бележка iv.
[iii] По-скоро активистите имат предвид, както казахме, „праволинейна“ по отношение на сексуалността (Бел.ред.).
[iv] Авторът има предвид т. нар. „стоунуолски бунтове“ – изпълнени с насилие демонстрации, проведени от хомосексуалисти в Манхатън, квартал на Ню Йорк, в резултат от набег на полицията рано сутрин на 28 юни, 1969 г. (Бел. ред.)
[v] Думата на английски, употребена за нормални, нехомосексуални личности, тук е “straight”. Тази дума в никакъв случай не е употребена от автора, и още по-малко от хомосексуалните активисти, като значеща „нормален“. Тя е по-скоро опит за уравняване на хомосексуалността с общоприетите норми, като възприема термин за нормална полова насоченост – straight, така както гей (gay) е измислен термин, който отвлича вниманието от морално-негативното натоварване на думата „хомосексуалист“. По-точен превод на straight – прав, праволинеен – на български би бил „не-гей“. В същото време един такъв превод не съответства на никакъв термин или контекст в българската култура и звучи неразбираемо. Затова използваме думата „нормален“ с посочените тук уговорки. (Бел. ред.)
[vi] Straights, англ. Има се предвид нехомосексуалните, целта е приравняване на моралното значение на хетеросексуален и хомосексуален.
[vii] Coming out of the closet, англ., е типичната фраза за разкриване на даден индивид, че е хомосексуален. Буквален превод „Излизане от килера“ (Бел.ред.)
[viii] Превод на друг специфичен термин, наложен в хомсексуалисткия активизъм – coming out. Той обозначава публичното оповестяване на някой с хомосексуални наклонности като такъв. Този термин има силно политическо значение, защото той е нещо като ритуал за влизане и разпознаване в „гей-общността“.
